Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Попово,
30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Банкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
867по описа за 2020 година на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Е. С.“
АД – гр.В., чрез пълномощник: адв. Н.М. ***, твърди
в исковата молба, че съгласно ОУ на
дружеството ответникът бил потребител на
електроенергия, по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ.
Твърди,
че вземането, конкретизирано по размер с фактура № ****., на стойност 422.63 лв.,
с падеж 10.06.2019г. и фактура № ****. на стойност 395.36 лв., с падеж
20.03.2020г. представлявало корекция на сметка за потребена ел. енергия в
резултат на констатирано неточно измерване на ел. енергия за обект на адрес гр.
Д., ул. „Сакар“ № 18, с клиентски №****и абонатен № ****.
За
извършените проверки били съставени констативен протокол с №
1127296/14.05.2019г и констативен протокол №5184007, и съгласно ПИКЕЕ, били
издадени процесните фактури.
Ищцовото
дружество твърди, че на 14.05.2019 г. била извършена техническа проверка от
служители на „Е. С." АД (с предишно наименование „Енерго - Про
Мрежи"АД) на СТИ с фабричен №****, което обслужвало обекта на посочения
по- горе адрес. При тази проверка било установено неправомерно прикачване към
мрежата ниско напрежение с кабел СВТ 2x2,5мм2 на фазовия и нулевия
проводник между двете междустълбия, от там на дърво, и от там да влиза
ел.енергия в къщата на абоната. По този начин се отчитала неправомерно
ел.енергия, която не се заплащала от абоната. Твърди, че СТИ на абоната било
спряно за неплатени сметки.
Констативният
протокол № 11272196 бил подписан от двамата служители на дружеството, както и
от двамата присъствали свидетели - служители на РУ-Д..
След
съставяне на справка от 14.05.2019 г. за начисляване на допълнителна ел.
енергия за периода от 14.02.2019 г. до 14.05.2019 г. в общ размер на 2138 кВтч,
абонатът бил уведомен писмено за извършената проверка, съставения констативен
протокол, извършеното преизчисление на консумираната електроенергия в резултат
на констатациите, издадения счетоводен документ с дължима сума и падеж.
На
30.05.2019г. „Е. С." АД издало фактура № ***** с която била определена
цената на реално консумираната ел. енергия, а именно 422.63 лв.
С
писма „Е. С." АД уведомило абоната за извършената проверка, съставения
констативен протокол и издадената фактура. Издадена била и покана за доброволно
плащане.
Твърди,
че на 05.03.2020 г. била извършена отново техническа проверка от служители на „Е.
С." АД на СТИ с фабричен № ****0, което обслужвало обекта на посочения
по-горе адрес. При тази проверка било установено наличие на неправомерно
прикачен мостов двужилен проводник към въздушната мрежа. Едното жило било закачено
към фазовия проводник, а другото жило към нулата, и в момента на проверка бил
измерен товар 1А. По този начин консумираната ел. енергия не се измервала,
съответно не се заплащала. Още тогава мостовият проводник 2x2,5мм2
бил иззет. Твърди се, че проверката била извършена съвместно и в присъствието
на служители на РУ-Д., като констативният протокол бил подписан от тях.
След
съставяне на справка от 06.03.2020г. за начисляване на допълнителна ел. енергия
за периода от 07.12.2019г. до 05.03.2020г. в общ размер на 1980 кВтч, абонатът
бил уведомен писмено за извършената проверка, съставения констативен протокол,
извършеното преизчисление на консумираната електроенергия в резултат на
констатациите, издадения счетоводен документ с дължима сума и падеж.
На
10.03.2020 г. „Е. С." АД издало фактура № **********, с която била
определена цената на реално консумираната ел. енергия, а именно 395.36 лв.
С
писма „Е. С." АД уведомило абоната за извършената проверка, съставения
констативен протокол и издадената фактура.
Поради
неплащане на сумите по описаните по-горе фактури, ищцовото дружество претендира
и лихва за забава за всяка една от тях, за периода от
датата на падежа й до 05.06.2020г.
Във връзка с изложените доводи, моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата 817.99 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода 30.05.2019 г. - 10.03.2020 г. за обект на потребление: гр. Д., ул. „Сакар“
№ 18, с клиентски №****и абонатен №****, а именно по фактура № *****., на
стойност 422.63 лв., с падеж 10.06.2019 г. и фактура №***** г., на стойност
395.36 лв., с падеж 20.03.2020г., както и
сумата 45.58 лв. – мораторна лихва за всяка една от претендираните суми
по фактуриге, за периода от датата на падежа й до 05.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 519/2020 г. по
описа на ПпРС.Претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът поддържа предявения иск чрез пълномощник: адв. Н.М. от РзАК.
В едномесечния
срок и по реда на чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника М.Л.М.,
не е изразено становище по предявения иск. Във възражение по чл. 414 от ГПК,
подадено срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 519/2020 г. по
описа на ПпРС длъжникът по това дело и
ответник в настоящия процес е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, тъй като не бил собственик на посочения имот.
Единственото нещо, което го свързвало със собственика В. М. Р. било, че бил
него представител за гр. В. до 2007 г. и това, че имотът се намирал на улицата,
на която била неговата родна къща.
След изтичане
на едномесечния срок за отговор е подадена молба от ответника М.М., в която
същият отново твърди, че процесният имот не бил негова собственост, а на друго
лице – В. М. Р. от гр. София. Ответникът бил предоставил на ищцовата страна
всички необходими документи, но те явно не искали да разберат , че някой се бил
възползвал от името му и бил вършил незаконни действия.
В съдебно
заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на подадено от „Е.
С.“ АД заявление по чл. 410 от ГПК и след изпращането му по подсъдност от
Районен съд – Търговище, е образувано ч.гр.д. № 519/2020 г. по описа на ПпРС.
По него е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Л.М. да заплати на кредитора
сумата 817.99 лв., представляваща главница за незаплатена
ел. енергия по фактури, издадени за периода 30.05.2019 г. - 10.03.2020 г. за
обект на потребление: гр. Д., ул. „****, клиентски № *****, абонатен № ****, както
и сумата 45.58 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва за всяка една от претендираните фактури, за периода от датата на падежа й
до 05.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Срещу така издадената заповед
за изпълнение е подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК, във връзка с
което и е предявен настоящия иск в срока и по реда на чл. 415 от ГПК.
Твърденията на
ищеца са, че ответникът има качеството на потребител на електроенергия по смисъла на §1 от ЗЕ за обект с адрес: гр. Д., ул. „Сакар“ № 18.
Няма спор, че
в обекта на горепосочения адрес в гр. Д. е извършена проверка на СТИ с фабричен №***** от служители на ищцовото
дружество, във връзка с която е констатирано неправомерно
прикачване към мрежата ниско напрежение с кабел СВТ 2x2,5мм2 на
фазовия и нулевия проводник между двете междустълбия, от там на дърво, и от там
влиза ел. енергия в къщата на абоната. По този начин се отчита неправомерно ел.
енергия, която не се заплаща от абоната. За извършената проверка е съставен
констативен протокол № **** г., който е подписан от двамата служители на
дружеството, както и от двама присъствали свидетели (заверено копие на протокола
е приложено по делото).
Впоследствие,
в резултат на констатираното неточно измерване/неизмерване, е направено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия, изпратено е писмо в
посочения смисъл до ответника, без данни за неговото получаване и на 30.05.2019
г. е издадена фактура № **********, с която преизчислената ел. енергия за
периода 14.02.2019 г. – 14.05.2019 г. в общ размер на 2138 кВтч, е остойностена
в размер 422.63 лв.
На
05.03.2020 г. е извършена отново техническа проверка от служители на „Е. С."
АД на СТИ с фабричен № 1125071612357200. При тази проверка е установено наличие
на неправомерно прикачен мостов двужилен проводник към въздушната мрежа. Едното
жило е закачено към фазовия проводник, а другото жило – към нулата и в момента
на проверка е измерен товар 1А. По този начин е констатирано, че консумираната
ел. енергия не се измерва, съответно не се заплаща. Проверката е извършена
съвместно и в присъствието на служители на РУ – Д. и за същата е съставен
констативен протокол № **** г. (заверено копие приложено по делото).
Изготвена
е справка от 06.03.2020 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на ел. енергия, с която на база констативния протокол за
периода 07.12.2019 г. – 05.03.2020г. е
преизчислена електроенергия в общ размер 1980 кВтч. Издадена е фактура № *****
г., с която определена цената на горепосоченото количество енергия в размер
395.36 лв.
От
ищцовото дружество е изпратено писмо до ответника за уведомяване за извършената
проверка, за съставения констативен протокол и издадената фактура. Няма данни
писмото да е връчено на ответника.
Обстоятелствата
относно извършените проверки и съставянето на констативните протоколи са
изяснени и потвърдени посредством показанията на разпитаните по делото
свидетели – В.П. и И.Т., и двамата от
гр. Провадия, служители на ищцовото дружество. Св. П. заяви, че на място са
констатирали, че в обекта живеят хора от малцинствата, съответно, същият заяви,
че не му е известно дали ответникът М.М. е живял в тази къща. Свидетелите подробно
обясниха механизма на извършване на неправомерното свързване към
електропреносната мрежа, както и че този начин се използва редовно от
малцинствените групи в района. Според св. Т.,*** е с ново име „Сакар“.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. П.С.П. ***. Според
изготвеното заключение, процесният електромер с конкретно посочен фабричен
номер, е монтиран в мястото на потребление на 10.04.2017 г.; същият е с оценено
съответствие и не подлежи на първоначална метрологична проверка, като срокът му
на метрологична годност е 2022 г. Според вещото лице, начинът, по който е
установено при двете извършени проверки, че е бил свързан обектът към
електропреносната мрежа, не позволява да бъде измерена консумираната
електроенергия. Няма данни за техническа неизправност или неправомерно
вмешателство върху процесното СТИ или върху схемата му на свързване. Променена
е схемата на свързване на самия обект, като е избегнато СТИ. Налице е
неизмерване на доставена от мрежата към абоната ел. енергия. Левовата
равностойност на ел. енергията в процесните фактури е пресметната аритметично
точно. Допълнително начисленото количество ел. енергия може реално да бъде
доставено до абоната, съобразно пропускателната способност на присъединителните
съоръжения.
Съдът прие и
приложи по делото заключението на вещото
лице, като компетентно и обективно изготвено, и като неоспорено от нито една от
страните.
За доказване
на твърденията си, че не е абонат на ищцовото дружество за процесния обект на
потребление, от ответника са представени копия на приходни квитанции за заплатени
местен данък и такса битови отпадъци за различни обекти в гр. Д., единият от
които е обект, представляващ земя и сграда на ул. „Васил Могиларов“ № 18 и е с
посочен в квитанцията собственик на имота: В. М. Р..
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Искове са предявени
след подадено от длъжника възражение срещу издадена заповед за изпълнение и в
законния срок по чл. 415 от ГПК, поради което са допустими.
Разгледани по
същество, съдът ги намира за неоснователни, като съображенията за това са
следните:
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, в т.ч. че е доставчик на
ел. енергия, че ответникът е потребител на ел. енергия за процесния обект на
потребление,че ищецът е доставил на потребителя определеното количество ел.
енергия, посочено в справките за корекция, че това количество не е отчетено
поради отклонение от нормалната дейност на СТИ вследствие неправомерно
въздействие върху него от ответника.
В настоящия случай единственият спорен факт по делото е дали
ответникът е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т. 41б от ДР на
ЗЕ за процесния период и относно процесния обект на потребление.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът не проведе главно и
пълно доказване на горепосочения факт.
Независимо, че на името на ответника е открита партида в
ищцовото дружество, по делото не са събрани доказателства въз основа на какви
документи, респ. заявления е създадена посочената партида. Общите условия важат само за лица, които са встъпили в договорни
отношения с ищцовото дружество, но доказателства за такива договорни отношения
не са ангажирани.
Няма събрани по делото доказателства, от които да бъде направен
категоричен извод, че за процесния период от време ответникът е бил собственик
или ползвател на процесния имот.
Обстоятелството, че на името на ответника е открита партида не доказва
по категоричен начин неговото качество на потребител и клиент на ищцовото
дружество. Още повече, че по делото липсват дори доказателства ответникът
реално да е ползвал обекта на потребление (вземайки предвид показанията на
разпитаните свидетели).
Освен това, както бе посочено по-горе, видно от представените приходни
квитанции от ответника е, че имотът в гр. Д., ул. **** (която улица според свидетелите
е с ново име „Сакар“ 18 и на който адрес се намира процесният обект на
потребление), към датата на издаване на квитанциите от Община Д., е бил
собственост на лице, различно от ответника – В. М. Р.. Чрез посочените приходни
квитанции, според настоящия състав на съда, ответникът проведе успешно насрещно
доказване, което макар и непълно, е достатъчно, за да осуети твърденията на
ищеца, че именно ответникът е потребителят на ел. енергия за процесния обект на
потребление.
Гореизложеното води до извод за неоснователност на предявените искове и наличие на основания за тяхното отхвърляне.
При този изход
на делото искането на ищеца за присъждане на разноски се явява неоснователно.
На ответника също не му се дължат разноски, тъй като нито има искане в подобен
смисъл, нито има доказателства за сторени от него разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Е. С.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В., район *****“, В. *****” № 258,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет ******, против М.Л.М., ЕГН **********,***, ИСКОВЕ с правна квалификация
по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуване на
вземането на „Е. С.“ АД от М.Л.М., ЗА СУМАТА 817.99 лв. (осемстотин и
седемнадесет лева и 99 ст.) – главница за незаплатена ел. енергия по фактура
№ ***** г. и фактура № **** г. за обект на потребление: гр. Д., ул. „****,
клиентски № **** абонатен № ****, сумата
45.58 лв. (четиридесет и пет лева и 58 ст.) – мораторна лихва, считано от
датата на падежа на всяка една от фактурите до 05.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2020 г. до изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена Заповед № 488/17.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
519/2020 г. по описа на Районен
съд – Попово.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Т.
СЪДИЯ: