МОТИВИ
по НОХД № 788 / 2016 год. по описа на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С.о.п. е внесла обвинителен акт в
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
за разглеждане срещу подс. П.Д.И. - българин, български гражданин,
роден на *** год. в гр. П., с основно образование, женен, неосъждан, пенсионер,
живущ ***, с ЕГН: **********, с обвинение за това, че на 26. 09. 2014 год.,
около 07. 35 часа на път № I - 8, в района на 146-ти км, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Н.", модел „П.", с
per. № ., в посока гр. К. – гр. П., е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, както следва:
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта на движение в км/ч: за пътно превозно средство от
категория В - 90 км/ч
извън населено място", като се е движел със скорост от 95 км/ч и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Х. Ч. с ЕГН: ********** *** - престъпление по чл. 343, ал. 1 б."в" пр. 1, във вр. с
чл. 342 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатото
обвинение
срещу подсъдимия, като счита, че същото се доказва по несъмнен и
категоричен начин. Предлага, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на твърдяното престъпление, като пледира съдът да наложи на подсъдимия И. наказание над
предвидения в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. "в",
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК законов минимум – в размер на три години лишаване
от свобода, което да бъде редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1
от НК с една трета. Намира, че изпълнението на наложеното наказание следва да
бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а
размера на кумулативното наказание по чл. 343г - „лишаване от право да
управлява МПС” - да бъде равен с размера
на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
Повереникът на частните обвинители се присъединява
изцяло към изложеното като искания от представителя на СОП.
Защитата на подс. И. не оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като
подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на съкратено съдебно
следствие, признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът пледира, че от доказателствата по делото се
установява наличие на хипотезата на чл. 343а, ал. 1, б. „б” от НК. Моли,
наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55 от НК.
Съдът, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът
възприема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която макар и неоспорена от
защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, установен по делото.
Подс. П.Д.И. е
правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за правоуправление
категории С, В, М, АМ, ТКТ. Същият се
познавал с пострадалата М. Х. Ч.. Последната, го наела да
превози, с неговия собствен лек автомобил „Н. П." с per. № ., нея, внука й
- свидетеля
С. К. Ч. и приятелката му - свидетелката М. В. И., от гр. К. до гр. П.. Пострадалата Ч. искала да посети живущи в града свои роднини, а внукът й, и приятелката му – свид.М. Й., която била
от гр. П., решили да я придружат. На датата
26. 09. 2014 год. около 06. 00 часа, четиримата потеглили от гр. К. за гр. П. с личния лек автомобил на подсъдимия - „Н. П.",
с per. № .. Автомобилът се управлявал от подс. И.,
като до него на предна дясна седалка се возела
пострадалата М. Х. Ч., а на задната седалка се намирали свидетелите С. К. Ч., който седял зад
шофьора и М. В. И., седяща зад пострадалата Ч.. Автомобилът бил на газова
уредба за подаване на гориво. Почти през целия път, подс. П.Д.И.
управлявал автомобила с висока скорост, като на няколко пъти пътуващите с него лица му
правили забележка, че кара много бързо и го молили, да намали скоростта.
Около 07. 35 ч. на същата дата - 26. 09. 2014 год., в светлата част на денонощието, лекият автомобил, управляван от подс. И. се движел със
скорост около 95 км/ч.,
в зоната на 146 км.,
на около 1,00 км.
от изхода на гр. К. в посока към гр. П..
Пътният участък бил прав, равнинен, част от първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа. Пътното
платно в участъка се състояло от две платна за движение в срещуположните
посоки, отделени едно от друго с единична, прекъсната линия „МЗ". Валял
силен дъжд, асфалтовото покритие било мокро, като по платното за движение имало
много участъци с насъбрана вода /локви/.
Временна организация на движението в пътния участък към обсъжданата дата - 26. 09. 2014 год. не била въведена,
вертикална сигнализация не е имало, т.е. в пътния участък не са имали действие
пътни знаци, регулиращи скоростта на ППС. /Предвид на това обстоятелство, по отношение на лекия автомобил на подсъдимия - „категория
В" е имала действие разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
която въвежда забрана за водачите на ППС категория В, при избиране скоростта на
движение на пътното превозно средство, извън населено място да превишават
стойност на скоростта от 90 км/ч/.
Движейки се в горепосочения пътен участък, автомобилът на подсъдимия попаднал в
участък с насъбрана вода и започнал едно сложно движение – ротационно, в посока, обратна на
часовниковата стрелка и в същото време – транслационно, в посока напред и в ляво, по
отношение първоначалната си посока на движение. Вследствие на това движение, подс. И. изгубил контрол
над управлението на автомобила и последният се насочил с челната си част в ляво
по отношение първоначалната си посока на движение, преминал през лентата за
насрещно движение и навлязъл в лявото крайпътно пространство, където настъпил
удар на лявата габаритна страна в ляво върху скат от крайпътния терен с
последващо навлизане в наклон с удари върху предната габаритна страна и предно
дясно колело върху неравности от крайпътния терен - дере със значителна
денивелация и придвижване до мястото на окончателното установяване, така както
е констатирано в протокола за оглед, като до момента на установяването му в покой,
водачът и пътниците се намирали в пътническия отсег.
Свидетелят Ч. не помни как след удара се е отзовал извън автомобила
- осъзнал се, когато стоял на няколко метра зад него. Незабавно след като
автомобилът се установил на място, подс.
И. изскочил от колата, бързо побягнал от дерето нагоре по
склона и извикал на свид. Ч.: „Изкарвай ги бързо от колата, че ще гръмне".
Последният се
втурнал към колата, на която задната дясна врата се оказала отворена и през нея
видял свид. М. И., да лежи в безпомощно състояние, с кръв по лицето, върху тялото на
пострадалата Ч.. Свидетелят Ч. извадил И. от автомобила и я пренесъл на 4 - 5 м. зад него, след което
веднага се върнал и изнесъл пострадалата Ч.. Същата била жива и дишала, но била глътнала езика
си. Ч. успял да го извадил и се
опитал да я реанимира, като подавал кислород уста в уста. Опитал се да направи
и сърдечен масаж, в което време свидетелката Й. подавала кислород на
пострадалата уста в уста.
През това време, подс.
И. се върнал на пътното платно и се опитал да спре автомобили
за помощ, но тъй като никой не спрял, той се обадил на тел. 112. След малко на
място дошла полиция и екип на ФСМП - К., като дежурният лекар констатирал
смъртта на М. Х. Ч..
Според заключението по назначената и изготвена на досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза на труп №
696 / 2014 год., при огледа и аутопсията на пострадалата Ч. са били установени
тежка гръдна травма изразяваща се в травматично разскъсване на дясната сърдечна
камера, контузия и разскъсване на белия дроб двустранно, кръвоизлив в гръдната
кухина 2500 мл., пневмоторакс двустранно, счупване на ребра двустранно,
контузия на средностението, контузия на бъбреците, кръвонасядане по окосмената част
на главата и лицето. Експертът заключава, че смъртта на М. Х. Ч. се дължи на
тежката гръдна травма, настъпила е сравнително бързо, като е била неизбежна.
Сочи също, че уврежданията са причинени от силен удар, съчетан с притискане и
разтегляне в областта на гърдите с или върху твърди тъпи предмети, като могат
да бъда получени при травма вътре в автомобила.
Подс. П.И. бил откаран за
оказване на медицинска помощ по спешност в МБАЛ „Св.А." С. АД, като бил
изписан на 30. 09. 2014 год.
Свидетелите Ч. и Й. били откарани за оказване на БМП във ФСМП - гр. К.,
след което са преминали през спешно отделение на УМБАЛ „Св.А." С. АД, но
не са били приети за лечение.
Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза на живо лице /т. 1, л. 70 от ДП/, в резултат на ПТП, свидетелят С.К.Ч. е получил рана в областта на
китката и дланта /не е отразено лява или дясна/, което увреждане му е причинило
временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, представляващо лека телесна
повреда, по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Според вещото лице, констатираните травматични увреждания се дължат на удари с или върху
твърди тъпи предмети и могат да се получат при пътнотранспортно произшествие.
Съгласно заключението по назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза на живо лице /т. 1, л. 69 от ДП/, в резултат на ПТП,
свидетелката М. В. Й. е получила счупване на носните кости, без дислокация, което увреждане й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузия на главата и съмнение за
мозъчно сътресение /не потвърдено клинично/ и контузия на дясната китка,
причинили на Й. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и
навяхване на дясната глезенна става, причинило само по себе си, временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице, констатираните травматични увреждания се дължат на удари с или върху
твърди тъпи предмети и могат да се получат при пътнотранспортно произшествие.
Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза на живо лице /т. 1, л. 65 от ДП/, в резултат на ПТП подс. И.
е получил контузия на гръдния кош и корема, причинило му временно разстройство
на здравето, неопасно за живота . Според вещото лице, констатираните
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и
могат да се получат при пътнотранспортно произшествие.
Видно от заключението на
съдебно-химическа експертиза № 1900 / 26. 09. 2014 год. в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. П.Д.И. не се доказва наличие на етилов алкохол.
По делото са били изготвени две автотехнически експертизи /т.1 л.54-55 и л.59-60/ от
вещо лице, експерт от списъка на СГС, В.В. И. и повторна автотехническа експертиза /АТЕ/ от вещо
лице от списъка на ОС-С., инж. А. Д. /т.2 л.26-30/.
От заключението по първата по ред АТЕ
/т.1, л.54-55/, изготвена от в.л. В.И. се установява, че установените при огледа на л.а.
марка „Н." модел „П." с per. № . следи от удар и деформации по
автомобила, добре отговарят да са настъпили в резултат на напускане на пътното
платно и последващи удари върху низходящ крайпътен терен при условията на
сложна траектория - транслация в посока напред, и ротация в посока напред, и ротация в посока
обратна на часовниковата стрелка. Не се установяват неизправности от техническо
естество по автомобила, които да са предшествали произшествието и да са в
причинно следствена връзка с настъпилите удари.
От заключението по
назначената
втора АТЕ /т.1, л.59-60/, изготвена от в.л. В.И. се установява, че скоростта на движение на л.а. „Н."
в района на произшествието и към момента на напускане на платното за движение
отговаря да е била около 80
км/ч. Относно механизма на удара вещото лице е дало
заключение, че в конкретния случай се касае до напускане на пътното платно от
автомобила в резултат на движение със скорост несъобразена с пътните условия -
силен дъжд, обуславящ наличие на площи на платното за движение покрити с вода,
определящи възможност за промяна на посоката на движение в резултат на разлика
в коефициента на сцепление на гумите с пътя и разлика в съпротивлението на
колелата от ляво и дясно на автомобила, водещи до загуба на управление,
поднасяне - транслация в посока напред и наляво, ротация по посока на
часовниковата стрелка, напускане на пътното платно и удар на лявата габаритна
страна в ляво върху скат от крайпътния терен с последващо навлизане в наклон с
удари върху предната габаритна страна и предно дясно колело върху неравности от
крайпътния терен - дере със значителна денивелация и придвижване до мястото на
окончателното установяване описано в протокола за оглед. Разстоянието
на опасната зона на спиране на л.а. „Н." се равнява на около 80 м. при скорост на движение
около 80 км/ч. Вещото лице И. е дало заключение, че
непосредствената причина за реализиране на произшествието е напускане на
пътното платно в ляво за посоката на движение на автомобиал с последващо
навлизане върху крайпътен терен с низходяща денивелация - дере и удари върху
неравности от терена. Напускането на пътното платно от автомобила е обяснимо с движение
със скорост по-висока от критичната за поднасяне при наличие на покрити с вода
площи от пътното покритие в резултат на силно валящ дъжд и неправилни действия
/"изкарване с лека газ"/на водача с органите на управление на
автомобила - кормилна и спирачна система. Предпоставки от
техническо естество, които да са обуславяли настъпването на произшествието не
са установени. Видно от заключението на експертизата,
за водачът на л.а. „Н." произшествието е било предотвратимо при
условията на движение със скорост, съобразена с пътната обстановка и правилни действия с органите за управление на автомобила –
кормилна и спирачна системи.
Повторната АТЕ е изготвена от вещото лице А. П.
/т.2, л.26-30 от ДП/. Експертът дава
заключение, че непосредствено преди възникването на ПТП управлявания от подс. И.
л.а. марка „Н." модел „П." с per. № . се е движил със скорост от около 95 км/ч и за да не се
получи т.н. явление „аквапланинг” в конкретните пътни условия, процесния
автомобил е следвало да се движи със скорост по-ниска от 92 км/ч. Вещото лице е дало
заключение, че причината за възниксване на ПТП не е от
техническо естество и би следвало да
се търси в субективните действия на водача на автомобила – подс. И., който в
зоната на възникване на ПТП не се е съобразил с атмосферните условия. За водача на лек автомобил „Н. П." с per. № . - - подс. П.Д.И., ПТП е било
предотвратимо, при условие, че при избиране на скоростта на движение на
управлявания от него автомобил се е съобразил с атмосферните условия - силен
дъжд и наличие на локви по платното за движение. Правилните действия на
водачът на процесния автомобил в случая, които биха довели до предотвратяване
на ПТП са намаляване на скоростта на движение на автомобила до ниво, в което
водачът, съобразно атмосферните условия, собствената си квалификация,
възможности и моментно състояние да владее управлението на автомобила и да може
да намали скоростта, или да спре, пред всяко видимо препятствие.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните,
преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното следствие, а именно: направеното
от подсъдимия самопризнание дадено в съдебно заседание по реда на
чл. 371, т. 2
от НПК, гласни доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по
делото свидетели дадени от тях на досъдебното производство и които освен непротиворечиви си и кореспондират, заключенията на прочетените по делото и приети експертизи /по същество липсват противоречия между тях/, протоколите за извършени следствени действия и другите документи,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените
доказателства, всички, прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по
делото веществени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
ОТ П Р А В Н А С Т Р А Н А - при горепосочената фактическа
обстановка, приета за установена по
делото и която се подкрепя от целия доказателствен
материал, съдът счита, че подсъдимият П.Д.И. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна, престъпния състав
по чл. 343, ал. 1,
б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, като
предмет на престъплението е конкретния пострадал - в настоящия случай лицето М. Х. Ч..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия П.Д.И. чрез действия,
изразени в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДП.
Нарушаването на правните норми от цитираният нормативен акт се изразява в допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта на движение в км/ч: за пътно
превозно средство от категория В - 90 км./ч. извън населено място", като се е
движел със скорост от 95
км/ч при допустима такава от 90 км/час, вследствие на
което подс. И. е изгубил
контрол над управлението на автомобила, същият е изменил траекторията си на
движение, преминал е през лентата за насрещно движение и е навлязъл в лявото
крайпътно пространство, където са настъпили удари в терена и дърветата. Именно вследствие на ПТП е
настъпила смъртта на пострадалата М. Х. Ч.. Иначе казано, допуснатото от подсъдимия нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се
намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на
пострадалата Ч.. Превишавайки определената с чл.21 ал.1 от ЗДвП скорост на
движение - 90 км/ч.,
като се е движил със скорост около 95 км/ч., подс. И. се е поставил в невъзможност да избегне
настъпилия вредоносен резултат.
Съдът приема за
безспорен факта, че
към момента на
осъществяване на ПТП, подсъдимия
П.Д.И. е допуснал горепосоченото нарушение на норма на
ЗДвП. Такъв извод се установява по
безспорен начин от събраните
по делото доказателства и най – вече, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията
по автотехническите и медицинските експертизи, които съдът възприема изцяло, като обосновани и компетентно
дадени. По
делото безспорно се установява, че подсъдимия
движел със скорост от 95 км/ч при допустима такава от 90 км/час,
вследствие на което е изгубил контрол над управлението на автомобила, същият е
изменил траекторията си на движение, преминал е през лентата за насрещно
движение и е навлязъл в лявото крайпътно пространство, където са настъпили
удари в терена и дървета, като вследствие на ПТП е настъпила смъртта на пострадалата Ч., т.е., превишавайки
определената с чл.21 ал.1 от ЗДвП скорост на движение - 90 км/ч., като се е движил
със скорост около 95 км/ч.,
подс. И. се е
поставил в невъзможност да предотврати
ПТП и избегне, настъпилия вредоносен резултат.
Така от обективна страна
подсъдимият П.Д.И. на датата 26. 09. 2014 год. около 07. 35
часа, на път № I - 8, в района на 146-ти км., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Н.", модел „П.", с per. № .,
в посока гр. К. – гр. П., е нарушил правилата за движение, регламентирани в
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва:
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта на движение в км/ч: за пътно превозно средство от категория В - 90 км./ч. извън населено
място", като се е движел със скорост от 95 км/ч и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Х. Ч., ЕГН: ********** ***, като от субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост
- небрежност
по смисъла на чл.11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимият П.Д.И. не
е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Подс. П.Д.И. е съзнавал, че нарушава посочените правила за движение, бил е длъжен да се движи със скорост не по -
висока от 90 км. в час, както и, че при избиране на скоростта на движение на управлявания от него
автомобил е следвало да се съобрази и с атмосферните условия
- силен дъжд и наличие на локви по платното за движение.
Конкретно предприетите от страна на подс. И.
действия след възникването на ПТП, а именно, да
изскочи от колата, бързо да побягне от дерето където се бил установил процесния автомобил, да извика на свид. Ч.: „Изкарвай ги бързо от колата, че ще
гръмне", да се опита неуспешно да спре автомобили за помощ и едва след това, да се обади на тел. 112 извън всякакво съмнение, не попада в приложното поле на чл. 343а от НК, т.е. не
може да бъде счетено, че след деянието подсъдимия е направил всичко, зависещо
от него за оказване помощ на пострадалата Ч...
Поради изложеното в горните абзаци, съдебният
състав счита доводите на защитата на подс. П.Д.И. за неоснователни и доказателствено неподкрепени.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказателната
отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства изразеното от подсъдимия искрено съжаление, чистото му съдебно
минало, влошеното здравословно
състояние и добрите
му характеристични данни. Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да бъде възприето наличието на извършени от страна на подс. П.Д.И. нарушения на правилата за
движение по пътищата, за което същия
е бил санкциониран /в.ж. т. 2,
л. 41-42 от дос. пр.-во/. Следва да се посочи обаче,
че констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната
отговорност на дееца, не са от такова естество, а и не обусловят, наличие на
хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.
Решаващият превес на установените смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, мотивира настоящия съдебен състав да определи на подс. П.Д.И. наказание над възможния законов минимум предвиден в
разпоредбата на чл. чл. 343, ал. 1,
б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно - „лишаване от
свобода” в размер на три години.
Ръководейки се от императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така
определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на три години с една трета, като наложи на подс. П.Д.И. наказание „лишаване от свобода” в размер на две години.
Като
счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК биха били достигнати по – реално и пълно и без да се налага
подс. П.Д.И. ефективно да изтърпява наложеното му наказание, съдът приложи
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото, с
изпитателен срок от четири години.
На
основание чл. 343г от НК, на подсъдимия П.Д.И.
се определи кумулативно
и предвиденото в закона наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Според състава на съда, така наложените наказания ще
въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от извършване на
други престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П.Д.И. бе осъден да заплати в полза на ОДМВР-С., направените по делото на
досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 766, 06 /седемстотин шестдесет и
шест лева и шест стотинки/ лева.
Воден от горното съдът
постанови присъдата си.
Председател: