Решение по дело №146/2020 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 260017
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Тодорка Стоянова Цончева
Дело: 20202210200146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 260017

гр. Котел , 26.10.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Котел, в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

 

Председател: ТОДОРКА ЦОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Нелли Митева

като разгледа докладваното от съдията Тодорка Цончева

Административно наказателно дело № 146 по описа за 2020 година

 

Производството е образувано по повод жалба, подадена от В.Ц.Т., в качеството ѝ на Едноличен търговец с фирма „ВИЛИ – В.Т.“ против НП №492132-F532520/21.01.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности"- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателката е наложена Имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, своевременно призована, не се яввява, защитава се от процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Счита, че са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като ако изобщо е било извършено нарушение, то не е общественоопасно и наложеното наказание е прекомерно тежко, макар и в минимален размер.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 10.12.2019г. в 15.58 часа служители от Национална агенция за приходите извършили  проверка в търговски  обект магазин за хранителни стоки, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Вили – В.Т." с ЕИК *********, находящ се в гр. Котел, ул. Р. № **. При проверката се установило, че при отпечатване на отчет с фискалното устройство в документа не се съдържа задължителният реквизит идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица на проверяваното задължено лице. По време на проверката бил съставен протокол за извършената проверка № 0362825 от 10.12.2019 г. На 28.12.2019г. Н.Й.Д. съставил на едноличния търговец акт за установяване на административно нарушение за това, че на 10.12.2019 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес гр. Котел, ул.Р. **, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Вили – В.Т.“, при която е установено, че за извършена продажба от ЕТ „Вили – В. Т.“ с ЕИК ********* на обща стойност 0,50 лева е издадена фискална касова бележка № 0027040/10. 12. 2019 г. от фискално устройство модел „DATECS DP-35 KL“ с ИН на ФУ DT 436005 с ФП № 02680650, която не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1 т. 5 от Наредба Н -18/13. 12. 2006 г. от МФ. В предоставената към момента на проверката от ФКБ № 0027040/10. 12. 2019 г. липсва задължителния реквизит – идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Свидетел на съставянето и връчването на акта е Т.А.Г. – старши инспектор по приходите. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно постановление №492132-F532520/21.01.2020г., в което е пресъздаден изцяло описаното в акта за нарушение на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателката е била наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция" в размер на 500 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. Въпреки това съдът счита, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно.

Безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката 10.12.2019 г. фискалният бон от ФУ не е съдържал задължителен реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 5 Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно: идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ДДС лица. Този пропуск е бил отстранен. В този смисъл формално е налице извършено нарушение чл. 26, ал. 1, т. 5 Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съдът намира, че действително се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено деянието, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Става въпрос за първо подобно нарушение, което по никакъв начин не е довело до засягане на фискалната дисциплина. Веднага след проверката жалбоподателят е добавил нефигуриращия реквизит на фискалната касова бележка. Т. е. проверката и дадените предписания за дали своя резултат. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение, имайки предвид и че нарушението е свързано с липса само на един реквизит на касовата бележка. Предвид на това административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с предвидената в закона санкция, да му отправи писмено предупреждение, което да се отрази в протокола на проверката или в отделен протокол, респективно това да се отрази и в електронната база данни на АНО, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено и предвиденото в закона наказание.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК постановено по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.

По претенцията за присъждане на разноски, свеждащи се до заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева: съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда чл.143 от АПК, според ал.1 на който когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По изложените съображения, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №492132-F532520/21.01.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „Вили – В.Т.“ с ЕИК **********       е наложено на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал.1 от АПК Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Т., като Едноличен търговец с фирма „ВИЛИ – В.Т.“, сумата 200.00 /двеста/ лева, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

 

 

Съдия при Районен съд:____________________________