Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1659 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Д.К.
и Д.П.К. срещу В.Л.П., С.П.М. и К.М.Я. за солидарното им осъждане да заплатят
на всеки от ищците сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Д.К., настъпила на 14.02.2015
г., ведно със законната лихва от 14.02.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят в подадената от тях искова молба, че на 14.02.2015
г. сутринта Д.К. и приятелката му Р.А.отишли на писта „Мечи чал“, където се
спускали със ски от горната до междинната лифтова станция. След обедна почивка,
около 15.50 часа двамата се спуснали след междинна към долна лифтова станция.
На равна част, преди последния стръмен склон Р.спряла, а Д. продължил надолу по
ски-пистата. В този момент пистата била заледена и в лошо състояние. На
кръстовището в долната част между червена писта 1 и зелена писта 4 Д. паднал и
се ударил в необезопасена бетонна шахта, част от незаконно изградено съоръжение
за производство на изкуствен сняг, която стърчала оголена около 25 см над
земята. От удара в шахтата Д. получил тежка шийна
травма, в резултат на която починал.
Вината на ответниците за извършените от тях противоправни действия, изразяващи се в немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, била призната с присъда на ОС – Смолян.
Д.К. бил син на ищците и търпели тежка емоционална и
психическа травма от неговата смърт. Връзката със сина им била изключително
силна, като Д. изградил с родителите си силни чувства на привързаност, уважение
и приятелство. Живял с тях в гр. Шумен до началото на декември 2014 г., когато
се преместил в гр. Пловдив.
Д. бил сърдечен и лъчезарен човек, с много приятели.
Уважавал родителите си и отделял време да общува с тях. Празниците прекарвали
заедно, а Д. им приготвял изненади.
Бил добър ученик и студент и завършил висше образование.
Синът им сбъднал мечтите си да живее с годеницата си и да работи по
специалността си.
Загубата му причинила на ищците неизмерима и непреодолима
мъка, която ги променила. Затворили се в себе си и ограничили контактите си със
свои близки и приятели.
Считат, че имат право на обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди – търпените болки и страдания от загубата на сина си. Молят
съдът да осъди ответниците солидарно да им заплатят по 100 000 лева
обезщетения, ведно със законните лихви от 14.02.2015 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците
В.Л.П., С.П.М. и К.М.Я. са подали отговори, в които оспорват исковете по
основание и размер. Въззивният съд възприел
фактическа обстановка, различна от изложената във внесения в съда обвинителен
акт, и възпроизведен в исковата молба. Тя обосновавала извод за наличие на съпричиняване от страна на Д.К., който не се съобразил с
конкретните метеорологични условия, характер и състояние на ски пистата и
нарушил правилата за безопасно каране на ски. Това обусловило и
съприкосновението на тялото на пострадалия с шахтата, в резултат на което
настъпил вредоносния резултат.
Възразяват за прекомерност на размера на претендираните обезщетения, както и за погасяване по
давност на претенциите за мораторни лихви от
14.02.2015 г. до 07.02.2018 г.
В отговора на К.Я. се съдържат доводи за нередовност на
исковата молба. Възразява, че ответниците следва да понесат солидарна
отговорност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
- действие или бездействие от ответниците, представляващо противоправно
поведение, в причинна връзка с което се намират настъпилите в сферата на увредените
лица вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищците
следва да проведат главно и пълно доказване на настъпването на фактическия
състав на непозволеното увреждане.
На първо
място съдът приема за безспорно установен фактът, че ищцата М.Д.К. е майка на Д.
Д.К., а Д.П.К. – негов баща.
С влязла в сила на
06.12.2022 г. по НОХД № 53/2017 г. по описа на ОС – Смолян В.Л.П., С.П.М. и К.М.Я.
са признати за виновни в това, че от декември 2014 г. до 14.02.2015 г.
включително, в гр. Чепеларе, област Смолян, на ски-писта „Мечи чал“, на
кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4, в
близост до долната лифтова станция, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност —
управление, ползване и поддръжка на ски-писти и съоръжения за развитие на зимен
спорт в ски-зона „Мечи чал“ — гр. Чепеларе, нарушили нормативните изисквания по
обезопасяване на ски-пистите „Мечи чал“ и с бездействието си на 14.02.2015 г.,
около 15.50 часа всеки от тях причинил по непредпазливост смъртта на Д. Д.К. от
гр. Шумен, който при управление на ски на ски-писта „Мечи чал“, на кръстовището
в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал и се ударил
върху необезопасената шахта от съоръжението за изкуствен сняг и вследствие на
получената тежка шийна травма починал - престъпления
по чл. 123, ал. 1 от НК.
Съгласно
чл. 300 от НК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно
извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. За механизма на увреждането по начина, приет от наказателния
съд, авторството и причинените вреди настоящият състав е обвързан от крайния
съдебен акт на наказателния съд.
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства, че животът на ищците е бил
силно негативно повлиян от неочаквано настъпилата и нелепа смърт на сина им.
В хода
на производството бяха ангажирани гласни доказателства, съдържащи конкретните последици
за всеки от ищците от преждевременната загуба на сина им Д.К..
Свидетелят В.М.е близък приятел на семейство К., като с
бащата на Д. – Д., се познава от ученическите години. И до момента живеят в
съседство, а синът на свидетеля е бил приятел с Д.. М.познава Д.К. като
ученолюбиво, трудолюбиво и контактно момче, с добър характер. На празници Д.
бил винаги с родителите си и им полагал във всичко – за поддръжка на жилището, за
ремонти. Помагал и в грижите за баба си по майчина линия. Организирал
приятелите си за пренасяне на дърва в дома на баба си. Самият М.разчитал на
помощта на Д., който се отличавал със скромност и организираност. Д. работел
допълнително по време на студентските си години. Справил се със здравословен
проблем, който имал като дете, чрез физическа активност.
Особено силна била връзката между баща и син. Живеели
заедно, докато Д. завършил Шуменския университет и започнал работа по
специалността си в гр. Пловдив няколко месеца преди инцидента на 14.02.2015 г.
Дълги години свидетелят и съпругата му се опитвали да
помогнат на родителите на Д. да преодолеят състоянието, в което изпаднали след
смъртта на сина им. Затворили се и не желаели да излизат, да се събират с хора
и да водят нормален живот. Разредили контактите дори с дългогодишните си съседи
и приятели – семейството на свидетеля М.. Непрекъснато се връщали към трагичния
инцидент и говорели за това. Темата била изключително болезнена. Не пропускали през
почивните дни да отидат на гроба на Д. и да го почетат с цветя. Дъщеря им била
тяхна опора и положила усилия да заживеят при нея в гр. София. Макар да се срещали
по-рядко, М.виждал тяхната мъка и тревога.
Свидетелят Г.П.също разказва за познанството си с ищците.
С М. били колеги и приятели. Д. живеел с родителите си в едно домакинство. Придобил
магистърска степен „телекомуникации“ в Шуменския университет. П.споделя личните
си впечатления за прекрасното семейство на ищците, в което взаимоотношенията
между членовете му били много добри. Между тях царяла силна привързаност. Д. бил
отговорно, възпитано и интелигентно момче. М. никога не се оплакала от сина си,
а го хвалела, че много им помага и че много разчитат на него. Майката на Д. се
обадила на П.да й каже за инцидента.
След смъртта на Д. родителите му се променили. Спрели да общуват
с хората и изживявали сами болката си.
При
съобразяване на търпените от ищците вреди и особеностите в източника на тяхното
причиняване, характера на вредоносните действия на ответниците и внезапната
загуба на син в разцвета на силите му, съдът намира, че претендираните
от ищците размери на обезщетенията се справедливи. В лицето на Д. родителите му
са имали незаменим помощник; отговорен и зрял човек, на когото са разчитали, а
той е оправдал техните надежди и очаквания. Освен ученолюбив, синът им е бил
изключително отзивчив и организиран. С готовност е помагал и в грижите за
възрастните си баба и дядо. На него са разчитали и близки и приятели,
познавайки неговата доброта и отзивчивост.
Ищците преживяват състояние на продължителен стрес и
депресивни състояния, с които ще се борят до края на живота си. Тежките
страдания, които търпят трудно могат да бъдат материално оценени. Внезапната
загуба на син е неизмерима и няма парична цена, която да компенсира
най-голямата трагедия в живота на всеки родител – да погребе детето си. Нелепата смърт на 28-годишния им син е довела до чувство на
безнадеждност и непримиримост с несправедливостта да преживеят смъртта на
детето си. Затова и в приложение на принципа на справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че 100 000 лева е справедлив размер на
обезщетенията за претърпени неимуществени вреди за родителите на Д.К.. В този
размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи
страдания на М.К. и Д.К.. При това, присъждането на тези обезщетения е
независимо от липсата на пряка причинна връзка между влошеното здравословното
състояние на ищците и преживения от тях стрес. И двамата ищци са имали
здравословни оплаквания преди 14.02.2015 г. Трагичният край на сина им е
допринесъл за утежняване на състоянието им, но не е причина за възникването му.
Ответниците са направили възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия Д.К. - не се съобразил с конкретните
метеорологични условия, характер и състояние на ски пистата и нарушил правилата
за безопасно каране на ски; не носил предпазни средства – шлем или каска.
По
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията, в случая – летален изход. За този факт,
доколкото възражението е направено от ответниците и ги ползва при положителното
му установяване, доказателствена тежест носят
привлечените към отговорност в настоящото производство.
На първо
място, отчитането на конкретния принос в настоящото производство е съчетано с установяване
на самия механизъм на инцидента и рефлексията на увредата
върху конкретна част от тялото на пострадалия и при отчитане на скоростта, с
която се е движил. Настоящият състав намира това за недопустимо, съобразявайки
нормата на чл. 305 от НПК. Присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Затова и обстоятелствата относно механизма на
настъпване на произшествието, задължителни за граждански съд, следва да се извлекат
и от мотивите, представляващи част от присъдата.
Решението
на АС – гр. Пловдив по ВНОХД № 143/2023 г. от 10.06.2021 г. е подложено на
касационен контрол. ВКС е обсъдил възраженията относно смекчаващите отговорността
на подсъдимите обстоятелства, сред които и реалният принос на пострадалия Д.К..
Признато е, че приносът на пострадалия съществува, но той не е определящ за
възникването й, предвид характера на мястото на инцидента – опасно такова и
рисковано от гледна точка излизане от пистата и следваща необезопасена бетонна
шахта. Изложеното се отнася до поведението на пострадалия на пистата. То не е в
причинна връзка с вредоносния резултат, като тук съдът се позовава на
бездействието на подсъдимите, ответници в настоящото
производство, които грубо и демонстративно са нарушили закона чрез
бездействието си, с което са поставили в реална опасност живота и здравето на
неопределен кръг от хора. Именно тази реална опасност от незачитането на
вменените им със закон задължения са първоизточникът на веригата от събития, резултирали в трагичния край на Д.К.. Механизмът на
получаването и характерът на фаталната увреда не
предполага различен изход от инцидента, взависимост
от скоростта на управляване на ските от пострадалия.
Многократно
в присъдата на ОС – Смолян и в решенията на АС – гр. Пловдив и на ВКС се
коментира причината за смъртта на К.. Тя е в притискане и разтягане в шийната област, довело до гръбначно-мозъчна травма.
Подвижността на шийните прешлени предпазни средства –
каска или шлем, не ограничават. Следователно, липсата им не обуславя такъв
принос, който да е допринесъл за леталния изход. И това възражение съдът намира
за недоказано.
Обезщетенията
от по 100 000 лева следва да бъдат присъдени на ищците в този размер, тъй
като не се установи причина те да бъдат намалени.
Основателно
е направеното от ответниците възражение за погасителна давност на претенциите
за лихви. В писмените бележки ищците са се позовали на нормата на чл. 114, ал.
3 от ЗЗД, според която давността започва да тече от откриване на дееца. На съда е известна съдебната практика (решение
№ 129 от 15.04.2014 г. по н. д. № 133/2014 г. на ВКС, I н.о., решение № 308 от
30.04.2010 г. по гр. д. № 865/2009 г. на ВКС, III г.о. и др.), според която в
хипотезата на предварителното производство моментът
на откриване на дееца е моментът на привличане на съответното лице като
обвиняем. В случая тази норма е неприложима относно вземането за мораторна лихва. Видно от съдържанието на обвинителния акт,
внесен в съда на 23.05.2017 г., пострадалите лица са били информирани за хода
на наказателното производство и са им били предявени материалите по
разследването.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Върху обезщетението се дължи лихва от момента на
увреждането. Разпоредбата относно мораторната лихва –
чл. 111, б. „в“, пр. 2 от ЗЗД предвижда погасяването й по давност в тригодишен
срок. Тази претенция е акцесорна на исковете по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД. Те са предявени на 07.02.2020 г., поради което лихвите следва
да бъдат начислени от 07.02.2017 г. За периода от 14.02.2015 г. до 06.02.2017
г. те са погасени по давност.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят обезщетенията солидарно, съгласно чл.
53 от ЗЗД. Конкретният принос на всеки от тях е извън предмета на настоящото
производство. Всеки от тях дължи целият размер на сумата на обща стойност
200 000 лева, ведно със законните лихви от 07.02.2017 г., а отношенията им
се определят според разпоредбите на чл. 121 и сл. от ЗЗД.
С оглед
изхода на спора, право на разноски имат ищците. Доказателства за разноски
представя само ищцата М.К. и те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 12 975 лева. Ответниците
са възразили за прекомерност на хонорара. Това възражение съдът намира за
основателно. Воден от минималния размер на хонорара по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. – 8 650 лева, от характера на иска, фактическата и
правна сложност на спора и от извършените по делото процесуални действия, съдът
намира, че възнаграждението следва да се присъди до размера на сумата от 9 000
лева.
Ищците
са освободени от държавна такса и разноски, поради което ответниците дължат да
заплатят по сметка на СГС сумата от 8 000 лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, В.Л.П., ЕГН **********,
с адрес ***, С.П.М., ЕГН **********, с адрес *** и К.М.Я., ЕГН **********, с
адрес *** да заплатят солидарно на М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сина й Д. Д.К. на 14.02.2015 г., ведно със законната лихва от 07.02.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля претенцията за мораторни
лихви за периода 14.02.2015 г. – 06.02.2017 г.; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 9 000 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, В.Л.П., ЕГН **********,
с адрес ***, С.П.М., ЕГН **********, с адрес *** и К.М.Я., ЕГН **********, с
адрес *** да заплатят солидарно на Д.П.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сина му Д. Д.К. на 14.02.2015 г., ведно със законната лихва от 07.02.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля претенцията за мораторни
лихви за периода 14.02.2015 г. – 06.02.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, В.Л.П., ЕГН **********,
с адрес ***, С.П.М., ЕГН **********, с адрес *** и К.М.Я., ЕГН **********, с
адрес *** да заплатят по сметка на СГС 8 000 лева държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: