Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260560
гр. Русе, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 10 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №2486 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът Е.Д.Д. твърди, че през
м. декември 2016 г. научил от втория ответник И.И. ,
с когото били бивши съдружници, че продава
собственият си недвижим имот, намиращ се непосредствено до неговата
местоработата. Имотът бил ограден и с вилна сграда, със самостоятелно захранена
с ел. енергия и вода, която след ремонт можела да служи за постоянно обитаване.
Двамата се договорили да му продаде недвижимия имот за 55 000 лв. заедно с
намиращата се в него постройка. След консултации, направени в резултат на
представената му от ответницата М.И.И. скица разбрал,
че ремонтираната сграда не можела да бъде узаконена, нито да получи статут на
търпимост. Междувременно той сключил три кредита, вложени в покупката и
преустройството и ремонта на вилната сграда. В края на 2017 г. ответницата М.И.
му се обадила по телефона, като му казала, че прехвърлянето на собствеността
щяло да стане през м. януари 2018 г., тъй като процесния
имот, за който се бил договорил, с адрес: гр. *****, бул.******, местн. ****** с площ 1189 кв.м., с идентификатор
63427.298.63 бил съсобственост с М.Х.У., тя му заявила, че част от продажната
цена в размер на 30 000 лв. следвало да бъде заплатено на това лице, от което
тя закупила своята идеална част от този имот. През м. януари 2018 г.,
ответницата М.И.получила сумата от 4000 лв., за които му издала разписки, М.У.
си искал цялата сума наведнъж и ответникът теглил кредити лични и чрез баща си.
Указало се, че ответницата въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 149, том IV, рег. № 6126, дело № 383/2013 г. на Р.П.– нотариус
рег. № 217 с район на действие РРС, притежава 450/1137 ид.части
от поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, които били продадени на
11.06.2018 г. от пълномощника й М.Х.У. на неговия син – В.М.У. с договор за
продажба на недвижим имот – предмет на нотариален акт за покупко-продажба № 48,
том VI, рег. № 6381 дело № 493/2018г. на нотариус А.Ф. с район на действие РРС.
Ответницата получила сумите за имот, който тя нямало как да прехвърли на ищеца.
Бащата на ищеца и майката на сина му Р. му предоставили получени от тях суми по
договори за кредити, които сключили за използване на средства за закупуване на процесния имот.
Неговия баща му предоставил средства в размер на 10 000
лв., въз основа на сключения с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД София
договор за потребителски паричен кредит № 14280819/13.12.2016 г. Сумата от 6
000 лв., получена по сключения от ищеца със същия кредитор договор за
потребителски паричен кредит с № 15063609/19.07.2017 г., както и сумата от 6
000 лв., предоставена му от Р.А.Р., получена по сключен договор за
потребителски паричен кредит № 15063552/17.08.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД София. Ищецът заплатил: част от
продажната цена в размер на 25 000 лева, от които 4000 лв. на ответницата и 21
000 лв. на втория ответник съгласно уговорките; 23 000 лв. – извършен ремонта
на вилна сграда и приспособяването й за постоянно обитаване, в т.ч. и
преустройство на шопрона. Освен тези разходи към
19.04.2019 г. по договора за кредит, получен от баща му изплатил сумата от
3436,99 лв. – лихви и застрахователни премии и 350 лв. – такса ангажимент, а по
своя личен договор платил сумата от
2164,97 лв. – лихви и застрахователни премии и 210 лв. – такса ангажимент.
Иска да бъдат осъдени ответниците
да му заплатят солидарно както следва: по кредита на Д.Д.Ц.
– разходи за лихва и за застрахователни премии от 3436,99 лв., претендирани частично 500 лв.; такса и ангажимент от общо
350 лв., претендирани частично 150 лв.; по кредита на
Е.Д.Д. – разходи за лихва и застрахователни премии от
2164,97 лв., претендирани частично 500 лв.; такса
ангажимент от 210 лв., претендирани частично 100 лв.,
солидарно да му заплатят сумата от 23 000 лв. за извършен ремонт, от които претендира частично 3750 лв., както и сумите
от 4000 лв. за М.И.И., която и заплатил и 21 000 лв., които платил на И.И.И., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 07.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба, както и в съдебно заседание
ответницата М.И.И. счита предявените исковете за
неоснователни.
Ответникът И.И.И. не е представил
отговор на исковата молба и няма доказателствени
искания.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том IV, рег. № 6126,
дело № 383/2013 г. на Р.П.– нотариус рег. № 217 с район на действие РРС,
М.И.И. закупила от М.Х.У. и Ч.Й.У. 450/1137 ид.части
от поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с адрес: гр. Русе, бул.******,
местн. ****** с площ 1189 кв.м.
С Нотариален
акт за покупко-продажба № 48, том VI, рег. № 6381 дело № 493/2018г. на нотариус
А.Ф.с район на действие РРС, на 11.06.2018 г. М.И.И.,
чрез пълномощник си М.Х.У. продала на В.М.У. процесния
имот.
Видно от Разписка от 03.01.2018 г. И.И.И., декларирал, че бил получил от ищеца сумата от 21000
лв., представляващи част от продажната цена на недвижим имот представляващ 450/1137
ид.части от поземлен имот с идентификатор
63427.169.749, с адрес: гр. *****, бул.******, местн.
****** с площ 1189 кв.м. като общата продажна цена била 25000 лв. , като дъщеря
му М.И.И. получила остатъка.
Съгласно
Разписка от 03.01.2018 г. М.И.И., декларирала, че получила от ищеца сумата от 4000 лв.,
представляващи част от продажната цена на недвижим имот представляващ 450/1137 ид.части от поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с
адрес: гр. *****, бул.******, местн. ****** с площ
1189 кв.м. като общата продажна цена била 25000 лв. , като дала съгласие баща и
да получи остатъка от сумата.
Бащата
на ищеца Д.Д.Ц. сключил Договор за потребителски
паричен кредит № 14280819/13.12.2016 г. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
София договор за потребителски паричен кредит № 14280819/13.12.2016 г. за
сумата от 10000 лв., която предоставил на ищеца, срещу задължението му да
заплаща месечните вноски в срок до окончателното му изплащане.
Ищецът
сключил Договор за потребителски паричен кредит № 15063609/19.07.2017 г.,
с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД София за сумата от 6 000 лв.
Р.А.Р.,
с която ищецът е във фактическо брачно съжителство и имат дете, според приетия
по делото Договор за паричен заем предоставила на ищеца сумата от 6000 лв. по
сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД договор за кредит от 17.08.2017 г. за
покупка на недвижим имот за съвместно обитаване.
Според разпитания
по делото свидетел А.К.С. приятел на ищеца, когато той започнал да прави ремонт
на къщата, която се намирала до „*****“ го помолил, тъй като свидетелят се
занимавал със строително-монтажни работи да му помогне в ремонта. За ремонта
била наета фирма изпълнител, като той наглеждал работниците. Те първо иззидали
още 3 нови стени на старата постройка, направили покрива, след това сложили гипскартон, боядисали стените, направили вътрешна изолация.
ВиК инсталация правили само на едно място, сменили
дограмата на прозорците, вратите, направили замазка върху тухлите преди да
сложат гипскартона, направили замазка на пода и сложили
ламинат, изградили нова вътрешна баня и тоалетна,
сложили нови плочки и нови мивки. Входната врата не била сменяна. В имота имало
паянтов шапрон от ламарини, където преди слагали
въглищата, съборили го и на неговото място изградили стая с вътрешна баня и
тоалетна. Преди това в шапрона нямало баня. На
строежа свидетелят няколко пъти виждал И. и разговарял с него. Само Е. плащал
на работниците. И. и М. не били възлагали работа на работниците, само Е. им
давал задачите. Материалите ги закупувала наетата фирмата, но собственика Е. ги
избирал. Боите за стените ги избрали Е. и съпругата му. Ремонта траел 2-3
месеца. На този обект свидетелят бил от 8,00 ч. до 17,00 ч. през лятото на 2017
г. за период от 2-3 месеца. Неговата работа на обекта се изразявала в да
наглежда работниците, какво правят, какво извършват и уведомявал Е..
Разпитания
по делото свидетел Р.А.Р., във фактическо брачно съжителство с ищеца,
изнася данни, че процесната къщата се намирала на ул.
„*****“ в местността „******“. Договорката я направили с И., мястото било негово,
но прехвърлено на дъщеря му с нотариален акт и се съгласили на разсрочено
плащане. На тази къща и трябвал основен ремонт, там не можело да се живее. В
нея имало само стая, баня, тоалетна, кухня и коридор. Тя била нещо като шапрон. Работниците направили допълнителна стая, която
нямала покрив, направили и покрив, изградили допълнително баня и тоалетна,
изолация, замазка, боядисване, на банята и на тоалетната, сложили плочки.
Изцяло нов покрив изградили и на новата и на старата стая. На новата стая
изградили стени. На шопрона ползвали старите стени,
вътре сложили ламинат на пода, сменили дограмата на
прозорците и на вратите. Направили нова кухня, тъй като там имало само
обикновена чешмичка, направили изолация на новата
стая. Поставили нови улуци. Нямали налични пари за плащането на къщата,
разбрали се на разсрочено плащане и тя изтеглила кредит, Е. също теглил кредит,
баща му Д. също теглил и вложили всичко в ремонта и по плащането. На И. и М.
плащали на седмица, давали на И. по 100-200 лв. всяка седмица. Той не ни бил
давал разписки, само си ги записвал. На И. платили 21 000 лв. Когато последно
платили на М. и И., тогава те им дали разписка. И. през цялото време, казвал,
че ще им прехвърли имота. М. се върнала в България през 2018 г. и през 2019 г.,
август месец, декември, тя била в Русе и знаела всичко за къщата и ремонта. Те
всички седнали и разговаряли – тя, Е., И., М.У. и М. и всички били наясно с
това, били съгласни на това плащане, след като се изплати да им прехвърлят
мястото, така било договорено, но не го направили. Имали уговорка да изкупят
мястото на М.У.. Нямало как да закупят цялото място, защото другата част от
него била на сина му. Те говорили за
мястото на М., когато тя направила пълномощно на М. и му прехвърлила имота.
Щели да купят цялото място. С Е. живеели на семейни начала от 10 години. През
2017 г. направили процесната сделката с И. и след
това започнали да живеят в имота и към днешна дата продължавали да обитават
този имот. Сградата преди ремонта представлявала барака. Преди това в тази
сграда живели И. и М..
Свидетелят
И.И.Н., близък на ищеца, твърди, че процесния имот имал нужда от ремонт и свидетелят съдействал
на ищеца и му помагал. Свидетелят ръководел строителите и Е. се допитвал до него
за материали и ги купувал, а свидетелят наблюдавал да се свършила работата качествено
и коректно. Периода през който се работило на този обект било от средата на м.
май 2017 г. и продължили до края на м. август, началото на м. септември 2017 г.
Дейностите, които се извършили, били почти основен ремонт: изградили се две
стени, покрива се ремонтирал, вътре се изградила нова баня, старата баня също
се ремонтирала, правили се подови замазки. Помагал на приятелски начала.
Работниците, които наблюдавал по това време били между 3 и 6 човека всеки ден.
Било му заплатено за труда, всичко било записано в протоколите. Цялата сумата за
труд и материали била между 23-29 хиляди лв. Повечето материали ги вземал Е.,
те пристигали на място със стокова разписка или с касов бон. Протоколите издали
за вътрешно ползване, за да се знаело какво било вложено. Протоколите свидетелят
ги бил подписал лично.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, стойността
на извършените по сградата СМР възлизала на 29991,84лв. Стойността на направените подобрения възлизала на 29991,84лв.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза, размерът
на получените средства по двата Договора за кредит сключени от ищеца и от баща
му Д.Д.Ц. бил общо 16000 лв., които били усвоени на
13.12.2016 г. от Д.Д.Ц. и от Е.Д.Д. и на 19.07.2017 г. Към датата на депозиране
на исковата молба на 07.05.2019 г. реално погасените задължения по двата
кредита били в размер на: погасена
главница от 9 080.30 лв., погасена договорна лихва в размер на 3 186. 77 лв.,
погасени застрахователни премии в размер на 1 971.20 лв., погасени такси
ангажимент
в размер на 560 лв. След датата па депозиране на ИМ дължимите суми по
двата кредита били както следва: главница в размер на 6 919. 70 лв., договорна лихва
в размер па 827.90 лв.и застрахователни премии в размер па 1 232 лв.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Видно от приетите по делото писмени доказателства
2 бр. разписки , ищецът е заплатил на ответницата М.И.И.
към 03.01.2018 г. общо сума в размер на 25000 лв. от които 4000 лично на нея и
21000 лв.- с нейното съгласие на баща и И.И.И. по нищожен, поради липса на писмена форма, предварителен
договор за покупко-продажба на неин недвижим имот, предствляващ
450/1137 ид.части
от поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с адрес: гр. *****, бул.******,
местн. ****** с площ 1189 кв.м.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание
чл.34 от ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ,
тъй като всяка една страна по нищожен договор трябва да върне на другата
всичко, което е получил от нея, ответницата дължи на ищеца тази сума от 25000
лв. Предвид обстоятелството, че в исковата молба е претендиран
размер от 4000 лв. спрямо М.И., то този иск следва да се уважи изцяло. Следва
да се посочи, че искът спрямо баща и И.И.И. е
неоснователен, тъй като той е получил сумата от 21000 лв. със съгласието на
дъщеря си, срещу нейното обещание като собственик на процесния
имот да го прехвърли на ищеца. Същият не е страна по нищожният предварителен
договор, а само получател на цената, дължима на ответницата и тя е тази, която
дължи връщането и.
Съдът намира, че предявените искове срещу ответниците за заплащане солидарно както следва: по кредита
на Д.Д.Ц. – разходи за лихва и за застрахователни
премии от 3436,99 лв., претендирани частично 500 лв.;
такса и ангажимент от общо 350 лв., претендирани
частично 150 лв.; по кредита на Е.Д.Д. – разходи за
лихва и застрахователни премии от 2164,97 лв., претендирани
частично 500 лв.; такса ангажимент от 210 лв., претендирани
частично 100 лв. са неоснователни по отношение на ответника И.И., тъй като той не е бил собственик на процесния
имот и не е страна по нищожния предварителен договор за покупко-продажба,
поради което той и не носи солидарна отговорност с ответницата М.И..
Относно договор за потребителски паричен кредит
PLUS- 14280819/13.12.2016 г., предоставен на Д.Д.Ц.,
погасени са договорна лихва в размер на 1 859,34 лв., застрахователни премии в размер на 1 400 лв.
и такса ангажимент – 350 лв. По договор за потребителски паричен кредит
PLUS-15063609/19.07.2017 г., предоставен на ищеца, погасената договорна
лихва е в размер на 1 32 7,43лв. погасени
застрахователни премии - 571,20лв., а погасената такса ангажимент – 210 лв.
Ответницата М.И. дължи на ищеца сумите съгласно заключението на
назначената по делото съдебноикономическа експертиза,
поради което предявените частични искове следва да се уважат както следва: по договор
за потребителски паричен кредит PLUS- 14280819/13.12.2016 г., предоставен на Д.Д.Ц. сума в размер на 500 лв., частично от 3259.34 за
погасени договорна лихва и застрахователни премии и 150 лв. частично от 350
лв.- такса ангажимент; по договор за потребителски паричен кредит
PLUS-15063609/19.07.2017 г. сумата от 500 лв., частично от 1898.63 лв. и 100 лв., частично от 210 лв.- такса
ангажимент. Това е така, тъй като видно от събраните по делото гласни
доказателства ищецът и близките му взели кредити, които той изплащал, за да
може да плати на ответницата договорената продажна цена за процесния
имот по нищожния предварителен договор и
по които той е плащал не само главница, но и лихви, застрахователни премии и
такси ангажимент.
Съдът приема, че Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки,
който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. В тези случаи направилият разходите за
чужда сметка се обеднява с действително направения разход, а получилият в своя
собственост подобренията се е обогатил с действителната им стойност по време на
решаване на делото. Необходимо е да се установят и двете стойности и да се
присъди на ищеца по-малката от тях. Той няма право на всички направени разходи,
ако стойността на подобренията - обогатяването на ответника, е на по-ниска
стойност. Обратно, ако стойността на подобренията е по-висока от направените
разходи, ищецът има право само на разходите, направени за извършването им.
„Лицето, което е извършило ремонта, не е владелец, поради което не
може да се
ползва от разпоредбите на чл. 71 и чл.
72 от ЗС, а взаимоотношенията
със собственика относно подобренията се уреждат от
правилата за водене на чужда
работа без пълномощие и неоснователно обогатяване/ ТР № 85 от 2.12.1968
г. на ОСГК на ВС, т. 1 на ППВС № от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г./. Приложима е разпоредбата на
чл. 59 от ЗЗД, която предвижда, че се дължи
връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването съгласно т. 4 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. Затова собственикът на имота не
отговаря до размера на извършените
от подобрителя разходи. Само ако тези разходи са довели
до увеличаване стойността на имота,
собственикът се е обогатил и дължи разликата между цената на имота
преди и след подобренията, установена с помощта на експертиза.
В този смисъл
е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 343/2013 г. от 2.7.2013 г. по гр. д. № 2733/2013 г. на 4 г. о. № 571 от 14.10.2008 г. по т. д. № 313/2008 г. 1 т. о., ,
№ 69 от 8.2.2011 г. по гр. д. № 44/2010 г. на 4 г.о. и много други./.
Решение № 144 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 581/2016 г., III г. о.
Ищецът
е владял процесния имот въз основа на нищожен предварителен
договор, което го прави недобросъвестен владелец. Като такъв, той е извършил
СМР. За тези подобрения в собствения на ответницата имот, ищецът има право на
обезщетение, възлизащо на по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
подобренията.
Владението,
основано на нищожно придобивно основание е
недобросъвестно. Това е така, защото нищожният договор не представлява правно
основание, годно да го направи собственик.Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗД, недобросъвестният владелец, направил
подобрения в чужд имот, има право да получи за тях само по-малката сума измежду
сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на
имота вследствие на тези подобрения.
От
заключението на назначената СТЕ се установява, че в имота бил извършен ремонт през
лятото на 2017 г. Стойността на извършените по сградата СМР е 20655.54 лв. /изключени
са печалбата, ДДС и непредвидените
разходи/, направените подобрения възлиза
на 29991,84 лв. Следва да се посочи, че съдът кредитира показанията на св. С.,
на св. Р. и св. Н.. Това е така, тъй като същите се подкрепят и от заключението
на назначената по делото експертиза. Те имат преки и непосредствени наблюдения
от ремонта на имота, поради което може да се приеме становището изразено от свидетелите,
че той е бил негоден за обитаване преди това. В настоящият случай видно от заключението
на тази експертиза, направените разходи от ищеца са на стойност 20655.54 лв. Извършените
в апартамента подобрения са в размер на 29991,84 лв. С оглед изложеното
предявения частичен иск в размер на 3750 лв. срещу ответницата следва да се уважи
до размера на по-малката от двете стойности - 20655.54 лв.
Приобретателят на
недвижим имот не е пасивно легитимиран по иска за заплащане стойността на
подобренията, извършени в него преди прехвърлянето му, а тази стойност се дължи
от прехвърлителя, който е бил собственик към момента
на възникване задължението за обезщетяване на подобрителя.
В този смисъл. Решениe № 1640 от 29.11.1999 г. по гр.
д. № 440/99 г., IV г. о на ВКС. С оглед изложеното предявения иск срещу И.И. е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като не е
бил собственик на процесния имот към момента на
подобрението му.
Ищецът е направил общо разходи за производството в размер на 2700 лв. Ответницата
е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. Съгласно изхода на спора ответникът И.И. не дължи и на него не му се дължат разноски в
производството.
Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК, разноските на делото направени от ищеца, съобразно уважената част
от иска / съдът съобрази отхвърлените искове спрямо ответника И.И./ са в тежест на ответницата- 810 лв., на същата не се дължат
разноски, тъй като всички исков спрямо нея са уважени.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.И.И.,
ЕГН ********** ***, с да заплати на Е.Д.Д., с ЕГН ********** ***, сумата
от 4000 лева, недължимо платена по нищожен предварителен договор за продажба на
450/1137 ид.части от поземлен имот с идентификатор
63427.169.749, с адрес: гр. *****, бул.******, местн.
****** с площ 1189 кв.м., ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г.
до окончателното и заплащане, както и
сумата от 810 лв.- разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.Д.,
с ЕГН ********** ***, срещу И.И.И., ЕГН ********** ***
иск за заплащане на сумата от 21 000 лева, недължимо платена по нищожен
предварителен договор за продажба на 450/1137 ид.части
от поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с адрес: гр. *****, бул.******,
местн. ****** с площ 1189 кв.м., ведно със законната
лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА М.И.И.,
ЕГН ********** ***, с да заплати на Е.Д.Д., с ЕГН **********
***, по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS- 14280819/13.12.2016 г., предоставен на Д.Д.Ц. сума в размер на 500 лв., частично от 3259.34 за
погасени договорна лихва и застрахователни премии и 150 лв. частично от 350
лв.- такса ангажимент; по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-15063609/19.07.2017 г. сключен от Е.Д.Д. сумата от 500 лв.,
частично от 1898.63 лв. погасени договорна лихва и застрахователни премии и 100
лв., частично от 210 лв.- такса ангажимент, ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г. до
окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Д.Д., с ЕГН ********** ***, срещу
И.И.И.,
ЕГН ********** *** искове за заплащане солидарно с М.И.И., ЕГН ********** ***
и на сумите както следва: по Договор за потребителски паричен кредит №
14280819/13.12.2016 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД София
на Д.Д.Ц. – разходи за лихва и за застрахователни
премии от 3436,99 лв., претендирани частично 500 лв.;
такса и ангажимент от общо 350 лв., претендирани
частично 150 лв.; по Договор за потребителски паричен кредит №
15063609/19.07.2017 г., с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД София
на Е.Д.Д. – разходи за лихва и застрахователни премии
от 2164,97 лв., претендирани частично 500 лв.; такса
ангажимент от 210 лв., претендирани частично 100 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА М.И.И.,
ЕГН ********** ***, с да заплати на Е.Д.Д., с ЕГН **********
***, сумата от 3750 лв. частично от 20655.54 лв. представляваща обезщетение за направени
подобрения в имот представляващ 450/1137 ид.части от
поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с адрес: гр. *****, бул.******, местн. ****** с площ 1189 кв.м., ведно със законната лихва
върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното
и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Д.Д.,
с ЕГН ********** ***, срещу И.И.И., ЕГН ********** *** искове за солидарното
му осъждане с М.И.И., ЕГН ********** *** за заплащане
на сумата от 3750 лв. частично от 23000 лв. представляваща обезщетение за
направени подобрения в имот представляващ 450/1137 ид.части
от поземлен имот с идентификатор 63427.169.749, с адрес: гр. *****, бул.******,
местн. ****** с площ 1189 кв.м., ведно със законната
лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното и заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
Районен
съдия: