МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.Б.А. *** било
предявено обвинение за престъпление по чл.194 ал.3,във връзка с ал.1,във връзка
с чл.20 ал.2 и чл.63,ал.1,т.4 от НК,за това, че на 12.03.2013г.
около 19.00 часа в гр.Ловеч от ОУ”Св.св.Кирил и Методий"' гр.Ловеч, в
съучастие като съизвършители с Д.Ю.И. ***, като непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
съответствие с това разбиране, отнел чужди движими вещи - две пана /звена/ от
метална ограда на училището, на стойност от 65.88 лева, без знанието и
съгласието на директора - В.И.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието представлява маловажен случай.
Срещу подсъдимия Д.Ю.И. *** било предявено обвинение за
престъпление по чл.194 ал.3,във връзка с ал.1,във връзка с чл.20 ал.2 и
чл.63,ал.1,т.4 от НК за това, че на 12.03.2013г. около 19.00 часа в
гр.Ловеч от ОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр.Ловеч, в съучастие като съизвършители
с А.Б.А. ***, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране,
отнел чужди движими вещи - две пана /звена/ от метална ограда на училището, на
стойност от 65.88 лева, без знанието и съгласието на директора -В.И.Т. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен
случай.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвиненията така както са повдигнати срещу двамата подсъдими,като счита,че от доказателствата, събрани в хода на
дос.производство и направените самопризнания и от двамата подсъдими, се потвърждава
фактическата обстановка описана в обв.акт, механизма на извършване, както и
участието на двамата подсъдими в извършване на деянието. Моли съда, въз основа на доказателствата по
делото да признае двамата подсъдими за виновни по така повдиганите обвинения и
постанови осъдителна присъда, като при определяне вида и размера на наказанията
да бъде отчетено,че и двамата подсъдими към момента на извършване на деянието
са с чисто съдебно минало и с оглед процедурата по която се разглежда
настоящото съдебно производство, следва да бъде наложено наказание съгласно чл.
58а от НК, като предлага на двамата подсъдими да бъде наложено наказание в
размер на 6 месеца лишаване от свобода, което след редуцирането с 1/3 да им
бъде определено наказание 4 месеца лишаване от свобода. Така наложеното
наказание да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от
3 години. Веществените доказателства следва да бъдат отнети в полза на
държавата и поради ниската им стойност, да бъдат унищожени.
Подсъдимият А.А.,редовно призован се
явява лично и с адв.В.Г.,служебно назначен по досъдебното производство и с
майка си Б.Ф.,признава
се за виновен и
признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт,като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти,като съжалява
за стореното и моли да му бъде наложено наказание обществено порицание.Защитникът му адв.Г. излага,че квалификацията
на деянието е правилна и че фактическата обстановка по делото е изяснена и е
такава,каквато е описана в обв.акт. Моли съда да приеме, че са налице
условията на чл.9 от НК, че се касае за явно малозначителност на деянието, че
същото не е престъпно макар да осъществява признаците на НК, поради своята
незначителност,тъй като се касае за щети от 65,88 лв., които са 1/5 от
минималната работна заплата.Счита, че това е достатъчно основание съдът да
приеме, че се касае за малозначително деяние и да ги освободи от наказателна
отговорност. Ако съдът не приеме това, предлага да разгледа разпоредбите на
чл.61 от НК, като от доказателствата по делото е видно че подзащитният му е
извършил деянието поради лекомислие и предлага същият да не бъде осъждан, тъй
като спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН, още
повече че той едва е навършил 14 години когато е извършил деянието и това е
първият му сблъсък с правораздавателната система.Ако съдът не приеме и тази
негова теза, моли да има предвид че чл.194 ал.3 от НК е предвидил 3 наказания:
лишаване от свобода до 1 година или
пробация, или глоба от 100 до 300 лв.,като счита, че най- тежкото наказание
лишаване от свобода би било несъразмерно високо за подзащитния му и явно несправедливо, затова
ако съдът реши,че същият следва да бъде осъден, моли да съобрази разпоредбата на
чл.63 ал.1 т.6 от НК и да му определи наказание пробация или глоба.Счита, че
пробацията е по-лекото наказание от лишаване от свобода, като счита че
наказанието пробация може да се замени с наказание Обществено порицание.
Подсъдимият Д.Ю.И.,редовно
призован се явява лично и с адв.К.,служебно назначена по досъдебното
производство и с майка си Ю.К., признава се за виновен и признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти,съжалява за стореното и моли да му бъде наложено
наказание обществено порицание.Защитникът му адв.К. излага,че подзащитният й е
непълнолетен, неосъждан, ученик в 8-ми клас в ОУ”Св.св.Кирил
и Методий” гр.Ловеч, редовно посещава учебните занятия,стойността на отнетите
вещи е в размер на 65.88 лв. поради което счита, че е извършил деянието поради
увлечение и лекомислие, затова моли да
не бъде осъден, тъй като счита, че спрямо него успешно могат да се приложат
възпитателни мерки по ЗБППМН. Ако съдът реши,че спрямо него не могат да бъдат
приложени възпитателни мерки, моли да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и да приложи условията на чл.55 от НК и
определи наказание Обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане
на присъдата по радиото на гр.Ловеч.
С оглед признаване на
вината от двамата
подсъдими и изразеното от тях съгласие,че признават изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласяват да не се събират
доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/,съдът е разгледал и решил делото
по реда на съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на
досъдебното производство доказателства, от направените от двамата подсъдими самопризнания
относно изложените в обв.акт обстоятелства и съгласието им да не се събират
доказателства за тези факти,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.Б.А. ***,бил ученик в
7-ми клас в ОУ”Св.Св.Кирил и Методий” гр.Ловеч,кв.”Гозница”.Тъй като
семейството на подс.А. било многодетно и социално слабо,през учебната година,за
времето от понеделник до петък бил настанен,заедно с двама от братята си на
пансион в общежитието към училището.Подс.А. не бил осъждан,но се водел на отчет
от 26.10.2012 год.в ДПС при РУП-Ловеч и имал три регистрации за кражби.
Подсъдимият Д.Ю.И. ***,учел в
ОУ”Св.Св.Кирил и Методий” гр.Ловеч,в 8-ми клас,като и той през работните дни от
седмицата бил настанен в пансион,в общежитието към училището,в съседна стая на
тази на подс.А..Двамата подсъдими били приятели,често след учебните часове
играели в двора на училището.
Св.В.И.Т. от 01.09.2011 год.работела
като директор на ОУ”Св.Св.Кирил и Методий”-Ловеч.Св.Красимир Баев работел като
охрана в ОУ”Св.Св.Кирил и Методий”-Ловеч,а св.Александър А. Филипов бил
роднина-чичо на подс.А..Св.Марин Станков Маринов работел като стоковед във
фирма „Феникс ЛВ”ЕООД,която имала пункт за изкупуване на вторични
суровини,находящ се в гр.Ловеч,ул.”Стара Планина”№42/в близост до централна
гара-Ловеч/.
На 12.03.2013 год.двамата подсъдими А.
и И.,след като свършили часовете си в занималнята,излезли на двора на училището
да играят баскетбол.В близост до баскетболния кош забелязали,че две метални
пана от училищната ограда от едната страна са счупени и подпрени на
земята.Двамата подсъдими решили по-късно ,като се стъмни да се върнат и да
вземат паната,след което да ги продадат на вторични.След 19,00 часа двамата
подсъдими излезли от пансиона и отишли на двора.С ръце доиздърпали двете части-пана от оградата,които и преди
това били счупени от едната страна,като напълно ги освободили,взели двете
метални пана и ги занесли на една поляна зад училището.След това отишли до дома
на подс.И. от където взели един чук и чували и се върнали при отнетите части от
оградата,като с помощта на чука начупили на парчета паната от оградата,сложили
ги в чувалите и ги скрили в едни храсти.
На 13.03.2013 год.двамата подсъдими
отново отишли в дома на подс.Д.И.,от където взели едно колело,натоварили на
него чувалите с парчетата от оградата и тръгнали към пункта на гарата-Ловеч на
ул.”Стара Планина”№42/известен като пункта на Васил/.От пункта отказали да
изкупят вещите,тъй като никой от двамата подсъдими нямал лична карта.В това
време на 13.03.2013 год.около 10,30 часа св.Александър А. Филипов бил ходил заедно
с майка си до търговията,над гарата,за да пазарува и при излизането си видял
своя племенник подс.А. и приятеля му-подс.И..Подс.А. попитал св.Филипов дали си
носи личната карта,а св.Филипов се поинтересувал защо и тогава подс.А. му обяснил,че
са тръгнали да искат личната карта на майка си,за да предадат желязо в пункта
на Васил.Подсъдимите обяснили на подс.Филипов,че били изровили желязото от
бившия хлебозавод.Св.Филипов не се усъмнил за произхода на желязото и се
съгласил да им услужи.Заедно с подсъдимите отишъл до пункта,там бил на работа
св.Марин Маринов,който му записал данните от личната карта,съставил
покупко-изплащателна сметка №102/13.03.2013 год.,в която вписал като предадени
материали „желязо от парапет” с количество 102 кг.,за което на
св.Филипов изплатил сумата от 37,64 лв.От получената сума двамата подсъдими
дали на св.Филипов стотинки за едно кафе,а останалата част си я разделили.
На 13.03.2013 год. около 19,00 часа в
училището,като нощна охрана застъпил
св.Красимир Баев.При извършеният обход на двора на училището констатирал,че от
оградата ,в близост до баскетболното игрище липсват две метални пана и отразил
установената липса в книгата за контролна дейност.На следващата сутрин при
пристигане на директорката св.В.Т. я уведомил за липсващите две пана от
оградата.Св.Т. помолила св.Баев да обиколи близките пунктове за вторични
суровини и да провери дали оградата не е предадена в някой от тях.Св.Баев първо
отишъл в пункта на „Васил”в Ловеч,ул.”Стара Планина”№42.От работещият там
научил,че действително предния ден две лица от ромски произход са предали
подобни начупени парчета от ограда.Показал му въпросните парчета и св.Баев
разпознал,че това са действително парчетата от оградата на училището.След това
Баев уведомил органите на РУП-Ловеч.
От заключението по
съдебно-техническата оценителна експертиза се установява,че стойността на двете
отнети пана от метална ограда е 65,88 лева.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.Б.А. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 194 ал.3,във
връзка с ал.1,във връзка с чл.20 ал.2 и чл.63,ал.1,т.4 от НК,като на
12.03.2013г. около 19.00 часа в гр.Ловеч от ОУ”Св.св.Кирил и Методий"'
гр.Ловеч, в съучастие като съизвършители с Д.Ю.И. ***, като непълнолетен, но е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си в съответствие с това разбиране, отнел чужди движими вещи - две
пана /звена/ от метална ограда на училището, на стойност от 65.88 лева, без
знанието и съгласието на директора - В.И.Т. ***, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Д.Ю.И. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 194
ал.3,във връзка с ал.1,във връзка с чл.20 ал.2 и чл.63,ал.1,т.4 от НК,като на
12.03.2013г. около 19.00 часа в гр.Ловеч от ОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр.Ловеч,
в съучастие като съизвършители с А.Б.А. ***, като непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
съответствие с това разбиране, отнел чужди движими вещи - две пана /звена/ от
метална ограда на училището, на стойност от 65.88 лева, без знанието и
съгласието на директора -В.И.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието представлява маловажен случай.
Съдът приема,че подсъдимите А. и И.
са автори на деянието, за което са предадени на съд,като съобрази
направените пълни самопризнания от двамата подсъдими и доказателствата по делото.Подсъдимите са осъществил изпълнителното деяние,
чрез действие, като са преустановили фактическата власт на владеещия вещите и са установили своя фактическа власт
върху тях.
Обстоятелството,че подс.А. и И. са извършили кражбата в съучастие помежду си обуславя квалификацията на деянието
по чл.20,ал.2 от НК.Към момента на извършване на деянието и двамата подсъдими са били
непълнолетни,но са могли да разбират свойството и значението на извършеното и
да ръководят постъпките си в съответствие на това разбиране.Поради това,че и
двамата подсъдими са неосъждани,ниската стойност на предмета на
престъплението,младата им възраст и обществената опасност на деянието и на
дейците се налага извода,че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.Доказателства в
подкрепа на обвинението са самопризнанията на двамата подсъдими и събраните в
хода на досъдебното производство доказателства/протокол за доброволно
предаване,покупко-изплащателна сметка,показанията на разпитаните свидетели/,а
от заключението по съдебно-техническата оценителна експертиза се установява
стойността на отнетите вещи към момента на деянието.
От субективна страна
подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК – съзнавали са общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Този
извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид на изложените
обстоятелства,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимите за виновни и ио осъди.
Фактическата обстановка
приета за установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства,самопризнанията на подсъдимите и заключението
по назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза.
Причини за извършване на
престъплението следва да се търсят в стремежа на подсъдимите да се
облагодетелстват по неправомерен начин поради тежкото им семейно и имотно
състояние.
При определяне вида и размера на наказанието
на подс.А.
настоящата инстанция взе предвид чистото съдебно минало,признаването на вината и
критичното отношение към извършеното,младата възраст,ниската стойност на
причинените щети,ниската обществена опасност на деянието и на дееца,поради което и с оглед
разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК му наложи в наказание при условията на
чл.55,ал.1,т.2,б.”б”
от НК –обществено порицание,което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата,след
влизането й в сила по местния радиовъзел гр.Ловеч.Съдът не споделя изложеното
от адв.Г.,че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК,тъй
като квалификацията на деянието ,за което е предаден на съд подс.А. е по
чл.194,ал.3 от НК,т.е.е отчетено обстоятелството ,че случаят е маловажен,поради
което е неприложима разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието на подс.И. настоящата инстанция взе предвид чистото
съдебно минало,признаването на вината и критичното отношение към извършеното, младата
възраст,ниската стойност на причинените щети,ниската обществена опасност на
деянието и на дееца ,поради което и с оглед
разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК му наложи в наказание при условията на
чл.55,ал.1,т.2,б.”б”
от НК- обществено порицание,което да бъде изпълнено чрез прочитане на
присъдата,след влизането й в сила по местния радиовъзел гр.Ловеч.
Съдът намира, че така наложените наказания са
справедливи, съответства на обществената
опасност на деянията и на дейците и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.Съдът не приема изложеното от адв.Г. и К.,че
деянието е извършено поради лекомислие и спрямо подсъдимите могат да се
приложат разпоредбите на чл.61 и сл.от НК,тъй като следва да се има предвид
обществената опасност на деянието,мотивите за извършване на
престъплението,еднакви и за двамата подсъдими,поведението на двамата подсъдими
в с.з.,както и обстоятелството,че подс.А. се води на отчет в ДПС при РУП-Ловеч
и то с регистрации за кражби.
На основание чл.53, ал.2, б.”б” от НК, съдът
постанови да се отнемат в полза на държавата веществено доказателство 1 бр.
част от метална ограда, черна на цвят, с височина 1 м. и тегло 5.5 кг., като след влизане на присъдата в сила, да бъде
унищожено.
При този изход на процеса
съдът осъди подсъдимите А.Б.А., със съгласието на Б.А.Ф. и
подс.Д.Ю.И., със съгласието на Ю.И.К., да заплатят солидарно сумата от 50.00
лв. по сметка на ОД на МВР –Ловеч разноски по делото.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :