Определение по дело №413/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 15 май 2021 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20217260700413
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Хасково, 27.04.2021 г.

 

 

Административен съд – Хасково,

в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

като разгледа адм.дело № 413 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано съобразно указанията в Определение № 5039/20.04.2021 г., постановено по адм.дело № 2335/2021 г. по описа на Върховен административен съд, с което е изпратена за разглеждане по компетентност от Административен съд – Хасково жалбата на „Т. Р.“ ЕООД гр. Свиленград, ЕИК : 20*******, подадена чрез процесуален представител, срещу Вътрешни правила за провеждане на процедура по създаване на масиви за ползване на земеделски земи и масиви за ползване на пасища, мери и ливади в Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Хасково, утвърдени със Заповед № РД-09-1-01/04.01.2019 г. на Директора на ОДЗ - Хасково. В жалбата са изложени твърдения, че оспорените Правила противоречат на закона и се моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отменени в цялост или алтернативно - във визираните в жалбата части, а именно чл. 34 - относно изискването да се представя нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник, и чл. 35, ал. 1 – относно изискването в нотариално завереното пълномощно да бъде изрично записано, че пълномощникът има право да получава дължимата сума за т.нар.“бели петна“, рента, и следва да бъде упоменато по коя банкова сметка ***.

 

Като взе предвид изложеното в жалбата и съобразявайки се със законоустановените правила, касаещи подлежащите на оспорване пред съд административни актове, настоящият състав на Административен съд – Хасково приема, че подадената жалба е недопустима, поради следните съображения:

Упражняването на правото на жалба е възможно при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуална допустимост на съдебното производство. По аргумент от чл. 159, т. 1 от АПК, една от тези процесуални предпоставки е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност. На съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, както и изрично посочените в чл. 128, ал. 1 от АПК актове, действия и бездействия на администрацията.

В чл. 21, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 са дадени определения на различните видове индивидуални административни актове. Чл. 65 от АПК, от своя страна, постановява, че общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Съгласно чл. 75, ал. 1 от АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, като съгласно ал. 2 на същия текст, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Според разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.

След обстойно запознаване с текста на Вътрешни правила за провеждане на процедура по създаване на масиви за ползване на земеделски земи и масиви за ползване на пасища, мери и ливади в Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Хасково, съдът установи, че същите не попадат в нито една от цитираните лимитативно категории актове. Те не притежават белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, съобразно която дефиниция индивидуален административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Властническият характер на волеизявлението произтича от това, че то едностранно поражда права и/или задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както и подлежи на непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. Обжалваният акт не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно, пряко и непосредствено да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. Оспорените вътрешни правила не са с еднократно правно действие и не представляват акт, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, поради което същите не представляват и общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Регламентираните в тези вътрешни правила указания нямат задължителен характер за неопределен и неограничен брой адресати, което обосновава и извод за липса и на белези на нормативен административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

В случая, главен предмет на обжалваните от дружеството Правила, утвърдени на основание чл. 26 и чл. 27 от Устройствения правилник на ОДЗ (УПОДЗ) във връзка с глава Vа „Ползване на земеделските земи“ ЗСПЗЗ във връзка с глава VІІ „Ползване на земеделските земи ППЗСПЗЗ, са редът на подготовка, провеждане и финализиране на процедурата по създаване на масиви за ползване на земеделските земи в ОДЗ - Хасково, регистрация на договорите за наем и за аренда на земеделска земя в Общинските служби по земеделие, както и за изплащане на постъпилите по реда на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ суми за ползването на имотите по чл. 37в, ал.3, т. 2 от ЗСПЗЗ, изплащане на постъпилите по чл. 37ж, ал.12 от ЗСПЗЗ суми за ползване на имотите по чл. 37ж, ал. 5 от ЗСПЗЗ. В същите са описани действията на администрацията по изпълнение на посочените законови разпоредби, които са детайлно разписани, като процедури, задължения и срокове за изпълнение. Същите са утвърдени от Директора на ОДЗ - Хасково в изпълнение на правомощието му по чл. 26 от УПОДЗ, издаден от Министъра на земеделието и храните - да утвърждава вътрешните правила на работа в дирекцията.

В тази връзка, настоящата инстанция намира, че оспорените правила, видно и от наименованието им - Вътрешни правила за провеждане на процедура по създаване на масиви за ползване на земеделски земи и масиви за ползване на пасища, мери и ливади в ОДЗ – Хасково, сочат на акт, уреждащ вътрешни за дирекцията процедури, които служителите следва да изпълняват при изпълнение на задълженията си в изпълнение на закон и подзаконов нормативен акт - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи  и Правилника за неговото приложение. В тях не се съдържа волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя и които пряко и непосредствено да засягат интересите му.

В този смисъл настоящият състав намира, че се касае до вътрешно служебен акт, издаден от ръководителя на администрацията – ОДЗ – Хасково, в рамките на правомощията му да утвърждава вътрешните правила за работа на ръководената от него администрация, с който са уредени правила за работа на същата по изпълнение на конкретни законови и подзаконови разпоредби.

Предвид гореизложеното, не е налице и хипотезата, уредена в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и Решение № 21/26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд, според която гражданите могат да оспорват пред съд разпоредби на вътрешнослужебни актове, когато създават задължения за тях и не са изрично изключени със закон от съдебно обжалване.

Наличието на подлежащ на оспорване акт и правен интерес за това са абсолютни процесуални предпоставки за съдебноадминистративното производство и липсата им в процесния случай води до недопустимост и на образуваното съдебно производство.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Т. Р.“ ЕООД гр. Свиленград, ЕИК : 20*******, против Вътрешни правила за провеждане на процедура по създаване на масиви за ползване на земеделски земи и масиви за ползване на пасища, мери и ливади в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, утвърдени със Заповед № РД-09-1-01/04.01.2019 г. на Директора на ОДЗ – Хасково.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 413/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: