и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове общо за сумата в размер на 73379.67 лв., от които 60000 лв. главница и 13379.67 лв.- мораторна лихва от датата на поканата до завеждане на исковата молба, с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Претендира се и законна лихва върху сумата 60000 лв., считано от датата на завеждане на исковете. Ищецът „АГИЛА" ООД твърди в исковата молба, че е правоприемник на търговското предприятие на ЕТ "Здравко Стоицев"- гр. Пловдив, вписано в търговския регистър на Пловдивски ОС по ф. д. 6299/1993 г., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съгласно решение на ПОС от 29.11.2004 г. Активите на придобитото търговско предприятие включвали и вземания към "ОЦК" АД, гр. Кърджали в размер на 60000 лева, представляващи предоставена от ЕТ "Здравко Стоицев" на "ОЦК" АД временна финансова помощ, както следва: 50000 лева, преведени с платежно нареждане на 08.06.2001 г. и 10000 лева, внесени на каса на 27.09.2001 г. Предоставянето на посочените суми било извършено с надлежни банкови документи и/или приходни касови ордери, и осчетоводени като вземания в баланса на предприятието на ЕТ "Здравко Стоицев". От приложените копия от счетоводни документи се установявало, че същите задължения били осчетоводени и в ответното дружество. В съответствие с чл. 15 ал. 1 изр. 2 от ТЗ отчуждителят на търговското предприятие уведомил ответното дружество в качеството му на длъжник за извършеното прехвърляне на търговското предприятие. С нотариална покана от 14.02.2005 г. ищецът поканил ответника, да върне така предоставените му парични средства, но до завеждане на иска длъжникът не предприел каквито и да са действия за връщане на предоставените му парични суми. В съответствие с нормата на чл. 240 ЗЗД при липса на противна уговорка, заемателят бил длъжен да върне заетите пари в месечен срок от поканата. След изтичането на този срок ответното дружество изпаднало в забава и дължало на ищеца в качеството му на правоприемник на търговското предприятие на ЕТ "Здравко Стоицев" и обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва за забава. Невръщането на така предоставената в заем сума въпреки изричната покана обосновавала правния интерес ищецът да предяви иска срещу "ОЦК" АД. В съдебно заседание от 20.03.2007 г. е допуснато увеличение на исковете общо в размер на 73379.67 лв., от които главница- 60000 лв. и мораторна лихва в размер на 13379.67 лв. за периода от 11.02.2005 г. до 04.12.2006 г. В писмена защита се излагат подробни съображения като се твърди, че искът е предявен като частичен от общо дължими 100000 лв. Претендира разноски. Твърди се, че вземанията на „Агила" ООД били включени в баланса на правоприемника на ЕТ „Здравко Стоицев" в раздел „Други краткосрочни вземания”. Като задължения били включени и в баланса на ответника „ОЦК" АД за 2001 година с основание „предоставени средства" и осчетоводени по кредита на сметка 499 „Други кредитори". Твърди се, че през месец февруари 2005 година била проведена среща между съдружника и управител на „Агила" ООД Георги Христов с Изпълнителния член на Управителния съвет на „ОЦК" АД към този момент Никола Пашинов Николов, на която последният признал задължението към ЕТ „Здравко Стоицев" от 2001 година и това било основание за прекъсване на давността по чл. 116 ал. 1 ЗЗД. С получаването на нотариална покана за връщане на дължимите суми заемополучателя изпаднал в забава и за него възниквало задължение за плащане на лихва на основание чл. 86 ЗЗД за периода от получаване на поканата до датата на завеждане на исковата молба, която съгласно заключението на вещото лице за периода от 11.02.2005 година до 04.12.2006 година възлизала на 13379.67 лева. Моли да се постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 60000 лева главница и 13379.67 лв. мораторна лихва за периода от 11.02.2005 година до 04.12.2006 година, както и законна лихва върху сумата от 60000 лева, считано от 04.12.2006 до окончателно й изплащане и направените по делото разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска изцяло. В писмена защита излага подробни съображения. Твърди се, че отчуждителят на предприятието на едноличния търговец не уведомил валидно ответника за извършеното прехвърляне съгласно императивното изискване на чл. 15 ал. 1 от Търговския закон. Не отрича, че на 09.02.2005 г. в „ОЦК" АД била получена нотариална покана от ЕТ „Здравко Стоицев" с уведомление за сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие с „Агила" ООД, която обаче била връчена чрез нотариус с район на действие Софийски районен съд, а съгласно чл. 469 ал. 1 от ГПК нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район и тези действия са нищожни. Поради това ищцовото дружество изобщо не било активно легитимирано да предявява по исков ред вземания, получени от придобитото търговско предприятие. Освен това по делото липсвали доказателства за сключен между страните договор за заем. От представеното авизо по платежно нареждане не можело да се направи извод за волеизявление за предоставяне именно на парични средства в заем. Временното предоставяне на средства можело да е в изпълнение на друг договор, а съществуването на договор за заем между страните не можело да се предполага. След като по делото не било доказано, че превода от 08.06.2007 г. е направен по силата на договор за заем или на друг договор, можело да се счита, че е направен без основание, което не се твърдяло от ищеца. Прави довод и за погасяване по давност на вземането за сумите, преведени на „ОЦК" АД. Показанията на свидетеля Никола Пашинов относно прекъсването на давността не можели да бъдат ценени, защото не съдържали данни за точно направено от него изявление, което следвало да е недвусмислено по отношение основанието и размера на вземането, което се признава. Освен това, свидетелят заявил че срещата, на която е направил признанието, била проведена по повод на получена нотариална покана за връщане на предоставените суми, от която обаче се установявало, че касае суми, различни от претендираните- 85000 лева, преведени на 08.06.2001 г. и 35000 лева- на 27.09.2001 г. Ако се приеме, че Никола Пашинов като изпълнителен директор на дружеството е признал процесното вземане, то извършеното изявление за признаване било нищожно като направено във вреда на представлявания с оглед чл. 40 от ЗЗД във вр. чл. 44 от ЗЗД. Моли да се отхвърли иска за връщане на сумата от 50000 лева, предоставена като заем, тъй като по делото било установено, че сума в същия размер била върната на Здравко Стоицев още в деня на получаването й- 08.06.2001 г. Претендира разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: С решение № 7388/29.11.2004 г., постановено по ф. д. № 6299/1993 г. по описа на ПОС, в регистъра е вписана продажбата на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по реда на чл. 15 ал. 1 от ТЗ от ЕТ Здравко Иванов Стоицев с фирма „Здравко Стоицев” на „Агила” ООД със седалище гр. Пловдив като е заличен ЕТ Здравко Стоицев, поради прекратяване на дейността му. От приложеното удостоверение за актуално състояние на „Агила” ООД от 28.06.2006 г. се установява, че дружеството се управлява и представлява от Георги Йорданов Христов и Здравко Иванов Стоицев. От удостоверение от 04.12.2006 г., издадено от Кърджалийския окръжен съд се установява, че ответното по иска дружество „ОЦК” АД гр. Кърджали е вписано в регистъра за държавни и общински фирми с решение № 57 от 28.06.1989 г., управлява се от управителен и надзорен съвет, и се представлява от изпълнителен член на УС- Огнян Стоянов Михайлов, заедно и поотделно с прокуриста Атанас Георгиев Апостолов. От заключението по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните и която се приема от съда се установява, че с платежно нареждане от 08.06.2001 г. и с вносна бележка от 27.09.2001 г. от ЕТ "Здравко Стоицев"- гр. Пловдив били преведени суми на „ОЦК" АД гр. Кърджали по банкова сметка **********, банков код 88898882, СИБанк- ЦУ, както следва: сума в размер на 50000 лв. с платежно нареждане от 08.06.2001 г. и сума в размер на 50000 лв. с вносна бележка от 27.09.2001 г., или общо били дадени суми от ЕТ "Здравко Стоицев" гр. Пловдив на "ОЦК" АД гр. Кърджали в размер на 100000 лв., която сума не била погасена. Вещото лице установява също, че съгласно нареждане разписка от 08.06.2001 г. била изтеглена сума в размер на 50000 лв. от банкова сметка № **********, банков код 88898882, СИБанк, с титуляр на сметката "ОЦК" АЦ гр. Кърджали и платена на Здравко Иванов Стоицев. Изтеглената сума от банковата сметка не е постъпила в касата на ОЦК, осчетоводена била в ответното дружество директно като дадена сума в размер на 50000 лв. на Владимир Иванов Георгиев от гр. София, съгласно договор от 28.05.2001 г. В счетоводството на ЕТ "Здравко Стоицев" не била отразена получена сума от сметката на "ОЦК'' АД. Освен това, вещото лице установило, че от Здравко Стоицев били давани суми през 2001 г. в размер на 70000 лв., през 2002 г. в размер на 70000 лв., или общо дадените суми били в размер на 140000 лв., които били възстановени от касата на „ОЦК” АД гр. Кърджали. От "ОЦК" АД към Здравко Стоицев имало извършени две плащания: с РКО № 1828/29.12.2001 г.- 70000 лв. и с РКО № 733/12.07.2002 г.- 70000 лв. с основание за плащане „Възстановени суми". По счетоводни документи салдото на задълженията на „ОЦК" АД - гр. Кърджали към ЕТ „Здравко Стоицев" - гр. Пловдив към момента на заключението било в размер на 100000 лв. С нотариална покана рег. № 0396 том I № 7, връчена чрез нотариус Ангелина Георгива с № 437 на „ОЦК” АД- Кърджали на 11.02.2005 г., „Агила" ООД уведомило „ОЦК" АД гр. Кърджали за прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец „Здравко Стоицев" на „Агила” ООД. В същата е посочено, че част от активите на придобитото предприятие включвали вземания към „ОЦК” АД- Кърджали в размер на 85000 лв., представляващи предоставена от ЕТ „Здравко Стоицев” на „ОЦК” АД временна финансова помощ, както следва: 85000 лв. преведени с платежно нареждане на 08.06.2001 г. и 35000 лв. внесени на каса през 2001 г. Ответникът бил поканен в 3- дневен срок от получаването, да върне предоставените финансови средства в размер на 85000 лв. по сметка на „Агила” ООД. По делото е приложено и нареждане разписка от 27.09.2001 г. с наредител „ОЦК” АД- Кърджали и получател- Никола Пашинов за сумата в размер на 50000 лв. На основание чл. 154 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на нареждане- разписка с наредител „ОЦК” АД за плащане в брой на сумата 50000 лв. на Здравко Иванов Стоицев, чийто оригинал е приложен на стр. 67 от делото. По делото е приложен и договор от 28.05.2001 г., сключен между „ОЦК” АД- Кърджали като заемодател, представлявано от Здравко Стоицев и Владимир Иванов Георгиев- заемател, с който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата в размер на 50000 лв. на 05.06.2001 г., която заемателят да върне с краен срок 30 месеца след предаване на сумата. При така събраните доказателства, съдът приема, че ищецът „Агила" ООД е правоприемник на ЕТ „Здравко Стоицев" по силата на извършено прехвърляне на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения с договор от 14.10.2004 година, което е вписано в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд с решение № 7388 от 29.11.2004 година, респ. ищецът е активно легитимиран да предяви исковете. Между страните по делото са били сключени два договора за парични заеми, уредени в разпоредбите на чл. 240- 241 от ЗЗД. Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като съгласно ал. 4 от същия член, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Спор няма, че тези договори са реални, респ. договорът се смята сключен от момента на предаване на заеманите суми. За неговата действителност не се изисква писмена форма. Сключеният неформален договор за заем е в сила от датата на предаване на парите, и респективно получаването им от „ОЦК" АД, като за заемополучателя възниква задължението да ги върне в месечен срок от поискването им. С оглед заключението на вещото лице, съдът приема за безспорно установено, че ищецът е предал на ответника на два пъти суми в размер от по 50000 лв. в заем съответно с платежно нареждане от 08.06.2001 г. и с вносна бележка от 27.09.2001 г. Факта на осчетоводяването на задълженията от „ОЦК” АД- Кърджали към ЕТ „Здравко Стоицев” по кредита на сметка „Други кредитори” като задължение към ищеца, доказва наличието на заемно правоотношение между страните по делото. Приложената по делото нотариална покана рег. № 0396 том I № 7, с подател „Агила” ООД гр. Пловдив и връчена на „ОЦК” АД чрез нотариус Ангелина Георгива с № 437, е относима към делото дотолкова, доколкото със същата ищецът е уведомил ответника, че „Агила” ООД- гр. Пловдив е правоприемник на ЕТ „Зравко Стоицев” гр. Кърджали. В тази насока, довода на ответната страна, за това, че ответникът не бил валидно уведомен за извършеното прехвърляне на едноличния търговец, е несъстоятелен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 466 от ГПК нотариалните действия, извън нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижими имоти и удостоверяване на право на собственост върху такива имоти, могат да се извършват от всеки нотариус, без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Неотносима е обаче нотариалната покана относно притендираните от ищеца суми, тъй като в същата са посочени различни по размер суми от претендираните от ищеца с исковата молба. Или следва да се приеме, че ответникът е поканен да върне суми по заем с исковата молба. От представения по делото договор от 28.05.2001 г., сключен между „ОЦК” АД- Кърджали като заемодател, представлявано от Здравко Стоицев и Владимир Иванов Георгиев- заемател, с който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата в размер на 50000 лв. на 05.06.2001 г., която заемателят да върне с краен срок 30 месеца след предаване на сумата, се установява, че касае отношения между ответното дружество и друго физическо лице. В тази насока вещото лице установява, че сумата, която е изтеглена от Здравко Стойцев на 08.06.2001 г. е предоставена на Владимир Иванов Георгиев от гр. София съгласно договора от 28.05.2001 г., за което е бил съставен и погасителен план, ведно с възнаграждение в размер на 9%. Изтеглената сума от Здравко Стойцев на 08.06.2001 г. в размер на 50000 лв. е била осчетоводена като предоставена сума по договор на заемателя Владимир Иванов, т.е осчетоводен бил договора. В касата на "ОЦК"- АД гр. Кърджали не е било отразено получаването на сума в размер на 50000 лв. от сметката на "ОЦК"- АД. Сумата не била отразена и в счетоводството на ЕТ "Здравко Стоицев", за което вещото лице установява, че е било водено редовно. Или довода на ответната страна, че на същата дата, на която е била дадена сума от едноличния търговец Здравко Стоицев на ответника, същата сума е била върната веднага на заемателя, респ. задължението е погасено още същия ден, е несъстоятелен. Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на св. Никола Пашинов- бивш изпълнителен директор на ответното дружество, тъй като същите са напълно изолирани от събрания доказателствен материал и в противоречие с приложените към делото писмени доказателства. Така, свидетелят твърди, че в периода 2001- 2002 г. ответното дружество е било в тежко финансово състояние, което се потвърждава и от показанията на св. Виолета Димова, и че самият той не е получавал суми от „ОЦК”, освен заплатата, но видно от нареждане разписка, от 27.09.2001 г. с наредител „ОЦК” АД- Кърджали и получател- Никола Пашинов, последният е получил през 2001 г. от „ОЦК” АД- Кърджали сума в размер на 50000 лв. като физическо лице. Освен това, установява се по делото от приложения договор от 28.05.2001 г., че „ОЦК” АД- Кърджали като заемодател, представлявано от Здравко Стоицев е предоставил на Владимир Иванов Георгиев сума в размер на 50000 лв. на 05.06.2001 г.- респ. същата година, за която свидетелят твърди, че дружеството е било в тежко финансово състояние. Не следва да се кредитират показанията на св. Пашинов и в частта, в която твърди, че по повод приложената към делото нотариална покана провел разговор с Георги Христов през периода август- септември 2005 г., в който признал, че съществува задължение на ответното дружество към ищеца. В тази насока съдът отчита, че нотариалната покана, представена по делото, касае различни суми от претендираните, а свидетелят твърди, че провел среща по повод нотариална покана за задължение от 100000 лв. Освен това, няма данни по делото свидетелят да е бил упълномощен да направи такова признание на дълг, което да ангажира ответното дружеството, същият не е уведомил и мажоритарния собственик с искането за плащане на задължението. Впрочем, съдът не приема, че е налице признание на вземането от длъжника, респ. че давността е прекъсната по смисъла на чл. 116 б. „а” от ЗЗД. Съдът намира за основателен довода на ответната страна, че предявените искове са погасени по давност. При заемния договор, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. Това задължение поначало е изискуемо от момента на даване в заем на парите- т.е. от момента на пораждането му, тъй като щом не е уговорено друго- както е в случая, от този момент заемодателат има право да иска връщането му. Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- чл. 114 ал. 2 от ЗЗД. Погасителната петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД е започнала да тече от момента на даване на парите- от 08.06.2001 г. и от 27.09.2001 г., след като не е бил уговорен срок на връщане на парите. От посочените дати, когато вземането е станало изискуемо, до завеждане на иска- 04.12.2006 година, е изтекъл петгодишния давностен срок и правото на иск се е погасило по давност съответно на 08.06.2006 г. и на 27.09.2006 г., а искът е предявен едва на 04.12.2006 г. Следва поради това да се приеме, че макар исковете да са основателни, са погасени по давност и следва да се отхвърлят. Следва с оглед изхода на делото по главните искове да се отхвърли и иска за мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД. По отношение на откритото на основание чл. 154 от ГПК производство по оспорване истинността на нареждане- разписка от 08.06.2001 г. с наредител „ОЦК” за плащане в брой на сумата 50000 лв. на Здравко Иванов Стоицев, съдът приема, че оспорването не е доказано. И това е така, тъй като с оглед заключението на вещото лице, изтеглената сума от Здравко Стойцев на 08.06.2001 г. в размер на 50000 лв., е била осчетоводена като предоставена сума по договор от 28.05.2001 г. на заемателя Владимир Иванов, т.е осчетоводен бил договора. Касае се до редовно и валидно издаден документ, отразен в счетоводството на ответника по договора на друг заемател, че сумата по нареждане- разписка от 08.06.2001 г. е получена от Здравко Стоицев, но в изпълнение на задължение към Владимир Иванов Георгиев по сключен между него и „ОЦК” АД Кърджали договор за заем. В хода на производството по делото ищцовата страна твърди, че искът е предявен като частичен за от 10000 лева по отношение на внесените на касата на дружеството 50000 лева на 27.09.2001 година, което не може да се приеме, поради липсата на такива твърдения в исковата молба. Следва поради изложеното, като погасени по давност да се отхвърлят предявените от „Агила” ООД гр. Пловдив против „ОЦК” АД гр. Кърджали обективно съединени искове за сумата общо в размер на 73379.67 лв., от които 60000 лв. главница- 50000 лв. по платежно нареждане от 08.06.2001 г. и 10000 лв., внесени на каса на 27.09.2001 г., и 13379.67 лв.- мораторна лихва от датата на поканата до завеждане на исковата молба с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. При този изход на делото следва ищецът да запати на ответника направените разноски по делото в размер на 1700 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на нареждане- разписка от 08.06.2001 г. с наредител „ОЦК” гр. Кърджали за плащане в брой на сумата 50000 лв. на Здравко Иванов Стоицев. ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агила” ООД гр. Пловдив, ул. „Кукуш” № 8 против „ОЦК” АД гр. Кърджали бул. „България” № 127 обективно съединени искове за сумата общо в размер на 73379.67 лв., от които 60000 лв. главница- 50000 лв. по платежно нареждане от 08.06.2001 г. и 10000 лв., внесени на каса на 27.09.2001 г., и 13379.67 лв.- мораторна лихва от датата на поканата до завеждане на исковата молба с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. ОСЪЖДА „Агила” ООД гр. Пловдив, ул. „Кукуш” № 8 да заплати на „ОЦК” АД гр. Кърджали бул. „България” № 127 разноски по делото в размер на 1700 лв. Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател:
|