№ 234
гр. Плевен, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20244400100065 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 и сл. от ТЗ,
вр. чл. 18 Закона за кредитиране на студенти и докторанти и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, правоприемник на „КЕЙ БИ СИ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ЕАД /преди „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД- гр.София,
подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. Т. С. -Л., с която срещу З. У./с
постоянен адрес в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/
е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата в общ размер на 105
006.54лв. по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.432, ал.1 от ТЗ и по чл.86 ЗЗД, с
петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общата сума от 105
006.54лв.. в т.ч.:
главница в размер на 82 144.92лева, от която: падежирала главница за
периода от 05.03.2022г. до 05.01.2024г. в размер на 11 645.53лв. и
предсрочно изискуема главница в размер на 70 499.39лв.;
възнаградителна лихва по чл.3.1 от договора за кредит в
размер на 21 542.10лева, включваща: отложена възнаградителна лихва,
начислена през гратисния период от 03.06.2015г. до 05.02.2022 г. в размер на
1
11 058.98 лева и редовна (възнаградителна) лихва в размер на 10 483.12 лева,
за периода от 05.03.2022г. до датата на предсрочната изискуемост на
задълженията на ответника, произтичащи от предоставения кредит;
обезщетение за забава върху просрочените вноски по чл. 3.2 от договора
за кредит в размер на 1 319.53 лева, начислено за периода от 05.03.2022г.
до датата на предсрочната изискуемост на задълженията на ответника,
произтичащи от предоставения кредит;
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предсрочната изискуемост до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с договор за студентски
кредит от 02.06.2015 г., сключен между РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)
ЕАД, ЕИК *** (Банка) и З. У. (Z. W.) (кредитополучател) Банката е
предоставила на кредитополучателя студентски кредит в размер на 82 144.92
лева, с краен срок за издължаване 05.02. 2032г. В съответствие с уговореното в
чл. 1.1. от Договора за кредит, кредитът е предоставен за заплащане на 12
броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 6845.41 лева.
Отпуснатият кредит е усвояван поетапно до пълния размер от 82 144.92 лева,
съгласно условията на сключения Договор, като окончателният му размер се
определя от сумата, усвоена до изтичане на срока по чл. 4.2 от Договора за
кредит.
Ищецът се позовава на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, съгласно който, договорът за
банков кредит е лихвоносен, и на чл.3.1 от Договора, в който е постигнато
съгласие между страните, че възнаградителната (редовна) лихва по кредита е в
размер на 7% за целия му срок. Кредитополучателят ползва при погасяване
гратисен период от 81месеца, съгл.чл. 4.2. от Договора, считано от датата на
сключване на Договора до 05.02.2022г., през който не дължи плащане на
главница и лихва по кредита. По време на гратисния период се начислява
лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се
капитализира годишно/чл.4.4/. Заплащането на тази лихва е отложено до
началото на изплащане от кредитополучателя на задълженията на
кредитополучателя, съгласно разпоредбата на чл. 4.8 от Договора за кредит.
Страните по сключения договор отнапред са определили размера
на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на
задължението за погасяване на главницата по кредита. В чл. 3.2. от Договора е
2
уговорено при забава в плащане на дължими суми по Кредита
кредитополучателят дължи лихва за забава Основния лихвен процент,
увеличен с 10 (десет) пункта годишни върху забавената сума (вноска или част
от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения.В съответствие с чл.4.8 от Договора страните са се уговорили
кредитът да бъде изплатен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни
(включващи главница и лихви) месечни вноски, дължими на 05-то число от
съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032г. Съгласно чл. 3.2. от
Договора при забава в плащане на дължими суми по Кредита
кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на основния лихвен
процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума (вноска или
част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения.
Ищецът твърди още, че с разпоредбата на чл. 6.2 от Договора
страните са уговорили, че Банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем при неплащане от кредитополучателя на три последователни
погасителни вноски.Твърди и това, че Банката е изпълнила всички свои
задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит от
02.06.2015г. - на кредитополучателя е предоставена уговорената парична сума
за възмездно ползване, която е усвоена от него. От страна на кредитора не са
нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни
задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните.
В исковата молба се твърди, че е налице неизпълнение от страна на
ответницата, която не е платила три последователни погасителни вноски,
поради което Обединена българска банка АД прави изявление с исковата
молба, с което упражнява правото си по чл. 6.2 от Договора, вр. чл. 432 от ТЗ,
да обяви всички неизплатени задължения, произтичащи от Договор за
студентски кредит от 02.06.2015г. за предсрочно изискуеми, считано от датата
на получаването на препис от исковата молба от ответника или негов
представител. Ищецът се позовава на Решение № 706/30.12.2010г. на ВКС по
гр. дело №1769/2009г., в което е прието, че самото предявяване на иска
поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата
молба. Поради това, че изявлението за обявяване на задълженията по кредита
3
за предсрочна изискуемост се прави с исковата молба, не е посочена и датата
на предсрочната изискуемост, доколкото е неизвестно кога изявлението на
ищеца ще достигне до кредитополучателя или негов представител в хода на
съдебното производство. Вследствие на това изчислените и описани в
исковата молба размери на претендираните редовна (възнаградителна) лихва и
обезщетение за забава са до датата на подаване на исковата молба, като се
заявява, че те ще бъдат допълнително уточнени, след като предсрочната
изискуемост на задълженията породи своето действие с получаването на
исковата молба от ответника или негов представител.
В заключение ищецът моли да бъде постановено решение, с което
да бъде осъдена ответницата З. У. (Z. W.) да заплати на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД, (в качеството на универсален правоприемник на
КЕЙ БИ СИ БАНК ЕАД, ЕИК ***, с предишно наименование
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК ***) следните суми, дължими по
Договор за студентски кредит от 02.06.2015г., а именно: главница в размер на
82144.92 лева, от която: падежирала главница за периода от 05.03.2022 г до
05.01.2024 г. включително в размер на 11645.53 лева; възнаградителна лихва
по чл. 3.1 от Договора за кредит в размер на 21542.10 лева, включваща:
отложена възнаградителна лихва, начислена през гратисния период от
03.06.2015г. до 05.02.2022г. в размер на 11058.98 лева и редовна
(възнаградителна) лихва в размер на 10483.12 лева за периода от 05.03.2022г.
до датата на предсрочната изискуемост на задълженията на ответника,
произтичащи от предоставения кредит; обезщетение за забава върху
просрочените вноски по чл. 3.2 от Договора за кредит в размер на 1319.53 лева
, за периода от 05.03.2022 г. до датата на предсрочната изискуемост на
задълженията на ответника, произтичащи от предоставения кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предсрочната
изискуемост до окончателното изплащане на задълженията.Претендират се и
направените по делото разноски -платени държавни такси и хонорари за вещи
лица, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.Към исковата молба са приложени и приети
следните писмени доказателства: Договор за студентски кредит от
02.06.2015г. заверено копие;Уверения от Медицински университет - Плевен по
чл. 10, ал. 3 от ЗКСД - 12 броя - заверени копия;Искания за усвоявания на
средства от студентски кредит - 12 броя - заверени копия;Платежни
4
документи за платени такси на Медицинския университет - Плевен -11 броя -
заверени копия.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника З. У., на основание чл.47, ал.6 от ГПК, служебен
адвокат Т. А., в който е взето становище, че исковите претенции са допустими
и основателни.
С определение от 20.05.2025г. е допуснато, на основание чл.214 от
ГПК, изменение на иска по отношение на цената на отделните искови
претенции, направено с писмена молба от ищеца „ОББ“ – АД от 19.05.2025г. в
следния смисъл : чрез намаляване на иска за главницата от 82 144,92 лева на
74 496,02 лева; чрез намаляване на иска за обезщетение за забава от 1319,53
лева на 1091,61 лева и чрез увеличение на иска за възнаградителна лихва от 21
542,10 лева на 28 173,94 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна: От „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД
като правоприемник на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД гр.София, с
предишно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр.София, са
предявени осъдителни искове против З. У. /гражданин на Великобритания/, за
заплащане на сумата в общ размер на 103 761.57лв., на основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.432, ал.1 от ТЗ, вр. чл.18 Закона за кредитиране на студенти и
докторанти и иск по чл.86 ЗЗД, с петитум: да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца главница в размер на 74 496.02лева, възнаградителна лихва
в размер на 28 173.94лева, начислена за периода от 05.07.2023г. до
07.02.2025г.; обезщетение за забава в размер на 1091.61 лева, начислено за
периода от 05.06.2023г. до 05.02.2025г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.01.2024г.
до окончателното им изплащане.
Безспорно е сключването на процесният договор за кредит между
страните, с описани подробно в исковата молба клаузи. Безспорно е и
усвояването на сумата по същия, с оглед на установеното от ВЛ Т. И. с
приетата СЧЕ. Не се оспорва от ответницата и материалната легитимация на
ищеца по предявения иск. На 02.06.2015г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД е
5
сключила договор за студентски кредит, по силата на който Банката е
отпуснала на кредитополучателя З. У. кредит в размер на 82 144.92лв., като
съгласно чл. 1.1. от договора кредита е предоставен за заплащане на 12 броя
такси за обучение от по 6845.41лв.Срокът на договора е 05.02.2032г., като е
уговорено плащането на /чл.4.8./ 120 месечни анюитетни вноски от
05.03.2022г. до 05.02.2032г. Кредитът е усвояван поетапно до размера на
сумата 82 144.92лв., представляваща усвоената главница. В договора е
посочено, че кредитополучателят ползва 81 месеца гратисен период, считано
от датата на сключването му до 15.02.2022г. През този период не се дължи
заплащане на лихва и главница. В чл.4.4. е уговорено, че по време на
гратисният период /03.06.2015-05.02.2022г./ банката начислява лихва върху
усвоената част от кредита, която лихва се капитализира към главницата
годишно, като съгласно заключението в случая е била начислена такава в
размер на 23180.27лв.След изтичане на гратисния период, лихвата е
разпределена на 120 равни месечни вноски и е прибавена към всяка от
вноските, като 1/20ч. е в размер на 193.17лв., с която сума е увеличена
месечната анюитетна вноска по кредита.Договореният лихвен процент е
фиксиран в размер на 7%, а при забава на плащанията се дължи лихва за
забава в размер на ОЛП увеличен с 10 пункта надбавка.Съгласно договора,
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че
кредитополучателят не предостави на банката документ от съответното висше
училище, удостоверяващ качеството му на студент или докторант с право да се
запише за следващ семестър за два поредни семестъра, както и при неплащане
от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни
вноски/чл.6.2/.
Ответницата е признала иска. Предмет на установяване е в какъв
размер точно е дължимата и неплатена от нея в сроковете по договора сума, от
кога следва да се счита за изцяло предсрочно изискуем кредита, като се
вземат предвид направените от ответницата плащания в изпълнение на
договорните и задължения.
За да отговори на тези относими въпроси, съдът взе предвид
заключението на назначената и неоспорена от страните ССчЕ, която е
съобразила посочените по-горе договорни клаузи, за да обоснове изводите си.
Съобразени са и данните в счетоводни документи и извлечения на банковата
6
сметка на длъжника за извършените от ответницата плащания, като вещото
лице Т. И. е стигнала до следните заключения : По кредита са усвоени суми в
общ размер 82 144.92лв., които съгласно договора са преведени по посочената
в него сметка на Медицински университет-Плевен, поетапно - на отразените в
заключението дати. За погасяване на вземането на банката, от ответницата са
заплатени общо 18 333.23лв. Погасителните вноски са формирани от
погасителен план с обща главница 82 144.92лв., 120 вноски с лихва от 7% и
193.17лв. лихва гратисен период, представляваща 1/120 част от лихвата в
размер на 23 180.40лв. С направените плащания са погасени : 3 090.72лв.
лихва за гратисния период/05.03.2022г.-05.06.2023г./; 7 648.90лв. главница по
вноски с падежи от 05.03.2022г. до 05.05.2023г.; 7325.42лв. редовна договорна
лихва за периода 05.03.2022г. до 05.05.2023г. и 268.19лв. наказателна лихва.
Погасяването на вноските е ставало по погасителен план, в който главницата е
равна на действително усвоената главница от 82 144.92лв., без да е
капитализирана чрез прибавяне към нея на начислената по време на гратисния
период лихва от 23 180.27лв.
Тъй като не се твърди до завеждане на делото да е обявявана на
ответницата по надлежен ред, предсрочната изискуемост на студентския и
кредит, е извършено изчисление на задължението по договора като за дата на
обявяване на предсрочната изискуемост по кредита, поради неплащане на
повече от три месечни вноски, е приета датата на връчване на препис от
исковата молба на особеният представител – на 07.02.2025г. Установява се от
заключението, че към тази дата, от З. У. са били просрочени 21 бр. месечни
погасителни вноски – за ериода 05.06.2023г.-05.02.2025г.Остатъкът от
задължението е в размер, както следва : просрочена главница/падежирала и
неплатена/ от 05.06.2023г. до 06.02.2025г. в размер на 11 301.67лв. и
предсрочно изискуема/от 07.02.2025г./ главница в размер на 63 194.35лв. или
общо главница в размер на 74 496.02лв.; договорна лихва от 05.07.2023г. до
05.02.2025г. в размер на 8 059.81лв. и предсрочно изискуема договорна лихва
от 06.02.2025г.-07.02.2025г. в размер на 24.58лв. или общо договорна лихва от
8084.39лв.; мораторна лихва върху просрочени главници от 05.06.2023г. до
05.02.2025г. в размер на 1091.61лв.; отложена лихва гратисен период от
05.07.2023г. до 06.02.2025г. в размер на 3863.40лв. и предсрочно изискуема
лихва гратисен период в размер на 16 226.15лв. или общо лихва гратисен
период 20 089.55лв. Така формирана общата дължимата от ответницата сума,
7
съгл. ССч експертиза, е в размер на 103 761.57лв.
Установява се от представената по делото справката ОД на МВР –
Плевен /л. 60/, че ответницата З. У. е имала статут на продължително
пребиваващ гражданин на ЕС в страната до 11.10.2022г. От справката за
пътуване на лицето е установено, че е напуснало страната на 03.07.2021г. през
ГКПП Аерогара София и няма отразено ново влизане.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи:Между страните е налице облигационно отношение, по
договор за студентски кредит от 02.06.2015г. Студентският кредит е
регламентиран в специален закон - Закона за кредитиране на студенти и докторанти
(ЗКСД), с който са разписани условията и реда за кредитиране на студенти и
докторанти с държавна финансова подкрепа. Качеството кредитополучател по
този закон притежава лице, което отговаря на изискванията по чл. 3, ал. 1 от
ЗКСД, в т.ч. да притежава качеството "студент" и гражданин на страна – членка
на ЕС или на ЕИП, които изисквания са били налице към момента на
сключване на договора. Дейността по отпускането на кредитите по този закон
се извършва само от банки, които са сключили с министъра на образованието
типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във
връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите,
съгл. чл.6, ал.1 от закона и банката-ищец е сред тези правни субекти.
Типовият договор е утвърден от Министъра на образованието и науката и от
Министъра на финансите, след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и обнародван в ДВ. Законът
уредежда въпросите: за максималния размер на кредита; за недължимост на
суми през периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната
специалност, през т.н. гратисен период; за начина на формиране на общия
размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния
период; за началния момент на дължимост на вноските по кредита; за срока на
цялостно погасяване на задълженията; за максималния размер на
възнаградителната лихва /7%/, с изрично предвидена нищожност на клаузи от
договорите, предвиждащи по-висок размер на договорната лихва. Изрично е
регламентирано /чл.17, ал.5 ЗКСД/ приложимост на чл. 143 - 148 Закона за защита
8
на потребителите, относно неравноправни клаузи в договорите за студенстски
кредит, като сключени от потребител.
Кредитополучателят е бил студент в Медицински университет –
Плевен, като процесния договор съответства на типовия договор и при
сключването му са спазени изискванията на ЗКСД.Договорът за кредит е
съставен двуезично - на български и английски език и е подписан от
ответницата на всяка страница. Установи се, че кредитът е усвоен до размера
82 144.92лв. за заплащане на съответните такси за обучение в МУ-Плевен.
Гратисният период по процесния кредит е изтекъл на 15.02.2022г. като
кредитополучателката е започнала обслужването му, превеждайки
ежемесечно суми за погасяване на вземанията на банката, което се установява
от заключението на ССчЕ. От заключението на вещото лице се установява
също, че с постъпилите суми са погасени вноските дължими до 05.06.2023г.
по посочения по-горе начин, като към момента на завеждане на делото на
19.01.2024г. има неплащане на повече от три последователни месечни вноски.
Това неизпълнение е обусловило правото на кредитора по чл.6.2 да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да изиска връщане на дължимите суми по
него преди настъпване на договорения краен срок за издължаване –
05.02.2032г. В случая няма доказателства ответницата да е била уведомена
преди завеждане на делото за намерението на банката да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем и такова волеизявление до нея не е
достигнало.Едва с настоящата искова молба е изпълнено задължението на
банката да уведоми длъжника за упражненото право на предсрочна
изискуемост на цялото задължение по кредита, за да се породят целените с
него правни последици. Обективираното в исковата молба волеизявление за
предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника с получаването на препис
от нея от назначения му особен представител на 07.02.2025г. Съдът, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да вземе предвид този факт, настъпил след
предявяване на иска, които факт е от значение за спорното право. Съгласно
решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I ТО, в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление, че кредиторът упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
9
Настоящият случай е именно такъв.
Съдът намира, че клаузата на чл. 4.4 от договора, предвиждаща,
че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 24, ал.1 от ЗКСД.
Нищожността на съответната клауза не води до нищожност на целия договор,
защото неприложимите поради неравноправния им характер клаузи могат да
бъдат заместени от съответната правна норма, на която противоречи. Така е
сторила и банката, която не е извършила въпросната капитализация. Освен
това начислената през гратисния период лихва е разделена на 120 части и е
включена в дължимите анюитетни вноски по погасителния план, а не е
погасявана с приоритет от направените плащания по договора.
Поради изложеното, съобразявайки заключението на ВЛ Т. И. по
приетата ССчЕ, съдът намира, че исковата претенция е основателна и
доказана и следва да бъде уважена за главница в размер на 74 496.02лв.; за
договорна лихва в размера на 8084.39лв. за периода 05.07.2023г. до
07.02.2025г. и лихва гратисен период в размер на 20 089.55лв. или обща за
възнаградителна лихва в размер на 28 173.94лв.; за мораторна лихва върху
просрочени главници от 05.06.2023г. до 05.02.2025г. в размер на 1091.61лв.
Сумата на главницата се дължи, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 06.02.2025г.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати и направените по делото разноски от ищеца в размер общо на 8
610.26лв., в т.ч и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. У., гражданин на ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, родена на
***г., с паспорт на Обединеното кралство № ***, с неизвестен адрес в
РБългария, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД,като
правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД/преди „Райфайзенбанк
България“ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр. София, 1463, район
10
„Триадица“, бул.“Витоша“ 89Б, ЕИК ***, представлявано от С.А.Г. и Т.В.М.-
изпълнителни директори, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, вр.
чл.18 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти сумата 74 496.02
лева, представляваща главница; сумата 28 173.94 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 05.07.2023г. до
07.02.2025г., сумата 1091.61 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 05.06.2023г. до 05.02.2025г., ведно със законната
лихва върху главницата от 74 496.02лв., считано от 06.02.2025г. до
окончателното и заплащане-дължими по договор за студентски кредит от
02.06.2015г.
ОСЪЖДА З. У., гражданин на Великобритания, родена на ***г., с
паспорт на Обединеното кралство № ***, с неизвестен адрес в РБългария, да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“АД, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД/преди
„Райфайзенбанк България“ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1463, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 89Б, ЕИК ***, представлявано
от С.А.Г. и Т.В.М.-изпълнителни директори сумата 8 610.26лева за направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11