Р Е Ш Е Н И Е № ..........
гр. София, …..04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-В
въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Елка
Григорова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 5488 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение, постановено на 28.02.2017 г. по гр. дело № 31492/2013 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), II-ро ГО, 75-ти състав, са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Е.Д.Г.“ ЕООД срещу „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 1685,60 лева, представляваща
възнаграждение по сключени между страните договори № 1903/25.08.2011 г.,
№1902/23.08.2011 г., № 1898/15.08.2011 г., № 1897/02.08.2011 г. и №
1896/02.08.2011 г., по които са издадени фактури № ********** от 25.08.2011 г.
на стойност 190,00 лева, № ********** от 23.08.2011 г. на стойност 676,00 лева,
№ ********** от 09.08.2011 г. на стойност 216,00 лева, № ********** от
08.08.2011 г. на стойност 60,00 лева, № ********** от 18.07.2011 г. на стойност
180,00 лева и № ********** от 08.07.2011 г. на стойност 150,00 лева.
Ищецът по делото – „Е.Д.Г.“ ЕООД – е обжалвал в цялост като неправилен постановения
първоинстанционен съдебен акт. Според жалбоподателя, решението противоречи на
приложимия материален и процесуален закон, както и на събрания по делото доказателствен
материал. Твърди се, че противно на възприетото от районния съд, Договор №
1903/25.08.2011 г. за абонаментно обслужване на касов апарат е подписан както
от изпълнителя, така и от възложителя. Изложени са твърдения, че е доказано
съществуването на трайни търговски отношения между страните, поради което
приложение намира чл. 292, ал. 1 ТЗ, съгласно който предложение до търговец, с
когото предложителят е в трайни търговски отношения, се счита за прието, ако не
бъде отхвърлено веднага. Според въззивника, разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., предвиждаща сключването на писмен договор за
техническо обслужване и ремонт на фискални устройства, е непротивопоставима на
посочената законова уредба. Сочи се още, че с оглед нормата на чл. 239, ал. 1 ТЗ, ответното дружество не е оспорило изпълнението на извършеното от ищеца,
доколкото процесните фактури били получени от негов служител (счетоводител),
макар и да не били отразени надлежно в счетоводството му. Изложени са
твърдения, че не всички процесни фактури са издадени за извършване на дейност
по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., поради което за тях не било необходимо
сключването на договор в писмена форма. Въззивникът заявява, че релевираното от
ответника възражение по чл. 301 ТЗ било неоснователно, доколкото фактурите и
приемо-предавателните протоколи били подписани от счетоводителя на ответника. Отправено
е искане за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване в цялост на
предявените искове.
От въззиваемата страна в производството – ответникът „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД – е постъпил
отговор в срок на подадената жалба, в който се твърди, че същата е
неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Според
изложеното от ответника-въззиваем, СРС ценил доказателствения материал по
делото в съответствие със съдопроизводствените правила и приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби. Посочено е, че обжалваният съдебен акт, като
изцяло законосъобразен и обоснован, следвало да бъде потвърден, доколкото
исковите претенции не били доказани безспорно по основание и размер.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като относно релевираните в подадената жалба
доводи за неправилност, въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
СРС, II-ро ГО, 75-ти състав, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сума в общ размер от 1685,60 лева, представляваща възнаграждения по
сключени между страните договори, отразени във фактура № ********** от
25.08.2011 г., фактура № ********** от 23.08.2011 г., фактура № ********** от
15.08.2011 г., фактура № ********** от 09.08.2011 г., ********** от 08.08.2011
г., фактура № ********** от 18.07.2011 г. и фактура № ********** от 08.07.2011
г.
За
претендираните суми е подадено заявление по чл. 410 ГПК на 30.05.2013 г., въз
основа на което по ч. гр. д. № 23387/2013 г. по описа на СРС, ІІ-ро ГО, 75-ти
състав, на 18.06.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в полза на ищеца. Производството пред първоинстанционния съд е
образувано след подадено възражение против заповедта, като между страните не се
спори, а и от доказателствата по делото се установява, че исковете са предявени
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото са
представени 7 броя двустранно подписани от страните фактури, съставени от „Е.Д.Г.“
ЕООД с получател „Л.С.Б.“ ЕООД (предходното наименование на ответника „Е.Е.Т.Р.Б.“
ЕООД), както следва: 1/ фактура № ********** от 25.08.2011 г. за сумата от
190,00 лева с посочен вид на стоката/услугата „договор за сервиз / 1903“ на
стойност 90,00 лева и „сейф голям“ на стойност 68,33 лева; 2/ фактура №
********** от 23.08.2011 г. за сумата от 213,60 лева с посочен вид на
стоката/услугата „смяна ФП“; 3/ фактура № ********** от 15.08.2011 г. за сумата
от 676,00 лева с посочен вид на стоката/услугата „FP1000-02/DT291165“ на стойност 523,33 лева и „Фискализация на
КА“ на стойност 40,00 лева; 4/ фактура № ********** от 09.08.2011 г. за сумата
от 216,00 лева с посочен вид на стоката/услугата „Договор за сервиз / 1896“ на
стойност 90,00 лева и „Договор за сервиз / 1897“ на стойност 90,00 лева; 5/
********** от 08.08.2011 г. за сумата от 60,00 лева с посочен вид на
стоката/услугата „Ремонт сейф“ за обект INMEDIO МОЛ
Сердика; 6/ фактура № ********** от 18.07.2011 г. за сумата от 180,00 лева с
посочен вид на стоката/услугата „Ремонт терминал / ksa40610“;
7/ фактура № ********** от 08.07.2011 г. за сумата от 150,00 лева с посочен вид
на стоката/услугата „Посещение“ на стойност 50,00 лева и „Захранване ФП“ на
стойност 75,00 лева за обект Варна Кауфланд.
Към исковата
молба са приложени 5 броя договори за абонаментно обслужване на касов апарат с
посочени страни по тях „Е.Д.Г.“ ЕООД като изпълнител и „Л.С.Б.“ ЕООД (предходното
наименование на ответника „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД) като възложител, както следва: 1/
Договор № 1903 от 25.08.2011 г., подписан от двете страни, за обект магазин „INMEDIO“ в гр. Плевен със срок от 23.08.2011 г.
до 22.08.2012 г. и цена от 108,00 лева; 2/ Договор № 1902 от 23.08.2011 г.,
подписан само от изпълнителя, за обект магазин „INMEDIO“
в гр. Кюстендил със срок от 23.08.2011 г. до 22.08.2012 г. и посочена цена 0,00
лева; 3/ Договор № 1898 от 15.08.2011 г., подписан само от изпълнителя, за
обект магазин „INMEDIO“ в гр. Русе със
срок от 15.08.2011 г. до 14.08.2012 г. и посочена цена 0,00 лева; 4/ Договор №
1897 от 02.08.2011 г., неподписан от страните по него, за обект магазин „INMEDIO“ в гр. Силистра със срок от 02.08.2011
г. до 01.08.2012 г. и цена от 108,00 лева; 5/ Договор № 1896 от 02.08.2011 г., неподписан от страните по
него, за обект магазин „INMEDIO“ в гр. Варна,
със срок от 02.08.2011 г. до 01.08.2012 г. и цена от 108,00 лева.
Представени са 2
броя приемо-предавателни протокола, двустранно подписани от страните по делото,
както следва: 1/ Протокол № 2003128 от 09.08.2011 г. с посочени артикули
„Договор Варна 1896“ на стойност 108,00 лева и „Договор Силистра 1897“ на
стойност 108,00 лева; 2/ Протокол № 2003125 от 18.07.2011 г. с посочен артикул
„Ремонт терминал KSA40610“ на
стойност 150,00 лева.
Към отговора на
исковата молба е представена длъжностна характеристика от 01.12.2011 г. на М.В.,
заемаща длъжност „оперативен счетоводител“ в ответното дружество и подписала
част от процесните фактури, както и Приемо-предавателен протокол № 2003128 от
09.08.2011 г. В длъжностната характеристика е посочено, че служителят следва да
оформя и осчетоводява документите, свързани с дейността на дружеството, както и
да получава и обработва всички първични и вторични счетоводни документи, за
които отговаря.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно
заключението по която процесните фактури не са отразени в счетоводството на
ответното дружество, нито в неговите дневници за покупки или в
справките-декларации по ЗДДС. Според вещото лице, ответникът не е извършвал
плащания по процесните договори.
В
първоинстанционното производство е разпитан свидетелят П.И.Г., който през 2011
г. е работил като техник на фискални устройства в ищцовото дружество. Твърди, че
е монтирал посттерминали и фискални устройства на всички обекти на ответника,
като след всеки монтаж се съставял приемо-предавателен протокол. Заявява, че
лично той регистрирал монтираните устройства в НАП, като никога не е имало
случай на отказана регистрация от Агенцията.
От правна страна:
СРС, II-ро ГО, 75-ти състав, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер от 1685,60 лева, представляваща възнаграждение по сключени
между страните договори, задълженията по които били начислени по фактури №
********** от 25.08.2011 г. на стойност 190,00 лева, № ********** от 23.08.2011
г. на стойност 676,00 лева, № ********** от 09.08.2011 г. на стойност 216,00
лева, № ********** от 08.08.2011 г. на стойност 60,00 лева, № ********** от
18.07.2011 г. на стойност 180,00 лева и № ********** от 08.07.2011 г. на
стойност 150,00 лева.
В направено пред въззивната инстанция уточнение на исковата молба,
въззивникът-ищец е заявил, че само четири от седемте фактури, заплащането
стойността на които претендира по делото, а именно фактура №
********** от 25.08.2011 г., фактура № ********** от 23.08.2011 г., фактура №
********** от 15.08.2011 г. и фактура № ********** от 09.08.2011 г., са
относими към изпълнението на процесните договори. Останалите фактури касаели
различни договорни правоотношения между страните, обективирани в самите
фактури, по извършени от ищеца услуги (ремонт на сейф и посттерминал,
захранване на фискален принтер и посещение на техник в обект на ответното
дружество). Доколкото съдът следи за редовността на исковата молба при всяко
положение на делото, съответно – дължи даването на указания за отстраняване на
констатирани в нея нередовности във всеки етап на процеса, така направеното
уточнение на исковата молба трябва да бъде съобразено от въззивната инстанция, като
същата се произнесе по заявените от ищеца в уточнението фактически твърдения.
За уважаването
на така предявената искова претенция в конкретния случай е необходимо да се
установи осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/ наличие на
валидно сключени между страните договори за извършване на услуги по монтиране,
ремонт и поддръжка на фискални устройства и посттерминали; 2/ изпълнение на
дейностите по сключените договори от страна на ищеца съобразно уговореното; 3/ незаплащане
на дължимата по договорите цена от ответното дружество.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства
не се установява изпълнението от страна на ищеца на дейностите по процесните
договори, съответно – надлежното приемане на извършеното от страна на
ответника, по следните съображения:
Единствено Договор
№ 1903 от 25.08.2011 г. за обект магазин „INMEDIO“
в гр. Плевен е в писмена форма, съответна на въведеното с чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. изискване за сключване на
писмен договор за техническо обслужване и ремонт на фискални устройства, тъй
като е
подписан както от ищеца, така и ответника, а по делото не е направено оспорване
подписа на лицето, представлявало ответното дружество при сключването му. Останалите четири процесни договора не са сключени в предвидената в
посочения подзаконов нормативен акт писмена форма, тъй като не носят подписите
на двете страни по сделките.
Наличието или липсата на писмена форма на процесните сделки, обаче, не е от
определящо значение за валидното възникване на правоотношенията по тях,
доколкото неспазването на изискването за писмена форма на търговска сделка не
води автоматично до нищожност и би могло да бъде преодоляно чрез разпоредбата
на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Същата предвижда, че страна по търговска сделка не може
да се позовава на нищожност на сделката, ако от поведението ѝ може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Преценката за
приложимостта на цитираната норма е винаги конкретна, като от значение е
поведението на насрещната страна след сключването на сделката – релевирала ли е
тя изрично възражение за нищожност, изпълнила ли е възникналите за нея
задължения по сделката, съответно – приела ли е изпълнението на задълженията на
другата страна. В разглеждания казус не се установява по безспорен и
категоричен начин, че ответникът не е оспорил действителността на изявленията
по процесните сделки по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК. Още с отговора на
исковата молба е релевирано възражение по чл. 301 ТЗ за липса на представителна
власт на счетоводителя, подписал представените по делото фактури и
приемо-предавателен протокол, относими към петте писмени договора между
страните. Счетоводителят, видно от представената по делото длъжностна
характеристика, е следвало да оформя и осчетоводява документите, свързани с
дейността на дружеството, както и да получава и обработва всички първични и
вторични счетоводни документи, за които отговаря. Липсва, обаче, упълномощаване
от страна на дружеството в полза на същия да приема изпълнението по сделки,
страна по които е ответникът, съответно – да признава задължения в тежест на
своя работодател. Необходимостта от изрично упълномощаване за изпълнението на
посочените функции се обуславя от обстоятелството, че оформянето на
счетоводните документи, присъщо за длъжността „счетоводител“, не може да бъде
приравнено на поемането и признаването на задължения от името на правния
субект, работодател на счетоводителя, до каквото би довело приемане
изпълнението на търговска сделка, съконтрахент по която е дружеството. Поради
тази причина, подписаните от счетоводителя на ответника фактури и
приемо-предавателни протоколи не могат да бъдат приети като доказателство за приемане изпълнението по процесните сделки от надлежно упълномощен
представител на ответното дружество. Събраните в хода на първоинстанционното
производство свидетелски показания също не обосновават извод за изпълнение на
поетите от ищеца задължения, съответно – за приемането на извършеното от страна
на ответника. Свидетелят сочи, че е монтирал фискални устройства в обекти на ответното
дружество, но не и че е извършвал абонаментно обслужване на същите, какъвто
именно е предметът на сделките между страните, обективирани в процесните пет
писмени договора. Налага се, следователно, изводът, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест за установяване изпълнението на процесните сделки,
съответно – приемането на извършеното от страна на ответника, не е доказал по
безспорен и категоричен начин посочените обстоятелства.
Изложеното следва да бъде съотнесено и спрямо фактура № ********** от
08.08.2011 г. с посочен вид на услугата „Ремонт сейф“ за обект INMEDIO МОЛ Сердика, фактура № ********** от
18.07.2011 г. с посочен вид на услугата „Ремонт терминал / ksa40610“, и фактура № ********** от 08.07.2011 г. с
посочен вид на услугата „Посещение“ и „Захранване ФП“ за обект Варна Кауфланд,
които – съгласно уточнението на исковата молба, направено пред въззивната
инстанция, не касаят процесните пет писмени договора, а други сделки между
страните, обективирани в самите фактури. И трите посочени
фактури са двустранно подписани и съдържат съществените елементи на
обективираните в тях сделки. По делото, обаче, липсват доказателства,
установяващи категорично извършването на описаните дейности. Изслушаните от
първоинстанционния съд свидетелски показания не доказват изпълнението по тези
фактури, тъй като свидетелят не твърди да е извършвал ремонти на сейф и/или
терминал, или захранване на фискална памет. Не са ангажирани и други
доказателства, при съвкупната преценка на които да се установява, че ищецът е
изпълнил задълженията по тези сделки, съответно – че му се дължи възнаграждение
за тях. Действително, относно фактура № ********** от 18.07.2011 г. е
представен двустранно подписан Приемо-предавателен протокол № 2003125 от
18.07.2011 г. В него, обаче, подписът за ответника също е положен от
счетоводителя на дружеството, т. е. от лице без представителната власт.
Въз основа на
така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че предявените от „Е.Д.Г.“ ЕООД срещу „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 1685,60 лева, са неоснователни,
което налага първоинстанционното решение да бъде потвърдено в цялост.
По разноските:
Предвид изхода
на спора, разноски за въззивно производство могат да бъдат присъдени единствено
в полза на ответника, но по делото липсват доказателства за сторени от страна
на дружеството такива.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение,
постановено на 28.02.2017 г. по гр. дело № 31492/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, II-ро ГО, 75-ти състав, с което предявените от „Е.Д.Г.“ ЕООД срещу „Е.Е.Т.Р.Б.“
ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени изцяло като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.