№ 6010
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110139045 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Л. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес в ************, чрез адв. Н. К., АК – София против „Е. М.“
ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в ***********, представлявано от
управителя Р.И.М.-Т.
Твърди се в исковата молба, че спрямо наследодателката на ищеца С.Х. Л.а е
проведено производство, завършило с определение, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, по който С. Л.а е осъдена да заплати солидарно сумата от 14 105,07 лв. –
главница и сумата от 4 702,25 лв. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 2949 поописа за 2012 г. на Частен съдебен изпълнител Д.В., рег. № №
и район на действие - Софийски градски съд. Ищецът сочи, че по изпълнителното дело не са
предприемани действия по принудително изпълнение, поради което вземането е погасено с
изтичането на петгодишен давностен срок.
На 14.01.2021 г. длъжникът по изпълнителното дело С. Л.а е починала, а ищецът е
един от законните й наследници с квота при наследяването от една трета.
Като излага тези факти ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за отричане на вземането на ответното дружество за сумата
от 6 269,10 лв. (шест хиляди двеста шестдесет и девет лева и десет стотинки), от която а)
4 701,69 лв. (четири хиляди седемстотин и един лева и шестдесет и девет стотинки) –
главница и б) 1 567,41 лв. (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и една
стотинки) – договорна лихва за периода от 20.09.2010 г. до 13.12.2011 г., представляващ
една трета от цялото задължение, за което е издаден изпълнителен лист.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание Н. Л. не се явява и не изпраща представител. Процесуалният
представител на ищеца депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа
предявения иск. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
признава предявения иск. Ангажира писмени доказателства.
1
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител. Представя становище с приложени писмени доказателства.
В откритото съдебно заседание, проведено на 03.02.2022 г., след направено искане от
страна на ищеца, на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене и
постановено разглеждането на делото при условията на признание на иска. Събирането на
доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника,
че не оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които
пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона
или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на „Е.
М.“ ЕООД – София да получи от ищеца сумата от 6 269,10 лв. (шест хиляди двеста
шестдесет и девет лева и десет стотинки), от която а) 4 701,69 лв. (четири хиляди
седемстотин и един лева и шестдесет и девет стотинки) – главница и б) 1 567,41 лв. (хиляда
петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки) – договорна лихва за
периода от 20.09.2010 г. до 13.12.2011 г. Същото не противоречи на императивни норми на
закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал
отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна
разпоредителна власт. Съгласно клаузата на т. 7 от пълномощното (л. 60 от делото), адв. П.
В., упълномощен от законния представител на ответното дружество, може да признава
искове. Ответното дружество се легитимира и като титуляр на оспореното вземане въз
основа на договор за цесия от 28.09.2018 г. В този смисъл, пълномощникът на „Е. М.“
ЕООД, е лицето, което може да признае, че процесните суми не са дължими на ответника,
като погасени по давност. Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно
упълномощен процесуален представител, съдът приема, че не е налице отрицателната
предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от Н. Л., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 6 от ГПК и с оглед извода за основателност на
предявения отрицателен установителен иск, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 250,76 лв. (двеста и
петдесет лева и седемдесет и шест стотинки). Ответникът дължи и заплащане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на нормативно установения минимум от 926,91 лв. (деветстотин двадесет и шест
лева и деветдесет и една стотинки), което възнаграждение следва да бъде присъдено в полза
на процесуалния представител на ищеца. Според съда, ответникът следва понесе
отговорността за разноски, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от
ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две
предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а
именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е
налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна.
Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на
иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
2
трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В
настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по
отношение на погасените по давност задължения, конституирайки се като взискател по
изпълнителното дело, водено срещу наследодателя на ищеца. Възражението за изтекла в
полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което
може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на
отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети
възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания.
Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между
страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът
не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение
№ 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Н. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес в ************,
чрез адв. Н. К., АК – София против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на
управление в ***********, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищецът, като наследник на С.Х. Л.а, ЕГН **********, не дължи на
ответното дружество сумата от 6 269,10 лв. (шест хиляди двеста шестдесет и девет лева и
десет стотинки), от която а) 4 701,69 лв. (четири хиляди седемстотин и един лева и
шестдесет и девет стотинки) – главница и б) 1 567,41 лв. (хиляда петстотин шестдесет и
седем лева и четиридесет и една стотинки) – договорна лихва за периода от 20.09.2010 г. до
13.12.2011 г., за която е издаден изпълнителен лист от 12.01.2012 г. по частно гражданско
дело № 56736 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в
***********, представлявано от управителя Р.И.М.-Т.да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 250,76 лв. (двеста и петдесет лева и седемдесет и
шест стотинки), на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в
***********, представлявано от управителя Р.И.М.-Т.да заплати на адвокат Н. К., АК –
София, с личен номер № адвокатски хонорар, дължим на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 вр. ал. 2
от Закона за адвокатурата в размер на 926,91 лв. (деветстотин двадесет и шест лева и
деветдесет и една стотинки), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над
уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3