РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9230 по описа за 2012 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС..
Ищците А.С.С., П.А.С.,
А.Б.С., Е.М.С. и Х.М.С. твърдят, че първият от тях притежава 15,59 % ид. ч., а
останалите четирима по 7,795 % ид.ч. или общо всичките ищци 46,77 % ид.ч., от
правото на собственост върху Магазин-ателие № 1, находящ се в партера на
шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*******, в м. „Центъра“, гр. София, със застроена площ от 70,53 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо парцел ХІ-7, кв. №326 по плана на гр. София,
м. „ГГЦ-Г-6“, с площ на парцела от 442 кв.м., при съседи по скица: ул. „*******“,
парцел Х-6, парцел ХІІ-8, парцел ІІ-11, парцел ІІІ-12 и парцел І-10. Поддържат,
че са придобили идеалните части от имота по силата на наследствено
правоприемство и обезщетяване по реда на ЗОСОИ, като за удостоверяване правото
им на собственост е издаден констативен Нотариален акт №20, том I, рег. №3114, дело №129/1999 г. на
нотариус рег. № 266 при НК. Сочат, че ответникът „А.т.“ АД притежава правото на
собственост върху останалите 53,23 % ид. ч. от процесния магазин по силата на
Решение №46 по протокол № 42/27.04.1998 г. на СОС, като владението му е
предадено с протокол от 16.09.1998 г. Твърдят, че с нотариална покана от 09.09.1999
г. по описа на нотариус Д.И.и с нотариална покана от 17.02.2006 г. по описа на
нотариус В.Б., са поискали от ответното дружество, да им заплаща обезщетение за
ползването на собствените им идеални части, но последният не е изпълнил
доброволно задължението си за плащане на обезщетението и продължил да ползва
целия имот, като междувременно е оспорил правото им на собственост по съдебен,
но искът му бил отхвърлен.
С оглед
гореизложеното ищците претендират „А.т.“ АД да им заплати обезщетение за лишаването
им от право на ползване върху имота за периода 01.07.2007 г. – 30.06.2012 г., в
общ размер на 65 393 лв., предявено като частичен иск от 120 000 лв.,
като съобразно притежаваните идеални части А.С.С. претендира сумата от 21 798
лв., а всеки един от ищците П.А.С., А.Б.С., Е.М.С. и Х.М.С. претендира
поотделно сумата от 10 899 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба (29.06.2012 г.) до окончателното й изплащане
Ответникът „А.т.“ АД оспорва иска по
основание и размер. твърди, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй
като тяхна наследодателка А.С.П.не е притежавала това право. Оспорва като
издадени в нарушение на ЗОСОИ, заповедите №РД-21-1339/21.12.1998 г. и
РД-23-083/29.04.1999 г. на областния управител на област София. Ответникът сочи,
че е придобил имота по силата на П.изационна сделка, като към датата на
решението за П.изация – 19.10.1998 г. няма взето решение за обезщетяване на
ищците със собственост върху този магазин и е била приложима процедурата по параграф
6, ал. 6 от ЗППДОбП (отм.), предвиждаща възмездяването на последните чрез
дялове/акции на дружеството или компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. В
писмените бележки се развиват и доводи за липсата на валидно и безспорно
уведомяване на ответното дружество относно претендираното обезщетение, като
сочи, че нотариалната покана от 09.09.1999 г. на Нотариус рег. № на НК, била
връчена на търговско дружество „Триадица - П.“ АД, което не е притежавало
правото на собственост върху имота. Излага и, че нотариалната покана от
14.02.2006 г. била отправена от пълномощник на ищците, за който обаче липсвали доказателства
за надлежно учредена представителна власт, доколкото последният не е
упълномощен писмено. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени,
като претендира и разноски по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
С оглед изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения и формулирания петитум, съдът приема, че е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, при условията на активно
субективно съединяване. Нормата предвижда в случаите, когато общата вещ се
ползва лично от някой от съсобствениците същият да дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Вземането
по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно
лице да се облагодетелства за сметка на друго. За да бъде уважен този иск в
доказателствена тежест на всеки от ищците е да установи кумулативното наличие
на следните предпоставки: имотът е съсобствен с ответника; ответникът ползва
имота или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността; ищците са отправили писмена покана до ответника; ползата,
която е пропуснал ищеца след поканата, която в случая е съизмерима с размера на
дължимия пазарен наем.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и реституция №20, том I, рег. №3114, дело №129/1999 г.
на нотариус рег. № 266 при НК (л.10), е признато, че Б.Х.С., С.Х.С., Е.М.С. и Х.М.С., притежават
съответно първите двама по 15,59 % ид. ч., а вторите двама – по 7,795 % ид.ч.
от правото на собственост върху Магазин-ателие № 1, находящ се в партера на
шестетажна масивна жилищна сграда на ул. „*******, в м. „Центъра“, гр. София, със застроена площ от 70,53 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо парцел ХІ-7, кв. №326 по плана на гр. София,
м. „ГГЦ-Г-6“, с площ на парцела от 442 кв.м., при съседи по скица: ул. „*******“,
парцел Х-6, парцел ХІІ-8, парцел ІІ-11, парцел ІІІ-12 и парцел І-10.
От представените по делото удостоверения за
наследници (л.35-36) се
установява, че починалият на 25.04.2003 г. Б.Х.С., е оставил за наследници
ищците П.А.С. и А.Б. Цоневска (понастоящем с фамилия С.), а починалият на
02.02.2009 г. С.Х.С. е оставил за единствен наследник ищцата А.С.С..
Следователно установява се, че всеки от ищците по делото притежава право на
собственост върху процесния магазин при следните квоти: А.С.С. - 15,59 %
ид. ч., а П.А.С., А.Б.С., Е.М.С. и Х.М.С. - по 7,795 % ид.ч. всеки един от тях,
или всичките ищци са съсобственици на общо 46,77 % ид.ч.
Съгласно ТР от 21.03.2013 г. по тълк. дело №11/2012 г. на ОСГК, констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и
за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.
193 ГПК.
В случая ответникът, въпреки направеното оспорване,
не ангажират доказателства, с което да обори легитимиращото действие на
нотариално удостовереното право на собственост в горепосочения констативен нотариален
акт, поради което съдът е задължен да приеме, че ищците притежават право на
собственост на имота. Следва да се отбележи, че това обстоятелство е установено
между страните със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила Решение №189 от
29.10.2015 г., по гр. д. № 2462/2015 г. на ВКС, I Г.О., с което е отхвърлен
предявеният от „А.т.“ АД срещу ищците отрицателен установителен иск, че
последните не са собственици на общо 46,77 % ид.ч. от процесния магазин, както
и е отхвърлил иска на дружеството за отмяната на горепосочения констативен
нотариален акт.
Безспорно между страните е, че „А.т.“ АД притежава
останалите 53,23 % ид.ч. от правото на собственост от магазин №1.
Безпротиворечиво е обстоятелството, а и същото се установява от свидетелските
показания на Д.Т.Д., че ответникът ползва изцяло имота, с което възпрепятства
достъпа на ищците до него.
Видно от представената по делото нотариална покана
от 14.02.2006 г. по описа на нотариус В.Б., връчена на 17.02.2006 г. на
ответника, ищците, чрез пълномощника си адв. А. Д., са поискали от „А.т.“ АД да
им предаде владението в седем дневен срок от получаване на поканата, както и да
им заплати обезщетение за ползването на процесния имот. С писмо от 20.02.2006
г. дружеството е уведомило ищците, че отказва предаване на владението на имота,
оспорвайки правото им на собственост. Следователно, установява се и наличието
на писмено покана за заплащане на обезщетение за ползване на имота. Следва да
се отбележи, че възражението на ответника относно липсата на представителна
власт на адв. Д. за изпращането на нотариалната покана, релевирано за пръв път
в писмените бележки, съдът намира за преклудирано и същото не следва да бъде
обсъждано по същество, доколкото по аргумент от чл. 131, ал. 2 ГПК, с отговора
на исковата молба дружеството съсобственик е следвало да изчерпи всички свои
възражения срещу основателността на исковете.
Размерът на дължимото обезщетение за лишаване от
правото на ползване се равнява на средния пазарен наем на този тип имот за
процесния период от 01.07.2007 г. до 30.06.2012 г. От изслушаната по делото
техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че пазарният наем за процесния магазин за този периода
е в размер на 139 818 лв., а съобразно притежаваните от ищците идеални
части от правото на собственост, на всеки от тях се дължи сума, както следва:
на А.С.С. - 21 798 лв., а на всеки един от ищците П.А.С., А.Б.С., Е.М.С. и Х.М.С.
- сумата от по 10 899 лв.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира
исковете на ищците за изцяло основателни, тъй като са доказани всички предпоставки
за уважаването им: страните по делото са съсобственици, ответникът е ползвал
имота за процесния период, като същевременно е лишил ищците от това им право,
въпреки отправената му от тях покана, а установеният по делото размер на
полагащото им се обезщетение напълно съответства на заявената от всеки от тях
претенция. По делото са приложени пет броят договори за правна помощ (л.137-141),
сключени между ищците и техните процесуални представители, но в същите не е посочен
начинът на плащане (в брой или по сметка), съгласно приетото в т. 1 от ТР от
06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 на ОСГТК, не може да се приемат за доказани
извършените разноски за процесуално представителство и същите не следва да
бъдат присъждани в полза на ищците.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.т.“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Триадица, ж.к. „И.В.“, бул*******със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д.А., на основание чл. 31, ал.
2 ЗС, да заплати поотделно на ищците А.С.С. и П.А.С., двете със съдебен
адрес ***, офис №202, чрез адв. Н. Г., и на ищците А.Б.С., Е.М.С. и Х.М.С.,
тримата със съдебен адрес ***, офис № 101, чрез адв. Д. Н., обезщетение за
ползването на Магазин-ателие № 1, находящ се в партера на шестетажна масивна
жилищна сграда на ул. „*******, в м. „Центъра“,
гр. София, със застроена площ от 70,53 кв.м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо парцел ХІ-7, кв. №326 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-Г-6“, с площ
на парцела от 442 кв.м., при съседи по скица: ул. „*******“, парцел Х-6, парцел
ХІІ-8, парцел ІІ-11, парцел ІІІ-12 и парцел І-10, съобразно притежаваните от
всеки от ищците идеални части, за суми както следва:
-
на П.А.С. с ЕГН **********,
притежаваща 7,795 % ид.ч. от правото на собственост, сумата от 10 889 лв., претендирана като частичен иск от 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от 29.06.2012 г. до окончателното плащане на сумата.
-
на А.Б.С. с ЕГН **********,
притежаваща 7,795 % ид.ч. от правото на собственост, сумата от 10 889 лв., претендирана като частичен
иск от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 29.06.2012 г. до окончателното
плащане на сумата.
-
на А.С.С. с ЕГН **********,
притежаваща 15,59 % ид.ч. от правото на собственост, сумата от 21 798 лв., претедирана като частичен иск от 40 000
лв., ведно със законната лихва от 29.06.2012
г. до окончателното плащане на сумата.
-
на Е.М.С. с ЕГН **********,
притежаващ 7,795 % ид.ч. от правото на собственост, сумата от 10 889 лв., претендирана като частичен иск от 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от 29.06.2012 г. до окончателното плащане на сумата.
-
на Х.М.С. с ЕГН **********,
притежаващ 7,795 % ид.ч. от правото на собственост, сумата от 10 889 лв., претендирана като частичен иск от 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от 29.06.2012 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „А.т.“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Триадица, ж.к. „И.В.“, бул*******със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д.А., да заплати на А.С.С. и П.А.С., двете със съдебен адрес ***,
офис №202, чрез адв. Н. Г., и на А.Б.С., Е.М.С. и Х.М.С., тримата със съдебен
адрес ***, офис № 101, чрез адв. Д. Натан, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо разноски на ищците за настоящото
производство, както следва: 2616 лв.
– държавна такса; 400 лв. - депозит за
съдебнотехническа експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: