РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300502663 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с
чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК–***, чрез юрк.Р. С. – Ч., против Решение №
2988/19.08.2022г., постановено по гр.д.№ 7422/2021г. на Районен съд –
Пловдив, III гр.с., с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск за
признаване на установено, че А. С. М., ЕГН - **********, дължи сумата от
185,29 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия
в обект, находящ се в ***, с ИТН: ***, за периода от 23.12.2018 г. до
22.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда - 11.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 32,96 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 12.02.2019 г. до 10.12.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 262597/
16.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16602/2020 г. на Районен съд - Пловдив, I бр. с.
Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови
1
друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна А. С. М., ЕГН - **********, чрез назначения
особен представител адв. З. З., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД против А. С. М. е заведена искова молба по чл.422
от ГПК, с която посочва, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия, които били одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/ 10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството, като за
влизането им в сила не били необходимо изричното им приемане от
потребителите. Изтъква, че по силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът
поел задължението да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с
ИТН ***, находящ се в ***. Поддържа, че ответникът имал насрещното
задължение да заплаща потребената електрическа енергия, като при
неплащане в срок, дължал и обезщетение за забава. Твърди, че в изпълнение
на поетите задължения за периода от 23.12.2018 г. до 22.02.2019 г. е доставил
в обекта на ответника електроенергия на стойност 185,29 лв., която не била
заплатена от потребителя. Последното довело до начисляване на обезщетение
за забавено плащане в размер на 32,96 лв. за периода от 12.02.2019 г. до
10.12.2020 г. Претендира да бъдат уважени исковите претенции.
Прилага Общите условия за продажба на електрическа енергия,
ведно с доказателства за влизане в сила, препис – извлечение от сметка /на
л.5 по ч.гр.д.№ 16602/2020г. по описа на ПдРС- I бр.с. /с отбелязани общо
задължение 185,29 лв. – главница и 32,96 лв. – лихва/, фактури с № ФЕ ***и
ФЕ ***, Заявление – декларация от 07.04.2016г. за продажба на електрическа
енергия, ведно с декларация достъп до мрежата, настанителна заповед с №
16-ОА-654/25.03.2016г. и допълнително споразумение от 29.03.2016г. към
договор за наем на общинско жилище и договор за наем с № И-РФ-
2
277/29.03.2016г. на общинско жилище.
Ответникът А. С. М., чрез назначения особен представител адв. З.
Д. З., е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции изцяло по основание и размер, като счита същите за
неоснователни и моли да се отхвърлят. Възразява, че за процесния период не
била доставяна електрическа енергия до обекта, наеман от ответника и той не
е ползвал услугите на ищцовото дружество.
По делото са приети допуснатите СТЕ, изпълнена от в.л. инж.
Е.А. и ССЕ, изпълнена от в.л. С.К..
Районният съд, с обжалваното решение, за да уважи исковете,
излага основни съображения, че от приетите по делото писмени
доказателства /Заповед № 160А654/25.03.2016 год., за временно настаняване
на ответника, договор за наем на общинско жилище от 29.03.2016 год,
допълнително споразумение към договор за наем на общинско жилище от
29.03.2016 год.,/ се е установило, че собственик на процесния имот е Община
- Пловдив, а ответникът по делото е бил наемател на този имот. Наложил е
извод, че не е нито собственик, нито носител на вещното право на ползване на
имота. Позовава се на Общите условия /чл.5 ал.1/, според които Община-
Пловдив е следвало да представи писмена декларация, с която да даде
съгласието си пред ЕВН или пред нотариус с нотариална заверка на подписа,
това трето лице /конкретно ответника/, да бъде потребител на електрическа
енергия в неговия имот за определен срок. По делото щцовото дружество не е
представило доказателства за даване на такова съгласие. Районният съд е
наложил извод, че при в такъв случай, ответникът няма качеството на
потребител на ел.енергия за битови нужди за периода 23.12.2018 г. до
22.02.2019 г , за обект на потребление с ИТН: ***в имот, находящ се в ***.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
3
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Жалбоподателят въвежда възражения, че не е твърдял ответникът
да е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота.
Приложил е документи, че имотът е частна общинска собственост, ползван от
ответникът по силата на издадена настанителна заповед, въз основа на която
между ОП „Жилфонд" и ответника е сключен договор за наем на общинско
жилище и договор за наем на общинско жилище, с допълнително
споразумение, в които е записано, че наемателят се е задължил да открие
необходимите партиди за ел. енергия, В и К и др. на свое име, с оглед
извършване на строително-ремонтни работи в общинското жилище /чл. 1 от
допълнителното споразумение/, както и че наемателят е длъжен да заплаща
разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия, топла и студена
вода пряко на експлоатационните предприятия в установените срокове; при
напускане на жилището да представи бележки за закрити партиди за вода,
електрическа енергия /чл. 15, т. 1 от договора/. Застъпва се, че Община -
Пловдив не само е дала съгласие, но и е задължила лицето-наемател да открие
и закрие партида за периода, за който ползва ел. енергия. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява имотът да е предоставен
за ползване на друго лице в рамките на процесния период, нито партидата да
е закрита. Ответникът е подала заявление - декларация за започване продажба
на електрическа енергия, заявил е, че приема общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, както и че ще потребява енергия за конкретно посочен обект на
потребление. Липсват данни същият да е предприел действия по промяна на
титуляра или закриване на партидата за имота, каквото задължение е поел с
подписване на декларацията. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/2017
г. на ВКС, на ОСГК, според което, за да се докаже съществуването на договор
между третото лице и топлопреносното предприятие, което в още по-голяма
степен важи и за електроснабдителното предприятие, е достатъчно да е
открита индивидуална партида на клиента при дружеството.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да бъдат
уважени. Съгласно Общи Условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, одобрени
с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г., чл.4, пр.1 - „Клиент“ се
разбира следното. „Потребител“ на електрическа енергия за битови нужди е
4
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение”
АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си.
По силата на чл.6 ал.1 - Електрическата енергия може да се
използва от Клиента за битови или стопански нужди. Съобразно алинея 2 -
Правата и задълженията на Клиента може да се упражняват и от друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия в неговия имот за определен срок, като в този случай
собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно
отговорен за задълженията на Клиента към ЕВН ЕС заедно с лицето, за което
е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот.
Съгласно чл.13 ал.2, глава 2 - Снабдяването с електрическа
енергия на нови клиенти от ЕВН ЕС започва в срок до 7 (седем) дни от датата
на подаване на писмено заявление от Клиента. Според чл.13 ал.3 -
Заявлението има изцяло декларативен характер, като ЕВН ЕС има право
да поиска от Клиента да представи за сведение оригинали или нотариално
заверени копия от документите, потвърждаващи декларираните
обстоятелства. ЕВН ЕС има право да поиска от всеки Клиент, ползващ
електрическа енергия за стопански и обществени нужди, да представи за
сведение оригинали или нотариално заверени копия от документите,
потвърждаващи и следните декларирани обстоятелства, както следва:
1. Копие от съдебното решение за фирмена регистрация;
2. Удостоверение за актуално състояние;
3. Нотариално заверено пълномощно, за случаите, когато Клиентът се
представлява от упълномощено лице;
4. В случай че Клиентът не е собственик, а наемател на обекта, представя и
нотариално заверена Декларация - съгласие от собственика за прехвърляне на
партидата на името на наемателя.
От гореописаната регламентация се налага извод, че съгласно
Общите условия, клиент на електрическа енергия за битови нужди може да
5
бъде собственик или ползвател на имот, както и друго трето лице. В
последния случай, при подаване на заявление – декларация за започване на
продажба на електрическа енергия, която има декларативен характер,
дружество има право да поиска /тоест може да поиска, но не е длъжно да го
стори/ нотариално заверена Декларация - съгласие от собственика за
прехвърляне на партидата на името на наемателя.
По делото са приложени в оригинали подадените от А. С. М. до
дружеството Заявление - Декларация за започване на продажба на
електрическа енергия и Декларация за достъп до мрежата, в които документи
изрично е посочил, че прилага договор за наем. В тази именно хипотеза при
прилагането на договор за наем, дружеството има право, но е длъжно, по
силата на Общите условия и нотариално заверена Декларация - съгласие от
собственика за прехвърляне на партидата на името на наемателя, тоест
документа, потвърждаващ декларираните обстоятелства. В исковата молба
ЕВН „България Електроснабдяване“ ЕАД прилага и други относими
документи – настанителна заповед, допълнително споразумение към договор
за наем на общинско жилище. Посочено е, че Община - Пловдив е уведомила
дружеството, че считано от 05.10.2020г. договорът за наем е прекратен.
В конкретния случай, оригиналите на Заявление - Декларация за
започване на продажба на електрическа енергия и Декларация за достъп до
мрежата са представени от дружеството в съдебно заседание на 07.12.2021г.,
в присъствието на назначения особен представител на ответника, приети са по
делото и не са били оспорени. Доказано е за ответника, че е притежавал
качеството клиент - потребител на електрическа енергия за битови нужди. На
следващо място, не са оспорени и приетите заключения на съдебно –
техническата и съдебно – счетоводната експертизи, депозирани в срок
съответно от инж.Е. А. и от в.л.Д.С.. Същите експертизи са компетентно
изготвени и дават изчерпателни отговори на поставените въпроси относно
доставената ел. енергия до процесния обект, количеството и показанията,
отчетени от електромера и съвпадането им по фактурираните такива.
Съгласно заключението на ССЕ процесните фактури /описани в таблица 1/ са
осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ЕВН „България
Електроснабдяване“ ЕАД, направени са констатации, че неплатените суми
възлизат на главница - 185,29 лв. за периода 23.12.2018г. – 22.02.2019г.
/консумирана ел. енергия/ и 34,36 лв. – лихва за забава за периода
6
12.02.2019г. – 29.12.2020г.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това ще
се постанови друго, с което ще се уважат исковете за претендираните суми от
185,29 лв. – главница и 34,36 лв. – обезщетение за забава.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото А. С. М. ще бъде осъден
да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер 875 лв. – разноски за
производството по гр.д.№ 7422/2021г., в които се включват 75 лв. – държавна
такса, 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 300 лв. – възнаграждение за
особен представител, 200 лв. – депозита за съдебно-техническа експертиза,
150 лв. – за съдебно-счетоводна експертиза; сумата в общ размер 75 лв. -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 16602/2020г. в които се
включват 25 лв.- държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и
сумата в общ размер – 125 лв., от които 25 лв. – за държавна такса и 100 лв. се
определят за юрисконсултко възнаграждение, вместо поисканите от
дружеството 200 лв., определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
от ЗПП.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 2988/19.08.2022г., постановено по гр.д.№
7422/2021г. на Районен съд – Пловдив, III гр.с., с което е отхвърлен
предявеният от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК–***, иск за
признаване на установено, че А. С. М., ЕГН - **********, дължи сумата от
185,29 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия
в обект, находящ се в ***, с ИТН: ***, за периода от 23.12.2018 г. до
22.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда - 11.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 32,96 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 12.02.2019 г. до 10.12.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 262597/
16.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16602/2020 г. на Районен съд - Пловдив, I бр. с.
7
като вместо това постановява-
На осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК признава за установено по
отношение на А. С. М., ЕГН - **********, че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК–***, сумата от 185,29 лв., представляваща
стойността на консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в ***, с
ИТН: ***, за периода от 23.12.2018 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 32,96 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.02.2019 г.
до 10.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение с № 262597/ 16.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16602/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, I бр. с.
Осъжда А. С. М., ЕГН - **********, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК–***, сумата в общ размер 875 лв. –
разноски за производството по гр.д.№ 7422/2021г. на Районен съд – Пловдив,
III гр.с.; сумата в общ размер 75 лв. - разноски за заповедното производство
по ч.гр.д.№ 16602/2020г. на Районен съд - Пловдив, I бр. с. и сумата в общ
размер 125 лв. – разноски по възз.гр.д.№ 2663/2022г. по описа на Окръжен
съд –Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8