Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
10 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №135 от 18.08.2010 година, постановено по ГР.Д.№108 по описа за 2010 година на Павликенски районен съд, е: уважен предявеният по реда на чл.124 от ГПК положителен установителен иск за собственост, с който се иска да бъде прието за установено, че ищците са собственици на недвижим, имот, намиращ се в гр. П., подробно описан в диспозитива на решението, като за останалата част от процесния недвижим имот искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан; отхвърлен е и предявеният насрещния ревандикационен иск по отношение на 2/3 идеални части от същия недвижим имот, като неоснователен и недоказан; присъдени са разноски в полза на ищците. Постъпила е въззивна жалба от ответниците чрез процесуалния представител. Обжалва се решението в частта, в която е уважен установителният иск за собственост и е отхвърлен ревандикационния иск. Излагат се доводи и съображения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалвана част и да бъде постановено друго, с което ревандикационният иск да бъде уважен. Претендират разноски. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ищците, чрез процесуалния си представител, заемат становище да бъде потвърдено решението. Излагат се доводи и съображения. Претендират разноски. Във висящото производство пред въззивния съд почина първата ответница. Поради което е приложима разпоредбата на чл.227 от ГПК. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Преценявайки обжалваното решение в обжалваните части по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е допустимо. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Предявеният положителен установителен иск за собственост е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответниците оспорват твърдяното от ищците право. Освен това двамата ответници притежават титул за собственост. Не е без значение в настоящия казус, че този въпрос е решен с влязло в сила определение на въззивен съд, постановено по реда на чл.278, ал.2 от ГПК, което е задължително за първоинстанционния съд, на основание ал.3 на чл.278 от ГПК. Налице е правен интерес и от предявяване на ревандикационния иск, който произтича от естеството на търсената защита.Искът е осъдителен. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува притезание, подлежащо на съдебно присъждане, е налице интерес от предявения иск. Лицето, което твърди, че притежава правото на собственост върху недвижим имот, притежава две правни възможности за защита на засегнатото си право – установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Изборът е в зависимост от факта дали ответникът държи /владее/ имота или не. Правният интерес се определя от твърденията на ищеца. Ако се докаже в процеса, че твърденията не отговарят на действителното фактическо и правно положение, исковата претенция ще е неоснователна, а не процесуално недопустима. Освен това, ако един съсобственик завладее общата вещ, изцяло без основание, невладеещият съсобственик има право да предяви срещу владеещия съсобственик ревандикационен иск за своята част – да иска своята част. В този смисъл Решение №139/85 г. на ОСГК на ВС на РБ. С оглед на горното доводите на процесуалните представители за процесуалната недопустимост на първоначалната и насрещната искови претенции са неоснователни. Налице са и всички други положителни В.ГР.Д.№1074/2010 г. ВТОС процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на първоначален и насрещен иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на първоначален и насрещен иск. Преценявайки решение в обжалваната част по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната част за неправилно. Съображенията за този извод са следните: Предявени са субективно и обективно съединени искови претенции: положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.77, ал.1, предложение второ и трето от ЗС във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС и чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН; както и насрещна искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 2/3 идеални части недвижимия имот, предмет на първоначалния иск. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства. Във въззивното производство са събирани писмени доказателства. За да допусне до събиране и събере доказателства във въззивното производство настоящият състав е счел, че е налице една от хипотезите, визирани с разпоредбите на чл.266 от ГПК, а именно: документите са „новооткрити” по смисъла на посочената правна норма. За да направи този извод съдът е бил мотивиран от следното: Няма нормативно определени критерии за „новооткрити” писмени доказателства. В теорията се приема, че при прилагÓне разпоредбата на чл.266 от ГПК, за да се прецени дали са „новооткрити” писмените доказателства, следва да се имат предвид приетите критерии при отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231, б.”а” ГПК. Тези критерии са посочени в ТР №138/67 г. на ОСГК на ВС и ТР №1/2001 г. на ВКС. Но, тези критерии са общи. Поради което всеки решаващ съд е овластен с оглед „конкретиката на случая” и задължителните критерии, приети с посочените ТР, да прецени дали сочените за събиране във въззивното производство писмени доказателства са „новооткрити”. Освен това фактите, които се установяват чрез приетите в настоящото въззивно производство писмени доказателства са относими и необходими. С оглед на изложеното настоящият състав е счел за процесуално допустимо сочените с въззивната жалба доказателствени средства да бъдат допуснати до събиране и събрани във въззивното производство. Чрез събраните във въззивното производство писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Всички строителни книжа, издадени във връзка със стоежа на двуетажната жилищна сграда, част от която е процесният недвижим имот, са на името на наследодателя Т.С. П. и на неговия баща С. П. Н.; Заем за изграждане на двуетажната жилищна сграда е „отпуснат” също на името на наследодателя Т. С. П. и на неговия баща С. П. Н.; След изграждане на жилищната сграда между наследодателя Т. С. П. и на неговия баща С. П. Н. на 08.07.1976 година с „Договор за разпределение на жилища при групов строеж по чл.192, ал.4 от ЗТСУ и чл.39 от ЗС” е възложен в дял на С. П. Н. първият етаж от двуетажната жилищна сграда, а вторият етаж е възложен в дял на наследодателя Т. С. П.. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на предявения положителен установителен иск за собственост. Ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание: придобивна давност, изтекла в полза на техния наследодател С. Т. С., и като негови законни наследници, първата ищца, негова съпруга, другите две ищци, негови деца, са придобили правото на собственост по наследство от него. Твърдението на ищците, че е изтекла придобивна давност в полза на техния наследодател остана недоказано. Тежестта на доказване лежи върху ищците. За този извод съдът е мотивиран от следното: Ответницата се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, като наследник-дъщеря на починалия наследодател Т. С. П., чието право на собственост върху процесния недвижим имот е доказано чрез приетите по делото в двете инстанции писмени доказателства, които са „титули за собственост”. Чрез приетите в първоинстанционото и въззивното производство писмени доказателства се установява, че след изграждане на двуетажната жилищна В.ГР.Д.№1074/2010 г. ВТОС сграда, вторият етаж, от която е процесният недвижим имот, през 1976 година наследодателят Т. С. П. е придобил правото на собственост върху втория етаж - процесния недвижим имот, а неговият баща С.П. Н. е придобил правото на собственост върху първия етаж. Двамата ответници се легитимират като собственици на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, прид¯бита в режим на СИО, чрез процесния нотариален акт за покупко-продажба – л.7 от първоинстанционното производство, който също е „титул за собственост”. „Титулите за собственост”, чрез които се установява правото на собственост на Т.С. П. и на двамата ответници удостоверяват прехвърляне правото на собственост и придобиването му. Притежават обвързващата доказателствена сила за придобиване правото на собственост. Тази обвързваща доказателствена сила може да бъде оборвана, като тежестта на доказване лежи върху този, който я оспорва. В настоящия казус ищците твърдят обстоятелства, оборващи обвързващата доказателствена сила на процесните „титули за собственост” – правото на собственост е придобито от наследодателя им С. С. чрез давносно владение. Както се посочи по-горе това твърдение настоящият състав счита за недоказано. Това е така защото: Придобитото право на собственост не може да “се изгуби” с факта, че не се упражнява фактическа власт върху имота от собственика, а се упражнява от друго лице, дори то да има намерение да свои. Собственикът ще „изгуби” правото си на собственост само, ако друг го придобие по давност. Но, за да бъде осъществен фактическият състав на придобивната давност, не е достатъчно собственикът да не упражнява фактическата власт, а тя да се упражнява от другиго, постоянно и непрекъснато, и с намерение за своене. Необходимо е по делото да бъдат установени такива факти и обстоятелства, конкретни действия, че да може да бъде направен обоснован извод за „манифестиране” на намерението за своене, и това „манифестиране” да е достигнало до съзнанието на собственика. За да се направи обоснован извод, че „манифестирането” е стигнало до съзнанието на собственика, също е необходимо по делото да са установени конкретни действия от страна на собственика, че приема своенето и не се противопоставя. Настоящият състав счита, че установените чрез депозираните по делото свидетелски показания факти и конкретни действия, извършени, както от наследодателя на ищците С. С., така и от неговия баща Т.П., не са от категорията факти, посочени по-горе. За да се направи такъв извод съдът взе предвид следното: Участието на наследодателя на ищците със собствени средства в изграждането на процесния имот; заявяваното от Т. П. по време на строежа, че вторият етаж е за сина му С.; поддържането, ползването, обзавеждането на процесния имот от семейството на С. С.; фактът, че родителите не са притежавали ключ за жилището, настоящият състав счита, че не са факти и действия от посочената по-горе категория, от които да може да се направи обоснован извод за осъществяван фактически състав на придобивната давност. В подкрепа на горните изводи е са следните факти: По време на строежа Т. П. прави изявления, че процесният имот се строи за сина му, а след приключването му извършва действия, чрез които той придоби правото на собственост. След смъртта на бащата си С. Н. през 1979 година Т. П. придобива право на собственост върху два жилищни имота. Съгласно разпоредбите на действащия към този момент ЗСГ, отм., е бил задължен в двугодишен срок да прехвърли правото на собственост върху единия имот. Не изпълнява това свое задължение в срока, а по-късно. Но, прехвърля правото на собственост върху първия етаж, а не върху процесния. Този факт не може да не „предизвика” извод, че собственикът на процесния имот „е нямал желание” за прехвърля правото на собственост върху процесния недвижим имот, и извод, че като баща и родител е предоставил ползването на имота на семейството на сина си. А, който полза, поддържа и обзавежда. Такава е обективната народопсихология на българина при нормалните взаимоотношения между семейство на родители и семейство на техните деца. Като има предвид спецификата на взаимоотношенията, настоящият състав счита, че за да се направи извод за осъществяван фактически състав на придобивната давност по делото трябва да са събрани доказателства, установяващи обстоятелства, които ясно, недвусмислено, несъмнено да доказват явна и очевидна воля на родителя, а не „предполагаема”. Установените по делото факти не са от тази категория. Обратният извод би довел до „произволност” при прилагане на института на придобивната давност. Би означавало всяко едно предоставяне за ползване и обитаване на жилище, собственост на родителите, на едно от децата им, с изявления „то ще бъде твое”; извършване на подобрение, поддържане и обзавеждане от детето, което ползва и обитава, непритежаване на ключ от родителите да „води” до изгубване на правото на собственост от родителите и придобиването му от детето. Изложеното обосновава извод, че не е осъществен един от кумулативно изискуемите се елемента от фактическия състав на придобивната давност – В.ГР.Д.№1074/2010 г. ВТОС установено владение върху процесния имот, достигнало до знанието на собственика – Т. П., и без неговото противопоставяне. След смъртта на собственика - Т. П., на 25.10.1999 година, до смъртта на С. С. - 05.04.2009 година, не е изтекла изискуемата се 10-годишна давност, за да е необходимо да се обсъжда дали С. С. след смъртта на баща си, в качеството си на съсобственик, придобил права по наследство, заедно с другите законни наследници, не е осъществявал фактическия състав на придобивната давност по отношение на другите съсобственици-наследници. Освен това на 11.08.2009 година другите две законни наследници-съсобственици са извършили действие, което недвусмислено, явно и несъмнено е прекъснало придобивната давност, ако такава се е осъществявала – сключената между тях сделка, с предмет наследствените права на едната съсобственица. Този факт е достатъчен за да се направят обоснован извод за неосъществяване фактическия състав на придобивната давност и спрямо съсобствениците-сънаследници. С оглед на изложеното не е осъществено твърдяното основание на предявената искова претенция. Ищците не са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното основание, а именно: придобивна давност, изтекла в полза на техния наследодател С. Т.С., и като негови законни наследници, първата ищца, негова съпруга, другите две ищци, негови деца, да са придобили правото на собственост по наследство от него. Неосъществяването на основанието, от което ищците твърдят, че черпят права; придобитото и „не изгубено” право на собственост от наследодателя Тодор Петков и след смъртта му „не изгубено” право на собственост и от другите наследници са обстоятелства, обосноваващи извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. По изложените съображения положителния установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По отношение на предявения насрещен ревандикационен иск за 2/3 идеални части от процесния недвижим имот. За да бъде уважен предявен ревандикационен иск по делото трябва да са установени /доказани/ трите кумулативно изискуеми се предпоставки: ищците да притежават право на собственост върху вещта, предмет на иска; ответниците да владеят /държат/ вещта, предмет на иска; ответниците да владеят вещта, предмет на иска, без правно основание. В настоящия казус е налице първата кумулативно изискуема се предпоставка – ищците притежават право на собственост върху 2/3 идеални части от процесния имот. Ищците по ревандикационния иск обосновават правата си с твърдение за придобита 1/3 идеална част на лично основание от ищцата по ревандикационния иск - на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, като наследник на Тодор Петков, който го е притежавал към откриване на наследството, и придобита 1/3 идеална част в режим на СИО за двата ищци по ревандикационния иск по силата на сделка, оформена с нотариален акт. Правни основания чл.77, ал.1, предложение първо и трето от ЗС. Съображения защо съдът приема, че ищците по ревандикационния иск притежават твърдяните от тях права на собственост върху процесния имот се изложиха при обсъждане основателността на установителната искова претенция. Доказана е и втората предпоставка - ответниците владеят /държат/ процесния недвижим имот. Този факт не е спорен по делото. Доказана е и третата кумулативно изискуема се предпоставка - ответниците по ревандикационния иск владеят /държат/ 2/3 идеални части от него без основание. С оглед разпределянето на доказателствената тежест ответниците по ревандикационния следва да докажат обстоятелство, че владеят /държат/ на правно основание 2/3 идеални части от процесни недвижим имот. Съображения защо съдът приема, че ответниците по ревандикационния иск не притежават твърдяните от тях права на собственост върху процесния имот се изложиха при обсъждане основателността на установителната искова претенция. Както се посочи по-горе, ако един съсобственик завладее общата вещ, изцяло без основание, невладеещият съсобственик има право да предяви срещу владеещия съсобственик ревандикационен иск за своята част – да иска своята част. Освен това със смъртта на първата ответница по силата на разпоредбата на чл.59 от ЗС учреденото право на ползване върху процесния недвижим имот в полза на починалия ползвател е погасено. Ищците по ревандикационния иск не притежават само „голата собственост”. Поради което доводите на процесуалния представител на ищцовата страна в този насока са неоснователни. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението е валидно и в обжалваната част допустимо и неправилно. Жалбата е основателна и решението в обжалвана част следва да бъде В.ГР.Д.№1074/2010 г. ВТОС отменено, вместо което да бъде отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост и увÓжен предявеният ревандикационен иск. При този изход на делото ответници-жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката Р. направените по делото разноски размер на 905, 65 лв.; Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №135 от 18.08.2010 година, постановено по ГР.Д.№108 по описа за 2010 година на Павликенски районен съд, в частта, в която е уважен предявеният по реда на чл.124 от ГПК и на основание чл.77, ал.1, предложение второ и трето от ЗС във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС и чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН положителен установителен иск за собственост; както и в частта в която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС; вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.124 от ГПК и на основание чл.77, ал.1, предложение второ и трето от ЗС във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС и чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН положителен установителен иск от Б. П. С., ЕГН-*, С. С. Т., ЕГН-*, и Г. С. Г., ЕГН-*, и трите с адрес гр. П., ул.”А. Х.” № , с които се иска да бъде прието за установено по отношение на П. Т. Р., ЕГН-*, и И. А. Р., ЕГН-*, и двамата с адрес гр. П., ул.”В. Л. № В.”А”, .4, А.11, че ищците СА СОБСТВЕНИЦИ по давносно владение и наследство на недвижим имот, намиращ се в гр. П., ул.”А. Х.” №, а именно: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-1426, с площ от 365 кв.м, в кв.150 по ПУП на гр. П., област В. Т., със застроена площ от 83 кв.м; състоящ се от: спалня, дневна, килер, баня, кухня, коридор и тераса при съседи: отгоре-таванско помещение, от долу-наследници на С. Т. С.; както и на принадлежащите им таванско и избено помещение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Б.П. С., ЕГН-*, С. С. Т., ЕГН-*, И Г. С. Г., ЕГН-*, и трите с адрес гр. П., ул.”А. Х.” №, да отстъпят на П. Т. Р., ЕГН-*, и И. А. Р., ЕГН-*, и двамата с адрес гр. П., ул.”В. Л. №, В.”А”, собствеността и предадат фактическата власт - владението /държането/ върху 2/3 /две трети/ идеални части от недвижим имот, намиращ се в гр. П., ул.”А. Х.” №, а именно: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА от 18 кв.м, построени в УПИ ІХ-1426, с площ от 365 кв.м, в кв.150 по ПУП на гр. П., област В. Т., като вторият жилищен етаж е със застроена площ от 83 кв.м; състоящ се от: спалня, дневна, килер, баня, кухня, коридор и тераса при съседи: отгоре-таванско помещение, от долу-наследници на С. Т. С.; както и на принадлежащите им таванско и избено помещение; като П. Т. Р., ЕГН-*, и И. А. Р., ЕГН-*, СА СОБСТВЕНИЦИ-ПРИТЕЖАВАТ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ върху 2/3 идеални части, както следва: 1/3 идеална част за двамата в режим на СИО и 1/3 идеална част, лична индивидуална собственост на П. Т. Р., ЕГН-*, придобита по наследство. ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ. ОСЪЖДА БОГДАНА П. С., ЕГН-*, С. С. Т., ЕГН-*, И Г. С. Г., ЕГН-*, и трите с адрес гр. П., ул.”А. Х.” №, да заплатят на П. Т. Р., ЕГН-*, с адрес гр. П., ул.”В. Л. №, направените разноски по делото в размер на 905, 65 лв. /деветстотин и пет лева и шестдесет и пет стотинки/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |