Решение по дело №138/2021 на Районен съд - Лом

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Лом, 23.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          РАЙОНЕН СЪД – гр. ЛОМ, IV - ти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов

 

          при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 138/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

 

           С Наказателно постановление № 12-001775 от 11.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „ПРОГРЕС - Л.Г.“***, ЕИК *, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че при извършена проверка на място на 08.12.2020 г. и по документи на 15.12.2020 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - гр. Монтана, в обект – магазин *, находящ се в гр. Лом, ул. *, се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Л.Г., е допуснало да работи лицето * с ЕГН ********** като „продавач-консултант“, считано от 07.12.2020 г. с фиксирано работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч. и месечно трудово възнаграждение 610 лв., без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 15.12.2020 г. и представлява нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

          Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание не се явява представител.

          Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С.К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена защита, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не поради изложените в нея аргументи.

          От фактическа страна:

          На 08.12.2020 г. свидетелите З.А. и Л.Р. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект - магазин „*“, находящ се в гр. Лом,      ул. „Славянска“ * при която проверка констатирали, че „ПРОГРЕС - Л.Г.“ ЕООД в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето *, като „продавач-консултант“, считано от 07.12.2020 г. с фиксирано работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч. и месечно трудово възнаграждение 610 лв., без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма. На място * собственоръчно попълнил декларация за описаните условия, при които престира работна сила – работно време и възнаграждение, като отбелязал, че няма сключен трудов или граждански договор.

          След извършена проверка по документи, на 15.12.2020 г. е съставен протокол с изх. № 12139. На същата дата на Л.Л.Г. в качеството на управител на „ПРОГРЕС - Л.Г.“ ЕООД е изпратена покана за съставяне на АУАН. На 04.01.2021 г. в отсъствие на нарушителя е съставен АУАН № 12-001775 от св. З.А. в присъствието на свидетелите Л.Р. и П.А.. Същият е изпратен на управителя Л.Г. с писмо с обратна разписка. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение против акта.

          Наказващият орган е преценил, че от дружеството с управител Л.Г. е извършено нарушение на трудовото законодателство и е издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ атакуваното НП - № 12-001775 от 11.02.2021 г., с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните мотиви:

          Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „Трудовият договор се сключва в писмена форма“. Чл. 61, ал. 1 КТ пък предвижда, че трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. По делото не е представен трудов договор между административнонаказаното дружество и *. Затова съдът намира направените възражения в жалбата, че не е извършено нарушение на трудовото законодателство, за неоснователни.

          Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - усилия от работника за продължителен период от време. В случая проверяващите са установили точно това: налице е уговорка Александър Георгиев да предоставя работна сила в рамките на определено работно време и при заплащане на месечно възнаграждение. Следователно отношенията между „ПРОГРЕС - Л.Г.“ ЕООД и * са именно трудови и следва да бъдат уредени с трудов договор. Такъв обаче липсва. Нито към момента на проверката, нито при съставянето на АУАН, нито с последващо възражение, нито с жалбата против НП е представен такъв. Затова и не следва да се кредитира изразената в жалбата защитна позиция – че дружеството имало уговорка Георгиев да ходи няколко дни, за да се запознае с естеството на работата. Очевидно отношенията, които би следвало да са уредени като трудови чрез сключен трудов договор, не са уредени по никакъв начин. В тази насока са както показанията на разпитаните свидетели, така и приложената като доказателство декларация, попълнена от *. Действително, същият е отразил, че „е на изпитателен срок“. Но дори да има такава уговорка, то пак е необходимо да е сключен трудов договор между него и работодателя, в който договор да е включена съответната клауза. А както беше вече посочено, договор липсва. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ. Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“. Жалбоподателят е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като е имал задължение да сключи трудов договор с Александър Георгиев, за да уреди възникналото между тях правоотношение, но не го е направил.

          АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД. При определяне на наказанието обаче (което в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ не е абсолютно, а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая имуществената санкция е определена от АНО на 2000,00 лв., без да са изложени никакви аргументи за това. Законодателят е предвидил „глоба или имуществена санкция” в размер от 1500,00 лв. до 15 000,00 лв. Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт К., не може да се приложи института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя и се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Неслучайно законодателят изрично е предвидил в нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ, че случаите по чл. 62,   ал. 1 КТ не са маловажни. Необосновано обаче е налагането на имуществена санкция в размер, по-висок от минималния /в случая – 2000 лв./. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е санкциониран за други нарушения на трудовото законодателство. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено административно наказание, но размерът на наложената имуществена санкция се явява необосновано завишен и следва да се намали до минималния такъв от 1500.00 лв.

          С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено, затова и на основание   чл. 63, ал. 1 от 3АНН

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-001775 от 11.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „ПРОГРЕС - Л.Г.“***, ЕИК * е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че при извършена проверка на място на 08.12.2020 г. и по документи на 15.12.2020 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - гр. Монтана, в обект – магазин * находящ се в гр. Лом, ул. „Славянска“ *се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Л.Г., е допуснало да работи лицето *, с                    ЕГН ********** като „продавач-консултант“, считано от 07.12.2020 г. с фиксирано работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч. и месечно трудово възнаграждение 610 лв., без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма, като намалява размера на административното наказание „имуществена санкция“ от 2000,00 лв. на 1500,00 лв.

 

          ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН „ПРОГРЕС - Л.Г.“***, ЕИК *  да плати на Дирекция „Инспекция на труда” -  гр. Монтана разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на     80.00 лв. /осемдесет лева/.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

          След влизане в сила на решението препис от решението да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.

 

 

 

             Председател: