№ 74
гр. Смолян, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500046 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№167/24.012022г.от
„ГОРОВЛАДЕЛСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СВЕТИ ДУХ""
със седалище и адрес на управление: гр. Чепеларе ул.Мурджовска №1А, с
ЕИК: *** представлявано от А.А. - председател, действащ чрез адв.Е.Р.
против решение № 53/23.12.2021г. по гр. дело № 47/2021 г. по описа на
Районен съд Чепеларе,с което е отхвърлен предявения от Горовладелска
производителна кооперация "Свети Дух" ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Чепеларе, ул.Мурджовска №1А, представлявана от А.Д. -
председател, иск с правно основание чл.439 ТПК срещу Г..И. К., ЕЕН
**********, с адрес: гр. Чепеларе, ул.Христо Ботев № 27, за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 1
898,50 лева, от които вземане за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на
Районен съд-Чепеларе в размер на 1 398,50 лева присъдени с решение №
78/17.06.2019г. на PC-Чепеларе и сумата от 500 лева разноски по в.гр.д№
349/2019г. по описа на Окръжен съд Смолян присъдени с решение №
15/17.01,2020г. на ОС-Смолян, всички представляващи вземане по
изпълнителен лист от 26.02.2021г. и предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 4/2021 г. по описа на СИС при Районен съд-Чепеларе,
поради погасяване на вземането чрез извършено прихващане с насрещно
вземане на ГПК"Свети Дух"" към М.Г. К.а, ЕГН **********, породило
действие към 20.10.2020 г. и е осъдена ГПК "Свети Дух" да заплати на Г. ИЛ.
К. разноски по делото в размер на 300лв.Счита така постановеното решение
1
за незаконосъобразно и необосновано, като при произнасянето си намира ,че
районния съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, както и
неправилно е приложил материалния закон.Счита ,че правилно
първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка, а именно,
че в случая са налице предпоставките за извършване на прихващане от страна
на ГПК „Свети Дух“, тъй като вземането, което тя има и вземането, което М.
К.а е прехвърлила на Г.К. са изискуеми, ликвидни, еднородни, както и че
разпоредбата на чл. 103, ал.З ЗЗД се явява приложима, тъй като кооперацията
в качеството и на длъжник не е изразила съгласие, за прехвърляне на
вземането, което М. К.а има спрямо нея в полза на Г.К..
Намира ,че районният съд неправилно е приел, че след извършената цесия
кредитор на кооперацията за сумата 1898, 50 лв. се явява Г.К. и
волеизявлението за прихващане следва да се отправи към него. Намира ,че
чисто бланкетно и без никаква опора в събраните по делото доказателства и
разпоредбите на материалния закон, районен съд Чепеларе е приел , че
цесията не е породила своето действие, независимо, че ответникът изрично е
възразил по изпълнителното дело за извършването и и независимо, че
ответникът е уведомен за нея не само по изпълнителното дело, но и с
исковата молба на настоящото производство. Моли въззивния съд да обърне
внимание ,че кооперацията е направила изрично изявление за прихващане, в
което заявява:,, Настоящото считайте за изявление за прихващане по смисъла
на чл.104 от ЗЗД, като се прихващат взаимно дължимите, изискуеми и
ликвидни суми, като същите следва да се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях, а именно дължимата от "ГОРОВЛАДЕЛСКА
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СВЕТИДУХ"" сума от 1 898.50 лева
се прихваща от дължимата от М.Г. К.А Счита ,че ясно е посочен предмета на
прихващане и насрещните вземания.Счита ,че изявлението е получено както
от М. К.а, така и от Г.К. . Независимо дали изявлението за прихващане е
направено директно на новия кредитор, то това изявление за прихващане му е
съобщено, като изрично по изпълнителното дело е депозирано искане за
прекратяването му, поради наличие на валидно изискуеми насрещни
ликвидни вземания и извършено прихващане до сумата на по-малка от тях.
Твърди ,че ответника е бил известен за това искане и това изрично изявление
от страна на кооперацията, като с изрична молба от 26.03.2021 г. от името на
Г.К.., т.е. преди образуване на настоящото исково производство е направено
изявление, че с оглед на обстоятелството, че е налице цесия няма как да има
прихващане. Видно от изричния текст на депозираната молба, че изявлението
да прихващане е стигнало и до новия кредитор, който обаче изрично се е
противопоставил на същото и не е признал правните последици, поради което
е станал причина за завеждане на делото и цесията т.е. прихващането е
стигнало както до стария, така и до новия кредитор.Счита ,че превратно се
акцентира, че задължението към цесионера може да бъде прихванато с
вземането към цедента. От цитирането на това изречение и подчертаването
към цесионера намира ,че по никакъв начин не може да се обоснове извода,
че изявлението за прихващане следва да бъде направено към цесионера.
Цитираните съдебни решения сочат вземанията, които се погасяват при
2
наличие на изявление за прихващане, но не сочат и не коментират адресата на
това изявление за прихващане.При така формулираното изявление за
прихващане, дословно цитирано по-горе,моли съда да установи ,че не се
уточнява кой е носителя на вземането към момента на изявлението, а същото
се индивидуализира с основание, размер и длъжник, но не и кредитор, за да се
правят горните изводи.Намира ,че в случая изявлението за прихващане е
направено към лицето, с което кооперацията има взаимно изискуеми
ликвидни вземания от една страна и от друга страна е достигнало като
изявление и до новия кредитор. Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗЗД,
погасителният ефект на волеизявлението настъпва към първата възможна
дата, когато двете вземания са съществували със своята ликвидност и
изискуемост.Счита ,че в случая, това е датата на влизане в сила на Решение
№ 78/17.06.2019г. по гр. д № 18/2017г. по описа на Районен съд Чепеларе и
Решение № 15/17.01.2020г. по в.гр.д.№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд-
Смолян и двете в частта за разноските, влезли в сила на 20.10.2020г. съгласно
Определение № 704 от 20.10.2020г. на ВКС,ГК, III г.о по к.гр.д. № 1524 по
описа за 2020г., която дата предхожда договора за цесия и прехвърлянето на
вземането.В случая счита ,че не е налице хипотезата на чл.103, ал.З от ЗЗД,
тъй като доверителят и не се е съгласил с извършената цесия, поради което
и по аргумент на противното е бил в позицията да направи изявлението за
прихващане.Твърди ,че Кооперацията изрично е оспорила договора за
продажба на вземания и в този случай има право да прихване своето
задължение с насрещни задължения на цедента с волеизявление, отправено
към цедента.
Установява ,че с молба вх. № 155/26.03.2021 г. ответникът Г.К. изрично е
оспорил възможността за извършване на каквото и да е прихващане, тъй като
към 19.02.2021 г„ а и към 22.02.2021 г. според ответника ГПК „Свети Дух"
вече не е имало задължение към М. К.а, а към цесионера, поради което не е
имало две насрещни задължения, които да се прихванат.Така нареченото
изрично изявление за прихващане ответникът е получил дори най-късно да
приемем с депозиране на исковата молба, като и до настоящия момент от
негова страна липсва молба за прекратяване на изпълнителното производство
с признание на така извършеното прихващане. Счита ,че съдебната практика
е последователна и безпротиворечива, че дори да се приеме, че изявлението
да прихващане, прехвърляне на вземане, предсрочна изискуемост или каквото
и да било друго изявление, може да бъде инкорпорирано и в самата искова
молба и с получаването на същата, тя дори да има характера на изявление за
прихващане е връчването й на ответника.Намира ,че всички тези действия
сочат, че от страна на ответника се оспорва възможността за извършване на
прихващане, въпреки изричната разпоредба на чл.103, ал.З ЗЗД на първо
място и на второ място с поведението си ответникът е станал повод за
завеждане на настоящото производство, поради което същият дължи при
благоприятен изход за ищцовата страна и тежестта на разноските, сторени в
настоящия процес от страна на ГГЖ „Свети Дух".Намира ,че по време на
съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за това. че
исковата претенция по съществото си е основателна, като в случая
3
изпълнителното производство насочено срещу Горовладелска
производителна кооперация "Свети Дух" следва да бъде прекратено, тъй като
задълженията са погасени чрез извършеното прихващане с насрещно вземане
към М. К.а и към момента същите не съществуват, поради и което не биха
могли да се реализират принудително.Счита ,че направеното от страна на
първата инстанция прилагане на закона е формалистично и не държи по
никакъв начин сметка за буквата и духа на закона.Поради това моли
въззивния съд да отмени решение № 53/23.12.2021 г. по гр. дело № 47/2021 г.
по описа на Районен съд Чепеларе, като неправилно постановено и вместо
него постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявения иск от
Горовладелска производителна кооперация "Свети Дух" като постанови
решение, с което да признаете за установено на основание чл.124, ал. 1 ГПК
във връзка с чл.439 ГПК по отношение на Г. ИЛ. К.. ЕГН **********. че
"ГОРОВЛАДЕЛСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СВЕТИ ДУХ"" с
ЕИК: ***, НЕ дължи сумата в размер на 1 898,50 лева, от който вземане за
разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа на Районен съд-Чепеларе в размер на 1
398.50 лева присъдени с Решение № 78/17.06.2019г. на PC-Чепеларе и сумата
от 500 лева разноски по в.гр.д№ 349/2019г. по описа на Окръжен съд Смолян
присъдени с Решение № 15/1701.2020г. на ОС-Смолян, всички
представляващи вземане по Изпълнителен лист от 26.02.2021г. и предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20215450400004/2021г.
по описа на СИС при Районен съд-Чепеларе, поради погасяване на вземането
чрез извършено прихващане с насрещно вземане на "ГОРОВЛАДЕЛСКА
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СВЕТИ ДУХ"" към М.Г. К.А, ЕГН
**********, породило действие към 20.10.2020г. и присъди на доверителя и
направените и пред двете съдебни инстанции разноски, съобразявайки
представените списъци по чл.80 от ГПК, включително и пред въззивната
инстанция в пълен размер.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№
355/16.02.2022г. от Г. ИЛ. К. ЕГН:**********с постоянен адрес :гр.Чепеларе
ул."Христо Ботев" 27, чрез адв. Т.Д. , която намира ,че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното с нея Решение № 53/23.12.2021 г. по гр.д.№
47/202Н. по описа на Районен съд гр.Чепеларе е валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който моли въззивния съд да потвърди изцяло.Счита
,че няма спор между страните относно установената от съда фактическа
обстановка, въз основа на приобщените доказателства,че ГПК "Свети Дух" е
осъдена, с влезли в сила решения, да заплати на М.Г. К.а разноски по гр.д.№
18/2017г. по описа на ЧРС в размер на 1398.50 лева и разноски по в.гр.д.№
349/2019г. по описа на окръжен съд Смолян в размер на 500 лева;На
26.02.2021г. е издаден изпълнителен лист за вземанията за разноски от
ЧРС;На 12.02.2021г. М. К.а прехвърля на Г.К. с договор за цесия с нотариална
заверка на подписите, вземанията си за разноски по гр.д.№ 18/2017г. по описа
на ЧРС в размер на 1398.50 лева и разноски по в.гр.д.№ 349/2019г. по описа
на СмОС в размер на 500 лева; С Писмо Изх.№ 187/19.02.2021 г. ГПК "Свети
Дух" отправя до М.Г. К.а изявление за прихващане на две ликвидни и
изискуеми вземания помежду им;С Молба вх.№ 94/04.03.2021г. до ДСИ при
4
ЧРС Г.К. образува изп.д.№ 4/2021г. по описа на СИС срещу ГПК "Свети Дух"
за събиране на прехвърлените му от М. К.а вземания, с договора за цесия от
12.02.2021г.; С възражение вх.№ 136/22.03.2021 г. депозирано по изп.д.№
4/2021г. по описа на СИС, ГПК "Свети Дух" иска прекратяване на
изпълнителното дело позовавайки се на извършено прихващане, прилагайки
изявлението за прихващане отправено до М. К.а;С молба вх.№ 155/26.03.2021
г. Г.К. заявява, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното
дело, тъй като длъжникът - ГПК "Свети Дух" не е извършил надлежно
прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД, както и че след извършената цесия М.
К.а не е носител на вземанията.На 31.03.2021г. ГПК "Свети Дух" предявява
настоящия установителен иск по чл.439 ГПК срещу Г.К..Намира че без
основание жалбоподателя твърди, че обжалвания съдебен акт бил бланкетен
и не се основавал на закона, съдебната практика и доказателствата по делото.
Нещо повече, счита ,че се прави опит във въззивната жалба за превратно
тълкуване и прилагане на практиката на ВКС, както и да се придаде правно
действие на определени актове, каквото те нямат.Счита ,че неоснователно
жалбоподателят оспорва правния извод на първата инстанция, че при
извършена цесия надлежното прихващане длъжника следва да отправи до
цесионера, който след цесията е носител на вземането, а не до цедента, който
след цесията и към момента на прихващането не е носител на вземането.
Извода, че именно до цесионера следва да се отправи изявление и в неговото
вземане да се прихване, следва както с оглед разпоредбите на чл.103 ал.З и
чл.104 ЗЗД, така и с оглед цитираната и от ищеца и от ответника съдебна
практика на ВКС, която ищеца-въззивник опитва да тълкува превартно.Счита
,че жалбоподателя - длъжник е имал правото да извърши прихващане на
вземането си към М. К.а - цедент със задължението си към Г.К. - цесионер, в
случая обаче такова прихващане не е извършено. Видно от текста на
изявлението за прихващане получено от М. К.а на 22.02.2021г. - ненадлежно
ищецът е заявил прихващане на вземането му към М. К.а със задължението му
към М. К.а, каквото към този момент вече не съществува поради извършената
по-рано цесия.Както е посочено и в съдебната практика на ВКС
"Законодателят е предвидил редица изключения от изискването за
насрещносг на двете вземания, предмет на компенсацията, сред които е и
установеното в чл. 103, ал. 3 от ЗЗД право на длъжника да извърши
прихващане на задължение към цесионера с вземане, което има към цедента.".
Вземанията, които се погасяват по чл.103 ал.З ЗЗД не са насрещни - едното е
вземане на длъжника към цедента, а другото е вземане на цесионера към
длъжника, но закона допуска прихващането поради липса на съгласие за
извършената цесия между цедента и цесионера. За да породи обаче действие
възражението за прихващане, същото следва да е заявено по отношение
именно на вземането, което новия кредитор - цесионер има към длъжника,
което в случая не е извършено. Вместо това ГПК "Свети Дух" е заявила
прихващане с несъществуващото си вече задължение към М. К.а, което не е
породило никакво правно действие.В цитираната и обсъждана в писмения
отговор практика на ВКС по въпроса, ясно е посочено - кои са двете
вземания, които се прихващат - едното е това на длъжника /в случая ГПК
5
"Свети Дух"/, другото е това на цесионера /в случая Г.К./. Във въззивната
жалба също се признава, че съдебната практика на ВКС има предвид именно
прихващане на тези вземания. Към датата на заявеното прихващане - на
едното вземане титуляр е ГПК "Свети Дух", а на другото вземане титуляр е
Г.К.. Именно с оглед на титулярите/носителите на вземанията се налага и
правния извод по въпроса - до кого следва да се отправи изявлението за
прихващане ? Съобразно чл.104 ал.1 ЗЗД прихващането се извършва чрез
изявление на едната страна, отправено до другата страна. Счита ,че
изявлението за прихващане се отправя до другата страна носител на
вземането, която в настоящия случай с оглед цесията е цесионера, носител на
вземането - Г.К..Намира ,че не кореспондира с цитираната практика
твърдението във въззивната жалба, че ВКС не се бил произнесъл - до кого
следвало да се отправи изявлението за прихващане. След като ВКС приема,
че в случаи на заявено прихващане след цесия - се прихваща с вземането на
цесионера, респективно той е носител на вземането, то счита ,че ясно следва
от закона - чл.104 ал.1 ЗЗД, че изявлението следва да се отправи именно до
него - другата страна в правоотношението, а не до цедента, който вече не е
носител на вземането.Счита ,че приложимата в случая разпоредба на чл.103
ал.З ЗЗД е изключение от изискването за насрещност на двете вземания,
предмет на компенсацията, това изключение дава възможност на длъжника да
прихване въпреки, че цесионера не му е длъжник, от това обаче не следва, че
цесионера не е придобил вземането по силата на договора за цесия, а следва,
че може да понесе санкция за това, че е придобил вземането без съгласие на
кредиторите, санкция под формата на допустимо прихващане, и то към
момента на възникването на вземанията.Поради това моли въззивния съд да
приеме, че правилно районният съд-Чепеларе е приел, че носител на
вземането, с което следва да се прихваща е бил ответника - цесионер, а не
цедента, съответно именно до ответника - цесионер е следвало да се отправи
изявлението за прихващане, като се заяви изрично прихващане с неговото
вземане. Доколкото в случая такова прихващане не е заявено, счита ,че не е
настъпил правния ефект на прихващането и вземането на ответника към
ищеца е все още налице.
Втората основана група възражения във въззивната жалба са
концентрирани около твърдението, че ответника Г.К. е узнал за изявлението
за прихващане в хода на изпълнителното дело, а след това и от исковата
молба, като с това узнаване според въззивника са възникнали последиците на
прихващането. Тези оплаквания на въззивника намира ,че са също
неоснователни .Моли съда да обърне внимание ,че Г.К. е узнал, че ГПК
"Свети Дух" е отправила на 19.02.2021г. до М. К.а изявление за прихващане.
Счита обаче ,че това изявление не е такова по смисъла на чл.104 ал.1 ЗЗД,
отправено до самия Г.К. и по-същественото със съобщеното изявление счита
че не се прихваща с вземането на Г.К. ,с което следва да се прихване .Счита
,че правилно районният съд е приел ,че е следвало да се отправи изявление за
прихващане да Г.К., че се прихваща с вземането на Г.К. , а не изявление за
прихващане до М. К. с вземане на М. К.а, както е в настоящия случай и
каквото вземане тя вече няма.
6
Вярно е, че съдебната практика приема възможността посредством връчване
на съдебни книжа да се извършват валидни изявления, но за да се приеме
пораждане ефекта на съответното изявление, счита ,че първото условие е
самото изявление да съдържа необходимия и изискуем текст, в случая такъв
по смисъла на чл.103 и чл.104 ЗЗД твърди ,че няма .Твърди че ответника по
същество не отрича правото на жалбоподателя - ищец да погаси вземането на
ответника към него, чрез прихващане. Напротив жалбоподателя има право да
заяви, надлежно прихващане, като заяви именно на Г.К., че прихваща
задължението си към него с вземанията си към цедента - М. К.а. Счита ,че до
настоящия момент обаче, по неизвестни на въззиваемия причини
жалбоподателят в нито един документ или изявления в съдебно заседание, не
е отправил такова изявление за прихващане до въззиваемия.Поради това моли
въззивния съд да се произнесете с решение, с което потвърди, изцяло
решение № 53/23.12.2021г. но гр.д.№ 47/2021г. по описа на районен съд
гр.Чепеларе, като валидно, допустимо и правилно такова.Претендира
разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят
Горовладелска производителна кооперация „ Свети Дух“ редовно призована ,
се представлява от адв.Е.Р. ,която моли въззивния съд да уважи въззивната
жалба .Счита ,че спора от фактическа страна е изцяло изяснен ,спорът е
изцяло правен.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че доверителя и
изрично е посочил ,че не е съгласен с извършената цесия и поради тази
причина доверителят и е отправил своето волеизявление към лицето,което
счита за кредитор и с чието вземане би следвало да се погасят взаимните
насрещни задължения Счита ,че дори да се приеме ,че изявлението е
следвало да се оправи към новия кредитор. Моли въззивния съд да се
произнесе в този смисъл Претендира разноски за двете съдебни инстанции по
представен списък,то това е било сторено още в изпълнителното
производство ,където към новия кредитор е отправено изявление за
прихващане и новия кредитор еизразил становище по него.
Въззиваемият Г. ИЛ. К. се явява лично и с адв.Т.Д. поддържа
становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да
потвърди изцяло обжалваното решение на районен съд Чепеларе като
законосъобразно и обосновано постановено.Моли въззивния съд да изследва
последователността на всички факти по делото тъй като първо се сключва
договор за цесия ,с който се прехвърлят вземанията на М. К.а на Г.К. и към
този момент няма възражение за прихващане от страна на Кооперацията.
След това се образува изп дело ,съобщава се надлежно цесията от страна на
стария кредитор на длъжника ГПК „Свети Дух“,Образу3вано е изпълнително
дело въз основа на издаден изпълнителен влист в полза на новия кредитор
Г.К. и все още няма изявление за прихващане Счита ,че наистина е налице
разпоредбата на чл.103,ал. ЗЗД ,но е следвало задължително Кооперацията
да отправи изявление до новия кредитор за прихващането именно с това
вземане Моли въззивния съд в този смисъл да се произнесе Претендира
разноски.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
7
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Няма спор ,че с влязло в сила решение № 78/17.06.2019 г. по гр.д.
№ 18/2017 г. по описа на районен съд гр.Чепеларе и решение № 15/17.01.2020
г. по в.гр.д.№ 349/2019 г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян , М.Г. К.а е
осъдена да заплати на ГПК“Свети Дух“ разноски по делата общо в размер на
2 935,68лева.
По гореописаните дела пък ГПК“Свети Дух“ е осъдена да заплати на
М.Г. К.а разноски в общ размер на 1 898,50 лв., Видно от представения на
лист 11 от първоинстанционното дело на 12.02.2021 г. М.Г. К.а и Г. ИЛ. К. са
сключили договор за цесия, съгласно който М. К.а, в качеството си на цедент
е прехвърлила на цесионера Г.К. вземанията си за разноски по гр.д. № 18/2017
г. по описа на РС гр.Чепеларе и тези по в.гр.д. № 349/2019 г. по описа на
Окръжен съд гр.Смолян, общо в размер на 1 898,50 лв.
На 12.02.2021г. М.Г. К.а е изпратила уведомление на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД до ГПК“Свети Дух“ гр.Чепеларе, с което е известила
Кооперацията , че с договор за цесия от 12.02.2021 г. е прехвърлила
вземанията си за разноски на Г. ИЛ. К..Уведомлението е получено от ГПК
„Свети Дух „ на 17.02.2021г.
Изпратено е от Кооперацията изявление за прихващане изх.№
187/19.02.2021 г. ГПК“Свети Дух“ до М.Г. К.а , свързано с наличието на две
ликвидни ,изискуеми парични вземания помежду им и съдебните решения, от
които произтичат. В това писмо Кооперацията е изразила становище , че се
противопоставя на извършената цесия на 12.02.2021г. в полза на лицето
Г.К. като не приема същия за кредитор по отношение на задълженията за
разноски
Видно от приложеното изп.д. №4/2021г. по описа на СИС при районен съд
Чепеларе с молба вх. № 94/04.03.2021 г. Г. ИЛ. К. е поискал да се образува
изпълнително дело против ГПК „Свети Дух“, въз основа на изпълнителен
лист от 26.02.2021 г., издаден от РС –Чепеларе за сумата - 1898,50 лв. В
молбата си сочи , че вземането му е прехвърлено с договор за цесия от М. К.а
и Кооперацията е уведомена за прехвърлянето на вземането.
ГПК „Свети Дух „ е подала възражение вх. № 136/22.03.2021 г. до ДСИ по
изп.д.№4/2021г на СИС при районен съд –Чепеларе , с което представя
писмото с извършено изявление за прихващане до М. К.а и помолила
съдебния изпълнител на основание чл.433 ал.1, т.1 ГПК да прекрати
изпълнителното дело, тъй като сумата е приспадната след извършеното
прехващане, преди образуване на изпълнителното дело
С молба с вх.№155/26.03.2021г. Г.К. чрез адв.Т.Д. е изразил
становище , че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното
дело,тъй като към датата, на която е получил писмото с изявление за
8
прихващане – 22.02.2021 г. М. К.а вече не е носител на вземания срещу
Кооперацията и фактически липсват две насрещни изискуеми ликвидни
вземания. Поради това ефекта на прихващане не е настъпил.
Предвид всички взети факти и доказателства по делото в тяхната
хронологична последователност Смолянският окръжен съд намира ,че
законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че сключения договор
за цесия между М. К.а и Г.К. от 12.02.2021г. е валиден .Съгласно
чл.99,ал.3иал.4 ЗЗД М. К.а на 12.02.2021г. е уведомила Кооперацията
/длъжник /,че вземането и срещу нея вече прехвърлено на нов кредитор-
Г.К..Правилно районният съд в мотивите си е приел ,че след уведомлението
на 17.02.2021г. за извършеното прехвърляне на вземането , цедентът-М. К.а
вече е изгубила качеството си на кредитор на длъжника-ГПК“ Свети Дух“
Правото на длъжника, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, да
прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое
вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията.
За упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да
не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния
кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се
приравнява на изразено съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне
на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова
противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се
презюмира. В случая обаче ищецът-длъжник ГПК „Свети Дух“ е изразил
писмено несъгласието си с цесията, при което на основание чл. 103, ал. 3 ЗЗД
за него е възникнало право да извърши прихващане на задължение към
цесионера с вземане, което има към цедента,но той не го е направил по
смисълана чл.104,ал.1 ЗЗД
Правилно районният съд е приел ,че разпоредбата на чл. 103, ал.3
ЗЗД се явява приложима, тъй като Кооперацията в качеството и на длъжник
не е изразила съгласие, за прехвърляне на вземането, което М. К.а има
спрямо нея в полза на Г.К..Поради това волеизявлението за прихващане е
следвало да се отправи към новия кредитор-Г.К. . Длъжникът.ГПК „Свети
Дух“след като е узнал за цесията, вече дължи изпълнение на Г.К. ,а не на М.
К.а и е следвало да изпрати изявлението си за прихващане с точна
упомената сума ,която дължи на Г.К. и каква сума дължи Г.К. на ГПК
„Свети Дух“ .А в случая изявлението за прихващане е било адресирано
лично до цедента М. К.а ,без значение е че цесионера е разбрал за това
изявление .Важното е че такова валидно изявление за прихващане не е било
отправяно до цесионера –Г.К..Следователно надлежно извършено изявление
за прихващане липсва ,поради което няма как то да породи целения правен
ефект ,за да бъде уважен отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК.
Погасяването на вземането става независимо от волята на цесионера, в
случаите на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, но едностранната сделка за прихващане се
нуждае от връчване, поради което е необходимо неговото именно
уведомяване,за което липсват доказателства за извършено валидно изявление
за прихващане до цесионера Г.К..Няма каквото и да било противоречие в
правната теория или съдебната практика по тълкуването на чл. 103, ал. 3 ЗЗД
9
относно това, че компенсаторния ефект на изявлението се простира и по
отношение на приобретателя на вземането, стига прихващащия (носителят на
активното вземане) да не се е отказал изрично от възражението си. Това е
така, поради обстоятелството, че той не е страна по прехвърлителната сделка
(в случая по чл. 99 ЗЗД) и промяната на кредитора не може да му бъде
противопоставена, освен ако не я е приел/В този смисъл е Определение №
528 от 15.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 630/2012 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Дария Проданова и решение № 247/02.03.2018 г., т. д. 1873/16
г., ВКС, ІІ т. о. /
Ето защо Смолянският окръжен съд , препращайки към мотивите
на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК, следва да потвърди
обжалваното решение,като законосъобразно и обосновано .
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъдена ГПК „Свети
Дух „ да заплати в полза на Г.К. направените и поискани своевременно със
списък по чл.80 ГПК разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева
представляващи адв.възнаграждение за адв.Т.Д.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №53/23.12.2021г по в.гр.д.
№47/2021г. по описа на районен съд Чепеларе , като законосъобразно и
обосновано постановено .
ОСЪЖДА ГПК „Свети Дух „,ЕИК-*** ,седалище и адрес на
управление гр.Чепеларе ,ул“Мурджовска „ №1а,представлявана от
председателя А.А. ,да заплати в полза на Г.К. ЕГН-********** ,гр.Чепеларе
ул.“Хриксто Ботев „ №27 направените и поискани своевременно със списък
по чл.80 ГПК разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста / лева
,представляващи адв.възнаграждение за адв.Т.Д.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10