№ 1480
гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430100552 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК, във вр. с чл.143 от СК и чл.149 от СК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от П. Л. Н. с ЕГН
********** против Е. П. Х. с ЕГН **********, в която се твърди, че страните
живели на съпружески начала от 2008г., като от съвместното им съжителство
имали родени две деца ***, родена през *** и ***, родена през *** Твърди се,
че в края на *** ответника заминал да работи в ***, посочвайки, че целта му
била получаване на по-високи доходи за семейството и след като се установи
там трайно, цялото семейство да се преместят да живеят заедно във ***.
Излага се, че през първите 1-2 години се връщал в *** през три-четири
месеца, обикновено за празници, но през следващите години това ставало все
по-рядко, а последното му прибиране в дома в *** било през м. декември
2020г. Сочи се, че в първите години от пребиваването си в чужбина,
ответника носел или изпращал малки суми и дребни подаръци за децата,
предимно по повод на рождените им дни и по коледните празници. Твърди се
още, че от началото на 2016г. до завеждане на настоящото дело, единствено
майката полагала грижи за отглеждане на децата, образованието и
1
възпитанието им. Излага се, че баща им през последните години много рядко
се обаждал по телефона, за да се информира за тяхното физическо,
здравословно и психическо състояние, а от началото на 2020г. майката изцяло
поела издръжката на двете деца, без финансова подкрепа от ответника.
Навеждат се доводи, че с оглед възрастта на децата, те постоянно се
нуждаели от нови дрехи, обувки, учебници, тетрадки и училищни помагала.
Налагало се воденето им на лекар и закупуване на медикаменти. Детето ***
носело вече очила, които периодично се подменяли, в зависимост от
моментното състояние. И двете деца имали допълнителни занимания извън
училище, които се заплащали и допълнително натоварвали семейния бюджет.
Детето *** посещавало езиков курс по английски, школа по танци, частни
уроци (при необходимост), хобито й било да рисува. *** посещавала курсове
по ментална математика.
Твърди се, че от последното си идване в общо обитаваното жилище
през 2020г., бащата не полагал никакви грижи за отглеждането и
възпитанието на децата, не бил предприемал никакви действия и мерки за
лични контакти с тях, не ги бил търсил, включително и не ги бил виждал от
тогава, както и не проявявал никакъв интерес към ежедневието им. Не
участвал по никакъв начин и в разходите на домакинството за ток, интернет,
телевизия, телефони (включително и на децата), вода, топлофикация и т.н.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се възложат на ищцата за упражняване родителските
права по отношение на децата *** и ***, както и се определи местоживеене на
децата при майката; Да се предостави на ищцата за ползване общо
обитаваното жилище в ***.
Да се определи съответен режим на лични контакти на бащата с децата;
Да бъде осъден ответника да заплаща на децата си, чрез тяхната майка и
законен представител ежемесечна издръжка в размер на по 300лв. за всяко от
тях;
Претендира и издръжка за минало време за една година назад – за
периода от 01.02.2021г. до 31.01.2022г. в размер на по 3 600лв. за всяко от
децата общо за периода.
Ответникът Е. Х. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който оспорва твърденията на ищцата, че не е осигурявал финансова
2
подкрепа за семейството. Излага твърдения, че е изпращал и внасял по сметка
суми за погасяване на кредита, с който е било закупено жилището на
страните. Твърди, че винаги се е интересувал от потребностите на децата си,
проявявал е грижа и обич към тях. Родителите му също са помагали в
грижите за двете деца. Твърди, че през 2021г. изплатената от него част от
ипотечния кредит за жилището била в размер на 6720лв, а изпратените
средства за издръжка на децата 1560 евро, равняващи се на 3042лв. Сочи се,
че ответника бил материално затруднен в годините на ковид кризата, но
независимо от това бил изпращал средства за издръжка на децата с оглед
възможностите си. Ответникът излага, че отношенията му с двете деца били
близки и топли, полагал грижи за тях от раждането им до заминаването му в
чужбина, притежавал нужните възпитателски качества и практически умения
да се грижи за тях, но воден от желанието и грижата те да растат спокойно,
заявява, че е съгласен да се предостави на ищцата като тяхна майка
упражняването на родителските права.
Ответникът възразява срещу предложения стеснен режим на лични
контакти с децата, като желае същият да бъде съобразен с нуждите на децата
от изграждане на адекватни отношения и адекватен образ за техния баща,
удовлетворяващ естественото и взаимно желание за близост и участие в
живота им, с произтичащите от това родителски задължения.
По отношение на исканата издръжка за бъдеще време, ответника
признава претенцията до размер от 200лева месечно за всяко от децата,
считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване. Твърди, че размера на трудовото му
възнаграждение след приспадане на данъци бил по-малко 1740 евро месечно
Сключил бил наемен договор за имот, в които ищцата била обещавала,че ще
се пренесат с децата, като наемната цена възлизала на 1036 евро. Поради това
и с оглед факта, че сам изплащал кредита по съсобственото на страните
жилище, ответника счита, че не би могъл да заплаща издръжка в по-голям
размер.
Ответникът оспорва претенцията за заплащане на издръжка за минало
време. Твърди, че е изпращал посочените по-горе суми за децата, като ищцата
не била възразила относно техния размер, а родителите му били подпомагали
майката в отглеждането на децата в този период.
3
Възразява и по претенцията за присъждане на разноски.
Претенцията на ищцата за присъждане ползване на семейно жилище е
приета за разглеждане като такава за разпределение ползването на съсобствен
имот по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. В о.с.з. на 19.09.2022г. е прекратено
производството по делото по отношение на тази искова претенция, поради
заявен от ищцата отказ от същата.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните и се установява от приложените
удостоверения за раждане, че ищцата е майка, а ответника баща на децата ***
Е.ова Х.а, родена на ****** и *** Е.ова Х.а, родена на ***.***
Безспорно е също така, че родителите не живеят заедно, като децата са
при майката.
Не е налице спор, че в края на *** ответника е отишъл да работи в ***,
като обстоятелствата, при които е станало заминаването му и причините за
това са ирелевантни за решаване на спора между страните, който е отнесен
пред съда с депозираната искова молба.
Страните не спорят, че в интерес на децата им е да живеят със своята
майка в *** *** и тя да упражнява родителските права по отношение на тях.
Спор е налице по въпросите за подходящия режим на лични контакти
на бащата с децата, за размера на издръжката, която да заплаща от завеждане
на исковата молба занапред, както и заплащал ли е издръжка за процесния
период от една година назад и съответно какъв е адекватния й размер. За
установяване на твърденията си и обстоятелствата, релевантни за даване
отговора на тези спорни въпроси, страните са ангажирали писмени и гласни
доказателства.
Видно е от представения препис на нотариален акт за учредяване на
***, *** на ***, че страните са закупили при равни права жилищен имот в
***, продажната цена на който са заплатили с получен от двамата кредит в
размер на 50 000 евро и са учредили договорна ипотека за обезпечаване на
дълга.
Ответникът е представил копия на кредитно досие по същия договор и
4
справки за погасяване на дълга, издадени от кредитора (на л.33 – л.58), които
не се обсъждат от съда, т.к. не изясняват обстоятелства, които са от значение
за решаване на стоящите спорни въпроси.
От представеното копие на Решение ***. по гр.д.№*** по описа на ***,
за което при справка в електронната папка на същото е видно, че не е било
обжалвано и е влязло в законна сила, се установява, че ответника е упражнил
домашно насилие спрямо ищцата и са били наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1
и т.3, като е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо пострадалата, както и му е забранено да приближава същата и
гореописаното съсобствено жилище за срок от десет месеца.
От приложения препис на ***, дело *** на нотариус с *** (на л.368) е
видно, че ответника притежава жилище в ***. Не са налице доказателства, че
имота е предоставян под наем и се реализира доход от собственика. В същото
време следва да се отчете, че с оглед спорните отношения между страните
към момента на разглеждане на делото, имотът се явява единствено жилище,
в което ответника може да се установява в периодите на пребиваване в ***.
От приложените на л.123 – л.125 и л.225 – л.230 документи за
извършени банкови преводи се установява, че за периода от м.февруари
2021г. до м.декември 2021г. ответника е превел на ищцата следните суми : на
12.08.2021г. – 520 евро; на 28.10.2021г. – 520 евро и на 17.11.2021г. – 520
евро.
От приложените на л.139 – л.140 и л.329 – л.332 документи за
извършени преводи в полза на ищцата на 13.04.2022г. се установява, че за
месец януари 2022г. ответника е заплатил издръжка за детето П. в размер на
100 евро и за детето *** също в размер на 100 евро – 1/3 част от общо
преведената за три месеца издръжка. Относимата за месец февруари 2022г. и
последващия период не е от значение за спора за издръжка за периода от една
година преди завеждане на исковата молба.
От представените от ответника и приложени на л.147 от делото
квитанции ***., №*** и №***. е видно, че за посещавани от детето ***
спортни танци са били заплатени такси в общ размер на 150лв.
Приложените на л.333, л.335 – л.338 и л.126 – л.128 документи за
преведени на 26.11.2021г. сума в размер на 248,99евро, на 14.02.2022г. сума в
размер на 154,13 евро и на 16.02.2022 сума в размер на 113,08 евро не
5
установяват плащания в полза на децата на страните.
Съдът не обсъжда и представените от ответника документи за плащане
на суми в полза на ищцата за времето от 15.01.2019г. до 28.09.2020г. (на л.98
– л.122 и на л.175 – л.224), както и квитанции за плащани такси за
извънкласни занимания за детето *** от *** до м.октомври 2020г. (на л.141 –
л.147), т.к. периода на осъществените факти, установявани от тези
доказателства е извън процесния и не са релевантни за спора.
Установява се от представения от ищцата препис на трудов договор ***
и допълнителни споразумения към него от 11.03.2020г. и 16.11.2021г. (на
л.157 – л.165), че същата работи по трудово правоотношение при уговорено
трудово възнаграждение от 2 205лв. до м.ноември 2021г. и 2 600лв. за
последващия период.
Ответникът е представил *** – документ изготвен на немски език и в
превод на български (на л.231 – л.233), от който е видно, че работи по трудово
правоотношение при сочения работодател от 03.05.2021г., като не се
установява от същото писмено доказателство размер на уговорено трудово
възнаграждение. От представените фишове за заплата за периода от м.юли
2021г. до м.март 2022г. (на л.234 – л.250) е видно, че нетното му трудово
възнаграждение е било в размер от ***.
От представените преписи на договор за наем от 01.04.2019г. и фактури
за платена наемна цена и консумативни разходи (на л.256 – л.328) е видно, че
ответника е заплащал наемна цена за обитавано жилище в размер на 880евро
с ДДС и допълнително за ползвано складово помещение в размер на 24 евро,
както и фиксирани суми за ел.енергия и отопление в размер на 132 евро или
общо 1 035 евро месечно.
Видно е от приложените копия на формуляри за регистрация – на л.252
– л.255, че е била заявена адресна регистрация за ответника и ищцата на
адреса на ползвания под наем имот във ***.
Видно е от приложените копия на справка за фирмени данни – на л.371
– л.372, че ответника има регистрирано търговско дружество с дейност превоз
на товари с адрес на управление адреса на ползвания под наем жилищен имот
във ***.
В о.с.з. на 24.06.2022г. са събрани ангажираните от страните гласни
доказателства.
6
Свидетелката *** сочи в показанията си, че познавала ищцата от
служебните им взаимоотношения, т.к. работели в едно дружество, но развили
и лични взаимоотношения. Излага, че тя се проявявала като грижовен и
отговорен родител, за който децата били най-важни. Твърди, че знаела за
случаи на финансови затруднения на ищцата в края на месеца, както и, че
през м.август 2021г. ищцата нямала възможност да закупи за рождения ден на
детето *** тортата, която то искало, поради което колегите й били събрали
необходимата сума, за да я закупят. Свидетелката твърди още, че не
получавали бонуси към заплатите си. Сочи, че ищцата разчитала в грижите за
децата на своите родители, при които оставяла голямото си дете при
пътувания през почивните дни, а малкото дете водела със себе си.
Свидетелката *** излага в показанията си, че също познавала ищцата и
поддържали близки приятелски отношения. Сочи, че до 2019г. работели на
едно и също място, а след това контактите им продължили да се
осъществяват поне веднъж месечно. Св.*** твърди, че ищцата била много
добър родител, грижовен и толерантен. Излага, че децата гостували през
лятната ваканция във вилен имот на своите баба и дядо по бащина линия, но
през последните две години голямото дете не отивало там с желание. Сочи, че
знаела за намерението на страните да живеят в друга държава и това било
причина ищцата да напусне работа през 2019г. Ответникът обаче казвал, че не
бил дошъл още момента, въпреки, че имало наето жилище в тази държава.
Свидетелите *** Х.а и *** Х., които са родители на ответника излагат в
показанията си, че помагали на ищцата в грижите за децата след като синът
им заминал в чужбина – водели ги и прибирали от училище и детска градина,
както и на извънкласни занимания; прекарвали с тях лятото на вилата им в
балкана. Свидетелят Х. сочи, че плащал и такси за детето *** за уроци по
английски език в детската градина и за посещения на танци.
Съдът възприема обсъдените гласни доказателства, отчитайки
родствените показания на свидетелите *** Х.а и *** Х., т.к. се излагат лични
възприятия на свидетелстващите и не се констатират противоречия относно
сочените от тях факти.
По делото е изготвен писмен социален доклад, в който се сочи, че при
социалното проучване се установило наличие на всички необходими условия
за отглеждане на децата в съсобственото жилище на страните. Отразени са и
7
споделените от ищцата обстоятелства, свързани с отношенията с ответника.
Излага се, че детето *** през учебната 2021/2022г. е било ученичка в пети
клас на *** с изучаване на английски и испански език, като допълнително се
обучавала в езикова школа, за което била дължима годишна такса от 900лв.
За детето *** се сочи, че е посещавало ***, като за учебната 2022/2023г.
следвало да е ученичка в първи клас.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът е изправен пред хипотезата на чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения
за разглеждане спор следва да се разреши изключително, изхождайки от
интересите на децата.
Установи се, а и не е налице спор по делото, че след заминаването на
ответника за друга държава в края на ***, децата *** и *** са останали да
живеят при своята майка; привързани са към този родител и тя е полагала
всички необходими грижи за тях. Съдът счита, че с оглед възрастта и пола на
двете деца, ежедневната свързаност с майката през този етап от развитието им
е от изключителна важност за нормалното им физическо и психическо
развитие А и между страните не е налице спор, че изцяло в интерес на двете
деца е да продължат да живеят със своята майка в *** и тя да упражнява
родителските права по отношение на тях. Поради това, съдът счита, че
местоживеенето на децата следва да се определи при ищцата и да се
постанови тя да упражнява родителските права.
Съдът счита, че режима на лични контакти на бащата следва да е такъв,
че да осигури поддържането на близка емоционална връзка с този родител,
което несъмнено е от значение за нормалното психическо и физическо
развитие на двете деца. Съдът приема за подходящ следния режим: бащата да
взема децата при себе си всяка първа и трета седмица на месеца – от 18.00
часа в петък до 20.00 часа в неделя с преспиване на децата при бащата. На
бащата следва да се осигури възможност да взема децата при себе си и за
тридесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. Следва да се постанови също така, че през нечетните
години бащата ще може да взема децата по време на следните официални
празници: Великден (от петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня
8
на независимостта и Нова година (от 28 декември до 2 януари), с преспиване
на децата при бащата. През четните години бащата да взема децата по време
на следните официални празници: Трети март, Георгьовден, Деня на
съединението и Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество Христово), с
преспиване на децата при бащата.
Съдът обсъди и въпроса за издръжката, която бащата следва да
заплаща на децата и в тази насока съобрази следното:
За ответника съществува безусловно задължение, съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК да издържа своите малолетни деца. Съдът
съобрази, че към момента минимално дължимия размер издръжка е 177,50лв.
Съобрази също така възрастта на всяко от децата – *** е на
дванадесетгодишна възраст и ученичка в шести клас, а *** е на седемгодишна
възраст и ученичка в първи клас от учебната 2022/2023г. Несъмнено за
децата са необходими ежемесечно средства за закупуване на учебни пособия,
дрехи, обувки, храна, развлечения, както и за заплащане на консумативните
разходи в обитаваното жилище. Стана ясно, че и двете деца имат интерес към
извънкласни занимания, като за детето *** не се установи какви са трайно
посещаваните такива и съответно таксите, които са били дължими. За детето
*** се установи, че посещава допълнителни уроци по английски език, за
които заплащаната годишна такса е била до момента 900лв. или по 75лв.
месечно. Посещавала е и уроци по танци, за което също е била заплащана
месечна такса от 50лв. При това, съдът приема, че необходимата сума за
задоволяване ежемесечните потребности на детето *** е около 500лв., а на
детето *** около 400лв. При съобразяване на факта, че майката ще осигурява
непосредствените и ежедневни грижи, които също са оценими, както и
съобразяване на доходите на страните, съдът приема, че ответника следва да
осигурява 300лв. от необходимата на детето *** издръжка и 250лв. от
необходимата на детето *** издръжка, а разликата се поеме от майката. Съдът
счита, че ответника е в състояние да заплаща такъв размер от издръжката на
децата си, т.к. се установи, че живее в друга държава, в която реализирания
доход е във валута, която е с по-висока стойност от лева. Вярно е, че и
стандарта на живот в тази държава е по-висок и съответно разходите, които
ответника има там са по-високи, като се установи, че ежемесечния му разход
за квартира, отопление и ток възлизал на 1 036 евро. Доколкото, обаче,
жилището е било наето за нуждите на цялото семейство, в това число ищцата
9
и децата, след настъпилата раздяла за ответника съществува възможността да
намали разхода си за наемна цена като ползва под наем жилище, което
отговаря на неговите нужди, още повече, че срокът на представения по делото
договор за наем е изтекъл на 31.03.2022г. Отделно от това, ответника е в
активна работоспособна възраст, има регистрирано търговско дружество във
*** и няма задължение към други низходящи, поради което съдът счита, че
той е в състояние да реализира доход, позволяващ му да отдели за издръжката
на децата *** и *** общо 550лв., равняващи се на около 280 евро.
С оглед горното, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на децата си в размер на 300лв. за детето *** и
250лв. за детето ***. Исковата претенция за присъждане на издръжка на
детето *** над сумата от 250лв. до пълния претендиран размер от 300лв.
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Тази издръжка следва
да се присъди от датата на завеждане на исковата молба, с падеж на всяка
вноска до пето число на месеца, за който се отнася и ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Ищцата претендира заплащане на издръжка за минало време за период
от една година преди завеждане на делото, т.е. за периода от 01.02.2021г. до
31.01.2022г. Поначало издръжката се дължи само за бъдеще време, но от това
правило законодателят е допуснал едно изключение с разпоредбата на чл.149
от СК, според която издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година преди завеждане на иска. За този период ищцата претендира
месечна издръжка в размер също на по 300лв. за всяко от децата или общо за
12 месечния период в размер на по 3 600лв. Съдът приема, през посочения
период децата са имали обичайните потребности за възрастта си, но в същото
време са били на по-ниска възраст, като детето *** все още не е било
ученичка, а е посещавала детска градина. По-ниска е била и минималната
работна заплата, както и инфлацията не е била на нивата, които са към
момента на водене на делото. При това, съдът счита, че размерът на
ежемесечните разходи за децата следва да се приеме около 420лв. за детето
*** и около 320 лв. за детето ***, а бащата е могъл и е следвало да осигурява
250лв. от издръжката на детето *** и 200лв. от издръжката на детето ***.
Така за релевантния едногодишен период преди завеждане на исковата молба,
ответника е дължал издръжка в общ размер на 3 000лв. за детето *** и
2 400лв. за детето ***. От обсъдените писмени доказателства се установи, че
10
ищеца е превел на ищцата през периода от м.февруари 2021г. до м.февруари
2022г. суми в общ размер на 1 760 евро (на 12.08.2021г. – 520 евро; на
28.10.2021г. – 520 евро и на 17.11.2021г. – 520 евро, както и на 13.04.2022г. по
100 евро за всяко дете издръжка за месец януари 2022г). Конвретирана в
български лева по официалния курс на БНБ сумата възлиза на 3 442,26 лв. или
по 1 721,13лв. за всяко дете. Съдът отчита, като платена за сметка на бащата
такса за посещавани от детето *** уроци по танци в общ размер на 150лв. по
представените квитанции ***., №*** и №***. При това приема изплатени в
полза на детето *** суми за издръжка през релевантния период в общ размер
на 1 871,13лв. и в полза на детето *** в общ размер на 1 721,13лв. След
приспадането им от приетата за общо дължима за всяко дете издръжка за
периода от една година преди завеждане на делото, съдът счита, че ответника
следва да бъде осъден да заплати издръжка за минало време за детето *** в
размер на 1 128,87лв. и за детето *** в размер на 678,87лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане. Исковите претенции в останалата част до пълния претендиран
размер издръжка за всяко от децата в размер но по 3 600лв. следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По въпроса за разноските:
Ищцата е претендирала заплащане от ответника на направените
деловодни разноски. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция.
Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
11
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (в този смисъл
може да бъде посочено Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на
ВКС, ГК, I г.о.). При възприемане на това разбиране, настоящия състав счита,
че следва да се остави без уважение искането на ищцата за присъждане на
сторените в производството разноски.
Съдът обаче намира за основателно искането на ответника за
присъждане на разноските, които е направил за вещо лице във връзка с
приетия за разглеждане иск по чл.32, ал.2 от ЗС – в размер на 220лв. Това
производство също е по спорна съдебна администрация, но в случая не е
приключило с решение по съществото на спора, а ищцата се е отказа от иска,
във връзка с който ответника вече е направил разноски. Правилото на чл.78,
ал.4 от ГПК е приложимо във всички случаи на прекратяване на делото,
независимо с какъв предмет е било инициирано.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника
следва да заплати по сметка на *** държавна такса върху присъдената в полза
на децата издръжка в размер на 432лв. върху присъдената издръжка за детето
*** за бъдеще време и 50 лв. върху издръжката за същото дете за минало
време и 360лв. върху присъдената издръжка за детето *** за бъдеще време и
50лв. върху присъдената издръжка за същото дете за минало време.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата *** Е.ОВА Х.А с ЕГН ********** и *** Е.ОВА Х.А с ЕГН
**********, на майката П. Л. Н. с ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на децата при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Е. П. Х. с ЕГН
********** с децата *** Е.ОВА Х.А с ЕГН ********** и *** Е.ОВА Х.А с
ЕГН **********, както следва : - бащата да взема децата при себе си всяка
първа и трета седмица на месеца – от 18.00 часа в петък до 20.00 часа в
неделя с преспиване на децата при бащата; - да взема децата при себе си и за
тридесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката; - през нечетните години бащата да взема децата по време
12
на следните официални празници: за Великден от петък до понеделник, които
в съответната година са определени за празнуването му, на Първи май,
Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта – от 09.00 часа до 20.00
часа на съответния ден, както и за Нова година от 28 декември до 2 януари, с
преспиване на децата при бащата; - през четните години бащата да взема
децата по време на следните официални празници: Трети март, Георгьовден и
Деня на съединението – от 09.00 часа до 20.00 часа на съответния ден, както и
за Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество Христово) – от 10.00 часа
на 24 декември до 20.00 часа на 27 декември, с преспиване на децата при
бащата.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, Е. П. Х. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка на детето *** Е.ОВА Х.А с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител П. Л. Н. с ЕГН
**********, в размер на 300 лв., считано от датата на предявяване на иска –
01.02.2022г., с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, както и на
основание чл.149 от СК да заплати издръжка за периода от 01.02.2021г. до
31.01.2022г. в размер на 1 128,87лв., ведно със законната лихва от 01.02.2022г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало
време за разликата до пълния претендиран размер от 3 600лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, Е. П. Х. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка на детето *** Е.ОВА Х.А с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител П. Л. Н. с ЕГН
**********, в размер на 250 лв., считано от датата на предявяване на иска –
01.02.2022г., с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, както и на
основание чл.149 от СК да заплати издръжка за периода от 01.02.2021г. до
31.01.2022г. в размер на 678,87лв., ведно със законната лихва от 01.02.2022г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало
време за разликата до пълния претендиран размер от 3 600лв. и иска за
ежемесечна издръжка за бъдеще време до пълния претендиран размер от
300лв., като неоснователни и недоказани.
13
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, П. Л. Н. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е. П. Х. с ЕГН ********** сумата от 220лв.,
представляваща деловодни разноски за вещо лице, направени във връзка с
иска по чл.32, ал.2 от ЗС, по отношение на който е прекратено производството
по делото поради отказ от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата П. Л. Н. с ЕГН
********** за присъждане на деловодни разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Е. П. Х. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** държавна такса по производството, както
следва: 432лв. върху присъдената издръжка за детето *** за бъдеще време и
50 лв. върху издръжката за същото дете за минало време и 360лв. върху
присъдената издръжка за детето *** за бъдеще време и 50лв. върху
присъдената издръжка за същото дете за минало време.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14