№ 18939
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110113960 по описа за 2023 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Д. А. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ж.к. НАДЕЖДА II, бл.244, вх.Д, ет.7, ап.111, иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: сума в размер на 2226,74 лв., главница представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 1.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за реално потребена
енергия, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 410 ГПК на
28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сума от 389,55 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., сумата за дялово
разпределение 17,53 лв. - главница за периода 1.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 410 ГПК на 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3,71 лева - лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 08.11.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за процесния имот, находящ се в гр.
София, кв. Надежда, бл.244, вх.Д ет.7 ап.11, с аб.№ 59193, но не е изпълнил задължението си
да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е направил
доказателствени искания, не е депозирал молба за гледане на делото в негово отсъствие.
1
Депозирал е възражение в заповедното производство в срок, в което е заявил, че не дължи
задължението, тъй като няма отношения с . и отдавна не ползва услугите му.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 64819/2022 на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, като в
законовия срок длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания за предявяване на иск за вземането си. Това обуславя правния
интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161, том I, рег. № 7423,
дело № 143/21.07.2008 г., че ответникът е дарил процесния топлоснабдяем имот, находящ се
в гр. София, кв. Надежда, бл.244, вх.Д ет.7 ап.11 на третото лице за спора Слав Кирилов Д.,
като е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.
Съдът не обсъжда представеното с исковата молба Заявление-декларация (л.18 от делото),
тъй като същото е без подпис на лицето, от чието име е попълнена. Предвид липсата на
оспорване на представения нотариален акт и установяваните чрез него обстоятелства, съдът
приема, че ответникът продължава да е вещен ползвател на процесния топлоснабдяем имот,
поради което същият има качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна в имота,
съгласно чл. 153 от Закона за енергетиката.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяем имот се намира в сграда с режим на етажна собственост, като в същата се
предоставя услугата дялово разпределение от фирма „Нелбо“ АД, съгласно Протокол от
12.06.2022 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в Етажната
собственост, Договор от 20.08.2002 г., сключен между „Нелбо инженеринг“ ООД и Етажна
собственост с адрес в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 244, вх. В, Г, Д, представлявана от
Мариян Ботев Маринов и Договор № Д-0-68/03.06.2020 г.
Установява се от представените съобщения към фактури, приложени към исковата
молба (л. 30-35 от делото), че през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в имота на
ответника е доставяна топлинна енергия на стойност 1368.06 лв. с ДДС, като след
извършени прихващания от платени суми, остава за доплащане за периода сума в общ
размер на 1292.09 лв., в това число за отопление и за подгряване на вода. Срокът за
заплащане на сумата е 14.09.2020 г. За периода 01.5.2020 г. до 30.04.2021 г. сумата възлиза
на 1010.45 лв. с ДДС, в това число за отопление и за подгряване на вода. Срокът за плащане
на сумата е 14.08.2021 г. Общата сума за периода възлиза на 2378.51 лв. с ДДС. Предвид
това, че фактурите не са оспорени, съдът приема, че главницата, която се претендира за
услугата доставка на топлинна енергия за подгряване на вода и за отопление е установена по
безспорен начин и следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение. Съгласно действащите Общи
2
условия на ищцовото дружество, одобрени от КЕВР през 2016 г. и приложени по делото на
л. 36, в чл. 32-33 от същите, лихви се начисляват само върху сумите за топлинна енергия и
върху суми, установени с изравнителни сметки (когато се месечните фактури се издават по
прогнозни данни), и то само ако не са заплатени в срок от 45 дни след изтичане на периода,
за който се отнасят, като търговецът е длъжен да издаде кредитно известие за сумите,
установени с изравнителните сметки. В самите съобщения към фактури е отразено, че са
издадени кредитни известия, като са посочени конкретните фактури за сумите, установени
след отчитане на уредите от фирмата, извършваща услугата дялово разпределение и
издаването на изравнителните сметки. По делото е представена и приета справка относно
дължимите суми за периода по месеци, която е неоспорена от ответника. От същата се
установява, че за процесния период дължимата главница възлиза на 2244.27 лв., в това число
главница за топлинна енергия, доставена в имота и главница за услугата дялово
разпределение (17.53 лв.), а за лихви – в общ размер на 393.26 лв. (389.55 лв. лихви върху
главницата за топлинна енергия и 3.71 лв. върху главницата за услугата дялово
разпределение).
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен за предявените
размери, като следва да се уважи изцяло. Възраженията на ответника не са доказани -
същият не е оспорил доказателствата, събрани по делото и не е ангажирал други такива,
които да подкрепят твърденията му, от които черпи изгода за себе си, съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест. Следва да се присъди и законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното плащане.
При този изход от спора, само ищецът има право на разноски, извършени в двете
производства, както следва: 102.75 лв. в заповедното производство и 152.75 лв. в исковото,
в това число и юрисконсултско възнаграждение във второто, определено от съда в размер
на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . и
., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, и Д. А. Д. с ЕГН:
**********, гр. София, ж.к. НАДЕЖДА II, бл.244, вх.Д, ет.7, ап.111, че ответникът Д. А. Д.
с ЕГН: ********** дължи на “.” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сума в размер на 2226,74 лв.
(две хиляди двеста двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
3
30.04.2021 г. за реално потребена енергия, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението 410 ГПК на 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 389,55 лв.
(триста осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., сумата за дялово
разпределение 17,53 лв. (седемнадесет лева и петдесет и три стотинки) - главница за
услугата дялово разпределение) за периода 1.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 410 ГПК на 28.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 3,71 лв. (три лева и седемдесет и една стотинки)
- лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
08.11.2022 г.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. НАДЕЖДА II, бл.244, вх.Д,
ет.7, ап.111, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 255.50 лв. (двеста петдесет и пет лева и
петдесет стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното производства, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4