Р
Е Ш Е Н И Е
№
9.5.2017 г. град Велико
Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
дванадесети
април две хиляди и
седемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
секретаря М.Р.
като
разгледа гражданско дело № 3105 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.Д.С.,
ЕГН ********** срещу Е.С.Д., ЕГН **********,
с която се иска съдът да развали договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, до размера на идеалната
част на ищеца – ½ ид. ч. от имота, предмет на договора, а именно: апартамент в жилищна сграда - блок № 39/27 б, построен
върху държавна земя, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа”,
ул. „Димитър Благоев” №
*, Вх. *, ет. *, ап.*, състоящ се от три
стаи и кухня, със застроена площ от 88.42 кв.м., при граници: запад - фуга,
север - двор, изток - стълбище, Димитър Янков, юг - двор, отгоре - Иван Гайнов,
ведно с избено помещение № 3, при граници: запад - фуга, север - Димитър Янков,
изток - коридор, юг - Васил Василев, заедно с припадащите се 5.159 идеални
части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото,
определено със Заповед № 204/17.12.1986 г. на Зам. министъра на отбраната.
В
молбата се твърди, че на 5.12.1976 г. ищецът е сключил договор за
покупко-продажба на жилище с поделение 38420, гр. София, по силата на който е
получил процесния апартамент, находящ се в гр. Велико Търново. Сочи се, че през
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Е.С.Д.,
в който се заема становище за частична недопустимост, а по същество и за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че от сключване на процесния договор
и до момента ответницата изпълнява задълженията си към прехвърлителите. Сочи
се, че същата ежемесечно е предавала на прехвърлителите парични суми, с които
да се заплащат комуналните услуги за жилището, или самата тя ги е заплащала със
собствени средства, включително дължимия данък за имота. Заявява се, че при
постъпването на ищеца в болница през
Великотърновският районен съд, като взе предвид исковата молба
и отговора, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между ищеца С.Д.С.
и съпругата му Е.С. С., от една страна, и ответницата Е.С.Д., от друга, е
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, по силата на който ищецът и съпругата му са
прехвърлили на дъщеря си правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент в жилищна сграда - блок № 39/27 б, построен
върху държавна земя, находящ се в гр. Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа”,
ул. „Димитър Благоев” №
*, Вх. *, ет. *, ап.*, състоящ се от три
стаи и кухня, със застроена площ от 88.42 кв.м., заедно с припадащите се 5.159
ид. части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото
определено със Заповед № 204/17.12.1986 г. на Зам. министъра на отбраната. По силата на така сключения договор
ответницата е поела задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите до
края на живота им, осигурявайки им всичко необходимо за спокоен и нормален
живот.
Не се спори между страните и се установява
от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище № 41, том XIX от 5.12.1986 г., че имотът, описан по-горе, е придобит от ищеца
С.Д.С. по време на брака му с Е.С. С. в режим на съпружеска имуществена общност.
От представените писмени доказателства –
епикриза (л. 10) и експертно решение (л. 11), се установява, че на 29.12.2013
г. ищецът е претърпял мозъчен инфаркт, като в резултат на приложената
медикаментозна терапия състоянието му е стабилизирано, а ходът на заболяването
е показал тенденция за обратно развитие. В цитираната епикриза е посочено, че
ищецът страда от хипертонична болест на сърцето, III-та степен, като му е отправена препоръка да
спазва хранителен режим и е предписано да продължи лечението си медикаментозно.
В експертното решение на ТЕЛК, постановено седем месеца след прекарания мозъчен
инфаркт, на ищеца е опредЕ. 80 % степен на увреждане пожизнено.
Съгласно заключението на изготвената
психиатрична експертиза при ищеца не са налице данни за разстройства в
личностовата структура или психично състояние и понастоящем същият е с нормален
психичен статус.
Според
показанията
на св. П. Д. преди около 6–7 месеца ищецът му е споделил, че „нещата у тях не са добре”, както
и че
въпреки
нуждата от подкрепа, такава не му
е предоставяна.
Свидетелят твърди, че по негови наблюдения ищецът сам си закупува храна, но
не може да приготви същата, тъй като не е допускан до кухнята от семейството си, че
не може да ползва банята по същата причина, както и че от жилището му са изчезвали
различни дрехи и документи. Сочи,
че тези обстоятелства са му станали известни от самия ищец и той не е ставал
очевидец на конкретни действия, посредством които ищецът е ограничаван да
ползва въпросните помещения. Заявява, че за последно е посетил жилището на страните миналата година, но
не уточнява дали се
касае за
Съгласно
показанията на св. Е. С. - съпруга на ищеца и майка на ответницата, последната е изпълнявала
задълженията си спрямо ищеца по процесния
договор, като го е обгрижвала, закупувала му е храна,
готвела е,
чистела
и перяла. Заявява,
че понастоящем ответницата има невръстно дете, както и че няколко месеца преди
самото раждане е била в тежко здравословно състояние
предвид прекараната тежка бременност, в резултат на която е била
приета
в болница на 11.12.2016 г. Заявява, че преди раждането
дъщеря й е била в усложнено здравословно състояние, както и през този
период същата
не е могла да обслужва
баща си, доколкото след раждането е останала няколко дни в
болницата,
а
преди това също е ходела често до лечебното заведение, тъй като е чувствала признаци на
аборт. СвидетЕ.та твърди, че след като е била
изписана от болницата, ответницата е продължила обгрижването на баща си, но доколкото
грижите за новороденото са й позволявали това. Заявява,
че дъщеря й заплаща електричеството и водата в обитаваното
от страните жилище, а в периода от края
на лятото до настоящия момент сметките за електричество и водоснабдяване се заплащат от нейния
зет, като дъщеря
й
купува храната в жилището и тази
храна се
приготвя за всички членове на семейството. Сочи,
че дъщеря й
не е проявявала негативно отношение към баща си, включително от лятото
насетне, както и че съпругът й не иска да контактува с останалата
част от семейството по собствено желание, а отношенията между него и дъщеря им са се влошили заради нежеланието
на съпруга й в жилището им да живее нейния приятел и баща на детето й.
Според показанията на
св. А.,
ответницата често е заплащала сметките за електроенергия и вода в обитаваното
от страните
жилище, като свидетЕ.та я е придружавала при заплащането им. Твърди, че
ответницата е полагала грижи за баща си, когато последният е постъпил в болница
след претърпеният инсулт, както и че самият ищец й е споделял, че
дъщеря му
се е грижила за него, когато е бил в болница. Заявява, че през лятото на
При така установената
фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявен е
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се иска развалянето
сключения между ищеца и ответницата договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1997
г. на нотариус Татяна Братванова, до размера на идеалната част, притежавана от ищеца преди сключване на алеаторния
договор – ½
ид. ч. от имота, предмет на договора.
В съответствие с разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство ответницата следваше да
докаже пълно и главно, че е изпълнявала ежедневно и пълно поетите задължения да
полага грижи за издръжката и гледането на ищеца-прехвърлител по сдЕ.та.
Доколкото насрещните права и задължения на
страните по договора за издръжка и гледане не са определени в закона, тяхното
съдържание се определя от постигнатото съгласие, като при тълкуване волята на
страните се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимите издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Ако приобретателят не изпълнява поетото алеаторно задължение,
прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението, а само
да докаже, че е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост. При
твърдения на приобретателя, че е изпълнил задълженията си по договора, като е
давал нужната издръжка и е полагал необходимите грижи, следва да докаже това обстоятелство
пълно и главно.
По делото не е спорно, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора за продажба на недвижим имот от 17.12.1997 г.,
обективиран в Нотариален акт №
**, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, като е прехвърлил притежаваното от него
право на собственост върху описания в акта имот на ответницата.
По силата на този договор ответницата е поела
задължение за гледане и издръжка на продавачите и свои родители до края на
живота им, като видът и обемът на дължимата от ответницата престация е уговорен
с формулировката „гледане и издръжка, осигурявайки им всичко необходимо за един
спокоен и нормален живот, включително лични грижи при болест и немощ”. Доколкото
така формулирано задължение на приобретателя се явява общо, съгласно съдебната
практика същото следва да включва изцяло подсигуряването на храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителите (без оглед на
възможността им сами да се издържат от имуществото и доходите си), а гледането
включва полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителите според техните нужди и възможности да се справят сами (така
Решение № 82/5.4.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о.).
Задължението на приобретателя следва да се
изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя/лите,
т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение, като последното трябва
да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Дължимата
престация не може да се дели на периоди, а е нужно от сключването на договора
задълженията да са били изпълнявани своевременно и в пълен обем, като приобретателят
е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на
прехвърлителя, и не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в
нуждите си. Същевременно вземането за дължимите гледане и издръжка възниква и
става изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ
юридически факт за правото на разваляне.
Доколкото в проведеното на 27.2.2017 г.
съдебно заседание ищецът уточни, че твърдяното от него неизпълнение датира от
27.7.2016 г., ответницата следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване, че от тази дата насетне е давала нужната издръжка и е полагала необходимите
грижи.
От събраните по делото доказателства съдът
намира, че ответницата не успя да докаже, че е изпълнявала точно и пълно
задълженията си по алеаторния договор, включително от 27.7.2016 г. От
показанията на разпитаната по искане на ответницата свидетЕ. Е. С. се
установява, че още преди постъпване на дъщеря й в болница на 11.12.2017 г.
последната не е била в състояние да обслужва баща си предвид усложненото си
здравословно състояние. Отново от показанията на св. С. става ясно, че след
изписването й от болницата ответницата също е била в невъзможност да полага
цялостни грижи за баща си, доколкото грижите за новороденото й дете са ангажирали
голяма част от времето й, както и че от лятото насетне дъщеря й не давала пари
на баща си, поради влошеното си здравословно състояние. Всъщност от цялостния
анализ показанията на св. С., която е и единственият свидетел, имащ преки
наблюдения върху отношенията между ищеца и ответницата, ясно личи, че свидетЕ.та
говори за полагани от дъщеря й спрямо баща си грижи през изминал период от
време, като преустановяване изпълнението на задълженията по договора в техния
пълен размер, видно от показанията на св. С. („Е.не е давала пари на баща си от
лятото насетне, тъй като самата тя не беше здравословно добре и трябваше да се
грижи за себе си”), е настъпило още през лятото на
По повод изложеното по-горе неизпълнение на
ответницата, съдът намира за нужно да отбележи, че в случая очевидно се касае
до обективна невъзможност на последната да изпълнява задълженията си по
договора, предвид прекараната тежка бременност и последващите грижи за
невръстното й дете. Данни за тази обективна невъзможност се съдържат както в
показанията на св. С., така и в приложените по делото писмени доказателства,
свързани с бременността на ответницата. Но дори приемайки, че такава обективна
невъзможност е налице, съдът намира, че ответницата е разполагала с
възможността да продължи изпълнение на задълженията си по договора,
предоставяйки на ищеца ежемесечно парична сума, която да е достатъчна да покрие
нуждите на последния от храна, дрехи, режийни разноски и др. От своя страна,
липсата на парични средства за изпълнение задължението на приобретателя не го
освобождава от отговорност, тъй като целта на договора е обезпечаване нуждите
на прехвърлителя, като материалните възможности и на двете страните по договора
са ирелевантни. Липсата на достатъчно парични средства не освобождава длъжника
от отговорност по общото правило на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, а изтъкнатите от ответницата
доводи за поведението на ответника са преди всичко морално-етични и в този
смисъл не биха могли да дадат основание за формиране на други, различни от
изложените по-горе правни изводи. В случая данни, а и твърдения, че ответницата
е продължила изпълнението на задълженията си по договора, предоставяйки на
ищеца парични средства за издръжката му, не са налице, като предявяването на
иск за трансформация не е равнозначно на изпълнение, нито причина междувременно
да не се изплаща нужната сума за издръжка. Още повече, че след служебна
проверка съдът констатира, че производството по така предявения иск за
трансформация е прекратено, поради неизпълнение на дадените на ответницата
указания.
В случая не се установи и задълженията на
ответницата по договора да са изпълнявани в необходимия обем от трето лице -
било то чрез нейния приятел, било чрез св. С., която също е прехвърлител по
договора. Какво самата св. С. сочи в показанията си, отношенията между самата нея
и ищеца са влошени поради нежеланието на последния приятелят на дъщеря им да
живее в процесния апартамент, като обстоятелството, че преимуществено свидетЕ.та
приготвя храната в жилището понастоящем не може да се счете за изпълнение на
договорните задължения на ответницата. Тук следва да се има в предвид, че
договорът за издръжка и гледане е сключен с оглед личността на приобретателя,
поради което престирането на грижи и храна от време на време, включително от
трето лице без изричното съгласие на прехвърлителя, не е точно изпълнение на
договора от страна на длъжника, още повече когато отношенията между това трето
лице и прехвърлителя за влошени (в този смисъл Решение № 1150 от 18.11.2008 г.
на ВКС по гр. д. № 3952/2007 г., III г.о.). В тази връзка и по повод
твърденията в отговора на исковата молба, че претърпеният от ищеца инсулт се е
отразил неблагоприятно върху общото му състояние и последният е станал сприхав
и трудно комуникативен, следва да се отбележи, че неблагоприятните изменения в
психиката и поведението на прехвърлителя с напредване на възрастта му не са
основание за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжника, доколкото
същността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжника да се приспособява към
кредитора, включително да търпи последиците на физическите и психическите
болезнени прояви, които могат да се проявят с течение на времето у него (така Решение
№ 24/18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г. о.). В този ред на
мисли, следва да бъдат възприети доводите на ищеца в писмената му защита, че
сключвайки процесния договор ответницата е поела риска занапред да й се наложи
да се приспособи към нуждите на прехвърлителя, включително да се съобрази с
някои неприемливи за нея негови действия и желания, а не обраното.
На следващо място, дори да се приеме, че с
поведението си ищецът не дава необходимото съдействие за изпълнение на
договора, с това си поведение последният освобождава ответницата занапред от
последиците на собствената й забава, но същата продължава да бъде в
неизпълнение. В този смисъл, както беше посочено, ответницата е била длъжна да
трансформира задължението си за издръжка в парично и то без да чака решение за
трансформация, като плаща на ищеца съответната сума, която да покрие текущите
му нужди. Неприемането и неоказването на съдействие от страна на ищеца не може
да освободи ответницата от задължението й за издръжка, тъй като последната е
могла да осигурява тази издръжка в паричния й еквивалент. Поради невъзможност
за изпълнение, продиктувана от виновно неприемане и/или неоказване на
съдействие от страна на кредитора, се погасява единствено задължението за
полагане на грижи, доколкото същото може да бъде изпълнявано само в натура, но
не и задължението за даване на необходимата издръжка. Както вече беше посочено,
данни и твърдения, че ответницата е продължила изпълнението на задълженията си
по договора, предоставяйки на ищеца парични средства за издръжката му, не са
налице, а напротив - от показанията на св. С. става ясно, че финансовото
състояние на дъщеря й не й е позволявало това. Тук следва още веднъж да се
отбележи, че в разглежданата хипотеза нямат значение финансовите възможности на
кредитора и на длъжника, както и не на последно място, че трансформирането на
задължението за издръжка в парично може да бъде сторено единствено в случай, че
длъжникът е изправна страна по договора, което не беше установено по делото.
В случая не са налице и предпоставките на
чл. 87, ал. 4 ЗЗД, доколкото се касае за неизпълнение задълженията на
ответницата в един сравнително продължителен период от време - четири месеца до
подаване на исковата молба, както и още четири месеца след нейното подаване и
до устните състезания, който период следва да се съобрази на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК. В случая обаче е по-важно да се отбележи, че това неизпълнение идва
в момент, в който ищецът вече е в напреднала възраст, като същият, макар и в
добро здравословно състояние, неминуемо следва да бъде обект на регулярни грижи
и внимание, още повече след преживения от него инсулт. Тук следва да се има в
предвид, че в самия договор за издръжка и гледане е посочено, че ответницата
следва да осигури на ищеца всичко необходимо за един спокоен и нормален живот,
като в този ред на мисли дори конфликтните ситуации в отношенията между
страните да са породени от последния (включително поради нежеланието му
приятелят на дъщеря му да не пребивава в жилището, за което той, междувпрочем,
има пожизнено право на ползване), то ответницата е тази която е следвало да
предприеме необходимите действия за осигуряване спокойствие в ежедневието на
своя баща. Както вече беше
отбелязано, задължението за издръжка и гледане изисква постоянно и
непрекъснато изпълнение от страна на длъжника и ако това
изпълнение е непостоянно и/или
непълно, което води до невъзможност, прехвърлителят да живее спокойно и несмущавано, което беше
установено в процесния случай, това неизпълнение е значително и
обосновава развалянето на договора.
Предвид гореизложеното и при съобразяване правилата на разпределение на доказателствената
тежест, следва да се приеме, че
ответницата не доказа изпълнение на
поетите с договора задължения, при което положение следва да понесе и последиците от това.
С оглед на това съдът намира, че по делото е установено наличието на
предпоставките за разваляне на договора за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален
акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова.
По
разноските:
С оглед направените в проведеното на
8.4.2017 г. съдебно заседание изявления на страните, в тежест на ответницата не
следва да бъдат възлагани направените от ищеца разноски.
Доколкото при определяне размера на
дължимата държавна такса съдът е изчислил същата по правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК, а процесният иск е облигационен, предвид изхода на делото ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в ползва на бюджета на съдебната власт сумата
от 712.27 лева - разликата до пълния размер на дължимата държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
сключения между С.Д.С., ЕГН ********** и Е.С.Д., ЕГН ********** договор за продажба
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален
акт № **, том **, дело № ***/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, до размера на идеалната част на ищеца - 1/2 (една втора) идеална част от имота, предмет на
договора, с който С.Д.С. и Е.С. С. продават на дъщеря си Е.С.Д.
следния свой недвижим имот: апартамент в
жилищна сграда - блок № 39/27 б, построен върху държавна земя, находящ се в гр.
Велико Търново, ж.к. „Бузлуджа”,
ул. „Димитър
Благоев” № *, Вх. *, ет. *, ап.*, състоящ се от
три стаи и кухня, със застроена площ от 88.42 кв.м., при граници: запад - фуга,
север - двор, изток - стълбище, Димитър Янков, юг - двор, отгоре - Иван Гайнов,
ведно с избено помещение № 3, при граници: запад - фуга, север - Димитър Янков,
изток - коридор, юг - Васил Василев, заедно с припадащите се 5.159 ид. части от
общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото, определено
със Заповед № 204/17.12.1986 г. на Зам.
министъра на отбраната, срещу задължението на приобретателя Елена С.Д. да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителите до края на живота им.
ОСЪЖДА Елена С.Д., ЕГН ********** да
заплати в ползва на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Велико Търново сумата от 712.27 (седемстотин и дванадесет лева и двадесет и
седем ст.) лева, представляваща остатъка от дължимата държавна такса по
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: