Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 07.06.2010
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на
четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
при
участието на секретаря Я.П., като разгледа докладваното от съдията Петкова
въззивно гр.д. № 74 по описа за 2010 година на ВОС, намира следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Т.К.Т., ЕГН **********,***, ******************
срещу решение № 3345/11.11.2009г. по гр.д. № 4795/05г. по описа на ВРС в
отхвърлителната му част досежно исковете за: 1/ прогласяване нищожността на
сделката, обективирана в НА № 41/83г., 2/ за унищожаване на същата сделка,
както и за 3/ отмяната на цитирания нотариален акт, 4/ за унищожаване на
сделката, обективирана в НА №29/92г., както и 5/ за отмяната на цитирания НА,
6/ за отмяна на НА №147/87г., 7/ за установяване, че въззивникът е собственик
на недв.имот -1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо се
в гр.Варна, ул."Драгоман" / бивша ул.Ас.Златаров/ № 19 , съставляващо
парцел № 3, в кв.4 по плана на 8 п.р., идентичен с ПИ № 1030, ведно с 1/2
ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда,построена в това място, състоящ
се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище за втори етаж,
както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, при граници по скица :
ул.Драгоман , ПИ №1031, ПИ № 1026, ПИ № 1029, предмет на НА № 147, том IX, дело
№ 2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС, както и 8/ иск за отмяна на НА №90/2003г. Във
въззивната жалба са изложени съображения по неправилността на
първоинстанционното решение поради несъобразяване на събраните доказателства.
Моли се за отмяна на решението и уважаване на исковете.
В срока по
чл.201 ГПК /отм./ е постъпило възражение от ответниците по въззивната жалба З.Й.
Д., В. Н. Ф. и Е.И. М, които оспорват същата чрез процесуалния си представител.
Твърдят, че решението е правилно и законосъобразно.
Същите са
депозирали въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е прогласено за
нищожно нотариалното действие по изповядване на сделката по НА №38/99г., както
и е прогласена нищожността на самата сделка. В жалбата се твърди, че решението
на ВРС в атакуваната част е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че
датата на вписване на НА №38/99г. Напълно установява момента, от който настъпва
и прехвърлителния ефект по договора, обективиран в НА. Моли се за отмяна на
решението в атакуваните части и отхвърляне на исковете.
Т. оспорва
въззивната жалба на въззиваемите и моли решението да бъде оставено в сила.
Относно
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът Т.К.Т.
*** твърди, че е единствен наследник – брат на А. К. Д., поч. на 12.07.05г.
Излага, че от 1971г. последният се води на диспансерен учет към психиатричния
диспансер с диагноза- Шизофрения-параноидна форма, пристъпно- прогредиентно
протичане, непълноценна ремисия -синдром на Кандински-Клерамбо, хипобулия и
промяна на личността, като оттогава бил на лечение с невролептици, като не
винаги споделял с лекарите наличието на параноидни изживявания за въздействие.
Релевира, че с оглед на заболяването си А. К. Д. е бил в продължителен период
от време от 1971г. до смъртта си в състояние, при което не е могъл да разбира и
ръководи действията си, като в това си състояние той е извършил множество
сделки със собствения си недв.имот, при които не е разбирал последиците на това,
което върши и не е могъл да ръководи действията си. Навежда твърдения, че с
договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.1983г., обективиран в НА № 41,
том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС, А.Д. е продал на съпругата си З.Й. ***8.02.83г.,
следния свой недв.имот - 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м.,
находящо се в гр.Варна, ул."Проф.А.Златаров" № 19, съставляващо парцел
№ 3, в кв.4 по плана на 8 п.р., ведно с 1/2 ид.ч. от жилищна
сграда, разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня,
баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в
дворното място. Така сключеният договор твърди, че е нищожен, поради липса на
договорена цена между страните по сделката, което противоречи на закона, тъй
като цената по договора за продажба е съществен елемент от сделката, поради
което и непосочването й обуславя нищожност на сделката. Релевира, че вписаното
в НА, че сметните отношения са уредени, не санира липсата на този елемент от
договора. В условие на евентуалност навежда твърдението, че сделката е
унищожаема, поради това, че продавачът А.Д. не е могъл поради заболяването си
да разбира и ръководи своите действия. Иска се прогласяване на сделката по НА
№41/83г. за нищожна, в условията на евентуалност моли да бъде унищожена и
нотариалния акт отменен при уважаване, на който и да е от двата в евентуално
съединени искове.
На
следващо място твърди, че с договор за издръжка и гледане, обективиран в НА №
147, том IX, дело № 2932/12.08.87г., З.Й. Д. със съгласието на съпруга си А. Д.
е прехвърлила на сина си В.Ф. придобития от нея недв.имот по нищожната сделка,
обективирана в НА №41/83г. Сочи, че доколкото Д. не е станала собственик на
имота, тъй като нищожната сделка от 1983г. Не е прехвърлила вещни права, то и
съответно не е могла да прехвърли такива на сина си- ответника Ф.. Ищецът счита,
че е собственик на недв.имот, описан в НА №147/87г., идентичен с имота, предмет
на НА № 41/83г., по силата на наследствено правоприемство, който имот е
придобит от наследодателя му Д. чрез договор за замяна, обективиран в НА № 10,
том IX, дело № 3139/80г. / уточняваща молба от 30.10.06r.
-л.211/. Предявен е установителен иск за собственост по отношение на 1/8 ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна,
ул."Проф.А.Златаров" № 19, съставляващо парцел № 3, в кв.4 по плана
на 8 п.р., ведно с 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, разположена на
втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет, стълбище за
втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място. Предявен е и
иск за отмяна на НА №147/87г.
В
условията на евентуалност, дори и да се приеме, че З. Д. е придобила права по
сделката по НА №41/83г., то имотът е придобит по време на брака й с А. Д. по
възмездна сделка, респективно съсобствеността е възникнала в условията на
съпружеска имуществена общност. Сочи, че в евентуалност Д. се е легитимирала
като собственик само на 1/16 ид.ч.от дворното място и 1/4 ид.ч.
от втория етаж, респективно е могла да прехвърли само толкова.
Т. излага,
че на 19.08.92г. А.Д. сключва договор за покупко-продажба, обективиран в НА №
29, том XX, н.д.№ 6015/92г., по силата на който продава на В.Ф. със съгласието
на съпруга си З. Д. следния недв.имот - 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с
площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул."Проф.А.Златаров" № 19 ,
съставляващо парцел № 3, в кв.4 по плана на 8 п.р., ведно с 1/2 ид.ч.
от жилищна сграда, разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре,
пералня, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място. Т. сочи, че този договор е унищожаем, тъй като
при сключването му наследодателят А.Д. не е могъл да разбира и ръководи
действията си. Моли договорът да бъде унищожен, а НА №29/92г. Отменен.
На 26-то
число без посочване на месеца през 1999г. А.Д. отново сключва договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 110, том VIII, дело № 1782/99г. на СлВ -
Варна, с който ведно със съпругата си З. Д. продават на В.Ф. недв.имот – ½
ид.част от новопостроена надстройка със застр.площ от 60кв.м.,състояща
се от антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, находяща се на трети етаж
от жилищна сграда, построена в съсобствено дворно място с площ от 188 кв.м.,
находящо се в гр.Варна, ул.Драгоман № 19, представляващо парцел № 3, в кв.4, по
плана на 8 п.р. на града, при граници : ул.Драгоман, парцели №№ VI-3/4, III-22,
V-1. Твърди, че при изповядването на сделката е допуснато нарушение, като в
нотариалния акт не е вписана пълната дата - липсва месец, поради което и нотариалното
действие било нищожно на осн. чл.472 във вр. с чл.476, б."а” ГПК. Нищожността
на нотариалното действие води до порок на сделката- нищожност поради липса на
предвидената в закона форма. Моли сделката ведно с нотариалното действие да
бъдат прогласени за нищожни, както и да бъде отменен цитирания нотариален акт. В
условие на евентуалност навежда твърдението, че сделката е унищожаема, поради
това, че продавачът Д. не е могъл поради заболяването си да разбира и ръководи
своите действия.
Ищецът Т. претендира и разноските по делото.
Ответниците
по делото, З.Й.З., В.Н.Ф., и Е.И.Ф., и тримата чрез пълномощник адв.В.П., считат
за недопустими предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.97 ГПК,
както и исковете с правно основание чл.31 от ЗЗД. Установителният иск за
собственост намира за недопустим, доколкото е налице висящо производство на
същото основание и между същите страни, по което е образувано гр.д. №8877/03г.
по описа на ВРС, с постановено решение от първоинстанциянния съд и висящо по
жалба пред ВОС-понастоящем спряно, до приключване на настоящото производство.
Досежно исковете по чл.26 ЗЗД се твърди, че не е налице интерес от
предявяването им, тъй като установителният иск е недопустим, а и предвид факта,
че дори и сделките да са нищожни, то ответниците Ф. и Мо се легитимират като
собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Исковете с
правно основание чл.31 от ЗЗД намират за недопустими поради изтичането на три
годишния срок за предявяването им.
В условие
на евентуалност твърди, че същите са неоснователни , като твърди, че цената по
първата атакувана сделка е изцяло изплатена, като неяснотата в договора поражда
необходимост от тълкуването му по реда на чл.20 ЗЗД, което дерогира последиците
от нищожността. Релевира, че сделките не са унижожаеми, поради това, че
праводателя на ищеца е разбирал свойството и значението на своите постъпки към
момента на сключването им. Твърди, че липсата на месец в НА не обуславя нижощност
на сделката, а налага необходимост от тълкуването й. Прави възражение, че отв.Ф.
е придобил чрез непрекъснато владение повече от 5 години 1/2 ид.ч.
от втори етаж на сградата и дворното място , предмет на НА № 147/87г., без да
знае че праводателя му не е собственик, а в случай че се приеме, че е
недобросъвестен владелец - чрез владение повече от 10 години, като началото на
давностното владение е установено от отв.Й. от 1983г., което владение последния
е присъединил към своето от 12.08.87г. Релевира, че и по отношение на
останалата 1/2 ид.ч. от втория етаж и дв.място отв.Ф. е придобил
чрез давностно владение, начиная от 19.08.92г. собствеността, както е придобил
и собствеността върху новопостроения трети етаж, давността за което започнала да
тече от началото на 1993г. Предвид това молят съда да отхвърли предявените
искове.
По допустимостта на предявените искове
предвид наведените от ответниците възражения и задължителната за въззивната
инстанция проверка, настоящият състав намира следното:
Предмет на
гр.д. №8877/03г. е предявен от А. Д.- наследодател на ищеца по настоящото
производство Т.Т., срещу З.Й. Д. /З./ и В.Ф. ревандикационен иск за предаване
владението върху втория етаж на сградата в дворното място, цялото от 188 кв.м.,
находящо се в гр. Варна ул. „Драгоман” №19, представляващо парцел № 3, в кв.4,
по плана на 8 п.р. на града, при граници : ул.Драгоман, парцели №№ VI-3/4,
III-22, V-1, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище за
втория етаж. Делото е образувано през 2003г. и е налице постановено решение от
10.06.2005г., обжалвано пред ВОС от Т.Т. и З. Д. и В.Ф., по които жалби е
образувано въззивно гр.д. № 1582/05г. по описа на ВОС. След оттегляне на
жалбата на Т. предмет на въззивното производство е решението в частта, с която Д.
и Ф. са осъдени да предадат на Д., заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от
ищеца Т.Т., ¾ ид.ч. от имота. Понастоящем въззивното производство по
гр.д. №1582/05г. по описа на ВОС е спряно до приключване на настоящото
производство.
Страни по
заведеното през 2003г. гр.д. № 8877/03г. по описа на ВРС са А. Д. и З. Д. и В.Ф..
Починалият в хода на производството Д. е заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./
от Т.Т.. Следователно и настоящият състав намира, че е налице идентичност между
страните по гр.д. №8877/03г. по описа на ВРС и настоящото производство. Факта,
че макар и необходим другар в производството по гр.д. №8877/03г. по предявения
евандикационен иск, Е.Ф. като съпруга на ответника В.Ф. не е конституирана, не
променя горния извод. Същата като необходим другар ще е обвързана с решението
по гр.д. №8877/03г. и евентуално поради неучастието си има право да иска отмяна
по реда на чл.231 ГПК /отм./ Неучастието й не прави допустим ревандикационен
иск срещу нея на същото основание, доколкото не е допустимо решенията по
отношение на необходимите другари да бъдат различни. Затова и неконституирането
на Е.Ф. ***/03г. и конституирането й като страна по настоящото производство не
води до извода за липса на идентичност между страните по двете дела. Още повече
следва да се съобрази и обстоятелството, че въззивната инстанция като такава по
съществото на спора, следи служебно за неконституираните необходими другари и
сама извършва неизвършеното от първоинстанционния съд процесуално действие.
Доколкото въззивното производство по в. Гр.д. №1582/05г. е висящо, то няма
пречка и Е.Ф. да бъде конституирана пред ВОС. Налице е идентичност меожду
страните.
Предмет на
гр.д. №8877/03г. е ревандикационен иск като твърдяното основание за възникване
правото на собственост по отношение на втория етаж е същото като по настоящото
производство. Ревандикационният иск по своето съдържание представлява предявен
установителен иск за собственост, съчетан с осъдителна претенция за предаване
на владението. Ето защо и предявеният пред настоящата инстанция от Т. срещу Д.
и Ф. установителен иск за собственост на сочените основания се съдържа в
предявения от неговия наследодател, заместен от Т. по реда на чл.120 ГПК
/отм./, по предявения от първия ревандикационен иск. Налице е частична
идентичност и по предмета на предявените искове досежно претенцията за
признаване правото на собственост на Т.
досежно втория етаж от сградата.
Съобразно
нормата на чл. 95 ал.1 когато в един и същи съд или в различни съдилища има
висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане,
по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а нормата на ал. 2
предвижда, че когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той
обезсилва решението на първата инстанция. Ето защо и доколкото предявеният от Т.
установителен иск по настоящото производство, заведен през 2005г., идентичен
като основание с предявения между същите страни ревандикационен иск, висящ от
2003г., то и първият се явява недопустим досежно ½ ид.ч. от втория етаж
на описаната сграда на ул. „Драгоман” №19.
Същото
касае и предявения в настоящото производство иск за предаване на 1/8 ид.ч. от
дворното място и подобренията в него. Предмет на гр.д. №4545/05г. по описа на
ВРС е предаване на владението върху ¼ от процесното дворно място ведно с
¼ от подобренията в него с твърдения за придобиване от наследодателя на Т.
– А. Д., по замяна. На същото основание- наследяване от Д. и замяна, извършена
от последния, Т. претендира да е собственик по настоящото производство на 1/8
ид.ч. от дворното място. Налице е идентичност и на страните /по изложените
по-горе мотиви, касаещи неконституирането на Е./, както и идентичност на
предмета. Предявеният по-рано- на 17.09.2005г., ревандикационен иск от Т. срещу
Д. и Ф. за ¼ ид.ч. от дворното място и подобренията, обхваща по предмет
и установителния иск за собственост върху 1/8 от недвижимия имот, предявен едва
на 30.09.2005г. от Т. по настоящото производство. Предвид горното и съставът
намира, че е налице хипотезата на чл. 95 ГПК /отм./, поради което и предявеният
по настоящото производство установителен иск, касаещ установяване правото на
собственост на ищеца като наследник на А. Д. досежо 1/8 от дворното място и
подобренията в него, както и досежно ½ ид.ч. от втория етаж е недопустим.
Производството по този иск следва да бъде прекратено, а първоинстанционното
решение обезсилено в тази си част.
По допустимостта на исковете с правно
основание чл.26 ЗЗД:
Настоящият
състав намира, че е налице интерес от предявените искове за нищожност на
сделките, легитимиращи ответниците като собственици на имота, предвид висящите
ревандикационни искове за предаване на владението върху процесния имот, предмет
на гр.д. №8877/03г. по описа на ВРС и №4545/05г. по описа на ВРС.
Прогласяването недействителността на цитираните сделки би довело до липса на
вещно-транслативен ефект на права по отношение на ответниците, респективно
запазване на правата в патримониума на наследодателя на ищеца. Затова и
разрешаване на въпроса за действителността е преюдициален досежно произнасянето
по предявените ревандикационни искове. Затова и доколкото производството по
последните не е приключило, то и за ищеца е налице интерес от исковете по чл.26 ЗЗД.
Досежно допустимостта на иска с правно
основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./ досежно НА № 90/2003г.:
Цитираната
хипотеза за отмяна на нотариален акт няма самостоятелен характер. Същата
представлява субсидиарно искане, предявяването на което е обуславено от иск за
разрешаване спора за принадлежността на материалното спорно право. Затова и
искът по чл.431 ал.2 ГПК /отм./, ако
може да бъде разгледан въобще като иск, а не искане, не представлява
самостоятелна форма за защита, тъй като с него не се разрешава спор за
материално право. Отмяната е процесуална последица от разрешен по друг иск
спор- такъв по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, 108 ЗС и т.н. В този непротиворечив и
трайноутвърден смисъл е и съдебната практика, част от която е представена по
делото- л. 888-896. В настоящото производство липсва предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху ½ ид.част
от новопостроена надстройка със застр.площ от 60кв.м.,състояща се от антре, две
стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, находяща се на трети етаж от жилищна сграда,
построена в съсобствено дворно място с площ от 188 кв.м., находящо се в
гр.Варна, ул.Драгоман № 19, представляващо парцел № 3, в кв.4, по плана на 8
п.р. на града, при граници : ул.Драгоман, парцели №№ VI-3/4, III-22, V-1.
Следователно и липсва иск за разрешване на спора за материално право. Такъв е
предявен, но по гр.д. №4545/05г. по описа на ВРС. Горното обуславя и извода, че
субсидиарното искане за отмяната на НА №90/2003г. би бил допустим само в
производството по чл.108 ЗС, предмет на гр.д. №4545/05г. по описа на ВРС.
Предявяването му по настоящото дело обаче като самостоятелен иск е недопустимо.
Производството по този иск следва да бъде прекратено, а първоинстанционното
решение- обезсилено.
Изложеното по-горе касае допустимостта и на
иска по чл.431 ал.2 ГПК /отм./ за отмяната на НА № 147/87г. Доколкото липсва предявен ревандикационен
иск в настоящото производство, касаещ материалните права по този НА, то и искът
за отмяната му като самостотелен такъв, е недопустим. Производството следва да
бъде прекратено, а решението в тази част- обезсилено.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
приложеното заверено копие на НА № 10, том IX, дело № 3139/80г. на Н-с при ВРС,
А. К. Д. е прехвърлил на Е. П. в замяна недв.имот - 6/13 ид.ч. от вилно място,
цялото с площ от 1300кв.м., находящо се в гр.Варна, м.Траката№ 4, съставляващо
парцел IV-1632 по плана на града, ведно с целия втори етаж от построената
сграда и едно избено помещение, а последната е прехвърлила на А.Д. в замяна
следния свой недв.имот - ¼ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул."Проф.А.Златаров" № 19 ,
съставляващо парцел № V-2,3 от кв.4, по плана на 8 п.р., ведно с жилищна
сграда, разположена на втори етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня,
баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/4 ид.ч. от подобренията в
дворното място.
А. Д. и З.Й.З.
са сключили граждански брак на 28.02.1983г., видно от представеното
удостоверение за граждански брак.
Видно от
приложения по делото НА № 41, том III, дело № 791/07.03.83г. на Н-с при ВРС, А.
К. Д. е продал на съпругата си З.Й. Д. следния свой собствен недв.имот - 1/8 ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул. "Проф.А.Златаров"
№ 19 , съставляващо парцел № 3, по плана на 8 п.р., ведно с 1/2 ид.ч.
от жилищна сграда, разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре,
пералня, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място, данъчната оценка на който е 365лв. В точка 2 на
същия акт е отбелязано, че З. Д. купува този имот, като сметните отношения са
уредени. НА е подписан от страните и нотариуса.
Съгласно
заверено копие на НА № 147, том IX, дело № 2932/1987г. на Н-с при ВРС, за
прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, на 12.08.1987г. З. Й.Д. със
съгласието на съпруга си А.Д. е прехвърлила на сина си В.Ф. следния недв.имот:
1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в гр.Варна,
ул. "Проф.А.Златаров" № 19 , съставляващо парцел № 3, по плана на 8
п.р., ведно с 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, разположена на втория
етаж, състояща се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище
за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, срещу
задължението на последния да я издържа и гледа до края на живота й.
От НА №
29, том XX, дело № 6015/19.08.1992г. на Н-с при ВРС, се установява, че А. К. Д.
е продал на В.Н.Ф. следния недв.имот, описан като семейна имуществена общност:
1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в гр.Варна,
ул. "Проф.А.Златаров" № 19 , съставляващо парцел № 3, по плана на 8
п.р., ведно с 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, разположена на втория
етаж, състояща се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище
за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, като
продавачите си запазват правото на ползване на имота до края на живота си.
Видно от
НА за продажба № 38, том I, рег.№ 922, дело № 63/99г., на Н-с Р.К., рег.№ 212
при ВРС, вписан в СлВ с вх.рег.№ 2507, акт № 110, том VIII, дело № 1782/1999г.,
А. К. Д. и З. Й.Д. продават на В.Ф. следния свой придобит по строеж недв.имот –
1/2 ид.част от новопостроена надстройка със застр.площ от
бОкв.м., състояща се от антре, две стаи, кухня ,баня -тоалет и тераса, находяща
се на трети етаж от жилищна сграда, построена в съсобствено дв.място, цялото от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.Драгоман № 19, представляващо парцел № 3 в
кв.4, по пална на 8 м.р. на града, при граници-ул.Драгоман, парцел пл.№№
VI-3\4, III-22,V-1, за сумата от 34 988 500 лева, като продавачите си
запазват правото на ползване върху имота. В НА като дата на същия е вписано „
двадесет и шест 1999г." Нотариалният акт е вписан с вх. Рег. №2507 от
26.03.1999г., а сметката, по която е преведена нотариалната такса е с номер,
датиращ от същата дата- 26.03.1999г.
Съгласно
КНА № 90, том I, рег.№ 1472, дело № 52/2003г. на Н-с Р.К., рег.№ 212 при ВРС,
вписан в СлВ - Варна под вх.рег.№ 2485, акт № 69, том VII, дело № 1459/ОЗг.,
отв.В.Ф. е признат за собственик на следните недв.имоти: 1. 1/2 ид.ч.
от ПИ целия с площ от 188 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.Драгоман № 19,
съставляващо ПИ № 3, в кв.4 по плана на 8 м.р., при граници на имота -
ул.Драгоман, имоти №№ 2,4,22, ведно с втори етаж /надпартерен/ от сграда,
построена в имота, състояща се от стълбище, вх.антре, баня-тоалет, три офиса и
балкон, с обща застр.площ от бОкв.м., както и ¼ ид.част
от подобренията в дв.място, и 2.
трети етаж /надстройка/ в жил.сграда, находяща се в гр.Варна, ул.Драгоман № 19,
съставляващо ПИ № 3, в кв.4 по плана на 8 м.р., при граници на имота -
ул.Драгоман, имоти №№ 2,4,22, представляващ жилище, състоящо се от стълбище,
вх.антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, с обща застр.площ от бОкв.м.
От
представеното удостоверение за наследници № 19251/22.07.05г. на общ.Варна, се
установява, че А. К. ***, поч. на 12.07.05г. е оставил за свои законен
наследник ищецът Т.К.Т..
Представено
е и решение от 09.04.04г. по гр.д.№ 942/ ОЗг. на ВРС, с което е прекратен брака
сключен между А. К. Д. и З.Й. Д. на 28.02.83г., на осн. чл.99, ал.1 СК като
няма спор, че същото е влязло в законна сила.
Представено
е по делото и определение от 18.07.05г. по гр.д.№1142/05г. на ВОС, с което е
прекратено производството по делото, образувано по искова молба на Т.Т. против А.
Д. за поставянето му под пълно запрещение.
Във връзка
с твърдението за състоянието на А.Д. при сключване на атакуваните сделки, по
делото са представени и приложени епикриза от Окръжна психоневрологична болница
Ловеч , където последния е бил на лечение в периода 07.04.72г.-07.03.73г.,
мед.удостоверение от 1971г., изд. от ВМИ-Катедра по психиатрия; ЛАК и ЛЗК на А.Д..
Представени
са и експерти решения на ТЕЛК от 16.06.99г. и 28.06.01г., според които А.Д. е
освидетелстван с диагноза - ************************* и оценка за
трудоспособност - 82% намалена работоспособност, като е инвалидизиран за
периоди до 01.06.01г., респ. до 01.06.04г. Приложени са и копия от заповеди №
10460/10.74г., № 458/24.01.74г., №12005/73г., 10446/72г. и № 636/72г. на
ДП-БМФ, от които е видно, че лицето е работило в посоченото предприятие в
радиопредавателен център, както и допълнителни споразумения към трудов договор
на лицето, от които е видно, че на 23.11.93г. на същият е изменен трудовия му
договор с работодателя Параходство БМФ-АД като е преместен от длъжността
инж.електроник на длъжността - организатор, а на 25.02.97г. от длъжността
организатор на снабдител, като със заповед № 219/30.04.98г. е прекратено и
трудовото му правоотношение.
Приложеното
по делото ЧНД № 4487/ОЗг. на ВРС, съдът не взема предвид, доколкото същото
касае извършено от А.Д. деяние, на дата 27.10.03г., за което е прекратено
нак.производство, с оглед психичното му състояние към него момент, който в
случая е ирелевантно. Приложено е ЧНД № 4737/ОЗг. на ВРС, по което с
определение от 16.04.04г. е оставено без уважение предложението на РП-Варна за
настаняване на А.Д. на задължително лечение в специализирано психиатрично
заведение, а от ЧНД № 1911/05г. на ВРС, се установява, че с решение от
29.06.05г. е постановено настаняването на А.Д. на задължително лечение в
Психиатрична болница с.Карвуна за срок от 6 месеца.
В тази
връзка по делото са изготвени и приети по делото единична СПЕ, изготвена от
в.л. д-р А.П., както и две тройни СПЕ , изготвени от в.л. д-р Ж.Н., д-р Р.И. и
д-р А.Д., и в.л. д-р М.Х., д-р С.Н. и д-р Р.Л., които съдът изцяло възприема
като обективно дадени, пълни и обосновани, взаимно съответстващи си, изготвени
детайлно по поставените задачи. От заключенията по тези експертизи се
установява, че лицето А.Д. е страдало от параноидна шизофрения, като заболяването
е регистрирано на 18.03.71г. Заболяването се е поддало на лечение и е била
постигната медикаментозна ремисия, която се е характеризирала не само с липса
на продуктивни симптоми, но е и позволила продължително съхраняване на
професионалното, семейното и социално функциониране на лицето, продължила до
2002г, когато се наблюдавало влошаване /в този см. е и заявеното от вещите лица
в с.з. на 12.10.09г./. Вещите лица сочат още, че към момента на извършване на
атакуваните сделки - 1983г., 1987г., 1992г. и 1999г. лицето е било в състояние
да разбира свойството и значението на действията си, и да ръководи постъпките
си, като през тези периоди не са отбелязани обостряния, няма стационарни
пролежавания, бил е в състояние на ремисия. Вещите лица сочат още, че
преживяването за подвластност на чужда воля и въздействие, представляващо част
от Синдрома на Кандински-Клерамбо, който е бил налице при него само при първия
психотичен пристъп, прави лицето неподатливо на въздействия на околните.
Проявите на агресия, които са констатирани, се тълкуват като резултат на
нарушени между личностови отношения като до 2002г. не се възприемат извън контекста
на „домашно насилие", а след 2002г. са свързани с лош самоконтрол и едва
през 2005г. агресията ескалира.
Видно от
представеното по делото разрешение за строеж №2/28.01.92г. на ОНС-Варна, на
отв.В.Ф. и Ал. Д. е разрешено съобразно одобрени проекти на 27.01.92г. за
преустройство на таванско помещение на ул."Ас.Златаров" № 19, в
парцел № 3 кв.4 по плана на 8 м.р. на гр.Варна, да извършат преустройство на
тавански помещения в жилищни по одобрения арх.проект. Представен е и договор,
сключен от А.Д. като възложител от 28.12.93г., с който последния възлага да
бъдат извършени СМР съгласно приложение № 2/28.12.93г., както и фактури за
извършени от последния плащания в тази връзка /ел.проект, ВиК план/. От
разрешение за ползване № 30/25.07.97г. на общ.Варна, се установява, че в
съответствие със ЗТСУ и Протокол обр.16 от 23.07.97г., е дадено разрешение за
ползване на надстройка - тавански етажи на жилищна сграда на ул. Драгоман № 19,
собственост на В.Н.Ф. и Ал.К.Д., изградена в съответствие с разрешение за
строеж № 2/01.92г. и протокол за строителна линия № 16/30.05.97г. Приложено е
по делото и заверено копие на предварителен договор за отстъпване на право на
строеж, с нотариална заверка на подписите, от 10.08.92г., сключен между А.Д. и В.Ф.,
съгласно който първият от тях продава на втория правото на надстройка върху
недв.имот в гр.Варна, ул. А.Златаров № 19, като последния се задължава да
извърши основен ремонт на първи етаж, надстрояване на втория, плоча и подпорни
колони, като етажите ще бъдат предадени с подробно описаните в него подобрения.
Уговорено е след довършване на строителството продавача и неговата съпруга да
живеят в новопостроения етаж, а другият - първи етаж да се отдава под наем,
като 1/4 ще получава
продавача, а 3/4 купувача до възстановяване на разходите на
купувача по строителството, а впоследствие по равно между тях. Във връзка с
този договор са и представените телеграми, изпращани от ответника Ф. до А.Д. от
27.08.01г., 24.07.03г. и 25.10.04г.
По делото
в с.з. на 29.11.06г. между страните на осн. чл.109, ал.4 ГПК / отм/ е прието за
безспорно установено , че към момента на подаване на исковата молба
фактическата власт върху имота, предмет на иска за собственост, е била
упражнявана от Ф..
От
ответната страна с оглед твърдението за владение на имота са представени по
делото сключени от В.Ф. в качеството му на собственик договори с трети лица за
отдаване под наем на помещения от процесния етаж втори / от дати 01.08.05г.,
09.02.96г., 21.02.2002г., 10.2003г., 01.08.97г., 01.08.98г. и анекс от
12.02.99г., 01.08.95г., 01.04.01г.,/, ведно с разписки за заплатен наем към
тях.
По делото
са събрани и гласни доказателства във връзка с твърденията на страните. От
показанията на св.С.Р. се установява, че в ЛАК на А.Д. свидетеля, извършвайки
преглед, е вписал, че „ болния идва за медиц.бележка с диагнозата му, трябвало
му пред нотариална служба", както и е отразил" дадена мед.бележка,
дадени съвети чрез адвокат да искат СПЕ за дееспособност". От показанията
на св.Г.Г. се установява, че А.Д. една година преди смъртта си същият е бил с
влошено здравословно състояние. В своите показанията св.Снежана Господинова,
заявява, че по сделката от 1983г. лично от А.Д. узнала, че е получил пари,
които били дадени от отв.В., както и че за да се извърши строежа на
надстроената част било решено А. да прехвърли неговата собственост на последния
и така той да стане собственик и да се заеме със строителството. Свидетелката
сочи още, че поради изпадане в материално затруднение на А. той през 1999г.
прехвърлил на В. 1/2 от третия етаж срещу заплащане, който бил
построен през 1993г., като А. не бил оспорвал собствеността на В. по отношение
на първия и втори жилищен етаж., както и че част от наемите, получавани от
отдадените под наем помещения, се давали от нея на А. и З., като за ремонти и
консумативи пари се давали от отв.Ф.. От своя страна св.Р.П., заявява, че през
1991-92г. поради събаряне на зида на старата сграда започнал ремонт на същата ,
като през зимата се издало разрешението за строеж, като през лятото А.
прехвърлил останалата ½ ид.ч. от имота на В.. Свидетелката
сочи, че от А. е узнала, че е прехвърлил всичко на В., тъй като той бил „финансово
обезпечен", както и че средствата за строеж са осигурени от В.. По
отношение на психичното състояние на А.Д. свидетелката заявява, че е бил комуникативен,
в кондиция, според нея е бил „напълно нормален човек". Показанията на така
цитираните свидетели съдът възприема в тази им част, доколкото съдържат данни
за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка
ВОС стигна до следните правни изводи:
По предявения иск за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.1983г.,
обективиран в НА № 41, том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС поради
противоречие на закона предвид липсата на продажна цена, на осн. чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД:
Правната
теория и законът повеляват, че продажбата представлява двустранен възмезден
консенсуален договор, който се счита за сключен между страните, когато същите
постигнат съгласие, че продавачът ще прехвърли собствеността върху конкретно
опредЕ. вещ срещу заплащане на цена от страна на купувача. Затова и
действително цената на сделката, доколкото индивидуализира задължението,
възникнало за купувача, представлява съществен елемент от договора. Както вече
се коментира обаче, договорът се счита за сключен от момента, в който страните
са постигнали съгласие за цената, която следва да се заплати. Т.е. формалното
непосочване на цената, договорена между страните, не е основание за
недействителност на договора, абсолютно такова, ако са налице данни, изходящи
от самия договор, че всяка от страните е изпълнила своята престация. Т.е. този
порок- непосочването на конкретна цена, договорена между страните, не води до
недействителност, ако волята на страните може да бъде извлечена чрез тълкуване
на общото съдържание на договора. Още повече, че цената може да бъде договорена
както в пари, така и чрез друга престаия- даване в замяна на друг недвижим имот
или движима вещ, престиране на определено действие или бездействие. Т.е. не
винаги законодателят повелява съотнасянето на престирането да бъде изразено в
парична равностойност. Горното е аргумент да се приеме, че непосочването на
конкретно договорената цена в парична равностойност не е основание да се
приеме, че договорът е недействителен. Действително, видно от НА №41/83г., в
същият е отразено, че А.Д. продава, а ответницата З.Й. купува описания по-горе
недвижим имот без да е посочено за каква цена. Така също е вярно обаче, че е
посочена данъчната оценка на продавания имот, който факт, съпоставен с
утвърдената практика от периода, в който сделката е сключена, цените на
недвижимите имоти да са номинирани и продажните такива да отговарят на
данъчните оценки и задължително да се вписват като такива в договора, води до
извода, че посочената данъчна оценка замества уговорената между страните
продажна цена. Този извод може да бъде направен и от граматическото тълкуване
на съдържанието на нотариалния акт: веднага след описанието на продавания имот
вместо да бъде записано стандартно „за сумата от ....”, е изписана неговата
данъчна оценка. Т.е. още една индиция, че вместо цената е записана данъчната
оценка. Затова и съставът намира, че чрез тълкуване съдържанието на
представения договор се налага извода, че страните са постигнали съгласие
размерът на продажната цена да е еквивалентен на данъчната оценка.
Неизписването изрично на тази воля представлява технически пропуск, който доколкото
може да бъде отстранен по пътя на тълкуването, не представлява основание да се
приеме, че договорът противоречи на закона поради липса на съществен елемент,
респективно е нищожен. Ищецът не твърди неизплащане на цена, пък и такива
твърдения биха били ирелевантни, тъй като неплащането на цена по сделката не е
основание за нищожността й, а за развалянето й.
По
изложените съображения съдът намира предявения иск за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.1983г., обективиран в НА № 41,
том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС поради противоречие на закона, на осн.
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, за неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Това обстоятелство от своя страна налага да
бъде разгледан предявения в евентуалност иск за унищожаване на този договор на
осн. чл.31 ЗЗД поради това , че към момента на сключването му прехвърлителят А.Д.
не е могъл да разбира и ръководи действията си.
Съгласно
разпоредбата на чл.31 от ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от дееспособни
лица, които при сключването им не са могли да разбират или да ръководят
действията си. Същественото в тази хипотеза е, че лицето по принцип може да
формира правно валидна воля /не е поставено под запрещение или малолетно, което
би било основание за нищожност/, а само по време на сключването на сделката
лицето следва да е било в такова състояние /без значение дали е краткотрайно
или продължително/, при което не е могло да осъзнава значението на правните си
действия или да ги ръководи, т.е. в случая липсва разумно формирана вътрешна
воля, насочена към пораждане на определени правни последици. В същата
разпоредба е предвидено, че след смъртта на лицето, чието волеизявление е
опорочено, унищожаване може да се иска от наследниците, само ако приживе е
поискано поставянето му под запрещение или доказателството за неспособността
произлиза от същия договор. Безспорно конкретните обстоятелства покриват
предвидената в чл.31 ЗЗД хипотеза, тъй като запрещението на Д. е било поискано
преди настъпването на смъртта му, поради което и ищецът като негов наследник е
материално легитимиран да предяви иск за унищожаване на сделката.
Следва да
се съобрази обаче и още един давностен срок, който законодателят е предвидил в общата
разпоредба на чл.32 ал.2 ЗЗД, която касае установяване на тригодишна
погасителна давност с оглед на различните основания, на които унищожаване може
да бъде поискано: от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението
е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е
престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
Безспорно, тълкуването на цитираната норма налага извода, че целта на
законодателя е била максимално ограничаване възможността за атакуване на
сделките във времево отношение. Затова говори факта, че е въведена кратка
давност, изключение от общата петгодишна давност, касаеща повечето искове, а освен това и предвиждането е срокът да
започне да тече от момента, в който пречката е премахната- запрещението е
вдигнато, настъпило е пълнолетие и при всички други случаи от сключване на
договора. Т.е. от тълкуването на цитираната норма може да се направи извода, че
същата има за цел гарантиране сигурността на гражданския оборот чрез стриктно
ограничаване първо на кръга от лица,
легитимирани да искат унищожаване, така и ограничаване във времево отношение на
възможността за оспорване на сделката.
В този
смисъл, предвидената възможност наследниците на починалото лице, сключило
сделка в състояние на невъзможност да разбира действията си, ако по отношение
на това лице е било поискано поставянето му под запрещение, не въвежда нов
давностен срок за атакуване на сделката от наследниците. Доколкото в случая е
налице хипотезата на чл.31 ал.2 ЗЗД, то и предвидения в закона три годишен
давностен срок за атакуваната сделка, обективирана в НА № 41, том III, дело №
791/83г., е започнал да тече от деня на сключването на договора, т.е. 07.03.83г.
Видно от исковата молба конститутивния иск за унищожаване на същата е заведен
на 30.09.05г. До поставяне под запрещение на лицето, чиято воля е опорочена,
правото да иска унищожаването на сделката е принадлежало само на това лице,
т.е. същото е разполагало с процесуална дееспособност да извършва лично валидни
процесуални действия /както е видно от материалите по делото, че същото е
завеждало гражд.дела и е предприемало действия по защита на накърнените си
права/, което право обаче по отношение на тази сделка то не е реализирало в
дадения му законов срок, изтекъл по отношение на него на 07.03.1986г.
Следователно и правото да се иска унищожаване на сделката е било погасено още
преди искането за поставяне на лицето под запрещение и съответно преди неговата
смърт. Това право не е било налично в патримониума на лицето към момента на
смъртта, респективно е не е станало част от наследствената маса и не е
преминало върху наследниците му- ищеца Т..
С оглед на
този обективен факт съдът приема, че така предявения в евентуалност иск с
правно основание чл.31 ЗЗД е погасен по давност, поради изтичането на
тригодишния срок от сключването на договора - чл. 32 ал. 2 ЗЗД, което обуславя
неговата неоснователност и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Отделно от
това съдът счита, че в условията на евентуалност следва да изложи и следните
съображения:
От
събраните по делото доказателства не се установява А.Д. да е бил в състояние да
не е могъл да разбира и ръководи постъпките си към 07.03.1983г. Заключенията по
изготвените СПЕ безспорно и единодушно установяват, че лицето е страдало от
параноидна шизофрения, като заболяването е регистрирано на 18.03.71г. , но се е
поддало на лечение и е била постигната медикаментозна ремисия, в която се е
намирал последния, и която е позволила продължително съхраняване на
професионалното, семейното и социалното му функциониране, с оглед на което и
към момента на извършване на атакуваната сделка -1983г., лицето е било в
състояние да разбира свойството и значението на действията си, и да ръководи
постъпките си. Тези заключения на вещите лица се потвърждават и от показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и от представените от ищеца
доказателства за упражняван от А.Д. труд, считано от 1972г., към датата на
сделката. Ирелевантни са ангажираните от ищеца писмени доказателства, доколкото
ако и според него да представляват индиция за влошено здравословно психическо
състояние от 1971г. до момента на смъртта, съдът не може да формира подобен
извод. Писмените доказателства, съдържащи изявления на Д., водените от него
дела, както и доказателства, свидетелстващи за предприети фактически действия,
следва да бъдат разгледани в съвкупност, но за това са необходими специални
знания, с каквито съдът не разполага. Тези доказателства са били на
разположение на вещите лица-експерти и същите са ги обсъдили в съвкупност,
съобразявайки и останалите доказателства по делото, както и професионалните си
теоретични и практически познания и опит. Затова и съдът приема, че
заключенията за обективни, компетентни и аргументирани, поради което и ги цени.
Предвид това и на още едно основание предявеният евентуален иск с правно основание
чл.31 ЗЗД се явява неоснователен.
Установената
неоснователност на посочените по-горе искове обуславя и неоснователността на
искането по чл.431, ал.2 ГПК / отм/ за отмяна на НА № 41, том III, дело №
791/83г. на Н-с при ВРС.
Тази неоснователност е обусловена и от
обстоятелството, че на отмяна по реда на чл.431 ал.2 ГПК /отм./ подлежат само
констативни НА или такива, издадени по обстоятелствена проверка, а атакуваният
НА има конститутивно действие.
Решението
на ВРС в горния смисъл следва да бъде оставено в сила.
По предявения иск за унищожаване на договор
за покупко-продажба, обективиран в НА № 29, том XX, н.д.№ 6015/19.08.92г., на
осн. чл.31 ЗЗД поради това, че към момента на сключването му прехвърлителят А.Д.
не е могъл да разбира и ръководи действията си:
Настоящият
състав излага същите съображения, описани по-горе. И този иск е погасен по
давност, считано от 19.08.1995г., а и неоснователен на изложените в
евентуалност съображения.
Установява
се от събраните по делото доказателства / заключенията по изготвените и приети
от съда три СПЕ и подкрепящите ги гласни доказателства, изрично посочени
по-горе/ , че А.Д. не е бил в състояние да не е могъл да разбира и ръководи
постъпките си към момента на сключване на атакуваната сделка - 19.08.92г.
Установява се, че по това време същият е бил в ремисия, при която е налице
съхраняване на професионалното, семейното и социалното му функциониране. Както
от заключението на в.л. д-р Ж.Н., д-р Р.И. и д-р А.Д., така и от показанията на
св. Г.Г. се установява,, че едва след 2002г. се наблюдавало влошаване на
психичното му състояние, като през 2005г. агресията му ескалира, за които
обстоятелства индикация съставляват постановените по ЧНД № 4737/ОЗг. на ВРС и ЧНД
№ 1911/05г. на ВРС съдебни актове / определение от 16.04.04г., с което е
оставено без уважение предложението на РП-Варна за настаняване на А.Д. на
задължително лечение в специализирано психиатрично заведение, и решение от
29.06.05г., с което е постановено настаняването на А.Д. на задължително лечение
в Психиатрична болница с.Карвуна за срок от 6 месеца/. От представените
доказателства за полаган труд от лицето също се установява, че към него момент
то е упражнявало такъв, което съответства на направения по-горе извод относно
състоянието му да разбира и ръководи постъпките си. Предвид това съдът приема,
че към момента на сключване на сделката А.Д. е бил изцяло дееспособен, като при
сключването на сделката съзнателно и разумно той е формирал и изразил воля за
нейното сключване, като е осъзнавал значението и последиците от правните си
действия / в този см. са показанията на св.Петкова „той ми каза, че е
прехвърлил на В. целия имот, тъй като той бил по-добре"/. Ето защо съдът
счита, че и на това основание предявения иск с пр.основание чл.31 ЗЗД се явява
неоснователен.
Установената
неоснователност на посочения по-горе иск обуславя и неоснователността на
искането по чл.431, ал.2 ГПК / отм/ за отмяна на НА № 29, том XX, н.д.№
6015/92г. на Н-с при ВРС.
Тази неоснователност е обусловена и от
обстоятелството, че на отмяна по реда на чл.431 ал.2 ГПК /отм./ подлежат само
констативни НА или такива, издадени по обстоятелствена проверка, какъвто
настоящият НА не е.
Решението
на ВРС в горния смисъл следва да бъде оставено в сила.
По предявения иск с правно основание чл.472 ГПК /отм/за прогласяване на нищожността на нотариалното действие - НА № 38 том
I, дело № 63/99г. на Н-с Р.К., поради нарушаване при неговото извършване на
чл.476, б."а" ГПК /отм/, съставът намира следното:
Видно от
НА за продажба № 38, том I, рег.№ 922, дело № 63/99г., на Н-с Р.К., рег.№ 212
при ВРС, вписан в СлВ под вх.рег.№ 2507, акт № 110, том VIII, дело № 1782/99г.,
на двадесет и шест 1999г. А. К. Д. и З. Й.Д. продават на В.Ф. следния свой
придобит по строеж недв.имот – 1/2 ид.част от новопостроена
надстройка със застр.площ от бОкв.м., състояща се от антре, две стаи, кухня
,баня -тоалет и тераса, находяща се на трети етаж от жилищна сграда , построена
в съсобствено дв.място, цялото от 188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.Драгоман
№ 19, представляващо парцел № 3 в кв.4, по пална на 8 м.р. на града, при
граници- ул.Драгоман, парцел пл.№№ VI-3\4, III-22,V-1, като продавачите си запазват
правото на ползване върху имота. Т.е. от така изложеното се установява, че като
дата на същия е вписано „ двадесет и шест 1999г.". Съгласно разпоредбата
на чл. 476 ГПК /отм./ нотариалният акт трябва да съдържа годината, месеца,
деня, а когато е потребно - и часа, и мястото на извършването му. Така
предвиденото в закона изискване съставлява такова за валидност на акта, поради
което и неговото нарушаване води до нищожност на нотариалното удостоверяване,
съгл. чл. 472 ГПК /отм/. Нотариалните удостоверявания са предназначени да
укрепят сигурността на гражданския оборот и посочването на основанията за
нищожност на нотариалното удостоверявания в чл. 472 ГПК е не само изрично, но и
изчерпателно т.е. цитираната разпоредба не може да се тълкува разширително. Предвидената
недействителност е абсолютна такава. В този смисъл Решение №1079/91г. по гр.д.
№902/91г. по описа на ВС, Решение № 93/18.02.2009г. по гр.д. №301/08г. по описа
на ВКС.
Безспорно
от така описания НА е, че в същия липсва точна дата, на която е извършена
сделката, респ. е подписан от страните по нея. Дата на акта е от значение, тъй
като от този момент настъпва прехвърлителният ефект по договора, към този
момент се преценява дееспособността на лицата, изразената от тях воля,
компетентността на нотариуса, дееспособността на свидетелите. Вярно е, че
формално би било изискването за някакво сакраментално обозначаване на датата,
както излага проф. Ж. Сталев в монографията си „Нотариалният акт”, стр. 189, но
е необходимо обозначаването да е поне такова, че да може от съдържанието на
самия нотариален акт да се извлече точния момент на съставянето му. Поставената
дата за вписване на НА във входящия регистър, както и положения печат за
заплатена такса и дата на квитанцията, не представляват част от съдържанието на
акта. Това е така, тъй като от една страна нотариалната такса би могла да бъде
заплатена и по-рано от страните, а вписването да се извърши по-късно от
подписването на акта. Последното има оповестителен характер и касае
противопоставимостта на сделката, обективирана в акта, по отношение на третите
за сделката лица. Чл.113 ЗС изрично предвижда, че “актовете по предходния член
до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са
придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот”.
По
отношение на страните по сделката обаче прехвърлителният ефект настъпва от
датата на нотариалния акт, а не от момента на подписване на нотариалния акт
/тъй като това може да стане и по-рано/, нито пък от момента на вписването му,
тъй като ако и нормата на чл.112 ЗС да повелява задължително вписване на акта,
то страните с риск на своите материални интереси могат да не извършат
вписването или да отложат това във времево отношение. Затова и нотариалният
акт, независимо от това дали е вписан или не, следва да има изрично и
изчерпателно предвидените в закона реквизити още към момента на неговото
изготвяне. Вписването само по себе си представлява държавен акт и не въздейства
върху самия вписан акт, не превръща нищожната сделка в действителна и обратно -
порочността на вписването не влияе върху действителността на вписаната сделка
или документ. В този смисъл Решение № 1104 ОТ 14.11.2006 Г. ПО ГР. Д. №
1072/2005 Г., IV-Б Г. О. НА ВКС.
Ето защо
и факта на вписването не може да санира порока на нотариалния акт, водещ до
неговата недействителност. От една страна, това е така, тъй като на вписване
подлежат само актове, които отговарят на изрични изисквания, предвидени в чл.6
от Правилника за вписванията. Чл.6 б. “б” ПВп изрично предвижда, че подлежащите
на вписване актове трябва да съдържат датата и мястото на издаването на акта.
Т.е. липсата на дата на издаване на акта, представен за вписване, е основание
да се приеме, че вписването е незаконосъобразно. Невалидното вписване не може
да санира, както вече се коментира, нищожното нотариално действие. То не би
имало действие по отношение на третите лица. Като под трети лица в случая,
настоящият състав намира, че следва да се тълкува разширително като се разбира
всички други лица, изключая страните по сделката. Този извод съдът прави по
аналогия на хипотезата на чл.121 ал.3 ГПК /отм./ за непротивопоставимостта на
невписано съдебно решение, постановено по невписана искова молба, по отношение
на правоприемниците, /”Постановеното
решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с
изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС”/, и то без да се прави разлика между частни и
универсални правоприемници. Същото следва да се приеме и за невписан нотариален
акт. Затова и макар и вписан, нотариалният акт не може да бъде противопоставен
на никое трето лице, включително и на ищеца Т., ако и същият да е универсален
правоприемник на една от страните по сделката, обективирана в нищожния
нотариален акт. Вярно е, че законът дава възможност да бъде допълнен или
поправен нотариалния акт при допусната техническа грешка или пропуск в акта.
Законът обаче изрично предвижда кой е компетентен да поиска това- страните по
сделката, кой е компетентен да го извърши- нотариуса, както и формата, в която
следва да се извърши- с подписан лично от явилите се по сделката страни нотариален
акт - чл.475 ал.3 ГПК /отм./ Неспазването на предвидената процедура, която е
строго формална, води до нейната недействителност. В този смисъл е и Решение №
1052 ОТ 09.12.2008 Г. ПО ГР. Д. № 4404/2007 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС). Затова
и вписването на акта, доколкото е извършено от некомпетентен орган- съдията по
вписванията, без лично яввяване на страните, не в предвидената форма, не
представлява изпълнение на процедурата за поправка или допълване на нотариалния
акт. Предвид това и следва да се приеме, че непълнотите по нотариалния акт /ако
въобще може да се приеме, че представлява непълнота липсата на дата/, не са
отстранени по съответния ред.
С оглед на
така установеното съдът приема, че при извършване на нотариалното действие -
съставянето на оспорвания нотариален акт, нотариуса е допуснал нарушение на
изискването на чл.476, б.А ГПК, като не е вписал пълната дата, на която е
извършено това действие, поради което е налице нищожно нотариално действие,
което прави нищожен нотариалния акт. Предвид това така предявения иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. Решението на ВРС в горния смисъл следва да
бъде оставено в сила.
По предявения иск за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 38 том I, дело №
63/99г. на Н-с Р. К., поради липса на предписана от закона форма, на осн. чл.26
ал.2 предложение трето от ЗЗД:
Съгласно
чл. 18 ЗЗД нотариалната форма за сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за
действителност на сделката. Затова нотариалните действия по съставянето на
нотариалния акт имат съществено значение за действителността или
недействителността на самата сделка. Съгласно чл. 472 ГПК нотариалното действие
е нищожно, когато при неговото извършване е бил нарушен чл. 476, б.А ГПК. В
конкретния случай както бе установено по-горе, е налице нищожност на
нотариалното действие по съставянето на този НА. Нищожното нотариално
удостоверяване подобно на всеки нищожен акт, не поражда присъщите му правни
последици. А щом като нотариалният акт е нищожен, нищожна е и сделката,
оформена с него поради липса на предписаната от закона (чл. 18 ЗЗД) форма, като
удостоверената сделка няма да породи правни последици - чл. 26, ал. 2 ЗЗД и
нищожният акт няма да се ползува с доказателствена сила. Тази нищожност също не
може да бъде поправена. По така изложените съображения съдът намира за
основателен така предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 , предл.З ЗЗД,
поради което следва да бъде уважен като сделката, обективирана в НА № 38/99г.
Следва да бъде прогласена за нищожна. Решението на ВРС в горния смисъл следва
да бъде оставено в сила.
Предявения
в евентуалност иск за унищожаване на договор за покупко-продажба , обективиран
в НА № 38 том I, дело № 63/99г. на Н-с
Р.К., на осн. чл.31 ЗЗД поради това, че към момента на сключването му
прехвърлителя не е могъл да разбира и ръководи действията си, съдът не следва
да разглежда предвид уважаването на главния иск за прогласяване на нищожността
на сделката.
Досежно предявения иск по чл.431 ал.2 ГПК
/отм./ за отмяна на НА № 38 том I, дело № 63/99г. на Н-с Р. К.:
Атакувания
НА е приет от съда за нищожен, поради което и следва да прогласи неговата
нищожност, а това по своето естество е различно от отмяната му по реда на чл.
431 ГПК (отм.). На основание чл. 431, ал. 2 от ГПК не се прогласява нищожност
на акта, а той се отменя, когато се установи, че признатите с него права не
съществуват за титуляра. На така отмяна подлежат обаче само КНА, както и
издадените такива по обстоятелствена проверка, какъвто не е атакувания акт,
поради което е налице неоснователност на искането по чл.431 ГПК /отм/. В този
смисъл Решение № 1138 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4972/2007 г. - II
отд., и Решение № 206 от 16.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2005 г. - IV
отд.
По
отношение на нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба, следва да
се има предвид и това, че съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нотариалният акт може да бъде
отменен или изменен /частично или напълно обезсилен/, когато със съдебно
решение е установено, че засяга правата на трети лица, или съгласно ал. 3 -
когато е постановен в нарушение на закона. На отменяване или обезсилване
подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по
обстоятелствена проверка, какъвто не е процесният. Той е нотариален акт за
сделка и не се отменя по този ред. Ако между страните по сделката бъде признат
порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена, легитимиращият
ефект на нотариалния акт, с който е извършена, ще отпадне с вписването на
съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, респ. е развалена
или отменена сделката. Затова и предявеният иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./ следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 3345/11.11.2009г. по гр.д. №
4795/05г. по описа на ВРС В ЧАСТТА,
с която са отхвърлени предявените от Т.К.Т., ЕГН **********,***, ******************,
срещу З.Й.З., ЕГН **********,***, В.Н.Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род. на
08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с адрес: ****************88, искове за: 1/ установяване, че Т. е собственик на недв.имот
-1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна,
ул."Драгоман" /бивша ул.Ас.Златаров/ № 19 , съставляващо парцел № 3,
в кв.4 по плана на 8 п.р., идентичен с ПИ № 1030, ведно с 1/2 ид.ч.
от втори етаж на жилищна сграда,построена в това място, състоящ се от две стаи,
антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8
ид.ч. от подобренията в дворното място, при граници по скица : ул.Драгоман , ПИ
№1031, ПИ № 1026, ПИ № 1029, предмет на НА № 147, том IX, дело №
2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС, както и 2/
иск за отмяна на КНА № 90, том I, рег.№ 1472, дело № 52/03г„ на Н-с Р.К., рег.№
212 при ВРС, вписан в СлВ - Варна под вх.рег.№ 2485, акт № 69, том VII, дело №
1459 / ОЗг., както и 3/ иска за
отмяна на НА № 147, том IX, дело № 2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС на осн.
чл.431, ал.2 ГПК /отм/, КАТО
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4795/05г. по
описа на ВРС, както и по в. гр.д. №74/10г. По описа на ВОС по предявените от Т.К.Т., ЕГН **********,***,
******************, срещу З.Й.З., ЕГН **********,***, В.Н.Ф., ЕГН **********,***,
и Е.И.Ф., род. на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с адрес: ****************88, искове
за: 1/ установяване, че Т. е собственик
на недв.имот -1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо
се в гр.Варна, ул."Драгоман" /бивша ул.Ас.Златаров/ № 19 ,
съставляващо парцел № 3, в кв.4 по плана на 8 п.р., идентичен с ПИ № 1030,
ведно с 1/2 ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда,построена в
това място, състоящ се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет,
стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, при
граници по скица : ул.Драгоман , ПИ №1031, ПИ № 1026, ПИ № 1029, предмет на НА
№ 147, том IX, дело № 2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС, 2/ иск за отмяна на КНА № 90, том I, рег.№ 1472, дело № 52/03г. на
Н-с Р.К., рег.№ 212 при ВРС, вписан в СлВ - Варна под вх.рег.№ 2485, акт № 69,
том VII, дело № 1459 / ОЗг., както и 3/
иска за отмяна на НА № 147, том IX, дело № 2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС
на осн. чл.431, ал.2 ГПК /отм/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
3345/11.11.2009г. по гр.д. № 4795/05г. по описа на ВРС в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на Т.Т. срещу
З.Й.З., ЕГН **********,***, В.Н.Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род. на
08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с адрес: ****************88, за 1/ прогласяване нищожността на
сделката, обективирана в НА № 41/83г., в евентуалност за унищожаване на същата
сделка, както и за отмяната на цитирания нотариален акт, за унищожаване на сделката,
обективирана в НА № 29/92г., както и за отмяната на цитирания НА и за отмяната
на НА № 38/99г., както и в частта, с която са уважни исковете за прогласяване
за нищожно нотариалното действие по изповядване на сделката по НА №38/99г.,
както и е прогласена нищожността на самата сделка и в частта за разноските.
Срещу
решението може да бъде подадена касационна жалба до ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основанията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: