Р Е Ш Е Н И
№ …. 9.05.2016 г. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
на 16 март
В публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар : М.Й.
Прокурор :
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4597 по описа за
Предявени
са искове са с правно основание чл. 245, ал.1 и 2 от КТ,
чл. 262 КТ и чл. 226, ал.1 т.1 от КТ.
Ищцата С.Л. Кършакова твърди в исковата си
молба, че е
била
назначен на Трудов договор № 3 от 15.01.2015 год. с основно месечно
възнаграждение 500,00 лева на длъжността „продавач-консултант",
с място
на работа в
гр. Стара Загора, ул. Хан Аспарух № 30. На 14.07.2015год.
била
уведомена , че трудовия й договор е прекратен. На 05.08.2015год получила чрез ЕКОНТ Заповед за
прекратяване на трудовия договор № 8 от 14.07.2015 г. на основание чл.ЗЗО,
ал.2, т.6 от КТ . Изпратила до работодателя покана за плащане на дължимите
възнаграждения за месец 04., месец 06 и месец
Ищцата сочи, че не било
получила изцяло
дължимите трудови възнаграждения , както следва :
• За месец 04.2015год
-463.20лева
• За месец 06.2015год -
463.20лева
Твърди също така, че не
били
получени възнагражденията за положен извънреден труд, както следва:
• За месец 01.2015год. за положен извънреден
труд 19 часа
в размер на 28.27лева
• За месец 02.2015год. за положен извънреден
труд 20 часа
в размер на 31.25лева
• За месец 03.2015год. за положен извънреден
труд 23 часа
в размер на 34.23 лева.
• За месец 03.2015год. за положен извънреден
труд 6 часа през празничен
ден в размер на 17.86лева.
• За месец 04.2015 год. за положен извънреден труд
20 часа
в размер на 31.25лева
• За месец 05.2015год. за
положен
извънреден труд 19 часа
в размер на 31.25лева
• За месец 05.2015год за
положен извънреден труд 24 часа през празнични
дни, в размер на 78.95лева.
• За месец 06.2015год за положен извънреден
труд 22 часа
в размер на 31.25лева
• За месец 07.2015год за положен извънреден
труд 13 часа
в размер на 17.66лева
Освен посочените по-горе суми не й
било
изплатено обезщетение по реда на чл.226 ал.2 от КТ за незаконно задържане на
трудовата книжка, което било в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение 14.07.2015 год. до предаване на
трудовата книжка на работника или служителя - 21.08.2015 г.,
в размер на
857.14лева.
На 16.07.2015 год. пуснала жалба до
Дирекция „ Инспекция по труда" гр. Стара Заора и след извършена проверка
получила
Отговор с изх.№ 209045 от 13.08.2015 год. , в който е описано
какво е представено в хода на проверката и законовия ред за търсене на
дължимото от работодателя възнаграждение и обезщетение.
Моли съда да постанови
решение, с което „Май Йогурт" ООД да плати на С.Л. Кършакова дължимото
брутно възнаграждение за месец 04.2015 и м.06.2015 общо в размер на 926.40 лева ; дължимото
възнаграждение за положен извънреден труд от м.01 до м.07.2015год общо в размер
на 302.40 лева; дължимото
обезщетение по реда на чл.226 ал.2 от КТ за периода от 14.07.2015год до
21.08.2015год в размер на 857.14 лева; както и дължимата
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Претендира
за направените по делото разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„МАЙ ЙОГУРТ” ООД гр. Благоевград, в
който оспорва предявените от С. Кършакова искове за незаплатено трудово
възнаграждение, извънреден труд и обезщетение по чл. 226 ал. 2 от КТ, като
неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата, че не й е заплащано трудово
възнаграждение за м. април и м. юни 2015г., същата била получила лично и
в брой
работната си заплата за двата месеца, което била удостоверила и с подписа си
върху ведомостите за заплати за съответните периоди. Твърди, че след приспадане
на удръжките за осигуровки нетното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 391,95 лв. и в този размер то й е било
заплатено. Претенцията за заплащане на извънреден труд намира за
неконкретизирана, тъй като ищцата не е посочила в кои дни счита, че е положила
извънреден труд, респ. как е изчислила часовете, за които претендира заплащане.
Общото посочване на часове за месеца е недостатъчно, понеже създава затруднения
за ответната защита да съпостави твърденията на ищцата с приложените към
исковата молба графици, респ. да формира и защита против неоснователните
твърдения. При преглед на представените с исковата молба работни графици през
всички месеци, за които ищцата има претенции, при сумирано изчисляване на
работното време, същата била работила в рамките на работните часове за месеца,
без да ги надвишава, а през м. януари 2015г. е работила дори по-малко - 128 от
общо 168 работни часа. Разлика не била установена и при проверката, извършена
от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Стара Загора, видно от приложеното
към исковата молба писмо изх. № 209045/13.08.2015г. Оспорва и иска за заплащане
на обезщетение за неоснователно задържане на трудовата книжка на ищцата, понеже
същата не била претърпяла никакви вреди от задържане на трудовата й книжка.
Наред с това не била налице и другата законова предпоставка за дължимост на
обезщетението, а именно да е налице виновно поведение на работодателя -
трудовата книжка е била на съхранение при ищцата и тя самата е закъсняла с
представянето й при работодателя, за да бъде съответно надлежно оформена след
прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва и по размер предявеният иск
по чл. 226 ал. 2 от КТ, тъй като брутното трудово възнаграждение на ищцата било 500 лв., и нямало
как да формира размер на претенцията от 857,14 лв. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендират за направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ГПК, намира
за установено следното:
С
определение от 16.03.2016 г. съдът е допуснал изменение на иска, както следва:
за положен извънреден труд през работни дни за периода 15.01.2015 г. до
13.07.2015 г. в размер на 682.61 лв.; възнаграждение за извънреден труд през
почивните дни за периода 15.01.2015 г. до 13.07.2015 г. в размер на 329.07 лв.;
възнаграждение за извънреден труд по
време на национални и официални празници за периода 15.01.2015 г. до 13.07.2015
г. в размер на 162.31 лв., както и е допуснал отказ от иска за заплащане на
възнаграждение за м. април
Не се спори по делото, че страните са били в трудово
правоотношение, като ищцата С.Л. Кършакова е била назначена на трудов договор със
заповед № 3 от 15.01.2015 год. с основно месечно възнаграждение 500,00 лева на
длъжността „продавач-консултант", с място на работа в гр. Стара Загора,
ул. Хан Аспарух № 30. Не се спори също така, че трудовият договор е прекратен
със Заповед № 8 от 14.07.2015год на основание чл.ЗЗО, ал.2, т.6 от КТ .
По отношение на предявения иск за заплащане на трудово
възнаграждение за м. юни
Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищцата
добросъвестно е изпълнявала трудовите си
задължения през месец юни
По
отношение на предявеният иск за заплащане на извънреден труд, съдът намира за
установено следното:
Съгласно чл. 142, от КТ работното време се изчислява в работни дни –
по дневно. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното
време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за
работниците и служителите с ненормиран работен ден. Съгласно ал.4 максималната
продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време
може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до
1 час над намаленото им работно време. При
сумираното изчисляване на работното време (СИРВ) работодателят отчита (сумира)
работното време за всеки работник или служител в края на определения за това
период. Поради възможността отработеното в повече време да бъде компенсирано до
края на определения период може през един от месеците или дните отработената
норма да е по-голяма, а в друг да бъде по- малка. По тази причина отработеното
в повече време сумарно за целия период се отчита и съответно заплаща като
извънреден труд едва в края на периода.
Когато работникът или служителят изработи
в повече от установената продължителност на работното време за съответния
отчетен период, определен от работодателя, това време се заплаща като извънреден труд.
Извънреден труд е работата, извършена над
договорените работни часове,
със съгласието на работодателя или на съответния ръководител и е по принцип
забранена. Не се счита за извънреден положеният труд в почивен или празничен
ден, когато при работа по график този ден се явява работен за съответния
служител.
По делото
е изслушано основно и допълнително заключения, които не са оспорени от
страните. Видно от заключението, вещото
лице сочи, че в конкретния случай видно от представените графици за работно
време, ищцата е работила, както следва:
-за м.01.2015г.-128 часа
от общо 168 часа т.е. няма изработени в повече часове от установените за месеца
168 часа и съгласно представения график за работното време няма заработен
извънреден труд.
-за м.02.2015г.-160 часа
от общо 160 часа т.е. няма изработени в повече часове от установените за месеца
160 часа /20 р.д. х 8 часа/ и съгласно
представения график за работното време няма заработен извънреден труд.
-за м.03.2015г.-168 часа
от общо 168 часа т.е. няма изработени в повече часове от установените за месеца
160 часа /21 р.д. х 8 часа! и съгласно
представения график за работното време няма заработен извънреден труд.
-за м.04.2015г.-160 часа
от общо 160 часа т.е. няма изработени в повече часове от установените за месеца
160 часа /20 р.д. х 8 часа и съгласно
представения график за работното време няма заработен извънреден труд.
-за м.05.2015г.-152 часа
от общо 152 часа т.е. няма изработени в повече часове от установените за месеца
152 часа /19 р.д. х 8 часа
и съгласно представения график за работното време няма заработен извънреден
труд.
-за м.06.2015г.-176 часа
от общо 176 часа т.е. няма изработени в повече часове от установените за месеца
176 часа /22р.д. х 8 часа/
и съгласно представения график за работното време няма заработен извънреден
труд.
-за м.07.2015г.-184 часа
от общо 184 часа т.е. няма изработени в повече часове от установените за месеца
184 часа /23р.д. х 8 часа/
и съгласно представения график за работното време няма заработен извънреден
труд.
Съгласно представените по делото
графици, ищцата е на сумирано изчисляване на работното време и няма изработени
в повече часове от установените за съответния месец часове т.е. няма заработен
извънреден труд. В Трудовия договор на ищцата няма отделна договорена клауза за
полагане на извънреден труд и съответно договорено заплащане.
От „Май Йогурт" ООД, гр. Благоевград
на вещото лице са били предоставени графици за работното време от м.01.2015г.
до м.07.2015г., които графици съвпадат изцяло с представените такива по делото.
В тях няма положен извънреден труд от С.Л. Кършакова, т.е. няма изработени в
повече часове от установените за съответния месец.
От анализа на събраните писмени доказателства, съдът
намира, че ищцата не успя да докаже, че е полагала труд над нормативно
регламентираните часове, поради което предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на предявеният иск по чл. 226, ал.2 от КТ, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 от КТ, работодателят
и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на
работника или служителя поради
неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение; вписване на неверни
данни в издадените документи. Съгласно ал. 2 работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите,
които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено., а съгласно ал. 3
обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или
служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
По делото е представена покана от 10.08.2015 г. от
проц.представител на ищцата до ответното дружество, връчена на 11.08.2015 г., с
която ищцата е уведомила ответника „МАЙ ЙОГУРТ” ООД, че й се дължи обезщетение
по реда на чл. 226, ал.2 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.
3 КТ трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я
остави за съхранение и у работодателя. Съгласно установената задължителна
практика на ВКС, IV г.о. - Решение № 553/15.07.2010 г. по Г. д. № 206/2009 г.,
постановена по чл. 290 ГПК,
когато работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от
работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага след
прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й - да посочи
кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника. Когато трудовата
книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако
работодателят не му я предаде, последният изпада в забава. По делото не се установи
по безспорен начин, дали ищцата е предала трудовата книжка на работодателя при
възникване на трудовото правоотношение, или е предоставила същата след
прекратяване на трудовия договор и ако е така на коя дата. Такова доказване не
беше проведено от страна на ищцата. Работодателят дължи да обезщети вредите на
работника или служителя, които последният е претърпял от незаконното задържане
на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът
на обезщетението е определен в ал. 3, изр. второ, а именно брутното трудово
възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до
предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Съгласно заключението
на вещото лице паричното обезщетение по чл. 226 от КТ за периода 14.07.2015 г.
до 21.08.2015 г. е в размер на 659.17 лв., представляващо обезщетение за вреди
претърпени от незаконно задържане на необходимите документи по чл. 349 от КТ
/трудова книжка/. Обезщетението е необлагаемо с осигуровки и данък. Същото не е
начислено в последния фиш за работна заплата за м.
При лежаща върху ищцата
доказателствена тежест да установи незаконосъобразни действия на работодателя и
длъжностни лица за задържане на трудовата му книжка, същата не ангажира доказателства
в тази насока. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
искът по чл. 226, ал.2
от КТ е
недоказан по основание. В тежест на ищцата, съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес, се явява доказването на
отказа на работодателя да върне трудовата й книжка. В тази насока не бяха
ангажирани доказателства. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал.2 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
На
основание чл. 78, ал.3
от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника направените разноски за възнаграждение за адвокат в размер съразмерно
с отхвърлената част от иска, но видно от данните по делото такива не са
направени и не следва да се присъждат.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковете сумата от 150.32 лева,
представляваща направени разноски за един адвокат.
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 25 лв. -
представляваща държавна такса за делото, съразмерно с уважената част от иска и
по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 654 лв., представляваща
възнаграждения за вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „МАЙ
ЙОГУРТ” ООД със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. Астра № 8,
ЕИК ********* да заплати на С.Л. КЪРШАКОВА, ЕГН ********** ***, /съдебен адрес
– адв. И.И. *** размер на 391.95
лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юни
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Л. КЪРШАКОВА с п.а. против „МАЙ ЙОГУРТ” ООД гр. Благоевград
искове за присъждане на трудово възнаграждение за месец юни
ОСЪЖДА МАЙ
ЙОГУРТ” ООД със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. Астра № 8,
ЕИК ********* да заплати ДТ в размер на 25 лв. в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд
ОСЪЖДА
МАЙ ЙОГУРТ” ООД със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. Астра
№ 8, ЕИК ********* да заплати сумата от 654 лв. по сметка на РС Стара
Загора, представляваща възнаграждения за вещи лица, заплатени от бюджета на
съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: