РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. В**, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В* Й. М**
Н**Д. Н**
при участието на секретаря А**АНГ. Т**
като разгледа докладваното от А* М. П. Въззивно гражданско дело №
20211300500433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. СЛ. П., ЕГН: **********,
с адрес: гр. В*, ул. „С* М* № * чрез адв.Л.С. и с посочен съдебен адрес: В*, ул."6-ти*„ **7
против Решение № 61 от 17.06.2021г по гр д. № 989/ 2021г по описа на ВРС.
С обжалваното решение ВРС ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
жалбоподателя К. СЛ. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*, ул. „С* М*“ № 36, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Н. СЛ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*, ул.
„С* М*“ № 36.
ЗАБРАНЯВА на К. СЛ. П., ЕГН: ********** да приближава Н. СЛ. Б., ЕГН: ********** и
жилището на ул. „С* М*“ № * местоработата и местата за социален контакт и отдих на
разстояние по-малко от 5 метра на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН за срок от
6 /шест/ месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ОСЪЖДА К. СЛ. П., ЕГН: **********, е адрес: гр. В*, ул.„С* М*“ № 36, да заплати 200.00
/двеста/ лв. ГЛОБА за извършено от него домашно насилие над Н. СЛ. Б., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА К. СЛ. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*, ул.„С* М**“ № **, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВдРС сумата от 50.00 /петдесет/ лв. - държавна
такса, както и такса в размер на 5.00 /пет/ лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
1
С обжалваното решение ВРС е постановил да се издаде Заповед за защита, в която да се
впише, че при неизпълнение на същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР, съгл.
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при липса на анализ на доказателствата, при съществени нарушения на материалните
и процесуални правила и норми .
Излага се, че обжалваното решението е постановено при съществени нарушения,
обуславящи основания за отмяна на решението, като в тази насока посочва, че: Липсва надлежно
попълнена декларация от молителката по чл. 9 от ЗЗДН, а в приложената по делото няма посочена
датата и обстоятелствата за извършеното домашно насилие. Представените писмени доказателства
от молителката: медицинско, жалба до прокуратурата и жалба до полицията, описание на
обстоятелствата до съда, са противоречиви и взаимно изключващи се. В жалбата до прокуратурата
е посочено, че молителката „ е душена“. В медицинското е посочено, че има подутина отдолу на
лява подмишница, като нито един свидетел, нито молителката сочат на такова обстоятелство.
Свидетелите заявяват, че чули от сестра си Н.С., че синът я бутнал и ударил по краката, като
съдът не е обсъдил противоречията в показанията на доведените от Н.С. свидетели.
Също така излага, че представените от него писмени доказателства , са косвено такова за
изразеното от него съмнение за „злоупотреба с права“ от страна на молителката.
Въззивникът К.П. прави искане за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на молбата за
издаване на заповед за защита. Прави искане за присъждане на разноски по производството.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Н. СЛ. Б. не е подала отговор на
въззивната жалба. Отговор от същата е постъпил след срока, като по същество оспорва жалбата и
изразява доводи за неоснователност на същата. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС
решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
ВОС, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е
допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма
и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е
произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
От фактическа страна:
Делото пред първата съдебна инстанция - ВРС е образувано по молба на Н. СЛ. Б. с адрес
по местоживеене:гр. В**, ул. „С**М**“ № **, за защита от домашно насилие, извършено от синът
К. СЛ. П. с посочен същият адрес по местоживеене. Молителят Н.Б. твърди, че посоченият акт
на домашно насилие от страна на синът К.П. върху нея е осъществен на 04.05.2021 г. в дома ,
който дом понастоящем е собственост на дъщеря , което насилие се изразява в нанесен побой и
душене на гърлото. Твърди, че извикала органите на МВР, като пуснала жалба до РП - В* и до
Директора на ОДМВР - В**. Излага, че посетила лечебно заведение и била прегледана от доктор,
за което има издадено медицинско свидетелство за нанесения й побой. Поддържа, че дъщеря
работи в чужбина, но временно е в Б** в отпуск и скоро ще замине отново за чужбина. Сочи, че
много се страхува от ответника, тъй като е много агресивен и постоянно ѝ се заканва.
Посоченият акт на домашно насилие подробно е описан в молбата, към която е приложена
и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, медицинско свидетелство изх.№257/07.05.2021г. издадено от
д-р Цв.В**. Прави искане съдът да постанови решение и заповед за незабавна защита.
Ответникът е оспорил твърдението, че е извършил твърденият акт на домашно насилие
/физическо насилие/ спрямо майка си -молителката. Във възражението по делото е обяснил, че
предприетите от майка му действия за образуване на делото са във връзка с прехвърлянето на
собствеността върху къщата, в която живеят съвместно, от нейна страна на сестра му с цел да се
избегнат граждански дела срещу него и членовете на неговото семейство за предаване на
владението и опразване на имота, а не е осъществено спрямо нея никакво насилие.
На 14.05.2021г. ВРС е издал заповед за незабавна защита за задължаване на К. СЛ. П. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. СЛ. Б.. Забранява на К. СЛ. П.
да приближава Н. СЛ. Б. и жилището й на ул. „С** М**“ № **, местоработата й и местата за
социален контакт и отдих на разстояние по-малко от 5 метра на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл.
1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН . Заповедта за незабавна защита е със срок на действие до издаване на заповед
за защита по гр.д.№989/2021. по описа на РС-В***.
Не e спорно между страните по делото, че между въззивникът и въззиваемата страна има
родствена връзка по права линия, които са син и майка, живеят на един адрес: гр. В**ул. „С**
М**“ № 36, заедно със съпругата и сина на въззивника.
По делото са събрани доказателства, че акт на домашно насилие е бил извършен от
ответника К.П. на посочената дата – 04.05.2021г.
3
По делото на ВРС е приобщена Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН,както и жалби до
началника на РПУ-В** и РП-В**,във връзка с извършено на 04.05.2021 г. физическо насилие от К.
СЛ. П. спрямо вгъззиваемата Н.Б..
От приложеното медицинско свидетелство изх.№257/07.05.2021г. издадено от д-р Цв.В**
се установява, че освидетелстваното лице Н.Б. е посочила на д-р В**, че на 04.05.2021г. е бил
нанесен побой и душене от сина .Изпитва болки във врата, лява предмишница и лява гръдна
половина. Медицинското лице е установило видими травматични увреждания със зачервяване на
кожата и подкожно кръвонасядане в горна външна част от лява мишница към раменна става.
По делото пред ВРС са събрани и гласни доказателства. От свидетелските показания на
свидетеля М** Б** се установява, че на 04.05.2021г. бил извикан от брат си А**, зетя и дъщерята
на молителката да отиде на адреса на страните по повод разразил се скандал между тях. След като
веднага отишъл на адреса разбрал от сестра си, въззиваемата Б., че синът ѝ и негов племенник К.П.
нанесъл побой. След като разговарял с въззивникът П. и го попитал защо бие майка си същият
му отговорил, че ще я бие и тормози още, защото е прехвърлила къщата на сестра му. След това
синът на брат му извикал полиция. Свидетелят заявява, че въззиваемата Б. и друг път се е
оплаквала пред него, че синът ѝ К* я бие, като му е показвала белези, синини по краката и ръцете.
От свидетелските показания на А** Б** се установява, че на 04.05.2021г бил извикан по
телефона от зетя на въззиваемата Наташа . След като отишъл на адреса, разбрал от сестра си
въззиваемата Н.Б., че синът К** я бил. След малко дошъл и брат му свидетелят М* Б**, който
започнал да се кара с жалбоподателя К.П. и замалко щяли да се сбия. Племенникът му Рангел
извикал полиция.
И двамата свидетели дават показания и за предходни конфликти между страните с
потърпевша въззиваемата Б..
Съдът кредитира така събраните гласни доказателства защото са логични, последователни
и кореспондират с целия доказателствен материал по делото. И двамата свидетели са били
очевидци, като пряко и непосредствено са възприели взаимоотношенията и състоянието на
страните след нанесеният побой от страна на жалбоподателя К.П. над майка му Н.Б..Нещо повече,
пред свидетеля М** Б** въззивникът К.П. е признал, че на 04.05.2021г. в дома им в гр. В**, ул.
„С** М**“ № 36 е нанесъл побой на майка си Н.Б. като свидетеля цитира, че на зададеният от него
въпрос „Защо бие майка си?, въззивникът К.П. му отговорил: „Ще я бие и тормозя още, защото е
прехвърлила къщата на сестра ми?“.
По делото е разпитан и свидетеля Е* П**. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, тъй като не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, същата е
съпруга, съжител на жалбоподателя П., живее на адрес на молителката и е заинтересована от
изхода на делото.
Въз основа на горните доказателства, първоинстанционният съд е постановил
обжалваното пред настоящата инстанция Решение № 61 от 17.06.2021г по гр д. № 989/ 2021г по
описа на ВРС.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
4
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-
В**, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2019 г., ОСГК производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация
на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното
положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и
задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за
законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки
преценка въз основа на заложените в закона критерии.Съдът постановява решение, с което отказва
да издаде или издава заповед за защита по чл. 16 ЗЗДН. При определяне на защитната мярка по чл.
5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна,
адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да
даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице
трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона, като същият защитава правото на лична
неприкосновеност. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че
спрямо въззиваемата Н. СЛ. Б. са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират
като домашно насилие.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
несъмнено се установява, че въззивникът К. СЛ. П. е син на въззиваемата Н. СЛ. Б.. Към
посочената от молителката дата 04.05.2021г. са живели в едно домакинство в гр. Видин, ул. „С*
М*“ № *. Твърденият от молителката/въззиваемата Н.Б. акт на домашно насилие, представляващо
физическо насилие от нанесен побой се е осъществил в това жилище, което се установява от
събраните по делото доказателства и от признанието на въззивника П. пред свидетеля М* Б**.
Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответно лице противоправен и
умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо
друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място -
наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от
ЗЗДН. Допълнително процесуално изискване е молбата за защита да бъде подадена в едномесечен
срок от твърдяния насилствен акт- чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. В
5
конкретния случай, няма спор между страните, че между тях има родствена връзка по права линия
- същите са майка и син.
По делото не се спори, че страните са от кръга лица, попадащи сред тези, в обхвата на чл. 3
ЗЗДН, а именно - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. В този смисъл законът има за цел да даде защита срещу една
особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки
взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство,
наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват
извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да могат да ги
установят чрез показанията пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. З ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена
сила - съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. З ЗЗДН. Това изключително законодателно
улеснение обаче е предвидено само за годна декларация, т. е. за да бъде годно доказателствено
средство същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който процесният акт е
описан в редовна молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН). Тя следва да съдържа пълно,
точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие (по време, начин, място на
извършване, извършител и пр.), като въпросната декларация следва да бъде подадена с молбата за
защита по ЗЗДН.
В депозираната до съда молба, по която е инициирано настоящото произвоство пред ВРС,
молителката Б. е изложила пълно, точно и ясно, като е описала процесния акт, като пострадала от
домашно насилие по време, начин, място на извършване, извършител, като в тази връзка по делото
при пълно и главно доказване е установила и доказала твърдяните факти и обстоятелства във
връзка с посоченото домашно насилие. В конкретният случай по делото е приложена декларация в
която молителят декларира, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от К. СЛ. П.. Така
оформената декларацията не може да бъде годно, самостоятелно и единствено доказателствено
средство за постановяване на съдебен акт. Но в конкретният случай по делото от анализа на
събрания доказателствен материал в неговата съвкупност по безпорен и категоричен начин се
установява и доказва, че на 04.05.2021г. в гр.В* ул.“С**М**“ №** в дома на молителката Н. СЛ.
Б. спрямо нея е извършен акт на физическо насилие чрез нанасяне на побой, удари и душене от
страна на сина ѝ ответника К. СЛ. П..
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е
преценил, че в случая са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е издал заповед за защита за
молителката, като с решението ВРС е оказал пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото
лице.
В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства, които да
обосноват различни правни изводи, от вече направените в обжалвания съдебен акт. Правните
изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт кореспондират на
доказателствената съвкупност и на възприетата за установена фактическа обстановка. Предвид
това обжалвания съдебен се явява правилен и законосъобразен, обоснован, като правните изводи,
кореспондират на установените факти по делото, като същите са резултат от задълбочен и
цялостен анализ на всички допустими и относими към предмета на спора доказателства.
Решението на първоинстанционния съд не страда от визираните в жалбата пороци.
6
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение на РС – В* потвърдено.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото на насрещната по жалбата страна не се следва присъждане на
разноски, доколкото по делото не са представени доказателства, установяващи извършването им.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61 от 17.06.2021г по гр д. № 989/ 2021г. по описа на Районен
съд-В*.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.17,ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7