Решение по дело №108/2011 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 101
Дата: 8 април 2011 г. (в сила от 8 април 2011 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20115240100108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 101

 

гр.Пещера, 08.04.2011г.

 

ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , гражданска колегия, в открито заседание на седми април през две хиляди и единадесета  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря С.Я. като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№108 по описа на съда за 2011г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата си молба против “Бял Бор”АД със седалище и адрес на управление град Брацигово 4579, индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Н. П. К. ищецът А.Д.М. ***, ЕГН ********** твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, породено от индивидуален трудов договор, като със същото заемал длъжността “организатор производствено планиране и координатор”. Ищецът твърди, че в предприятието на ответника е постъпил на работа през 1961г. и работил до момента на навършване на възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че със Заповед №19 от 13.11.2008г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди ищецът, че междувременно на 24.11.2008г. отново заработил в предприятието на ответника по трудов договор №20 от 24.11.2008г., който трудово договор бил прекратен със Заповед №12 от 30.11.2011г. на основание чл.325, т.1 от КТ. Твърди се, че към момента на прекратяване на договора ищецът е имал неизплатени трудови възнаграждения за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2010г., които и към настоящия момент не са платени. Твърди се, че за дължимите суми ответникът е издал удостоверение №504 от 03.12.2010г., от което е видно, че същият му дължи за месец юни 2010г. трудово възнаграждение в размер на 163.06 лв., за месец юли 2010г. трудово възнаграждение в размер на 277.69 лв., за месец август 2010г. трудово възнаграждение в размер на 63.11 лв., за месец септември 2010г. трудово възнаграждение в размер на 277.69 лв. и за месец октомври 2010г. трудово възнаграждение в размер на 318.82 лв. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от 1100.37 лв.,  представляваща неизплатени трудови възнаграждения/ за подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба периоди и суми/,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на твърденията си ищеца ангажира доказателства.

            Ответникът не е взел становище по иска като в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

            В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска. Изразява становище, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и моли съдът да се произнесе в тази насока като уважи изцяло иска, постановявайки неприсъствено решение.

            В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява , не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

             Районният съд след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, намира следното:

             За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника на първо място следва да са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, а именно- ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът предвид данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите предпоставки на чл.238, ал.1 от НПК.

            На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1,т.1 от ГПК, на ответника да са му оказани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, което с оглед данните по делото също е сторено.

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 във вр.с чл.242 от КТ.

            От представените по делото писмени доказателства, а именно- трудов договор№20/24.11.2008г., заповед№12/30.11.2010г., удостоверение №504 от 03.12.2010г., трудова книжка на ищеца, изслушаната съдебно-икономическа експертиза настоящият съдебен състав прави извода, че предявените искове са частично  основателни и като такива следва да бъдат уважени, тъй като се установи, че за процесния месец юни 2010г на ищеца е изплатено трудовото възнаграждение, възлизащо на сумата от 277.69 лв., за останалите месеци юли, август, септември и октомври 2010г. анализът на доказателствената съвкупност, сочи, че дължимото трудово възнаграждение не е изплатено.

            Ето защо съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1,т.1 и 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение като следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми представляващи неизплатени трудови възнаграждения като чисти суми за изплащане след извършване на дължими удръжки както следва: за месец юли 2010г. трудово възнаграждение в размер на 277.69 лв., за месец август 2010г. трудово възнаграждение в размер на 63.11 лв., за месец септември 2010г. трудово възнаграждение в размер на 277.69 лв. и за месец октомври 2010г. трудово възнаграждение в размер на 318.82 лв. или общо сумата от 937.31 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 02.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като  следва да отхвърли иска за разликата от 937.31 лв. до 1100.37лв. като неоснователен.

           

 

 

 

 

 

            Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден заплати в полза на Районен съд-гр.Пещера сумата от 130лв, от които държавна такса в размер на 50лв и 80лв. за вещо лице.

            Воден от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК Пещерският районен съд

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “Бял Бор”АД със седалище и адрес на управление град Брацигово 4579, индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Н.П.К.  ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.М., ЕГН ********** *** следните суми представляващи неизплатени трудови възнаграждения както следва: за месец юли 2010г. трудово възнаграждение в размер на 277.69 лв., за месец август 2010г. трудово възнаграждение в размер на 63.11 лв., за месец септември 2010г. трудово възнаграждение в размер на 277.69 лв. и за месец октомври 2010г. трудово възнаграждение в размер на 318.82 лв. или общо сумата от 937.31 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 02.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като  отхвърля иска за разликата от 937.31 лв. до 1100.37лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ответника “Бял Бор”АД със седалище и адрес на управление град Брацигово 4579, индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Н. П. К.  да заплати в полза на Пещерския районен съд сумата от 130 лв., от която сума  държавна такса- 50 лв и 80 лв. разноски за вещо лице.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: