Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на шестнадесети март
през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4723 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 284756 от 25.11.2019 г. СРС, 33 с-в, по
гр.д.№ 23967/2019 г. е признал за установено по искове с правно основание
чл.124, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД, че Г.П.Й. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 5 042,44 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. със
законната лихва от 15.02.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 739,75 лв. за периода 16.03.2015 г.-25.01.2019 г., като е отхвърлил
иска до пълния предявен размер от 887,88 лв.; че дължи сумата от 54,63 лв.,
представляваща цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. със законната лихва от 15.02.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 9,55 лв. за периода 01.03.2016 г.-25.01.2019 г. за
недвижим имот в гр.София, жк „**********аб.№ 225983, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 25.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 9315/2019 г. на СРС, 33
с-в.Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
С определение № 18970/21.01.2020 г. СРС е отхвърлил молба
от 20.12.2019 г. на Г.П.Й. за изменение на решението в частта относно
разноските.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска за мораторна лихва с оплаквания, че в
посочената част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон.Позовава се на чл.32, ал.2 от Общите условия /ОУ/, в сила от 2008 г.Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- Г.П.Й. оспорва
същата.Твърди, че цитираните от въззивника-ищец ОУ са неотносими към процесния
период, както и че ищецът не е оспорил заключението на приетата ССчЕ.Моли съда
да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника- Г.П.Й. в
частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената
част решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснато процесуално нарушение.Въззивникът излага доводи
за недопустимост на решението в частта относно претенцията за дялово
разпределение и за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
като твърди, че вземанията принадлежат на лицето, сключило договор за
извършване на тази услуга.Твърди, че по делото не е доказано, че ответникът е
собственик на процесния имот, и че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал
приетите по делото техническа и ССчЕ, които са работили по документи, които не
са представени по делото.Оспорва и приетото от съда количество на доставена
топлинна енергия и на таксата за дялово разпределение.Излага доводи, че не са
представени доказателства за публикуване на процесните фактури на интернет
страницата на ищеца, както и че не са представени доказателства за покана на
ответника за заплащане на такса за дялово разпределение.Поддържа становище за
неравноправност на клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г.Моли съда да отмени
решението в обжалваната от него част.Претендира разноски.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба на ответника и
моли съда да потвърди решението в обжалваната от него част.
Постъпила е и частна жалба от ответника срещу
определението по чл.248 ГПК с оплаквания, че разноските не са определени
правилно от първоинстанционния съд с оглед изхода на спора.Жалбоподателят моли
съда да отмени определението и да постанови друго, с което да му присъди
действително направените разноски.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Третото лице-помагач-„Т.“ ООД не взема становище по подадените въззивни и
частна жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Т.С.” АД твърди, че на 15.02.2019 г.
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.П.Й. за сумата 5042,44 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г., отразена в общи фактури
№ **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г.; 887,88 лв.- за забава в размер на законната лихва от
16.03.2016 г. до 25.01.2018 г.; 54,63 лв.-главница, представляваща суми за
дялово разпределение за периода м.01.2016 г.-м.04.2018 г. и 9,55 лв.-лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2016 г.-25.01.2019 г.
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената
заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на & 1, т.2а на ДР на ЗЕ за следния топлоснабден имот- апартамент №
44 в гр.София, жк „*********, абонатен № 225983.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.Съгласно чл.32, ал. от ОУ от 2008 г.
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.С приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014
г. /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че за отоплителен сезон 2014
г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително
в присъствието на нотариус, за което са съставени констативни протоколи, като
достъпът се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД.Ответникът
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия с „Т.” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 5042,44 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2015
г.-м.04.2018 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017
г. и № **********/31.07.2018 г.; 887,88 лв.- за забава в размер на законната
лихва от 16.03.2016 г. до 25.01.2018 г.; 54,63 лв.-главница, представляваща
суми за дялово разпределение за периода м.01.2016 г.-м.04.2018 г. и 9,55
лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2016 г.-25.01.2019
г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението.
Със заявление вх.№ 3012141/15.02.2019
г. ищецът- „Т.С.” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Г.П.Й. за процесните суми.На 25.02.2019 г.
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
получено от ищеца на 04.04.2019 г.Исковата молба е подадена на 25.04.2019 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
На 29.07.2002 г. ОС на ЕС, находяща се
в гр.София, жк „**************е взело решение за сключване на договор за
извършване на услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ с „Т.“
ООД.В представения списък с етажни собственици срещу процесния апартамент
фигурира името и подписа на ответника.
На 09.08.2002 г. е подписан договор № 261
между ЕС и „Т.“ ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Видно от нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 93, н.д.№ 1893/1983 г. Г. П.Й. е собственик на апартамент
№ 44, жк *******.
От заключението на техническата
експертиза на вещото лице Д.С. е установено, че сумата за потребената топлинна
енергия за процесния имот възлиза на 5 042,47 лв.Сумата е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.Разпределението
на топлинната енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.От
отчетеното количество топлинна енергия са приспадани технологичните
разходи.През процесният период топломерът е преминавал метрологични проверки
през 2014 г., 2016 г., 2018 г., за което са съставени съответните протоколи за
демонтаж и монтаж.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице Ю.Н.е установено, че няма данни за извършени плащания
на суми за топлинна енергия за процесния период.Размерът на мораторната лихва
върху дължимите суми за топлинна енергия от 01.03.2016 г. до 25.01.2019 г. е
749,30 лв.Сумата за дялово разпределение възлиза на 64,18 лв., лихвата върху
сумата за дялово разпределение възлиза
на 9,55 лв.
Представени са и документи за дялово
разпределение и главен отчет за процесния имот за исковия период, подписан от
ответника.
Представена е и данъчна декларация на
ответника от 25.05.1998 г., в която като собственик на процесния имот фигурира
и В.Й.Г..Като документ за собственостт е посочен нотариален акт № 83/1983 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди.По отношение на размера на потребената
топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на ССчЕ доколкото вещото лице
е съобразило корекциите според изравнителните сметки.Съдът е приел, че съгласно
клаузите на ОУ изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника и длъжникът е в забава от 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От представения по делото нотариален акт
за собственост на недвижим имот е видно, че ответникът е придобил собствеността
върху процесния апартамент като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, поради което същият има качеството на
потребител на топлинна енергия за исковия период.Липсват данни същият да е
възразил срещу Общите условия в предвидения в закона срок.Несъстоятелно е
твърдението на ответника, че не е собственик на целия имот, а само на една
втора идеална част, тъй като данъчната декларация не е титул за собственост.
От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от
съдебно-счетоводната експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията
за дялово разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на
показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на
изравнителните сметки.Поради изложеното неоснователни са възраженията на
ответника, че не е в облигационно правоотношение с ищеца, както и че размерът
на топлинната енергия е неправилно определен.Документите за главен отчет са
представени по делото, подписани са от ответника и липсват данни за подадена
рекламация от потребителя, представени са и изравнителните сметки, които не са
оспорени.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм., но действала
през процесния период/ и чл.36 от ОУ в сила от 2008 г. и от 2016 г., като
стойността е установена от приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2
е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен
състав счита за неоснователно възражението на въззивника, че клаузата на чл.33,
ал.1 от цитираните ОУ е неравноправна. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.
По делото обаче липсват доказателства дали и на коя дата
фактурите /вкл. общата фактура/ са публикувани на интернет страницата на
ищцовото дружество.Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на това
обстоятелство включително и пред настоящата инстанция.Поради изложеното съдът
намира, че за вземанията за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2015
г.-м.07.2016 г. ответникът не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва.От 11.08.2016 г. са влезли в сила ОУ от
2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.
„Монитор" от 11.07.2016 г. и с оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от
цитираните ОУ срокът за заплащане на сумата, отразена в общата фактура от
31.07.2017 г., изтича на 14.09.2017 г. и от 15.09.2017 г. ответникът е в забава
за изпълнение на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./.За периода 15.09.2017 г.-25.01.2019 г. размерът на лихвата за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода м.08.2016 г.-м.04.2018
г., изчислен при съобразяване на ССчЕ и на основание чл.162 ГПК, възлиза на 736,78
лв., за която сума искът се явява основателен.
Ответникът не дължи и мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
Други конкретни оплаквания не са
направени с въззивната жалба на ответника, а съгласно чл.269 ГПК настоящата
инстанция е обвързана от изложеното във въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав не обсъжда
оплакванията във въззивната жалба на ищеца, тъй като те касаят Общи условия,
които са неприложими към процесния период.
Поради частично разминаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г.-25.01.2019 г.
за сумата над 736,78 лв., както и в частта, с която е уважен иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 9,55 лв. за периода
01.03.2016 г.-25.01.2019 г., като вместо това се постанови решение, с което
исковете в посочената част се отхвърлят като неоснователни.В останалата част
решението следва да се потвърди.
При този
изход на спора въззивникът-ищец има право на разноски пред СРС в размер на
936,39 лв. /770,71 лв.-за исковото производство и 165,68 лв.-за заповедното
производство/.Доколкото обаче ищецът не е
обжалвал определението по чл.248 ГПК следва да му се присъди само разликата от
0,50 лв.
С оглед изхода на спора ответникът е
имал право на разноски в размер на 2,68 лв., поради което определението по
чл.248 ГПК в частта, с която е оставена без уважение молбата на ответника
следва да се отмени частично, като вместо него се постанови определение, с
което на ответника да се присъди и сумата от 0,48 лв.-разноски за първата
инстанция, както и 0,20 лв. с оглед крайния изход на спора или общо 0,68
лв.Неоснователни са оплакванията на въззивника-ответник, че първоинстанционният
съд неправилно е определил размера на държавната такса, тъй като съдът е
съобразил разпоредбата на чл.72 ГПК и е определил общ размер на дължимата държавна такса от 239,78
лв.Ответникът неправилно посочва размера и на отхвърлената част от иска на
212,31 лв., тъй като според изхода на делото пред СРС тази част възлиза на
148,53 лв., а според крайния изход на спора-на 160,65 лв.В останалата част
частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец
не се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на
въззивника-ответник следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК.По делото е представен
договор за правна защита и съдействие за договорен размер на адвокатския
хонорар за процесуално представителство по настоящото дело в размер на 700 лв.,
платими по банков път, но липсват доказателства за заплащането на такава сума.Представени
са доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.,
каквато сума се претендира и съгласно представения списък, поради което в полза
на въззивника-ответник с оглед крайния изход на спора следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2,68 лв. на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 284756 от 25.11.2019 г. на СРС, 33 с-в, по
гр.д.№ 23967/2019 г. в частта, с която
е уважен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу Г.П.Й. с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2017 г.-25.01.2019
г. за сумата над 736,78 лв. до уважения размер от 739,35 лв., както и в частта,
с която е уважен иска на „Т.С.“ ЕАД
срещу Г.П.Й. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за сумата от 9,55 лв. за периода 01.03.2016 г.-25.01.2019
г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** срещу Г.П.Й. с ЕГН ********** и с адрес: *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г.-25.01.2019 г.
за сумата над 736,78 лв. до уважения размер от 739,35 лв., както и за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 9,55 лв. за периода
01.03.2016 г.-25.01.2019 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОТМЕНЯ определение № 18970/21.01.2020 г. на СРС, 33 с-в, по гр.д.№
23967/2019 г. в частта, с която
е оставена без уважение молбата на Г.П.Й. за изменение на решението от 25.11.2019 г. за сумата от 0,68 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Г.П.Й. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
от 0,68 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.П.Й. срещу определение №
18970/21.01.2020 г. на СРС, 33 с-в, по гр.д.№ 23967/2019 г. в останалата част,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.П.Й. с ЕГН **********
и с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД
с ЕИК ********и
със седалище и
адрес на управление:*** сумата 0,50 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.П.Й. с ЕГН **********
и с адрес: *** сумата от 2,68 лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при
участието на „Т.” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.