Определение по дело №550/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1093
Дата: 21 септември 2022 г. (в сила от 21 септември 2022 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20225500500550
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1093
гр. Стара Загора, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500550 по описа за 2022 година
Обжалвано е протоколно определение от 15.06.2022 г. по гр.д. №
4184/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отхвърлена
молбата на „Ю.ф.“ АД – ответник по делото, за възстановяване на срока за
отговор.
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. Твърди,
че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че указанията, дадени с
разпореждане от 15.02.2022 г., не били изпълнени. В отговора си посочили
причините, поради които съдебните книжа не или получени, а именно
ангажираност през месеците октомври и ноември 2021 г., поради което на
адреса на дружеството не е имало представител. Освен горното се твърди и
това, че съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК били необходими три
посещения на адреса с интервал от поне една седмица, а по делото липсвали
доказателства, че призовкар от РС Стара Загора е посетил адреса
необходимия брой пъти. Твърди се, че документите били връчени на лице с
име С.С., който бил отбелязан като служител, а това лице не било служител
на „Ю.ф.“ АД и нямал пълномощно да получава книжа на дружеството.
Частният жалбоподател твърди и това, че не е имал възможност да поиска
продължаване на срока преди изтичането му, тъй като въобще не е имал
възможност да се уведоми за наличие на книжа, които следва да получи. Иска
се съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното и на
основание чл.64, ал.2 ГПК да възстанови изтеклия срок за представяне на
писмен отговор на исковата молба.
Въззиваемият Б. С. З. – ищец в първоинстанционното производство не
взема становище по частната жалба.
Съдът, като обсъди обстоятелствата по делото и становищата на
страните, намира за установено следното:
Производството пред РС Стара Загора е образувано по искова молба от
1
Б. С. З. срещу „Ю.ф.“ ЕАД, с която е предявен иск по чл.45 ЗЗД. С
разпореждане от 19.10.2021 г. съдът е разпоредил връчването на исковата
молба и приложенията а ответника за отговор. Посоченото седалище и адрес
на управление е в с. З., ***. Залепено е уведомление на 25.10.2021 т., а на
15.11.2021 г. исковата молба и приложенията са връчени на лицето С.С.,
посочен като служител. В срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор не е постъпил.
Такъв е изпратен по делото в изпълнение на разпореждане на районния съд от
15.02.2022 г., след като по делото е постъпила молба за възстановяване на
срока. Както в нея, така и в отговора е посочено, че получилия исковата
молба С. не е служител на „Ю.ф.“ ЕАД; че до датата на молбата (14.02.2022
г.) „Ю.ф.“ ЕАД не е получавал исковата молба и приложенията и че
съобщението е извършено в нарушение на ГПК. Също така е посочено, че
поради ангажираност в месеците октомври и ноември 2021 г. на адреса на
дружеството не е имало представител и че не били уведомявани по никакъв
начин за наличие на книжа, адресирани до дружеството, които следва да
бъдат получени.
Първоинстанционният съд е приел, че, въпреки дадените указания, не се
излагат твърдения за наличието на такива обстоятелства през времето, през
което е текъл срокът за подаване на отговор на исковата молба. Приел е, че
доводите се отнасят до връчването на разпореждането на лицето С.С., които
били неотносими към възстановяването на срока за подаване на отговор, тъй
като той бил изтекъл. Приел е, че възстановяването на срока е възможност,
която се предоставя на страната само ако не е имала възможност да иска
продължаване на срока преди изтичането му, а доказателства в тази насока не
били ангажирани.
Определението е правилно.
За уважаване на молбата за възстановяване на срока законът предвижда
да са налице такива непредвидени обстоятелства, които обективно да са
попречили на страната да извърши съответното процесуално действие в
установения срок. В случая такива обстоятелства не са налице. Като
основания за пропускането на срока молителят сочи две обстоятелства: че
лицето С.С. не е служител на дружеството и не е упълномощавано да
получава каквито и да е книжа, и на второ място, че ангажираност в месеците
октомври и ноември 2021 г. на адреса на дружеството не е имало
представител и че не били уведомявани по никакъв начин за наличие на
книжа, адресирани до дружеството, които следва да бъдат получени. Първото
не може да се квалифицира като особено непредвидено обстоятелство по
смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, а евентуално само твърдение като нарушение на
процедурата, чиито правни последици не са свързани с възстановяване на
срок, защото ако липсва надлежно връчване на съобщаване на решението, то
срокът за обжалването му не е започнал да тече. Не може да се иска
възстановяване на срок, който не е започнал да тече. В тази връзка следва да
се отбележи, че твърдението е за допуснато процесуално нарушение, чието
отстраняване може да бъде извършено от въззивния съд по реда на
2
въззивното производство, а не по реда на възстановяване на срок.
Наличието на ангажименти в месеците октомври и ноември 2021 г.
също не е от категорията на особените непредвидени обстоятелства по
смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Основание за възстановяване на срока може да
бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в
предвидения срок. Законът изисква пречката да бъде от такова естество, че да
не зависи от волята на страната да е преодолее. В случая се касае до вътрешна
организация на дейността в дружеството ответник, а не до някаква обективна
причина, която не зависи от волята на управителя. Друг е въпросът, че
молителят не конкретизира причината на ангажираност, което е пречка съдът
да прецени уважителността й, както и не представя доказателства в този
смисъл.
С оглед на горе изложеното съдът намира, че не са доказани особени
непредвидени обстоятелства, които са препятствали страната да извърши
процесуалното действие в указания срок.

Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.06.2022 г. по гр.д. №
4184/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отхвърлена
молбата на „Ю.ф.“ АД – ответник по делото, за възстановяване на срока за
отговор.

Определението не подлежи на обжалване – чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3