Решение по дело №1317/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1680
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180701317
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

              

      

  1680                                              05.10.2020        година                            град Пловдив

             

 

                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно  заседание на осемнадесети септември  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                          Председател: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

 

                                                                  Членове : ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                                  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ                                                                                    

                                                                                 

                                                                      

при секретар К.Р. и с участието на прокурор Данаила Станкова

като разгледа докладваното от  съдия  Д.Матеева  КАН дело № 1317 по описа  за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Пловдив  чрез юрисконсулт М.М. против Решение № 597/10.04.2020 год., постановено по АНД № 7550/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ - ти н.с., с което е отменено Наказателно постановление № № 378913-F394335/20.11.2018 год. на заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ЙОНИ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5716.16 лв. за извършено нарушение по чл. 176в, ал. 4 и чл. 111г, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.  Поддържа се ,че атакуваното решение на ПРС е постановено в нарушение на материалния закон-касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК вр чл.63,ал.1 от ЗАНН.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът по касационната жалба – „Йони ойл“ЕООД,  редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат К. Т., поддържа,че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.Претендира разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

          Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.

 

       Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Производството пред  Районен съд – Пловдив  се е развило по жалба на „ЙОНИ ОЙЛ“ ЕООД против Наказателно постановление № № 378913-F394335/20.11.2018 год. на заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ЙОНИ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5716.16 лв. за извършено нарушение по чл. 176в, ал. 4 и чл. 111г, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че като данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на течни горива, за които не са налице условията на чл.176в ал.8 ЗДДС, не е предоставило в ТД на НАП-Пловдив в законоустановения 7-мо дневен срок преди промяната на обстоятелствата, които са от значение за данъчното обезпечение, а именно до 22.04.2018г. ново обезпечение или допълнение към вече представено обезпечение.

На дружеството е извършена проверка от служители на ТД на НАП Пловдив за спазване на правилата на чл. 176в от ЗДДС. Първоначално тя се е състояла по подадените от дружеството документи в информационната система на НАП, а на по късен етап проверяващите са изискали и документи от дружеството.

Проверката е установила, че дружеството е регистрирано в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС със заявление вх. № **********/07.09.2016 г. и е представило обезпечение с банкова гаранция,като размерът и е променян няколко пъти,подробно посочено в решението на ПРС при изложение на фактическата обстановка по делото.

За данъчния период 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. жалбоподателят извършил облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС, за които не били налице условията на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, а именно на газьол с код по КН 27102011, газьол с код по КН 27101943, бензин с код по КН 27101245, втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111397 с обща данъчна основа в размер на 1 118 580,79 лв. и ДДС 223 716,14 лв.

Установява се при проверката, че с доставките на течни горива, извършени на 30.04.2018 г. с обща данъчна основа 29 846 лв. и ДДС 5969,20 лв., данъчната основа на осъществените от дружеството доставки надхвърля размера на данъчната основа на доставките на течни горива, за които то е предоставило обезпечение в ТД на НАП Пловдив. Затова в срока по чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС, т.е. до 22.04.2018 г., „Йони ойл“ ЕООД е следвало да представи в ТД на НАП Пловдив ново обезпечение или допълнение към така представеното обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за разликата, с която се надхвърля размера на данъчните основи на доставките, за които вече е предоставено обезпечение, а именно да предостави обезпечение в размер на 5716,16 лв. /20% от 28 580,79 лв. = 1 118 580,79 лв. – 1 090 000 лв./.

Същевременно е установено още, че като данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчната основа над 25 000 лв., за които не са налице условията по чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, дружеството жалбоподател не е предоставило в ТД на НАП Пловдив в законоустановения 7-дневен срок преди промяната на обстоятелствата, които са от значение за предоставеното обезпечение, а именно до 22.04.02018 г., ново обезпечение или допълнение към вече предоставеното обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция, след като към 30.04.2018 г. данъчната основа на извършваните от дружеството облагаеми доставки на течни горива по приложение № 35 от ППЗДДС, е надхвърлила размера на данъчната основа на извършените доставки на течни горива, за които лицето вече е предоставило обезпечение.

С платежно нареждане за плащане към бюджета с реф. № FTI 20180606029980014723/06.06.2018 г./УРН ОВ60606180018892, приложено към заявление вх. № 165541801182064/06.06.2018 г., „Йони ойл“ ЕООД е предоставило в ТД на НАП Пловдив допълнително обезпечение в пари, възлизащо на 10 000 лв., което покрива размера на следващото се обезпечение от 5716,16 лв. Затова е установено, че нарушението е довършено на 06.06.2018 г. с представянето на следващото се обезпечение и е установено на 18.05.2018 г. при извършване на проверка, възложена с резолюция № П-16001618092345-ОРП-001/17.05.2018 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F394335/12.07.2018 г. срещу „Йони ойл“ ЕООД за нарушение на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и чл. 111г, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление при възприемане на така описаната фактическа обстановка.

Въззивният съд е отменил оспореното НП като е приел,че са налице съществени процесуални нарушения,които са опорочили неговото съдържание до степен на незаконосъобразност.

Прието е ,че в оспореното НП нарушенията са посочени като две- нарушение на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и  чл. 111г, ал. 1  и ал.2 от ППЗДДС, доколкото използването на съюза „и“ недвусмислено сочи, че са нарушени две разпоредби. За тях обаче е наложено едно наказание, като не е уточнено за кое нарушение е наложено наказанието и каква е съдбата на другото нарушение, дали и за двете е наложено едно единно наказание.Горното е мотивирало първоинстанционният съд да формира извод за неправилно определена и наложена само една имуществена санкция в нарушение на правилото по чл. 18 от ЗАНН, без да е посочено за кое нарушение е наложена тя.Районният съд е определил ,че допуснатото нарушение е от категориите на съществените, което не може да бъде санирано от съда в хода на съдебното производство и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Отделно са развити мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай.

 

Решението на Районен съд-гр.Пловдив е правилно.

 

Районният съд правилно и обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните фактически дадености прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В обжалванато НП са описани две нарушения по чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и  чл. 111г, ал. 1  и ал.2 от ППЗДДС.

Както правилно е посочено от въззивният съд,разпоредбите на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС, чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС и чл. 111г, ал. 2 от ППЗДДС, макар и сходни по съдържание, имат различни фактически състави и предписват различно по смисъл и цел дължимо поведение. Чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС и чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС уреждат правилата при промяна в обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, да се предостави ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната, но разпоредбата от ППЗДДС не се ограничава дотук, а въвежда и задължение това да бъде сторено по определен начин и форма. Именно затова и чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС е привързан в квалификацията му в чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС – за реда за предоставяне на обезпечение. Следователно чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС касае материалноправните предпоставки за предоставяне на обезпечение, а чл. 111г, ал. 1 от ППЗДДС и легитимния ред и форма това да бъде сторено. Едновременно с това констатираното нарушение е и по чл. 111г, ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС, който регламентира друга предпоставка, при наличието на която следва да бъде предоставено обезпечение. Това е когато данъчната основа на облагаемите доставки надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, за които е предоставено вече обезпечение.

Или,настоящата касационна инстанция подкрепя изводите на районния съд, че от посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП не може да се изведе категоричен извод за съответствие на фактите с проявата на конкретна норма, предвиждаща правнорелевантно поведение. Не може едно деяние да нарушава две разпоредби с еднакво съдържание, които са в условията на подчиненост, доколкото една е от по-висш ранг от другата.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и  на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева по предавен списък на разноските.Не се констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение,тъй като такива се претендират единствено за процесуално представителство пред настоящата инстанция и така договореният размер не би могъл да се приеме,че е прекомерен. 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив

 

 

                                                                                                                       

Р     Е     Ш     И :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение  № 597/10.04.2020 год., постановено по АНД № 7550/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ - ти н.с

  ОСЪЖДА  Национална агенция по приходите-гр.София  да заплати на „ЙОНИ ОЙЛ“ ЕООД,със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,ул.Гоце Делчев“№7,ет.1,представлявано от Ч.Й.К.разноски в размер на 650/шестотин и петдесет/лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                                                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                   

                                                                                        2.