Решение по дело №3105/2016 на Районен съд - Велико Търново

 

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                              9.5.2017 г.                             град Велико Търново

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                                    VІ-ти граждански състав  

на дванадесети април                                                две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                             Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря М.Р.

като разгледа гражданско дело № 3105 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на С.Д.С., ЕГН ********** срещу Е.С.Д., ЕГН **********, с която се иска съдът да развали договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, до размера на идеалната част на ищеца – ½ ид. ч. от имота, предмет на договора, а именно: апартамент в жилищна сграда - блок № 39/27 б, построен върху държавна земя, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа”, ул. „Димитър Благоев” № *, Вх. *, ет. *, ап.*, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 88.42 кв.м., при граници: запад - фуга, север - двор, изток - стълбище, Димитър Янков, юг - двор, отгоре - Иван Гайнов, ведно с избено помещение № 3, при граници: запад - фуга, север - Димитър Янков, изток - коридор, юг - Васил Василев, заедно с припадащите се 5.159 идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото, определено със Заповед № 204/17.12.1986 г. на Зам. министъра на отбраната.

В молбата се твърди, че на 5.12.1976 г. ищецът е сключил договор за покупко-продажба на жилище с поделение 38420, гр. София, по силата на който е получил процесния апартамент, находящ се в гр. Велико Търново. Сочи се, че през 1997 г. с договор за продажба срещу гледане и издръжка ищецът и съпругата му са прехвърли собствеността на жилището на дъщеря си, която е поела задължение да полага грижи към родителите си до края на живота им, подсигурявайки им всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, като самите прехвърлители са запазили правото да ползват имота заедно и поотделно. Заявява се, че до лятото на 2016 г. ищецът е покривал всички консумативи и поддръжката на жилището, когато в същото се установява приятелят на дъщеря му. Твърди се, че ответницата не работи и е издържана от родителите си, а нейният приятел е без постоянна работа, като присъствието му освен, че значително увеличава разходите свързани с консумативите за жилището, внася напрежение между членовете на семейството. Заявява се, че ищецът е подложен на психически тормоз, че помещава хола на жилището, който е преходно помещение и през него по всяко време минават всички членове на домакинството. Сочи се, че ищецът е отделен от трапезата на дъщеря си, няма право да ползва купените от него хладилник, печка и пералня, както и че е обект на подигравки от страна на ответницата и приятеля й. Твърди се, че по повод на осъществения психически и физически тормоз в ОД на МВР и в Районна прокуратура са депозирани жалби, приключени с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Е.С.Д., в който се заема становище за частична недопустимост, а по същество и за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че от сключване на процесния договор и до момента ответницата изпълнява задълженията си към прехвърлителите. Сочи се, че същата ежемесечно е предавала на прехвърлителите парични суми, с които да се заплащат комуналните услуги за жилището, или самата тя ги е заплащала със собствени средства, включително дължимия данък за имота. Заявява се, че при постъпването на ищеца в болница през 2013 г. ответницата е заплатила сумата, необходима за лечението му, че лично е полагала грижи за него по време на престоя му в лечебното заведение и след изписването му, вкл. до стабилизиране на здравословното му състояние. Твърди се, че ответницата е покривала всички разходи по закупуване на лекарства, дрехи, храна и др. необходими за осигуряване нормален живот на прехвърлителя и съпругата му, че ищецът е снабдяван с парични средства за покриване на нуждите си, както и че ответницата се грижи изцяло за чистотата на съвместно обитаваното жилище и за личната хигиена на баща си. Твърди се, че заявеното в исковата молба е провокирано от обстоятелството, че от месец август 2016 г. ответницата заживява в процесното жилище с мъж, от когото понастоящем има дете, а ищецът безпричинно не харесва приятеля на дъщеря си и започва да се държи лошо както с нея, така и с него. Заявява се, че твърденията, че ответницата е без образование, че страда от психическо заболяване, че е на издръжка на ищеца, че никога не е работила, че ищецът е отделен от трапезата на дъщеря си, че същият няма право да ползва ел. уредите в жилището, както и че е обект на подигравки и обидно поведение от страна на ответницата, не отговарят на истината и имат за цел да оклеветят последната и да способстват за постигане развалянето на договора. Сочи се, че претърпеният от ищеца мозъчен инсулт се е отразил неблагоприятно върху общото състояние на последния, който е станал сприхав, трудно комуникативен, често реагиращ неправилно в нормални житейски ситуации. Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно твърдяното неизпълнение на договорните задължения на ответницата за периода от сключване на договора до 2012 г., както и искане за трансформация на престацията за гледане и издръжка от натурална в парична.

Великотърновският районен съд, като взе предвид исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между ищеца С.Д.С. и съпругата му Е.С. С., от една страна, и ответницата Е.С.Д., от друга, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, по силата на който ищецът и съпругата му са прехвърлили на дъщеря си правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент в жилищна сграда - блок № 39/27 б, построен върху държавна земя, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа”, ул. „Димитър Благоев” № *, Вх. *, ет. *, ап.*, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 88.42 кв.м., заедно с припадащите се 5.159 ид. части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото определено със Заповед № 204/17.12.1986 г. на Зам. министъра на отбраната. По силата на така сключения договор ответницата е поела задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите до края на живота им, осигурявайки им всичко необходимо за спокоен и нормален живот.

Не се спори между страните и се установява от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище № 41, том XIX от 5.12.1986 г., че имотът, описан по-горе, е придобит от ищеца С.Д.С. по време на брака му с Е.С. С. в режим на съпружеска имуществена общност.

От представените писмени доказателства – епикриза (л. 10) и експертно решение (л. 11), се установява, че на 29.12.2013 г. ищецът е претърпял мозъчен инфаркт, като в резултат на приложената медикаментозна терапия състоянието му е стабилизирано, а ходът на заболяването е показал тенденция за обратно развитие. В цитираната епикриза е посочено, че ищецът страда от хипертонична болест на сърцето, III-та степен, като му е отправена препоръка да спазва хранителен режим и е предписано да продължи лечението си медикаментозно. В експертното решение на ТЕЛК, постановено седем месеца след прекарания мозъчен инфаркт, на ищеца е опредЕ. 80 % степен на увреждане пожизнено.

Съгласно заключението на изготвената психиатрична експертиза при ищеца не са налице данни за разстройства в личностовата структура или психично състояние и понастоящем същият е с нормален психичен статус.

Според показанията на св. П. Д. преди около 6–7 месеца ищецът му е споделил, че „нещата у тях не са добре”, както и че въпреки нуждата от подкрепа, такава не му е предоставяна. Свидетелят твърди, че по негови наблюдения ищецът сам си закупува храна, но не може да приготви същата, тъй като не е допускан до кухнята от семейството си, че не може да ползва банята по същата причина, както и че от жилището му са изчезвали различни дрехи и документи. Сочи, че тези обстоятелства са му станали известни от самия ищец и той не е ставал очевидец на конкретни действия, посредством които ищецът е ограничаван да ползва въпросните помещения. Заявява, че за последно е посетил жилището на страните миналата година, но не уточнява дали се касае за 2015 г. или 2016 г., като сочи, че не е контактувал с ответницата и не може да каже нищо по отношение на нея.

Съгласно показанията на св. Е. С. - съпруга на ищеца и майка на ответницата, последната е изпълнявала задълженията си спрямо ищеца по процесния договор, като го е обгрижвала, закупувала му е храна, готвела е, чистела и перяла. Заявява, че понастоящем ответницата има невръстно дете, както и че няколко месеца преди самото раждане е била в тежко здравословно състояние предвид прекараната тежка бременност, в резултат на която е била приета в болница на 11.12.2016 г. Заявява, че преди раждането дъщеря й е била в усложнено здравословно състояние, както и през този период същата не е могла да обслужва баща си, доколкото след раждането е останала няколко дни в болницата, а преди това също е ходела често до лечебното заведение, тъй като е чувствала признаци на аборт. СвидетЕ.та твърди, че след като е била изписана от болницата, ответницата е продължила обгрижването на баща си, но доколкото грижите за новороденото са й позволявали това. Заявява, че дъщеря й заплаща електричеството и водата в обитаваното от страните жилище, а в периода от края на лятото до настоящия момент сметките за електричество и водоснабдяване се заплащат от нейния зет, като дъщеря й купува храната в жилището и тази храна се приготвя за всички членове на семейството. Сочи, че дъщеря й не е проявявала негативно отношение към баща си, включително от лятото насетне, както и че съпругът й не иска да контактува с останалата част от семейството по собствено желание, а отношенията между него и дъщеря им са се влошили заради нежеланието на съпруга й в жилището им да живее нейния приятел и баща на детето й.

Според показанията на св. А., ответницата често е заплащала сметките за електроенергия и вода в обитаваното от страните жилище, като свидетЕ.та я е придружавала при заплащането им. Твърди, че ответницата е полагала грижи за баща си, когато последният е постъпил в болница след претърпеният инсулт, както и че самият ищец й е споделял, че дъщеря му се е грижила за него, когато е бил в болница. Заявява, че през лятото на 2016 г. ответницата й е споделила за проблеми между баща й и нейния приятел, както и че след нанасянето на последния в жилището се зародило напрежение в семейството и дистанция между ищеца и неговата съпруга. Според свидетЕ.та причина за тази дистанцията е именно появата на приятеля на дъщеря им, който е значително по-млад от последната и според ищеца не бил подходящ за дъщеря му. Заявява, че винаги, когато е посещавала дома на страните, там е било сготвено, както и че е виждала от приготвената храна да се храни и ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се иска развалянето сключения между ищеца и ответницата договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, до размера на идеалната част, притежавана от ищеца преди сключване на алеаторния договор – ½ ид. ч. от имота, предмет на договора.

В съответствие с разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство ответницата следваше да докаже пълно и главно, че е изпълнявала ежедневно и пълно поетите задължения да полага грижи за издръжката и гледането на ищеца-прехвърлител по сдЕ.та.

Доколкото насрещните права и задължения на страните по договора за издръжка и гледане не са определени в закона, тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие, като при тълкуване волята на страните се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако приобретателят не изпълнява поетото алеаторно задължение, прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението, а само да докаже, че е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост. При твърдения на приобретателя, че е изпълнил задълженията си по договора, като е давал нужната издръжка и е полагал необходимите грижи, следва да докаже това обстоятелство пълно и главно.

По делото не е спорно, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за продажба на недвижим имот от 17.12.1997 г., обективиран в Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, като е прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху описания в акта имот на ответницата.

По силата на този договор ответницата е поела задължение за гледане и издръжка на продавачите и свои родители до края на живота им, като видът и обемът на дължимата от ответницата престация е уговорен с формулировката „гледане и издръжка, осигурявайки им всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, включително лични грижи при болест и немощ”. Доколкото така формулирано задължение на приобретателя се явява общо, съгласно съдебната практика същото следва да включва изцяло подсигуряването на храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителите (без оглед на възможността им сами да се издържат от имуществото и доходите си), а гледането включва полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителите според техните нужди и възможности да се справят сами (така Решение № 82/5.4.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о.).

Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя/лите, т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение, като последното трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Дължимата престация не може да се дели на периоди, а е нужно от сключването на договора задълженията да са били изпълнявани своевременно и в пълен обем, като приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, и не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си. Същевременно вземането за дължимите гледане и издръжка възниква и става изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото на разваляне.

Доколкото в проведеното на 27.2.2017 г. съдебно заседание ищецът уточни, че твърдяното от него неизпълнение датира от 27.7.2016 г., ответницата следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че от тази дата насетне е давала нужната издръжка и е полагала необходимите грижи.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че ответницата не успя да докаже, че е изпълнявала точно и пълно задълженията си по алеаторния договор, включително от 27.7.2016 г. От показанията на разпитаната по искане на ответницата свидетЕ. Е. С. се установява, че още преди постъпване на дъщеря й в болница на 11.12.2017 г. последната не е била в състояние да обслужва баща си предвид усложненото си здравословно състояние. Отново от показанията на св. С. става ясно, че след изписването й от болницата ответницата също е била в невъзможност да полага цялостни грижи за баща си, доколкото грижите за новороденото й дете са ангажирали голяма част от времето й, както и че от лятото насетне дъщеря й не давала пари на баща си, поради влошеното си здравословно състояние. Всъщност от цялостния анализ показанията на св. С., която е и единственият свидетел, имащ преки наблюдения върху отношенията между ищеца и ответницата, ясно личи, че свидетЕ.та говори за полагани от дъщеря й спрямо баща си грижи през изминал период от време, като преустановяване изпълнението на задълженията по договора в техния пълен размер, видно от показанията на св. С. („Е.не е давала пари на баща си от лятото насетне, тъй като самата тя не беше здравословно добре и трябваше да се грижи за себе си”), е настъпило още през лятото на 2016 г. Заплащането от страна на приятеля на ответницата на сметките за ток и вода в обитаваното от страните жилище не може да се приеме за пълно изпълнение на задълженията по процесния договор, още повече, че освен ищеца в жилището пребивават както ответницата, така и нейният приятел, поради което е напълно нормално последните да заплащат ако не всички, то поне по-голямата част от режийните разходи. Тук следва да се отбележи, че от показанията на св. С. става ясно, че през изминалия зимен период ищецът се е отоплявал в отделна стая с печка на дърва, които сам си е закупувал. Показанията на св. А., от друга страна, нямат съществена за предмета на доказване информация, доколкото свидетЕ.та говори за давани от ответницата грижи и издръжка твърде общо, голяма част от информацията почива на сподЕ.й от самата ответницата такава, а не на преки впечатления, и не на последно място - св. А., също като св. С., говори за давани грижи и издръжка през изминал период, който е неотносим към процесния период - от лятото на 2016 г. несетне.

По повод изложеното по-горе неизпълнение на ответницата, съдът намира за нужно да отбележи, че в случая очевидно се касае до обективна невъзможност на последната да изпълнява задълженията си по договора, предвид прекараната тежка бременност и последващите грижи за невръстното й дете. Данни за тази обективна невъзможност се съдържат както в показанията на св. С., така и в приложените по делото писмени доказателства, свързани с бременността на ответницата. Но дори приемайки, че такава обективна невъзможност е налице, съдът намира, че ответницата е разполагала с възможността да продължи изпълнение на задълженията си по договора, предоставяйки на ищеца ежемесечно парична сума, която да е достатъчна да покрие нуждите на последния от храна, дрехи, режийни разноски и др. От своя страна, липсата на парични средства за изпълнение задължението на приобретателя не го освобождава от отговорност, тъй като целта на договора е обезпечаване нуждите на прехвърлителя, като материалните възможности и на двете страните по договора са ирелевантни. Липсата на достатъчно парични средства не освобождава длъжника от отговорност по общото правило на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, а изтъкнатите от ответницата доводи за поведението на ответника са преди всичко морално-етични и в този смисъл не биха могли да дадат основание за формиране на други, различни от изложените по-горе правни изводи. В случая данни, а и твърдения, че ответницата е продължила изпълнението на задълженията си по договора, предоставяйки на ищеца парични средства за издръжката му, не са налице, като предявяването на иск за трансформация не е равнозначно на изпълнение, нито причина междувременно да не се изплаща нужната сума за издръжка. Още повече, че след служебна проверка съдът констатира, че производството по така предявения иск за трансформация е прекратено, поради неизпълнение на дадените на ответницата указания.

В случая не се установи и задълженията на ответницата по договора да са изпълнявани в необходимия обем от трето лице - било то чрез нейния приятел, било чрез св. С., която също е прехвърлител по договора. Какво самата св. С. сочи в показанията си, отношенията между самата нея и ищеца са влошени поради нежеланието на последния приятелят на дъщеря им да живее в процесния апартамент, като обстоятелството, че преимуществено свидетЕ.та приготвя храната в жилището понастоящем не може да се счете за изпълнение на договорните задължения на ответницата. Тук следва да се има в предвид, че договорът за издръжка и гледане е сключен с оглед личността на приобретателя, поради което престирането на грижи и храна от време на време, включително от трето лице без изричното съгласие на прехвърлителя, не е точно изпълнение на договора от страна на длъжника, още повече когато отношенията между това трето лице и прехвърлителя за влошени (в този смисъл Решение № 1150 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3952/2007 г., III г.о.). В тази връзка и по повод твърденията в отговора на исковата молба, че претърпеният от ищеца инсулт се е отразил неблагоприятно върху общото му състояние и последният е станал сприхав и трудно комуникативен, следва да се отбележи, че неблагоприятните изменения в психиката и поведението на прехвърлителя с напредване на възрастта му не са основание за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжника, доколкото същността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжника да се приспособява към кредитора, включително да търпи последиците на физическите и психическите болезнени прояви, които могат да се проявят с течение на времето у него (така Решение № 24/18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г. о.). В този ред на мисли, следва да бъдат възприети доводите на ищеца в писмената му защита, че сключвайки процесния договор ответницата е поела риска занапред да й се наложи да се приспособи към нуждите на прехвърлителя, включително да се съобрази с някои неприемливи за нея негови действия и желания, а не обраното.  

На следващо място, дори да се приеме, че с поведението си ищецът не дава необходимото съдействие за изпълнение на договора, с това си поведение последният освобождава ответницата занапред от последиците на собствената й забава, но същата продължава да бъде в неизпълнение. В този смисъл, както беше посочено, ответницата е била длъжна да трансформира задължението си за издръжка в парично и то без да чака решение за трансформация, като плаща на ищеца съответната сума, която да покрие текущите му нужди. Неприемането и неоказването на съдействие от страна на ищеца не може да освободи ответницата от задължението й за издръжка, тъй като последната е могла да осигурява тази издръжка в паричния й еквивалент. Поради невъзможност за изпълнение, продиктувана от виновно неприемане и/или неоказване на съдействие от страна на кредитора, се погасява единствено задължението за полагане на грижи, доколкото същото може да бъде изпълнявано само в натура, но не и задължението за даване на необходимата издръжка. Както вече беше посочено, данни и твърдения, че ответницата е продължила изпълнението на задълженията си по договора, предоставяйки на ищеца парични средства за издръжката му, не са налице, а напротив - от показанията на св. С. става ясно, че финансовото състояние на дъщеря й не й е позволявало това. Тук следва още веднъж да се отбележи, че в разглежданата хипотеза нямат значение финансовите възможности на кредитора и на длъжника, както и не на последно място, че трансформирането на задължението за издръжка в парично може да бъде сторено единствено в случай, че длъжникът е изправна страна по договора, което не беше установено по делото.

В случая не са налице и предпоставките на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, доколкото се касае за неизпълнение задълженията на ответницата в един сравнително продължителен период от време - четири месеца до подаване на исковата молба, както и още четири месеца след нейното подаване и до устните състезания, който период следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая обаче е по-важно да се отбележи, че това неизпълнение идва в момент, в който ищецът вече е в напреднала възраст, като същият, макар и в добро здравословно състояние, неминуемо следва да бъде обект на регулярни грижи и внимание, още повече след преживения от него инсулт. Тук следва да се има в предвид, че в самия договор за издръжка и гледане е посочено, че ответницата следва да осигури на ищеца всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, като в този ред на мисли дори конфликтните ситуации в отношенията между страните да са породени от последния (включително поради нежеланието му приятелят на дъщеря му да не пребивава в жилището, за което той, междувпрочем, има пожизнено право на ползване), то ответницата е тази която е следвало да предприеме необходимите действия за осигуряване спокойствие в ежедневието на своя баща. Както вече беше отбелязано, задължението за издръжка и гледане изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника и ако това изпълнение е непостоянно и/или непълно, което води до невъзможност, прехвърлителят да живее спокойно и несмущавано, което беше установено в процесния случай, това неизпълнение е значително и обосновава развалянето на договора.

Предвид гореизложеното и при съобразяване правилата на разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че ответницата не доказа изпълнение на поетите с договора задължения, при което положение следва да понесе и последиците от това. С оглед на това съдът намира, че по делото е установено наличието на предпоставките за разваляне на договора за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова.

По разноските:

С оглед направените в проведеното на 8.4.2017 г. съдебно заседание изявления на страните, в тежест на ответницата не следва да бъдат възлагани направените от ищеца разноски.

Доколкото при определяне размера на дължимата държавна такса съдът е изчислил същата по правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК, а процесният иск е облигационен, предвид изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати в ползва на бюджета на съдебната власт сумата от 712.27 лева - разликата до пълния размер на дължимата държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд

                                                    Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения между С.Д.С., ЕГН ********** и Е.С.Д., ЕГН ********** договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, до размера на идеалната част на ищеца - 1/2 (една втора) идеална част от имота, предмет на договора, с който С.Д.С. и Е.С. С. продават на дъщеря си Е.С.Д. следния свой недвижим имот: апартамент в жилищна сграда - блок № 39/27 б, построен върху държавна земя, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа”, ул. „Димитър Благоев” № *, Вх. *, ет. *, ап.*, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 88.42 кв.м., при граници: запад - фуга, север - двор, изток - стълбище, Димитър Янков, юг - двор, отгоре - Иван Гайнов, ведно с избено помещение № 3, при граници: запад - фуга, север - Димитър Янков, изток - коридор, юг - Васил Василев, заедно с припадащите се 5.159 ид. части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото, определено със Заповед № 204/17.12.1986 г. на Зам. министъра на отбраната, срещу задължението на приобретателя Елена С.Д. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите до края на живота им.

   ОСЪЖДА Елена С.Д., ЕГН ********** да заплати в ползва на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 712.27 (седемстотин и дванадесет лева и двадесет и седем ст.) лева, представляваща остатъка от дължимата държавна такса по производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: