Р Е Ш Е Н И Е
№
260062
Гр.Бяла, 21.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, II-ри граждански състав, в публично заседание на девети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при участието на секретаря Мариета
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 530 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от Г.И.Д. срещу М.Г.К..
Ищцата моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответницата да й заплати сумата от 610
лева, представляваща размер на обезщетение по чл.45, ал.1, във връзка с чл.52
от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди - унижение на честта и достойнството
на ищцата, вследствие на отправени от
страна на ответницата думи „… направила
ремонт на къщата, в която живее, с пари на Читалището", на 23.06.2020г. в
село Широково, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
23.06.2020г. до окончателното погасяване
на вземането. Претендира, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по
делото.
Ищцата
твърди, че на 23.06.2020 г. от 11.00 часа, в село Ш., община Д.м., област Р.,
пред сградата на НЧ „Х.Б. - 1927", се провела среща на жителите па селото с кмета на община
Д.м.- Б.Б. Поводът за това бил работата на кметския наместник – Г.М. Едни
жители се изказвали в нейна подкрепа,
други - не. Това породило напрежение
сред присъстващите близо 40 човека. Тогава ответницата си позволила, пред
всички тези хора, да каже по адрес на ищцата, че била направила ремонт на
къщата, в която живее, с пари на Читалището.Поддържа,че това не отговаряло на
истината. В този момент чувството на
ищцата за чест и човешко достойнство било тежко и непоправимо засегнато.
Накърнено било и доброто й име в обществото, тъй като с години изграждала
авторитета си на активен и честен общественик, в качеството си на Председател на
читалището. Напуснала обидена срещата. В резултат на това ищцата изпаднала в колебливо състояние на отчаяние, примесено с
гняв, като моменти на пълна отпуснатост и липса на жизнен тонус се редували с моменти на силна нервност. Здравословното й
състояние също било разклатено. Кръвното й налягане се дестабилизирало, като
варирарало от ту много ниско, ту твърде
високо. Загубила жизнен тонус и това можело да се види дори по лицето й. което
било необичайно бледо. Съпругът й започнал да се плаши от непосредствената
възможност да получи сърдечен или мозъчен удар, или да развие друго тежко
заболяване. Чувствала се потисната при общуване с хората, присъствали на тази
среща.Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
по иска, с който се оспорва същия както по основание, така и по размер. Заявява,
че не е употребила думите „..направила ремонт на къщата в която живее с пари на
Читалището“ . Не оспорва, че на
23.06.2020г. било насрочено събрание в
с. Ш. от Кмета на Община Д.м. с цел отчет работата на кмета и неговия кметски наместник
в с.Ш. Тъй като ищцата желаела да бъде назначена за кметски наместник на
мястото на сегашния превърнала събранието в избори, като тя била единствения
кандидат за поста. Твърди, че на събранието и дума не е ставало за Народно
читалище „Х.Б.” с. Ш., нито за дейността му, тъй като целта му била друга. В
края на събранието В.Б. най-нагло взел участие, като предложил ищцата за поста „кметски
наместник“. Последвал смях от всички присъстващи, като според ответницата най-вероятно
това била и причината за физическото състояние и неразположение на Д. след
събранието, а не отправени към нея обвинения. Претендира отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На
23.06.2020г. от 11.00 часа пред сградата на НЧ ,, Х.Б.- 1927” в с. Ш., община Д.м.,
област Р. била проведена среща с жителите на селото с кмета на община Д.м.във
връзка дейността и работата на кметския наместник в с.Ш. Напрежение и различни
реакции, дебати и изказвания е предизвикало предложението на св. В.Б.за кметски
наместник на с. Ш. да бъде избрана ищцата Г.Д..Това предложение придизвикало
смях от присъстващите на събранието, т.к. повечето от тях подкрепяли досегашния
наместник. Св.Р.С. гласно и пред всички се е изказала против това предложение,
след което е последвала реакция от страна на св. В.Б., /ирелевантно за предмета
на спора е установяване наличието на конфликт между тях. Кметът на Д.м. също е
изразил становище, че е против предложението за нов кметски наместник на с. Ш. Състоял се е разговор между М.К. и св. В.Б.,
който не е бил чут непосредствено от ищцата, а
й бил предаден от свидетеля Б. Тук е мястото да се посочи, че безспорен
е факта, че към него момент ищцата е заемала длъжността „Председател“ на
читалището в с.Ш. Минути след развитието на тези събития Г.Д.
напуснала събранието заедно със свидетелите В.Б., Г.В. и съпруга си.
За установяване на
изложената фактическа обстановка по делото са ангажирани гласни доказателства и от двете
страни.
Свидетелят
В.Б.установява, че в следствие на отправеното от него предложение последвал
разговор между него и ответницата М.К., който не е бил чут непосредствено от
ищцата - Г.Д.. Свидетеля заявява:“
....не съм чувал М. да се обръща към Г.Д....каза по неин адрес, но го каза към
мен.“, „…..тя тогава каза: „А, Г., от къде взе пари да си направи ремонт на
къщата? От читалището.“ Това го каза на мен. В последствие разбрах, че и Г.Д.
го е чула това нещо. Тя беше зад мен. Г. ми каза: „Какво говорят по мой адрес?
, “ …. Г.Д. беше зад мен и за това съм сигурен,
че е чула репликата на М.. Коментирахме с Г.Д. тези неща. Аз казах какво съм
чул. Бяхме заедно с Г.Д. на една редица. Излязох малко напред да говоря с
Кмета, тъй като аз основно исках да се смени кметския наместник и след тази моя
реплика М. ме дръпна и говорихме, и другите бях зад мен. От реакцията на Г.
разбрах, че е чула думите, защото каза как могат да говорят така по мой адрес.
Когато ме попита какво се говори по нейн адрес, аз казах какво съм чул.“
Свидетелката Г. В. установява,
че е присъствала на въпросната среща. Твърди, че свидетеля Б. и ответницата
влезли в спор, като последната казала: „А, добър председател. Нали с пари на читалището
си направи къщата“, по нататък свидетелката твърди:“… Мисля, че и Г. чу, защото
остана като попарена. Г. беше изненадана. Реакцията на Г. беше изненада и
обида. Сподели ми, че не може да понесе това нещо и има нужда от помощ, и си тръгнахме
заедно. Имах чувство, че удар ще получи. Беше много тежко обвинение. След това Г.
вдигна кръвно. Обажда ми се по телефона
и ми каза колко й е кръвното. След това ходих в тях и не беше добре. Беше
повръщала и каза, че не се чувства добре. „
Свидетелката Р.С.
заявява:“ В края В. предложи Г. да стане кмет, но аз се възпротивих към Г. и казах,
че това никога няма да стане. Казах го на всички пред събранието. Той вдигна
ръка да ме удря. Започнаха да се смеят всички от нашето село, около 50 човека.
Това няма да стане, тя да стане кметица. Малко преди това кмета каза, че докато
той е кмет, Г.М. ще бъде в неговия мандат “Тази свидетелка установява, че не е
видяла разговор между ответницата и свидетелят Б. -„Аз имах видимост. Бяхме в
кръг. Не съм виждала М. и В. да говорят. Те изобщо не са говорили. Аз бях там
през цялото време. Последна си тръгнах. М.
малко преди мен си тръгна. Г. си тръгна най-напред. Като започнаха всички да се
смеят с нея“.
Свидетелят Г.Г. твърди:
“ Г. и М. бяха на събранието. Г. пред мен на два - три метра. М. по надолу беше на пет метра. Беше почти до
кмета Б.…В. бегло го познавам. Беше на събранието. Бяха в една редица. Г.,
другата Г. – свидетелката, и В. М. беше по надолу. Не беше близко до В., доколкото си спомням“. Този свидетел също
заявява, че не е видял да се провежда разговор между св.Б. и ответницата - „Разговор
между В. и М. не съм виждал. Вдигна ръка срещу Р. и тя само да се запази вдигна
ръце. Това го видях с очите си. Стана нещо. Р. и В. бяха на близко разстояние. На метър - два. В. замахна да я удари. Не съм
мерил разстоянието. Само видях като ръкомахаха и Р., и В.. …..След като каза
това В., 40 човека реагираха като се смяха. И аз се смях. Имаме си кметица и
всичко, и не мога да разбера това нещо. От тази гледна точка се смях. Д.
напусна събранието когато кмета му отговори, че няма да стане тази работа и
четиримата си тръгнаха. В., съпругата му, Д. и другата Г., и мисля, че и бат И.
беше там.“
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Правното основание на
предявения иск е по чл. 45 от ЗЗД във вр.с чл.
52 от ЗЗД.. Фактически състав на правната норма включва:.
- деяние ( действие или бездействие) ;
- противоправност на деянието ;
- вина на дееца ;
- вреда (
имуществена(под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или
неимуществени (морални )вреди;
- причинна връзка между виновното и
противоправно деяние и причинената вреда
(вредите трябва да са „пряка и непосредствена последица от увреждането“
( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД).,като вината се предполага до доказване на
противното ( чл. 45 ал. 2 от ЗЗД ).
Предявеният иск е
допустим. При преценка по същество, извършена въз основа на събраните по делото
доказателства, относими към претенцията на ищеца, съдът намира иска за неоснователен. Това е така, т.к.при
гореизложената фактическа обстановка не се установи по категоричен и несъмнен
начин, че ответницата е извършила деликта. Ангажираните от ищцата доказателства
са непоследователни и вътрешно противоречиви, а и още повече, че се
разколебават от проведеното от ответницата насрещно доказване. И двете групи
свидетели, явно обслужващи каузата на страната, в чиято полза свидетелстват
взаимно си противоречат в показанията. В този смисъл съдът намира ,че не следва
да се кредитират изцяло. Съдът счита, че най-прецизни и отговарящи на това,
което действително се е случило са показанията на свидетелят Георги
Георгиев,който най-пълно и точно пресъздава случилото се на 23.06.2020г. Този
свидетел с категоричност заявява, че не е видял разговор между В.и М..
От друга страна даже и
да се приеме обратното,съдът отново счита иска за неоснователен.
От съдържанието на исковата молба следва
извода,че релевираното от ищцата непозволено увреждане визирано с
израза“направила ремонт на къщата,в която живее , с пари на Читалището“ се
основава на нарушение отстрана на ответницата на
императивни правни норми от областта на наказателното право. Това са
нормите на чл. 146 и чл. 147 от НК, а
именно съставите на „обида“ и „клевета“. Противоправното поведение на ответницата
се обосновава именно с нарушение на тези прави норми. Това налага да се
изследват фактическите състави на тези
правни норми.
Според текста на
чл.146 ал.1 от НК обидата има две форми на изпълнителното деяние- обидни думи и
изрази, епитети, квалификации, сравнения или общо казано“вулгарен и недопустим
език“, или обидни действия, жестове, мимики.
Обидните думи или действия трябва да засягат честта или достойнството на
пострадалия, да представляват унизително отнасяне към пострадалия. Обидните
думи или действия трябва да са възприети от пострадалия (да са достигнали до
него). Това може да стане както
непосредствено (чрез личното
присъствие на пострадалия по време на
обидата), така и опосредствено (чрез печата, радиото, телевизията, по телефона,
чрез писмо, чрез трето лице, дигитално, както и чрез всички съвременни
форми на интерактивна комуникация).
Деянието трябва да бъде извършено умишлено. Допустими
са и двете форми на умисъла-пряк или евентуален
умисъл. Същественото при обидата е „целта“ на деянието. Обидните думи
или действия трябва да имат за цел именно да унизят честта и личното достойнство
на пострадалия.
Клеветата по чл. 147
ал.1 от НК също има две форми на
изпълнителното деяние. Първият е разгласяване на позорно обстоятелство. Това
представлява разгласяване на определен факт за пострадалия, който е укорим от
гледна точка на общоприетите морални
норми. Другият състав на изпълнителното деяние е приписване на престъпление.
Престъплението трябва да е достатъчно описано, макар и не напълно
конкретизирано.
Позорното
обстоятелство или клеветата трябва да
са неистински, лъжливи, да не са
извършени от оклеветения. Те трябва да накърняват доброто име на лицето в
обществото, да компрометират честта и достойнството му, да го характеризират
негативно, да уронват авторитета му и оценката на околните за него. От
субективна страна деянието трябва да
бъде извършено умишлено, като са допустими и двете форми на умисъла-пряк или
евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава неверността на разгласените
обстоятелства и въпреки това да ги разпространява. Разгласяването може да стане
по начините, които бяха описани за обидата.
Каква е разликата
между обидата и клеветата? Разликата е в характера на информацията.
При обидата дееца дава
собствена негативна оценка за личността на пострадалия, която се изразява в
обидни думи, изрази, епитети, квалификации или обидни жестове и мимики.
При клеветата такава
собствена личностнова оценка липсва.Там имаме разгласяване на определени
неверни факти - невярно позорно обстоятелство или невярно приписване на
престъпление.
Настоящата инстанция
счита, че с действията си ответницата не
е осъществила състава на престъплението
„обида„. Както бе посочено по –
горе, от обективна страна обидата
представлява обидни думи и изрази, квалификации, сравнения и епитети, които
унижават честта и достойнството на пострадалия . За обидни действия в случая не може да се
говори. Преценката е относно обидни думи и изрази. В исковата молба не се
съдържат обидни изрази и думи по смисъла
на закона. При положение, че съставът на престъплението“обида“ не е осъществен
от обективна страна безпредметно е да се изследва субективната страна на
деянието –вината на дееца.
По отношение
фактическия състав на престъплението „клевета“.
Съдът счита, че видно и от установената по-горе фактическа
обстановка, че не са налице данни ответницата да е разгласявала позорни
обстоятелства за ищцата. Както бе посочено по –горе, фактическият състав на
тази проявна форма на изпълнителното деяние предполага разгласяване на
определен факт, който е укорим от гледна точка на морала, като деецът съзнава
неверността на разгласения факт и въпреки това го разгласява.
Обстоятелството, че
ответницата е заявила: „А, Г., от къде взе пари да си направи ремонт на къщата?
От читалището.“ не представлява разгласяване на позорно
обстоятелство по смисъла на закона. По скоро навежда на извода, че е
осъществена другата проявна форма на престъплението „клевета“, а именно –
„приписването на престъпление“.
Според константната съдебна
практика, когато на дадено лице се приписва престъпление, се изисква да е за
общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика
на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта
на дееца. В настоящата хипотеза това не е налице. От изявлението на ответницата
не може да се направи извод за наличие на деяние, конкретизирано чрез неговите обективни
признаци, време и място на извършване. Само по себе си визираното изявления имат оценъчен, субективен характер и
изразяват лично мнение на ответницата.
Тъй като израза „А, Г., от къде взе пари да си направи
ремонт на къщата? От читалището.“ , защото няма никакви обективни данни по
делото да е използван израза „направила ремонт на къщата, в която живее, с пари
на Читалището“, то същият е използван
във връзка с обстоятелството, че ищцата е заемала длъжността „Председател“ на
това читалище и същият е насочен към нея в това й качество, казуса следва да
бъде разгледан и през призмата на чл.10 от Европейската конвенция за защита
правата на човека, съобразявайки доколко изнесеното е израз на правото свободно
да се изразява и разпространява мнение, гарантирано в чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ, разтълкувано в решение № 7 от 4.06.1996г. по к.д. № 1/96г.
на Конституционния съд. В посоченото решение по тълкуване разпоредбите на чл.39, 40 и 41 от КРБ се сочи, че с тях се
"гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави
достояние на останалите, както като лично поведение, така и като социален
процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на
средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко
демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или
съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и
възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче
не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10 параграф 2 от ЕКЗПЧ допуска, а Конституцията на РБ в чл.39 ал.2
въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57 ал.2
от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с
упражняването им по начин, който да накърнява права или законни интереси на
други.
По отношение на клеветата най-важният критерий за
преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е общественозначимо
и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва
за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4 ал.2 и
чл.32 ал.1 от КРБ, като се разширяват границите на приемливата критика по
отношение на лице, действащо в качеството на обществена фигура, при справедлив
баланс между интересите на общността и интересите на индивида. В тази насока са
и решенията на ЕСПЧ при проверка на съответност с оглед изнесените факти, без
да се пристъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Той е
презюмирал, че приемайки една публична роля, политиците и другите обществени личности
се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в параграф 2 на чл.10 на
Конвенцията.
На следващо място даже и да се приеме ,че ответницата
е превишила рамките на допустимите норми и балансът между правото на свободно
изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото
на чест, достойнство и доброто име, то съдът намира,че за да е налице пълният
фактически състав на деликта, следва да бъдат установени и останалите елементи,
а именно: конкретни вреди /неимуществени и/или имуществени/, както и причинната
връзка между тях и действията на делинквента,което в настоящият казус не беше
сторено от страната носеща доказателствена тежест за това.
Според правната
доктрина и съдебна практика, вредата представлява промяна на имуществото,
правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат както имуществени – претърпяни
загуби и пропуснати ползи, така и неимуществени, стига да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди са болките и
страданията/негативните психически преживявания/, които търпи или ще търпи
увредения. Същите се дефинират най – общо като състояние на болки и
страдания – физически или психически, на телесен, психически, емоционален и/или
социален дискомфорт, в отрицателни емоции, като гняв, стрес, уплаха, срам,
неудобство и прочие, които пострадалият преживява по повод на конкретно противоправно
деяние, извършено спрямо него – обида, клевета, телесна повреда и
др.
По
делото не са ангажирани никакви обективни факти, данни, доказателства, не са представени
медицински документи, епикризи, амбулаторни листи от извършени медицински
прегледи, които евентуално биха установили влошаване здравословното състояние
на ищцата. Твърденията, изходящи от ищцата и свидетелските показания на св. Г.В., която е придобила сведения за
здравословното й състояние /повишено кръвно налягане и повръщане/ посредством
телефонен разговор, не се подкрепят от други доказателства. Не е доказана
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди /влошено
здравословно състояние/, поради преживени силни негативни емоции и деянието.
Видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели, ищцата си е
тръгнала от събранието, веднага след изказванията на кмета и негативните изказвания от жителите на селото по повод
предложението на нейната кандидатура за км. наместник. Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало.
Ето
защо предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен и на това основание.
Само
за пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че съдът след като се запозна
с писмените бележки на пълномощника на ищцата, счита, че целта на делото не е
обезвреда на вреди претърпени от ищцата, а съвсем друга, като намира, че е
абсолютно недопустимо с целите на гражданския процес да се цели постигане на
друг резултат.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски. Същите се претендират от пълномощника на ответницата на
основание чл.38 от ЗА. Съгласно визираната норма в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ
и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, което
съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да сезира съда с искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и
съответната сума се присъжда в негова полза. За подаване на съответното искане
не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на
производството по делото страна, нито изходящо от нея изявление, присъждането на адвокатското възнаграждение
не е свързано пряко със защита правата на представляваното лице, като
разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл.78 ГПК правила за
дължимост на направените разноски. В конкретния случай, предвид неоснователността на иска, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение на редовно упълномощените
адвокати от страна на ответницата, в размер на общо 300 лева, съобразено с Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.7, ал.2, т.1.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявения от Г.И.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против М.Г.К., с адрес: ***, иск с правно основание чл.52 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 610.00 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - унижение на честта и достойнството на ищцата,
вследствие на отправени от страна на ответницата думи „…направила ремонт на
къщата, в която живее, с пари на Читалището", на 23.06.2020г. в село Ш., ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта 23.06.2020г. до окончателното погасяване на
вземането.
ОСЪЖДА Г.И.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на адв.И.М., регистрирана
в АК Русе, с адрес гр.Р., ул“П.“ № ** сумата
от 300.00 /триста/ лева, представляваща адв. възнаграждение за процесуално
представителство по гр.д. № 530/2020г., по описа на БРС, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/