РЕШЕНИЕ № ______________
гр. Сливен, 25.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет
и пети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
Хр. Марева ч.т.д. № 120 по описа на съда за 2019г, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл. 25 от ЗТРЮЛНЦ
и се разглежда по реда на гл. ХХІ от ГПК.
В жалбата на А.Г.С., подадена
чрез пълномощника – адв. Ш.Б.,***, се твърди, че е било подадено заявление с
вх. № 20190829202214/28.09.2019г. първоначално вписване на фондация, която ще
извършва дейност в обществена полза, наименование „ДА СПАСИМ ПЛАНЕТАТА“, със
седалище и адрес на управление: *****.
По заявлението е бил постановен
отказ № 20190829202214/02.09.2019г., който се обжалва като неправилен и
незаконосъобразен.
Обжалваният отказ е бил мотивиран
от ДЛР при ТРРЮЛНЦ със съображения за противоречие на разпоредбите на устава на
фондацията с разпоредби от глава трета от
ЗЦЮЛНЦ, тъй като не били ясно
разграничени правомощията на управителя – едноличен орган и съвета на
фондацията – колективен орган на сдружението, като в противоречие с чл. 39, ал.
2 ЗЮЛНЦ на едноличния орган са предоставени правомощия от компетентността на
колективния орган; че съвета на фондацията като колективен орган не подлежи на
вписване и; че наименованието на фондацията не включва вида на юридическото
лице с нестопанска цел.
Изложените съображения се
оспорват в жалбата със следните аргументи:
Поддържа се, че съгласно чл. 35,
ал. 1 ЗЮЛНЦ предвижда възможност управителният орган да бъде както колективен,
така и едноличен орган и липсва произтичащо от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ ограничение, включително с оглед вида на юридическото лице с нестопанска
цел. Развити са подробно съждения свързани с граматическото, систематично и
семантично тълкуване разпоредби на ЗЮЛНЦ, от които се прави извод, че законът
не поставя изискване управителният орган на фондацията да бъде едноличен; че
няма изисквания относно наименованието на органите на фондацията.
Относно изискването към
наименованието на фондацията да съдържа вида на юридическото лице с нестопанска
цел се изтъква, че изискването е спазено и непосочването му в т. 2 от
заявлението по приложение – образец А16, следвало да се възприеме като
технически пропуск, след като е „правната форма“ е посочена в т. 3.
Твърди се, че са били представени
доказателства, установяващи редовното свикване на общо събрание на
16.11.2017г., съгласно чл. 26 от ЗЮЛНЦ и чл. 29 от Устава на сдружението, като
неправилно в отказа си ДЛР, цитирайки неправилно разпоредбата на Устава,
приема, че общото събрание е следвало да бъде свикано от управителя.
Оспорва мотивът на ДЛР относно
липсата на изискване на закона за вписване на колективния орган на фондацията.
В тази връзка заявителят коректно попълнил обстоятелствата в раздел 3 на
заявлението. Ако се касае за грешка, изразяваща се в несъответствие на заявените
обстоятелства с действителните, то за ДЛР е съществувала възможно да укаже
отстраняването й, вместо да постановява отказ. В тази връзка енаправено позоваване на чл. 96в от Наредба №
1814.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР.
Поддържа се на следващо място, че
представения устав има необходимото съдържание по чл. 34 ЗЮЛНЦ и всички
подлежащи на вписване обстоятелства, съгласно чл. 18 ЗЮЛНЦ. На заявителя
следвало да се укаже да отстрани нередовност, свързана с определянето на вида и
характера на решенията, които приема колективния орган по реда на чл. 32, ал. 4
във вр. с чл. 39, ал. 2 ЗЮЛНЦ, като в противен случай страната била лишена от
предвидената в чл. 22, ал. 5 ЗЮЛНЦ възможност.
Съгласно представения учредителен
акт следвало, че са изпълнени изискванията към юридическото лице с нестопанска
цел, определено за извършване на дейност в обществена полза, като върховният
орган е колективен – съвет на фондацията, който приемал решенията си с
мнозинство съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Обстоятелствата, че наименованията на
органите на фондацията не е необходимо да съвпадат с тези на сдружението с
нестопанска цел и от това не следвало, че няма разграничение в техните
правомощия. В учредителният акт били определени случаите, в които колективният
орган взема решенията с обикновено и квалифицирано мнозинство, с което,
противно на изложените мотиви, се гарантирала обективност при приемането им
съобразно определянето на фондацията като такава за извършване на дейност в
обществена полза, като няма делегиране на правомощия за приемане на решения от
компетентността на колективния орган върху управителния – едноличен орган на
фондацията. В учредителният акт бил определен реда за свикване на колективния
орган, като е посочено също и изрично, че съветът на фондацията взема решения
по всички въпроси, които по закон или съгласно учредителният акт не съвпадат с
правомощията на друг орган. По този начин окончателно било проведено
разграничаването в компетентността на върховния и на управителния орган и не
съществува колизия при тълкуването на разпоредбите от учредителния акт с тези
на закона. Изтъква се също, че съгласно учредителният акт, при колизия на
разпоредби от него с тези на закона се прилагат повелителните разпоредби на
закона, с което била гарантирана необходимата прозразност относно дейността на
фондацията. Учредяването на юридическо лице с нестопанска цел било проявление
на свободно формираната и външно изразена воля на учредителите, като формалното
и стеснително тълкуване на нормите на ЗЮЛНЦ от страна на ДЛР представлява
съществено както на закона, така и на записаното в учредителния акт.
Иска се съдът да отмени
обжалвания отказ№ 20190829202214/02.09.2019г., като вместо това, съдът да укаже
на ДЛР да извърши вписване на фондацията по подаденото заявление с вх. № 20190829202214/29.08.2019г.
Въз основа на приложените преписи
и електронното досие по заявление с № 20190829202214 се
установява следното:
С подаденото заявление поискано
вписването на учредената фондация с наименование „ДА СПАСИМ ПЛАНЕТАТА“, която
ще се представлява от А.Г.С.; с органи на фондацията – съвет на фондацията в
състав: А.Г.С., М.А.С. и Ш.М.Б. и управител – А.Г.С., като фондацията е
учредена с имуществена вноска от 100 лв. и ще осъществява дейност в обществена
полза.
Посочени са подробно основните
цели на фондацията, средствата за постигането им и предметът на допълнителна
стопанска дейност, като съответствието им със закона е безспорно.
Представени са необходимите
декларации относно истинността на заявените обстоятелства; учредителният акт с
нотариална заверка на подписа на учредителя – А.Г.С.; протокол, съдържащ
приетите решения на учредителя за учредяване на фондацията; документ за
заплащане на държавна такса, спесимен от подписа на представляващия; пълномощно
за заявителя от името на учредителя.
При така подаденото заявление и
представените към него документи, извършвайки проверка по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ
ДЛР е постановило отказ № 20190829202214/02.09.2019г. за вписване на
фондацията, намирайки, че са налице противоречия със закона, поради
противоречие на разпоредби от учредителния акт с разпоредбите на глава трета от
ЗЮЛНЦ. В мотивите на постановения отказ е записано, че фондацията следва да има
колективен върховен орган, в чиято компетентност са решенията, визирани в
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЮЛНЦ относно реда за приемането им. Направена е
констатация, че част от решенията са предоставени с учредителният акт – чл. 12,
ал. 8 и чл. 18, ал. 2, на едноличния управителен орган и в устава липсва ясно
разграничение в правомощията на органите на фондацията. Изложени са
съображения, че при определяне на юридическото лице с нестопанска цел като
такова за извършване на дейност в обществена полза, законът е поставил
изисквания към органидзацията и и устройството им, гарантиращи „известна
отдалеченост на учредителите от юридическото лице в обществена полза от неговия
учредител.“ Това се постигало с конституирането на колективен орган, поемащ
отговорност за пряко осъществяване на дейността и осигуряване на нейната
отчетност, при механизми, гарантиращи максимална обективност при приемане на
решенията, отговорността за които по аргумент от чл. 31, т. 6 ЗЮЛНЦ се носи от
колективния орган. Този механизъм, съгласно чл. 39, ал. 2 ЗЮЛНЦ, изключвал
предоставянето им на едноличен орган.
На следващо място, съгласно чл.
18, ал. 1, т. 3 от ЗЮЛНЦ на вписване подлежат имената на членовете на
управителния орган, но не и на колективния върховен орган, в случая заявен като
съвет на директорите.
Не била съобразена и разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 ЗЮЛНЦ изискваща в наименованието на юридическото лице, да се
съдържа ясно означение на вида му.
Видно от приложения устав към
заявлението за регистриране на фондацията, нейни органи са колективен върховен
орган – съвет на фондацията (чл. 8 и чл. 9), който се състои от минимум трима
членове, като учредителят на фондацията изпълнява функцията на Председател на
съвета на фондацията. Компетентността на съвета на фондацията е определена в
чл. 11 – п. 1 – п. 13 вкл., като в чл. 14 е посочено, че решава всички други
въпроси, свързани с дейността на фондацията, като решенията по т. 6, т. 7 и т.
9 – приемане на ежегоден отчет, приемане на решения за откриване и закриване на
клонове и за извършване на разпоредителни сделки с имущество на фондацията в
съответствие с нейните цели, за обезпечаване и гаранции, банкови заеми и дялови
участия.
В чл. 12 от учредителния акт е
предвиден едноличен управителен орган – управител, чиито правомощия са
определени в ал. 7 – упражняване на представителна власт за фондацията, както и
в ал. 8 – внасяне на предложения пред съвета на фондацията, организиране
дейността на фондацията, осъществяване на оперативното й управление и
ръководство, управление на имуществото в съответствие с целите на фондацията;
организира и предлага на СФ годишна програма и бюджет; осигурява изпълнение на
решенията на СФ и ръководи текущата дейност; организира разпределянето и
усвояването на бюджета на фондацията н съответствие с програмите и другите
правилници и наредби, утвърдени от СФ; изготвя щатно разписание на персонала на
фондацията;сключва граждански и трудови договори със служители и сътрудници на
фондацията, както и други функции, свързани с правоотношенията с такива лица.
Съгласно чл. 14, в правомощията на управителя са включени и всички права и
задължения свързани с годишното (счетоводно) приключване.
В чл. 18, ал. 2 от учредителният
акт е посочено, че при прекратяване на фондацията се извършва ликвидация, като
управителят действа като ликвидатор.
В чл. 13 от учредителният акт са
посочени правата, които учредителят запазва за себе си, като с оглед чл. 12,
ал. 4 същият е и първи управител на фондацията.
Въз основа на установените
обстоятелства, съдът намира, че отказът е необоснован, а с оглед суверенно
извършената от съда проверка на заявените обстоятелства и представените
доказателства - като краен резултат, неправилен и незаконосъобразен.
Относно нарушението на чл. 7, ал.
1 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР не е съобразило представения учредителен акт, в чл. 1 от който е
посочено наименованието на юридическото лице – „ФОНДАЦИЯ „ДА СПАСИМ ПЛАНЕТАТА“,
като вида на юридическото лице е посочен надлежно в заявлението – относно
правно организационната форма. Дори да се приеме, че в заявлението е посочено наименование,
което не съдържа вида, предвид съдържанието на учредителният акт за ДЛР
съществува ред и възможност за отстраняване на тази нередовност – чл. 96в от
Наредба № 1/14.02.2007г. за водене съхраняване и достъп до търговския регистър,
чл. 22, ал. 5 ЗТР и пр. В случая и с оглед заявеното в подадената жалба от
името на заявителя и учредителя на фондацията, нередовността, засягаща
надлежното посочване на наименованието на юридическото лице с нестопанска цел –
ФОНДАЦИЯ „ДА СПАСИМ ПЛАНЕТАТА“, следва да се счита отстранена.
По отношение на вида органи на
фондацията и техните правомощията, в учредителният акт също не се съдържат
нарушения на закона.
Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ
управителният орган на фондацията може да бъде едноличен и колективен, а съгласно
чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ, когато учредителният акт предвижда повече от един орган,
правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружение се прилагат
съответно и за другите органи. Съответното приложение на правилата за общо
събрание и управителен съвет означава, че следва да бъдат съобразени
специфичните правила за този вид юридическо лице с нестопанска цел, каквито се
съдържат в чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ, като съответно – не намират приложение
разпоредбите на закона, отнасящи се до колективния управителен орган на
юридическото лице с нестопанска цел, които са несъвместими с възможността
управителният орган на фондацията да бъде едноличен.
Съжденията на ДЛР относно
необходимото „отдалечаване“ на юридическото лице с нестопанска цел от неговия учредител
принципно са верни, но не държат сметка за особеностите на фондацията като
юридическо лице с нестопанска цел.
За разлика от сдруженията с
нестопанска цел, фондацията няма членска маса и се учредява с безвъзмездното
предоставяне на имущество от нейния учредител – чл. 33, ал. 1 ЗЮЛНЦ, което обстоятелство
е както в основата на предвидената възможност управителният орган да бъде както
едноличен, така и колективен, но и съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ – фондацията да
има повече от един орган. В основана на различията между върховния колективен
орган на сдруженията и върховния колективен орган на фондацията е именно и
предвидената от закона възможност, както да има само един орган, при това
едноличен, така и за повече от един орган – еднолични, колективни, едноличен и
колективен и пр.
Поради липсата на членска маса на
фондацията, която съгласно учредителният акт има колективен орган, на който са
предоставени правомощия изключително от компетентността на колективния орган на
сдруженията – общо събрание, правилата за този вид орган, както се посочи и
по-горе, намират съответно приложение – доколкото са съвместими и съответстват
на волята на учредителя, който е предоставил безвъзмездно имущество за
учредяване на фондацията. Съответно – наименованието на колективния орган
следва да отразява тази негова характеристика, но поради липсата на членска
маса на фондацията, няма изискване да бъде с наименование „общо събрание“.
Съответно – колективният орган, по аргумент от разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ, има същевременно характеристиката на управителен орган, на чиито членове,
без да са учредители или съпричастни по друг начин с юридическото лице с
нестопанска цел, са предоставени правомощия за приемане на решения относно
дейността на фондацията по смисъла на чл. 39, ал. 2 във вр. с чл. 32, ал. 4 и
чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Поради това и присъщата отговорност за такива решения, имената
им следва да бъдат вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като
намира съответното приложение на разпоредбата на чл. 18, т. 3, пр. 2 от ЗЮЛНЦ
именно във вр. с чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ и с оглед изискването на закона за
предоставяне на гаранции за прозрачност при приемане на решения за разпореждане
с имуществото в съответствие с целите на юридическото лице с нестопанска цел,
определено за извършване на дейност в обществена полза.
В случая, предвиждането в
учредителния акт на повече от един орган, а именно – едноличен и колективен, е в
съответствие с възможността по чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ, като съгласно учредителния
акт, съдържащ нотариална заверка на подписа на единствения учредител, в
компетентността на колективния орган са всички правомощия, които съгласно
закона са от компетентността на общото събрание, като върховен орган на
сдруженията с нестопанска цел. В правомощията на едноличния орган на фондацията
– управителя, същевременно не е включено нито едно от правомощията, които
според изискването на закона са от компетентността единствено и само на колективния
върховен орган на сдруженията. Правомощията на различните органи на фондацията,
противно на изложеното в мотивите, са ясно и недвусмислено определени, не се
припокриват и не противоречат на разпоредбите от раздел І, на Глава трета от
ЗЮЛНЦ.
Предвид изложеното, мотивите в
обжалвания отказ, съобразени формално с изискванията на закона за конституиране
органите на сдруженията с нестопанска цел, определени за извършване на дейност
в обществена полза и правомощията на тези органи, без да се съобрази
съответното им приложение спрямо фондацията и нейните специфични
характеристики, е незаконосъобразен и следва да се отмени, с указания за
вписване на фондацията.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ
№ № 20190829202214/02.09.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при АГЕНЦИЯТА
ПО ВПИСВАНИЯ, постановен по заявление вх. № № 20190829202214 за вписване в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на ФОНДАЦИЯ „ДА СПАСИМ
ПЛАНЕТАТА“ и
УКАЗВА НА
АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯ да извърши вписване на ФОНДАЦИЯ „ДА СПАСИМ ПЛАНЕТАТА“ в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно заявление с вх. №
20190829202214 и настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: