Решение по дело №15210/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             19.06.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15210 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №15210/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Г.Д. ЕГН ********** *** срещу решение №248167 от 24.10.2017 г постановено по гр.д.№75426/16 г на СРС , 73 състав ,  в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ ,  чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу въззивника , че дължи на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 1327,19 лева - незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; за апартамент №25 в гр.София , ж.к.******, ведно със законната лихва от 28.06.2016 г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 191,45 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.06.2013 г – 20.06.2016 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.07.2016 г по ч.гр.д.№35087/16 г на СРС , 73 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.  

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е ползвател на вещно право на ползване за имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ и §1 т.42 от ДР на ЗЕ . Д. не е съпруг на ползвателя Ж.Д., а е син на същата Без значение е , че партидата за имота е открита на негово име .

 Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “Т.” ООД *** не взема становише по въззивната жалба.

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.11.2017 г и е обжалвано в срок на 10.11.2017 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично исковете СРС е приел , че вещният ползвател на имота Ж.А.Д./родена 1939 г / е съпруга на ответника /роден 1969 г/ . Правото на ползване е СИО по чл.19 ал.3 СК и по чл.32 СК задълженията за топлинна енергия се дължат от солидарно от двамата „съпрузи“. 

Решението на СРС е правилно като краен резултат . Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ  „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия...“ и имат това качество до датата на прекратяване по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ на топлоснабдяването за абонатната станция на сградата или за нейно отклонение (чл.153, ал.3 ЗЕ). Качеството потребител следва от притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот , като собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношение с ищцовото дружество . От друга страна с Тълкувателно решение №2/2017 г от 17.05.2018 г на ОСГК на ВКС се допусна и правни субекти извън посочените в чл.153 ЗЕ /собственици и ползватели на топлофицирани имоти/ да бъдат потребители на топлинна енергия . ОСГК на ВКС коментира и „съдбата на договора за продажба на топлинна енергия сключен със собственика или титуляра на вещно право на ползване „ , като посочва , че в зависимост от постигнатото съгласие с тези лица може да има : прекратяване на действието на договора , встъпване в дълг /чл.101 ЗЗД/ и заместване в дълг /чл.102 ЗЗД/ . Ако липсва уредба , то ще трябва да се изхожда от договорното отношение между собственика /ползвателя / и третото лице и дали волята на страните е старият длъжник да бъде освободен от отговорност или да отговаря солидарно заедно с новия  .

В случая пред СРС не са били налице доказателства , че ответникът е съпруг на вещния ползвател Ж.Д.. Напротив , според представения към въззивната жалба акт за раждане , както и според изискана от съда служебна справка Ж.Д.е майка на ответника А.Д. . От друга страна ответникът е подал молба -декларация за откриване на партида на 06.05.2002 г  . При липса на други доказателства и предвид роднинските връзки между лицата трябва да се приеме , че има встъпване в дълг от страна на ответника /чл.101 ЗЗД/ , като потребители и задължени лица за неплатената топлинна енергия са както последният , така и ползвателят Ж.Д..  

С изслушаните пред СРС СТЕ и ССЕ задълженията на ответника са доказани по основание и размер. Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №248167 от 24.10.2017 г постановено по гр.д.№75426/16 г на СРС , 73 състав ,  в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ ,  чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Т.С.” ЕАД *** срещу А.Г.Д. ЕГН ********** *** , че последният дължи на сумата от 1327,19 лева - незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; за апартамент №25 в гр.София , ж.к.******, ведно със законната лихва от 28.06.2016 г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 191,45 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.06.2013 г – 20.06.2016 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.07.2016 г по ч.гр.д.№35087/16 г на СРС , 73 състав .

 

Решението е постановено при участието на “Т.” ООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ********* .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.