МОТИВИ: срещу подсъдимия С.А.
*** е предявено обвинение по чл. 343 ал. 3 б. А предл. второ, във вр. с ал.1 б. Б предл. второ във вр. с чл. 342 ал.1
от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на разследването
подсъдимия признава вината си, дава обяснения.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия признава вината си, дава обяснения.
Въз основа обясненията дадени от
подсъдимия С.А., съпоставени с показанията на свидетелите Р.С.Б., Р.Х.Ю., Л.Д.С.,
И.П.П., заключенията на съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза, протокол за химическа експертиза,
съдебно-медицински експертизи, автотехническа експертиза от ДП и повторна
съдебно –автотехническа експертиза, справка от Областно пътно управление
Габрово, Справка от ТД на НАП Велико
Търново, офис Габрово, Справка от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР
Габрово, както и писмените материали
съдържащи се в ДП № 515/2016г. по описа на РУ Габрово, приобщени по предвидения
от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както
следва:протокол за оглед на ПТП, препис и фотоалбум, протокол за оглед на веществени
доказателства, фотоалбум, талон за медициниско изследване, протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, справка картон на водача,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, доклад за установени факти и предприети
действия, копие от контролен талон на
застраховка „ГО”, копие на полица за
задължителна застраховка „ГО”, копие от свидетелство за регистрация част
втора, копие от контролен талон, копие от квидетелство за управление на МПС на
подсъдимия, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На 17.07.2016г. подсъдимият С.А.
заедно със свидетелките Р. Ю. и Р.Б. ***. Късно вечерта решили да тръгнат към
гр. Габрово, с управляваният от подсъдимия А. лек автомобил марка „БМВ 320” с рег. № В 6608 РВ. На предната седалка до подсъдимия пътувала
свидетелката Р.Ю., а на задната седалка била свидетелката Р.Б.. Пътят бил
мокър, имало мъгла, ръмял дъжд.
Около 00,50 часа подсъдимият С.А. управлявал
лекия автомобил по път 5006 в посока от местност „Узана” към гр. Габрово,
участък село Зелено дърво, общ. Габрово
– село Стомонеци, общ. Габрово със скорост около 81-82 км./ч. Разрешената
скорост за движение в този пътен участък била 90 км./ч. и за двете посоки. Достигайки при километър 9+050, лекият
автомобил навлязъл в ляв за него завой,
движейки се в зоната около средата на платното за движение. Преди навлизането в завоя подсъдимият не
могъл да намали скоростта на движение, навлязъл в завоя и поради високата
скорост, автомобилът загубил устойчивост, започнал да се отклонява надясно,
напуснал платното за движение преминал през банкета, по затревената и залесена полоса на ската,
ударил се в дърво, след което автомобилът продължил да се движи по ската надолу
и паднал по таван в крайпътното дере.
На мястото на произшествието
пристигнал автопатрулен екип, в състава на който бил свидетелят И.П., мл.
автоконтрольор при РУ Габрово, който запазил местопроизшествието. Подсъдимият А.
не бил изпробван на място за употреба на наркотични вещества, тъй като
здравословното му състояние не позволявало. Бил му издаден талон за медицинско
изследване на кръв. Пострадалите Р.Б. и Р.Ю., както и подсъдимия А. били
откарани в болнично заведение от екип на „Спешна помощ”.
От заключението на изготвената
съдебнохимическа експертиза е видно, че в предоставената проба кръв за
изследване, взета от подсъдимия С.А. е установено наличие на специфичен
метаболит в кръвта, доказващ употребата на наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол.
От изготвената съдебномедицинска
експертиза е видно, че пострадалата Р. Ботева
при възникналото ПТП на 17.07.2016г. е получила следното увреждане –
счупване на лъчевата кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение
движението на десния горен крайник за срок от около 2 масеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес.
Видно от заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза при възникналото на 17.07.2016г. ПТП пострадалата Р.Ю. е получила следното увреждане – счупване на
външната част от големия пищял на дясната подбедрица в областта на ставната му
повърхност, формираща дясната колянна става, довело до трайно затруднение
движението на десния долен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес.
От изготвеното в хода на
разследването заключение на автотехническата експертиза е видно, че на значително разстояние преди
мястото на произшествието, подсъдимият е имал техническа възможност да
възприеме състоянието на пътната настилка и да прецени наличието на опасност от
занасяне поради намалено сцепление на автомобилните колела. Във връзка с това
обстоятелство подсъдимият е следвало да се движи с по-ниска скорост. От
техническа гледна точка това е било необходимо за осъществяване на безоспасно
движение при преминаване на завоя.
Вещото лице е посочило, че критичната скорост, определена от радиуса на
завоя и конкретната пътна обстановка, мъгла, превалявания от дъжд и мокро
платно е по-ниска от скоростта, с която се е движил лекия автомобил 97,03
км./ч.
В обясненията си подсъдимия заявява, че на 17.07.2016г. се били разбрали с Р. да се качат на Узана да
се поразходят. Тръгнали към 10 часа
вечерта. Стигнали към 12 часа през нощта. Били заедно с управлявания от него
лек автомобил „БМВ 320”. Заедно с тях била и Р., която дотогава не
познавал. Доскучало им и решили да отидат във вилата на техен приятел да се
черпят. Слизали надолу, времето не било
много благоприятно. След село Зелено дърво преди завоя станал проблем с ABS системата на автомобила. Само предните колела
спирали, като в този момент управлявал със скорост около 90 км./ч. От Узана до с. Зелено дърво по правите се движел с около 90 км./ч., на завоите намалявал. На
последния завой не могъл да намали, пуснал спирачките, минал завоя и силата го
изхвърлила извън пътя, пропаднали в
пропаст. Събудил се, били по таван.
Помогнал на момичетата да излязат от автомобила. В този момент техните приятели, които ги търсели, разбрали,
че се е случило нещо. Обадили се на 112,
дошли полицаи, медицинска помощ. В
болницата му е взета кръв за химичен
анализ и е отчетено наличие на наркотично вещество. По-предната вечер
употребявал марихуана, не в момента на управление на автомобила.
Фактически
подсъдимия не оспорва обстоятелствата около настъпилотото ПТП. Твърди, че произшествието е в резултат на проблем със
спирачната система на автомобила.
С цел пълното изясняване на всички обстоятелства
имащи значение за решаване на делото, обсъждани
от първата експертиза, но отговорите
на които не са убедително аргументирани,
бе допусната повторна автотехническа експертиза от едно вещо лице, като задачата
бе допълнена във връзка с наведените възражения от подсъдимия за неработеща
спирачна система.
От заключението е видно, че
произшествието е протекло, като водачът е управлявал лекия автомобил „БМВ
320” със скорост не по-малка от 81,4
км./ч. Причина за настъпване на произшествието се явява управлението на
автомобила от водача му със скорост значително по-голяма от критичната за
завоя, което е довело до загуба на страничната устойчивост и напускане на
платното за движение на дясно за посоката на движение на автомобила. С оглед типа и конфигурацията на пътя в
зоната на силно хълмиста местност, с много завои с малки радиуси, данните за мъгла и мокра
асфалтова настилка, водачът е имал техническата възможност да се съобрази с
тази пътна обстановка и да управлява лекия автомобил със скорост, която би му
позволила безпрепятствено да мине завоя. Критичната скорост на движение на
лекия автомобил в завоя от началото му
до зоната на мястото на напускане на платното задвижение е в границите на
51,8-45-52,6км./ч. първата от указаните
критични стойности на движение е за
началото на завоя, втората за около 30 метра след началото на завоя и третата е
за зоната на напускане на платното за движение от автомобила. От техническа гледна точка и при неработеща АВS система, ако водачът се
е движил със скорост не по–голяма от 40-45 км./ч., която скорост е оправдана, с
оглед указаната от водача намалена видимост при условията на дъжд и мъгла, път
в пресечена хълмиста местност с много завои с малки радиуси и оглед на увеличетия
радиус навлизане в завоя от страна на водача, то автомобилът е щял да премине
завоя и няма да напусне платното за движение.
Вещото лице е посочило изрично в
заключението си, че изложеният от него анализ определя, че дори да се допусне
наличие на неработеща антиблокираща система, механизмът на протичане на
произшествието определя, че такава техническа неизправност не е предпоставка за
възникване и протичане на
произшествието.
Експертизата е компетентно изготвена, установяваща
всички относими по делото факти и съдът изцяло я кредитира.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са
еднопосочни и по категоричен и несъмнен начин налагат извода за осъществено от
подсъдимия престъпление. Между показанията на свидетелите няма никакво
противоречие, същите са логични, последователни и разкриват в детайли случилото
се на 17.07.2016г. Показанията на
свидетелите не са изолирани, а изцяло кореспондират със заключенията на
повторната автотехническата и съдебно-медицинските експертизи. По категоричен
начин е установен механизмът на протичане на произшествието, както и
възможността за предотвратяването му.
Логическа последица от очертаните и доказателствено
обезпечени фактически положения сочи на
осъществено от подсъдимия А. деяние.
Системата от всички доказателства – гласни и писмени относими към
престъплението, от които се черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях -
авторството на деянието, води до постигането на единствения възможен
извод, а именно, че подсъдимия А.
виновно е нарушил правилата за движение при управление на МПС и по
непредпазливост е причинил на пострадалите
Б. и Ю. средни телесни повреди.
От събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че е налице изцяло виновно поведение от страна на подсъдимия А.
довело до причиняването на ПТП и в резултат на това, причиняване на телесни
повреди на пострадалите.
С извършеното, подсъдимия е нарушил правилата за
движение по пътищата, и в частност разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДП, съгласно
която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
На подсъдимия А. е предявено обвинение и за
нарушаване правилата на чл. 21 ал.1 от
ЗДП. От събраните по делото
доказателства и в частност заключението на повторната автотехническата
експертиза безспорно се установява, че подсъдимият се е движел със скорост –
81,4км./ч., която е в рамките на разрешената за извън населено място 90 км./ч.
Текстът на чл. 20, ал. 2 от ЗДП регламентира
поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е
в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с
неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна
обстановка. Второто изречение от нормата очертава задълженията на водача в
случай на възникнала опасност за движението. Съдебната практика е категорична,
че едновременното приложение на чл. 20, ал. 2 и чл.
21, ал. 1 от ЗДП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост по-висока от
разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се говори / ТР №
28/84 г. ОСНК/. И това е така, защото чл. 20, ал. 2 от ЗДП регламентира
поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта за движение, когато тя
е в рамките на максимално допустимата. Текстът изброява примерно и
неизчерпателно факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се
съобразява при избиране скоростта на движение, като колкото повече са
отрицателните фактори, толкова по-ниска скорост следва да се избере.
Следователно чл. 20, ал. 2 от ЗДП дава възможност да се преценява дали
автомобилът се движи със "съобразена скорост", а всяко движение със
скорост над определената по чл. 21,
ал. 1 от ЗДП е такова с "превишена" скорост, която винаги се явява
несъобразена.
Предвид установеното в хода на делото, че подсъдимият
е управлявал със скорост в рамките на разрешената за пътния участък, но
загубата на устойчивостта на автомобила и настъпването на ПТП е в резултат на
управление на автомобила със скорост, която макар и разрешена се явява
несъобразена, то не е налице извършено нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, поради което в тази
част от обвинението подсъдимият следва
да бъде оправдан.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимият С.А.А. е осъществил,
както от обективта, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 343 ал.3 б. А предл. нторо във връ. с ал.1 б. Б предл. второ във вр. с чл.
342 ал.1 от НК, като на 17.07.2016г. около 00,50 часа на път 5006 при кимолетър
9+050, в посока от местност Узана към гр. Габрово, участък село Зелено дърво
общ. Габрово – село Стомонеци, общ. Габрово, при управление на МПС – лек
автомобил „БМВ 320” с рег. № В 6608 РВ, след употреба на наркотични вещества
/тетрахидроканабинол/, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.2
от ЗДП и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице -
на возещата се в автомобила Р.С. ***
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната
ръка, довело до трайно затрудение движението на десния горен крайник за срок от
около 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес и средна
телесна повреда на возещата се в
автомобила Р.Х.Ю. от гр. Драново, изразяваща се в счупване на външната част на
големия пищял на дясната подбедрица в областта на ставната му повърхност,
формираща дясната колянна става, довело до трайно затруднение движението на
десния долен крайник за срок от около 2-3 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес.
От обективна страна деянието е осъществено, като
подсъдимият е управлявал МПС,
нарушавайки правилата за движение и по –специално чл. 20
ал.2 от ЗДП, както и след употреба наркотични вещества. За
съставомерността на деянието е без значение в
какъв период преди управлението е употребен наркотика. Не се сочи и
минимален праг на концентрацията, както е при управлението след употреба на
алкохол. Достатъчно е употребата на наркотични вещества да е установена по
съответния ред.
От субективна
страна деянието е осъществено при форма на вината – небрежност, вид на
непредпазливостта. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на тези последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и всички останали обстоятелства имащи
значение за определяне на наказанието и наложи наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Смекчаващи вината обстоятелства –
оказано съдействие за разкриване на обективната истина, изразено съжаление за
стореното, изрядно процесуално поведение.
Отегчаващи вината обстоятелства –
предишно осъждане.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия, като деец е завишена
предвид съдебното му минало.
Степента на обществена опасност на
деянието е завишена, в резултат неспазване на правилата за движение е настъпило
ПТП и са причинени средни телесни повреди на две лица.
За престъплението в извършването на
което, подсъдимия А. е признат за виновен се предвижда наказание от една до
шест години лишаване от свобода.
Съобразно отчетените обстоятелства имащи значение за
определяне вида и размера на наказанието,
съдът счете, следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в
минимално предвидения от закона размер, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Преценявайки
всички обстоятелства и съобразявайки се
с правилото на чл. 35 ал.3 от НК, че наказанието е съответно на престъплението,
съдът намира, че следва да бъде определено наказание именно в посоченият размер.
Така определеното по вид и размер наказание съдът счита за съответно на
извършеното, както и че с него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Подсъдимият следва да изтърпи и
наказание лишаване от право да управлява МПС.
При определяне размера на това наказание съдът отчете
факта, че вината за причиняването на ПТП е изцяло на подсъдимия, като в
резултат на виновното му и противоправно поведение са причинените телесни увреждания на
пострадалите. Имайки се предвид причинения
престъпен резултат, оздравителният период на пострадалите, както и причините довели до настъпването на
ПТП, съдът счита, че наказание лишаване от право да управлява МПС следва да
бъде определено в размер на две години.
По изложените съображения и на основание чл. 343 Г
във вр.с чл. 37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши подсъдимия С.А.А. от право да
управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Предвид изложените по-горе
съображения за това, че подсъдимият не е управлявал със скорост
над разрешената за този пътен участък, а настъпването на ПТП се дължи на
управление на автомобила със скорост несъобразена с пътните условия, то извършеното нарушение на правилата за
движение е по чл. 20 ал.2 от ЗДП, а не
по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, поради което съдът
призна подсъдимия С.А.А. за
НЕВИНЕН в това, при извършване на
горното деяние да е нарушил разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДП, поради което го
ОПРАВДА в тази част от предявеното му обвинение.
От
приложената справка за съдимост на подсъдимия А. е видно, че същият е осъждан,
както следва:
- С Решение по НАХД № 159/2010г. на РС Дряново,
влязло в законна сила на 22.12.2010г., на подъсдимия А. е наложено
административно наказание по реда на чл. 78 а от НК – глоба в размер на 1000
лева.
-
С Присъда по
НОХД № 198/2011г. на ОС Габрово, влязла в законна сила на 21.03.2012г. на
подсъдимия А. на осн. чл. 23 ал. 1 от НК е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА ГЛОБА. Деянията са
извършени на 02.05.2011г. Видно от направеното отбелязване в справката, на
05.02.2013г. е изтърпяно наказанието две
години лишаване от свобода.
-
Със споразумение по НОХД № 248/2018г. на РС
Тетевен, влязло в законна сила на 10.08.2018г., на подсъдимия А. е наложено
наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за
срок от ТРИ години, глоба в размер на 300лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Деянието е
извършено на 16.07.2018г.
От изложеното е видно, че деянието предмет на
разглеждане по настоящото дело и това по споразумение по НОХД № 248/2018г. по
описа на РС Тетевен са извършени при условията на реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда за което и
да било от тях.
Налице са
условията за определяне на общо наказание по настоящата присъда и по
споразумение по НОХД № 248/2018г. на РС Тетевен, като бъде наложено по-тежкото
от тях, това по настоящата присъда в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Към определеното общо наказание лишаване от
свобода, следва да се присъедини
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години,
тъй като то се явява с най-дълъг срок съобразно правилото на чл. 23 ал.2 от НК,
както и наказанието глоба в размер на
300 лева, наложено по нохд № 248/18г.
Въз основа изложеното и на основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1
от НК съдът определи на подсъдимия С.А.А. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата
присъда и по споразумение по НОХД № 248/2018г. по описа на РС Тетевен, влязло в
законна сила на 10.08.2018г., в размер на най-тежкото от тях, а именно ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на основание чл. 23 ал.2 и ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.
Съобразно правилото на чл. 25 ал.4 от НК, когато по
една или повече от присъдите лицето е
било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 66 ал.1
от НК въпросът за изпълнение на общото наказание се решава при неговото
определяне.
От изисканата справка от ТД на НАП Велико Търново,
Офис Габрово е видно, че има образувано изпълнително дело № 1948/2011г., в
което са включени и публични задължения произтичащи от НОХД № 198/2011г. на ОС
Габрово, както и че глобата по НОХД №
198/2011г. в размер на 5 000 лева не е платена от задълженото лице.
Действително към
датата на извършване на деянието по настоящото дело от изтърпяването на наложеното
по нохд № 198/2011г. на ОС Габрово наказание лишаване от свобода са изминали
три години. Въпреки това по отношение на подсъдимия С.А. не е настъпила
реабилитация, тъй като глобата не е платена. Съгласно Тълкувателно решение № 2
от 28.02.2018г. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2017 година
на ВКС, ако наказанието глоба не е изпълнено и е наложено наред с други
наказания, които са изпълнени, за да започне да тече срокът за реабилитация,
трябва възможността за изпълнение на глобата да е погасена по давност, а в
настоящия случай, това обстоятелство не е настъпило.
Обстоятелството, че подсъдимият не е реабилитиран се явява пречка за
приложение разпоредбата на чл. 66 от НК, поради което определеното общо
наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно реално.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определеното
общо наказание лишаване от свобода в размер на една година следва да се изтърпи
при първоначален ОБЩ режим.
ОСЪЖДА подсъдимия С.А.А. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1054, 98 лева /хиляда петдесет и
четири лева и деветдесет и осем стотинки/ по сметка на ОДМВР Габрово, на
основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия С.А.А. да заплати
направените по делото разноски в размер на 634,60 лева /шестстотин тридесет и
четири лева и шестдесет стотинки/, както
и ДТ в размер на 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на основание чл. 189 ал.3
от НПК.
Вещественото доказателство – лек
автомобил „БМВ 320” с рег. № В 6608 РВ, на съхранение в сектор Пътна полиция
при ОДМВР Габрово, след влизане в сила
на присъдата да се върне на собственика Димитър Горанов Димитров, ЕГН **********.
Причини за извършване на деянието – неспазване на
правилата за движение по пътищата.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: