Решение по дело №1/2010 на Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е   № 6

09 януари 2012 година, Велинград

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

 

при секретаря А.К., като разгледа докладваното гражданско дело №2 по описа на Велинградския районен съд за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, разгледан по реда на част ІІ от Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Общ исков процес”.

С исковата си молба и уточненията към нея ищците А.М.М. ЕГН********** и Ю.М.М. ЕГН**********,***, Велинградска община, с адрес за призоваване в гр. Пазарджик, чрез пълномощника адвокат А.П., твърдят против ответниците Ф.С.Б. ЕГН**********, Х.А.М. ЕГН**********, К.Х.М. ЕГН**********, А.Х.М. ЕГН**********, Р.А.К. ЕГН**********, Н.А.С. ЕГН**********, Р.А.С. ЕГН**********, С.С.Б. ЕГН**********, Ш.С.С. ЕГН**********, З.С.А. ЕГН**********, А.С.Т. ЕГН**********, Ф.А.К. ЕГН**********, Ф.А.А. ЕГН**********, И.А.К. ЕГН**********, С.А.К. ЕГН**********, А.С.С. ЕГН**********, С.А.С. ЕГН********** и И.А.С. ЕГН**********,***, Велинградска община, че те са наследници на М.А.М., бивш жител ***, Велинградска община, починал на 31. Х. 1980 година, а ответниците – на С.А.Б., бивш жител ***. С решение на Велинградския районен съд, постановено по гражданско дело №246 по описа за 2008 година и с решение на Велинградската общинска служба по земеделие и гори №580 от 04. ІІІ. 2009 година им е признат за възстановяване следния земеделски имот: ливада с площ от 5 200 м² в местността Стойчов чарк, при граници: дере, общински път и от двете страни имоти на кметството в гр. Сърница, Велинградска община, попадаща върху естествена ливада имот с планоснимачен №014125 по сега действащия план на гр. Сърница с площ от 5 032 м², в местността Стойчов чарк при граници: имот с планоснимачен №014116 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014128 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014127, ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014124 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и имот с планоснимачен №014130 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С решение на Велинградската общинска служба по земеделие и гори от 02. Х. 2006 година с №2633 собствеността върху същия имот е възстановено и на ответниците.   

От удостоверение, издадено от Велинградската общинска служба по земеделие и гори на 26. ХІ. 2009 г. под №695, е видно, че от заявителите е повдигнат спор за материално право за имот с планоснимачен №014125, местност Стойчов чарк, с площ от 5 032 м², с начин на трайно ползване естествена ливада срещу наследниците на С.А.Б..

ИСКАНЕТО е да се приеме за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на Трудово кооперативно земеделско стопанство в гр. Сърница, Велинградска община, наследодателят на ищците М.А.М., е бил собственик на ливада с площ от 5 200 м² в местността Стойчов чарк, при граници: дере, общински път и от двете страни имоти на кметството в гр. Сърница, Велинградска община попадаща върху естествена ливада имот с планоснимачен №014125 по сега действащия план на гр. Сърница с площ от 5 032 м², в местността Стойчов чарк при граници: имот с планоснимачен №014116 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014128 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014127, ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014124 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и имот с планоснимачен №014130 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поради което те, неговите наследници, имат право да си възстановят собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му, както и да им се присъдят направените разноски.

Ответникът А.С.С. лично и с адвокат М.Ш., изразява становище, че искът е неоснователен. Останалите ответници не вземат становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на чл. 12 и 235 от Гражданския процесуален кодекс, прие следното:

Видно от удостоверение за наследници, издадено от Кметството в гр. Сърница, Велинградска община, на 30. Х. 2009 година под №3385, ищците са синове на А.М.М. (М.А.М.) ЕГН******, роден на 03. ІХ. 1907 година, бивш жител ***, Велинградска община, починал на 19. Х. 1980 година.

От удостоверения за наследници, издадени от кметството в гр. Сърница, Велинградска община, на 23. VІ. 2009 година под №2064, на 26. VІІІ. 2009 година под №2813 и на 25. ІІІ. 2010 година под №977 и 978, е видно, че ответниците са наследници на С.С.Б. (С.А.Б.) ЕГН**********,***, Велинградска община, починал на 11. ІV. 1988 година. След смъртта си С.С.Б. е оставил като наследници по закон синовете си С.С.Б., С.С.Б., А.С.С. и Ш.С.С., дъщеря си Ф.С.К., родена през 1923 година, починала през 1990 година, дъщерите си А.С.Т., З.С.А., А.С.М., родена през 1932 година, и Е.С.С., родена през 1934 година, последните две също починали, съответно през 2003 и 2005 гдина. Ф.С.К. е оставила като наследници по закон синовете си И.А.К., Ф.А.К. и С.А.К. и дъщеря си Ф.А.А.. Е.С.С. е оставила като наследници по закон синовете си Р.А.С., С.А.С. и И.А.С.. А.С.М. е оставила като наследници по закон дъщерите си Ф.А.М. ЕГН**********, починала, Р.А.К. и сина си Н.А.С.. Ф.А.М. е оставила като наследници по закон съпруга си Х.А.М. и синовете си К. и А.Х.М.. Всички живи наследници на С.С.Б. са конституирани като ответници.      

С решение на Велинградската общинска служба по земеделие и гори №580 от 04. ІІІ. 2003 година на наследници на М.А.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на три имота, измежду които ливада с площ от 5 200 м², находяща се в землището на гр. Сърница, Велинградска община, в местността Стойчов чарк, заявен с пореден №3 от заявлението и установен с декларация по чл. 12, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и решение на Велинградския районен съд №271 от 21. ХІ. 2008 година.

С решение на Велинградската общинска служба по земеделие и гори №2633 от 02. Х. 2006 година на наследници на С.А.Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на шест имота, измежду които ливада с площ от 5 032 м², VІІІ категория, местност Стойчов чарк, имот с №014125 по картата на землището, при граници (съседи): имот с №000301 – път ІІІ клас на държавата, имот с №014116 ливада на наследници на А.С.Б., имот №014128 ливада на наследници на А.С.Б., имот №014127, ливада на наследници на А.С.Б. и имот №014147 дере на Велинградска община.

При тези данни – доколкото за никой от заявителите няма постановен окончателен отказ за възстановяване на правото на собственост върху заявените земеделски имоти в тази местност, както и че за ищците не е приключила процедурата по възстановяване на земеделските имоти в местността Стойчов чарк с окончателно положително решение, съдът намира, че съществува правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

По делото са разпитани като свидетели Ф.А.П. ЕГН********** и Р.Х.Д. ЕГН**********,***, Велинградска община, съответно на ул. *** и на ул. *** и С.М.Д. ЕГН**********,***.

Първият свидетел твърди в показанията си, че познава наследодателя на ищците и че последният е притежавал имоти в местността Стойчов чарк заедно с други две семейства. Обработвал 5 000 м², а 13 – 14 000 м² косял. Наследодателят на ищците купил къща от Ц.. Свидетелят твърди, че познава ответниците Б., депозира показания, че същите са живели в местността Крушата и не са притежавали имоти в местноста Стойчов чарк. Сочи, че в посочената местност е имало училище.

Вторият свидетел депозира показания, че процесният имот е с размер от 26 – 28 000 м². В него са били изградени дървени сгради, в последствие била изградена масивна сграда от А.М.. На място имало катранджийница на Ц., закупена от наследодателя на ищците. Потвърждава показанията на предходния свидетел, че ответниците и наследодателите им произхождат от местността Крушата и нямат имоти в местността Стойчов чарк. Свидетелят сочи, че не е чувал за местност Халиловото и не знае тя да съвпада с местността Стойчов чарк.

Според третия свидетел местността Халиловото е по-голяма от Стойчов чарк и я съдържа в себе си. Твърди, че в тези местности е имало дъскорезница, но не му е известно да е имало катранджийница. Дъскорезницата е стопанисвана от наследодателя Б. и е дала името на местността Стойчов чарк. Твърди, че в тази местност не е имало магазин или училище. 

По делото е доспусната и техническа експертиза, чието заключение е изготвено от вещото лице инженер Г.С.П. и представено в съда на 21. ІХ. 2009 година. Според заключението, местността Стойчов чарк е окрупнена местност по плана за земеразделяне на гр. Сърница, Велинградска община, която съдържа в себе си подместност Халиловото. На място ищците посочват местност Халиловото по-надолу в южна посока от местоположението на махала с построени паянтови полумасивни сгради, които се обитават като постоянни жилища, и в която все още съществуват основите от разрушени сгради на фабрика за катран. Ищците на място посочват два имота в близост до процесния: един с площ от 2 000 м² в района на имот с планоснимачен №014129 и друг с площ от около 3 000 м² в част от имот с планоснимачен №014127 – частта към шосето, което се различава от местоположението на процесния имот 014125 по картата на възстановената собственост на землището на гр. Сърница, Велинградска община.

По делото е допусната и съдебно-лесотехническа експертиза, чието заключение е представено във Велинградския районен съд от инженер И.Д.Г. на 03. V. 2011 година. От заключението е видно, че достоверни данни за местността Халиловото (яйлък Халиловото) по описателен способ има от 1922 година. При изготвяне на стопански план на държавна гора Кара тепе, ведно с картен материал към него към 1935 година местността Халиловото (яйлък Халиловото) се идентифицира и позиционира на трайни теренни белези (граничини била и дерета ведно с наименования). Обхваща от север от отдел 74 до отдел 95 и от юг от отдел 75 до отдел 80. В поречието на река Доспатска между отдели 78-80 от юг и 91-95 от север има повдигнати с реперни точки арондирани граници на земи за земеделско ползване. В стопански план от 1935 година местоположението на горскостопанското деление на отдели и подотдели е описано и по точни наименования на местности.

Като наименование на част от местността Халиловото (яйлък Халиловото) местността Стойчов чарк се явява в поречието на река Доспатска към 1941 година в стопански план на държавна гора Селищенска. Същата гора към 1941 година е част от държавна гора Каратепе. Самата местност Стойчов чарк е част от местността Халиловото (яйлък Халиловото) с наименование към 1935 година Стария пост. Няма налични данни към 1922 – 1935 година до 1941 година, от които изобщо да е видно наличие на местност с наименование Стойчов чарк.

При тези данни съдът намира, че предявеният установителен иск е неоснователен. Искът с правно основание чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е спор за материално право към един минал момент. Предмет на иска е установяване правото на собственост на внеслия земите в Трудово кооперативно земеделско стопанство и съответно, ако е починал, на неговите наследници към момента на образуване на стопанството при съществуване на спор с друг претендиращ, че е бил такъв собственик, с оглед на това, на кого следва да се извърши възстановяване собствеността върху внесената земеделска земя.

От заключенията на допуснатите по делото технически експертизи е видно, че местностите Халиловото и Стойчов чарк съвпадат една с друга. Разлика има само относно обстоятелството дали местността Халиловото съдържа в себе си местността Стойчов чарк или обратното. Видно от заключението на лесотехническата експертиза, към 1941 година местността Стойчов чарк е част от местността Халиловото в поречието на р. Доспатска. Видно от заключението на техническата експертиза, представена в съда на 21. ІХ. 2010 година, в момента местността Стойчов чарк е окрупнена местност, която съдържа в себе си местността Халиловото. Според същото заключение на етап “масиви и местности” комисии в състав кметове, възрастни хора, членове на поземлените комисии и проектантът – изпълнител на техническите дейности по земеразделянето са определяли името на всяка окрупнена местност, съобразно името, популярно сред населението, като материална граница между местностите на място не съществува – те преливат една в друга. Поради горното съдът намира, че е възможно при окрупняването на местността да е посочено наименование различно от това през 1941 година. Безспорно е обаче, че местностите Халиловото и Стойчов чарк съвпадат.

Съдът намира за съществена за решаването на спора друга констатация, съдържаща се в заключението на вещото лице, представено в съда на 21. ІХ. 2010 година, а именно, че ищците на място посочват като свой имот, различен от процесния с №014125 по картата на възстановената собственост на землището на гр. Сърница Велинградска община. Вещото лице поддържа заключението си и в открито съдебно заседание. Заключението е прието като подробно и компетентно изготвено и не е оспорено от страните.     

В разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се регламентира гражданскоправен способ за защита правото на собственост в процеса на възстановяване на земеделските земи, които земи са притежавани преди образуването на Трудово кооперативно земеделско стопанство като собствени, т. е. установяват се права към един минал момент. Тежестта на доказване на положителния установителен иск е в тежест на ищеца. В случая ищците се позовават на това, че наследодателят им е бил собственик към момента на образуване на стопанството, поради което наред с качеството си на наследници, следваше да докажат възникването и съществуването на правото на собственост в лицето на наследодателя им към релевантния по делото момент - образуването на Трудово кооперативно земеделско стопанство, на някой от придобивните способи за придобиване правото на собственост, и след като това не бе доказано, то искът следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не е доказан, което беше процесуално задължение на ищцовата страната, поради което се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Следва да се приеме, че всъщност въобще няма спор между страните за конкретния земеделския имот, защото това също е въпрос по същество (в този смисъл “Вещно право. Практически проблеми”, Издателство “Сиби”, 2007 г.), но при липсата на доказателства, доказващи идентичност между заявените от наследниците на А.М. имоти и процесния, както и между заявените от двете групи заявители имоти, такъв категоричен извод не може да се направи.

Следва да се осъдят ищците да заплатят на ответниците разноски по делото за адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице в размер на общо 1 200 лева.

Водим от горното, Велинградският районен съд

 

Р     Е     Ш    И :

 

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.М.М. ЕГН********** и Ю.М.М. ЕГН**********,***, Велинградска община, с адрес за призоваване в гр. Пазарджик, чрез пълномощника адвокат А.П., иск по чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с който се иска да се ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ф.С.Б. ЕГН**********, Х.А.М. ЕГН**********, К.Х.М. ЕГН**********, А.Х.М. ЕГН**********, Р.А.К. ЕГН**********, Н.А.С. ЕГН**********, Р.А.С. ЕГН**********, С.С.Б. ЕГН**********, Ш.С.С. ЕГН**********, З.С.А. ЕГН**********, А.С.Т. ЕГН**********, Ф.А.К. ЕГН**********, Ф.А.А. ЕГН**********, И.А.К. ЕГН**********, С.А.К. ЕГН**********, А.С.С. ЕГН**********, С.А.С. ЕГН********** и И.А.С. ЕГН**********,***, Велинградска община, че наследодателят на ищците М.А.М., бивш жител ***, Велинградска община, починал на 31. Х. 1980 година, към момента на образуване на Трудово кооперативно земеделско стопанство е бил собственик на следния земеделски имот: ливада с площ от 5 200 м² в местността Стойчов чарк, при граници: дере, общински път и от двете страни имоти на кметството в гр. Сърница, Велинградска община попадаща върху естествена ливада имот с планоснимачен №014125 по сега действащия план на гр. Сърница с площ от 5 032 м², в местността Стойчов чарк при граници: имот с планоснимачен №014116 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014128 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014127, ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014124 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и имот с планоснимачен №014130 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.М.М. ЕГН********** и Ю.М.М. ЕГН**********,***, Велинградска община, с адрес за призоваване в гр. Пазарджик, чрез пълномощника адвокат А.П., да заплатят на Ф.С.Б. ЕГН**********, Х.А.М. ЕГН**********, К.Х.М. ЕГН**********, А.Х.М. ЕГН**********, Р.А.К. ЕГН**********, Н.А.С. ЕГН**********, Р.А.С. ЕГН**********, С.С.Б. ЕГН**********, Ш.С.С. ЕГН**********, З.С.А. ЕГН**********, А.С.Т. ЕГН**********, Ф.А.К. ЕГН**********, Ф.А.А. ЕГН**********, И.А.К. ЕГН**********, С.А.К. ЕГН**********, А.С.С. ЕГН**********, С.А.С. ЕГН********** и И.А.С. ЕГН**********,***, Велинградска община, разноски в размер на 1 200 лева.

 

       На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: