Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №10

                       

                                             Гр . Видин   12.02.2015г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  четиринадесети януари

ПРЕЗ  две хиляди и четиринадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                             ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.

                                                                                                           2. Г.Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ     В.К.                              И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

              Съдия С. С.                     гр.Д. № 443   ПО ОПИСА

ЗА      2014 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по жалба на Е.К.Ц. ***  против Решение №25 от 07.04.2014г. по гр.д. №681/08г. на ВРС .

Жалбоподателката твърди,че постановеното от районен съд решение е неправилно и незаконосъобразно, поради  което иска от Окръжния съд да го отмени.Във въззивната жалба навежда оплаквания за неправилно приложение на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ,според който възстановяването на собствеността се извършва по силата на закона и не въвежда реституцията в зависимост от провеждане на административни производства по чл.6 ЗВСОНИ.Останалите оплаквания не са по същество на спора ,а относно изписването на абриавитури,оплаквания ,че ВРс не есе е произнесъл по цялото искане и несъобразяване със съдебната практика.

Третото лице помагач Ц.И.Ц. се присъединява към въззивната жалба.

 Ответната  по жалба страна-Община  В… оспорва жалбата  и моли съда да я остави без уважение,тъй като решението на ВРС е правилно и законосъобразно предвид установената фактическа обстановка.Твърди,че имота е отчужден по реда на тогава действащите закони и ищците са обезщетени с жилища-4 апартамента.Поддържа също,че мероприятието,за което е отчужден имота е осъществено и не съществува самостоятелен обект,който да подлежи на връщане..Моли да им се присъдят разноските по делото съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът „М…”ООД-В. не са подали отговор на въззивната жалба и не са взели становище по нея.

Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството-София,представлявано от Областна администрация В… моли съда да отхвърли въззивната жалба и потвърди решението на ВРС като им присъди ю.консултско възнаграждение за двете инстанции.

 От данните по делото във връзка с направените по жалбата оплаквания  съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск от Е.К.Ц. срещуОбщина В., Министерство на регионалното развитие и благоустройството-С…,представлявано от Областна администрация В. и „М…”ООД-В… правно основание чл.108 ЗС . Предмет на спора е 2/3 ид.части/от които 1/3 ид.ч. на собстнево основание и 1/3 ид.ч. по наследство от родителите й / от :Дворно място,съставляващо парцел VІІІ-7-72”а” по плана на гр.В…,ул.”Б…”№. заедно с построената в мястото едноетажнажилищна сграда.С последващи изменения,направени от ищцата предмет на спора е 5/6 ид. ч. от описания имот.

Ищцата твърди в ИМ,че със Заповед №1520 от 29.06.1961г. на Председателя на ОНС-В…така описания имот е отреден за построяване на Хотел-ресторант на Балкантурист.Твърди,че без никаква отчуждителна процедура имота е незаконно завзет и частично застроен,поради което счита,че собствеността не е преминавала в държавата .

От представените пред първата инстанция е установено,че действително с НА №123,т.І,н.д.№227/1958г. на Видински народен съдия К.Ц. Ж.,В.. К.Ц./родители на ищцата/ и Е.К. Ч… са придобили събствеността чред покупко-продажба върху следния имот: една къща,паянтова с дворно място от 225кв.м.,съставляващо самостоятелна парцела …”.”  в кв… по плана на гр.В.

От назначената  съдебно-техническа екпертиза е установено,че по сега действащи план на гр. Видин процесния имот не съществува,а при сравнение с плана от 1945г.,където имота е нанесен,процесния имот попада и е част от ПИ 511-за хотел –ресторант на „Б…”.Установено е от ВЛ ,че още от плана от 1968 г. имота,така както е описан в НА №123 от 1958г. не съществува,а мероприятието,за което е отчужден е изпълнено,т.е хотел-ресторант „Б…” е построен и в последствие чрез приватизация е станал собственост на „М…”ООД-В...

С протокол №47/29.12.1961г. на ГНС-В… /приложен по делото-л.61и л.306 / е взето решение –т.6 от протокола-собствениците на парцел …”..”  в кв. .. по плана на гр.В.,измежду които К.Ц. Ж.,В. К.Ц. и Е.К. Ч… да бъдат обезщетени с апартаменти в новостроящите се жилищни блокове-ковфекция по избор.В протокол №47/29.12.1961г,т.6 е посочено,че имота на изброените собственици е отчужден по искане на ИК на ГНС с протокол №27 от 21.06.1961г.

С Акт за държавна собственост №1280 от 15.03.1994г. е актуван като държавна собственост Хотелски комплекс „Б.”,състоящ се от :1.хотел „Б…” от 1 175кв.м. ,представляващ монолитна четириетажна сграда,построена през 1964г.,2.ресторант „Б.” с дневен бар-425кв.м. и др.На 02.05.1996г. с договор за приватизация хотелския комплекс е зекупен от „М.”ООД.

От последващи тройни технически експертизи е установено,че хотел-ресторант на „Б…” е построен като за целта са издадени необходимите строителни разрешения и книжа и такива за въвеждане в експлоатация.По делото има приложени строително разрешение и протокол за дадена строителна линия за строителството на хотел-ресторант „Б.”.Втората експертиза е установила,че отчуждителна заповед за процесния имот не е издавана. Установено е,че  Решение на ОНС –В.,взето с протокол №27 от 21.06.1961г.,с което се твърди,че е отчужден процесния имот, не е е открит и той не съществува,но това решение е описано  в протокол №47 от 29.12.1961г. на Видински градски народен съвет,с който се определя,че собствениците на процесните имоти се обезщетяват с апартаменти  в новостроящите се жилищни блокове.

При тези данни ВРС е  отхвърлил иска по чл.108 ЗС като е приел,че действително не е извършена отчуждителна процедура и имота е бил отнет без законово основание,но имота не съществува към настоящия момент реално в размерите,в които е бил отчужден,тъй като на това място е бил построен хотелски комплекс.От наложените скици е установено също,че липсва незастроена част от преди съществуващия имот,която да бъде обособена като самостоятелен обект на собственост.ВРС е приел,че ищцата не е доказала и третия елемент от фактическия състав на чл.108 ЗС,а именно,че ответниците владеят процесния имот.

Пред втората инстанция  не са допуснати нови доказателства предвид разпоредбата на чл.266 ГПК.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ГПК от надлежна страна и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна .

Предявеният иск по чл.108 ЗС е във връзка с твърдения на ищцата,че са налице условията на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ по отношение на процесния имот и същият следва да бъде предаден във владение на собствениците,тъй като собствеността никога не е преминавала в държавата.

В хипотезата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху всички движими и недвижими имущества,отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата,от общините и от народните съвети в периода 09.09.44г. до 1989г.Според ал. 3 на чл.2 ЗВСОНИ собствеността се възстановява ако имотите съществуват реално до размерите ,в които са отчуждени.В чл.4 ЗВСОНИ се въвежда още едно условие за възстановяване на собствеността,а именно-собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната равностойноаст на имота или с друг равностоен надвижим имот.

Като елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС следва да се докаже собствеността върху претендирания имот в лицето на ищеца пред първата инстанция,а след като ищцата се позовава на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ,то следва да се изследват наличието на предвидените в този текст и следващите от ЗВСОНИ предпоставки,а те са следните:Ищцата или нейният наследотател да са били собственици на имота преди отчуждаването,имота да е бил отнет или отчужден не по установения от закона ред,собствениците да не са били обезщетявани чрез изплащане на паричната равностойност на имота или с друг равностоен надвижим имот,имота да съществува реално във вида и границите,в които е бил отчужден или да има възможност да се обособи самостоятелен обект на собственост и ако имота е застроен извършеното върху него строителство да е незаконно.

Няма спор,че ищцата заедно със своите родители е станала собственик на процесния парцел чрез покупко-продажба през 1958г.,за което е съставен НА №№123,т.І,н.д.№227/1958г. на Видински народен съдия.

ВРС е приел,че не е проведена отчуждителна процедура по предвидения към момента на отчуждаване ред,но този извод не се  споделя от въззивната инстанция.Действително в Държавен архив  не е открит протокол №27 от 21.06.1961г. на ИК на ГНС-В…,с което се твърди,че е взето решение за отчуждаване на процесния имот,но това решение е описано  в протокол №47 от 29.12.1961г. на Видински градски народен съвет,приложен по делото,с който се определя,че собствениците на процесните имоти се обезщетяват с апартаменти  в новостроящите се жилищни блокове.В заключението на тройната техническа експартиза при разискване на плановете на гр. Видин и направените върху тях отбелязвания също посочват,че имота е бил отреден и е отчужден,след което вече не съществува ,а на негово място е изграден хотел-ресторан „Б..”.В Акт за държавна собственост №1280 от 15.03.1994г.,с който  е актуван като държавна собственост Хотелски комплекс „Б.” като забележка е отбелязано,че имота е отчужден.

От така събраните доказателства се налага извода,че отчужсителната процедура е проведена според действащата към 1961 г. законова уредба,а освен това собствениците са били обезщетени с апартаманти,т.е. с равностойни недвижими имоти по смисъла на чл.4,ал.1 ЗВСОНИ.

Не е налице и условието имота да е незаконно застроен.За построяването на хотел-ресторант „Бонония” са издадени строително разрешение  и протокол за дадена строителна линия за строителството,а след построяването е въведен в експлоатация.

По всички назначени по делото пред ВРС технически експертизи се установява,че имота във вида,в който е притежаван от ищцата и наследодателите й преди отчуждаването не съществува нито към настоящия момент,нито към момента на приемане на реституционния закон-1997г. и няма възможност да се обособи самостоятелна част,която да се обособи в самостоятелен обект на собственост съгласно техническите и нормативни изисквания за това.

От изложеното до момента е видно,че не са налице предпоставките на чл.2,ал.2  и сл. от ЗВСОНИ и ищцата не доказа в процеса право на собственост върху процесния имот.

Както правилно е приел ВРС не се установява владение на имота към момента на подаване на ИМ от ответниците по делото.Не се установява и владение на имота без правно основание.Докато имота е бил държавна собственост,той е на законово основание след проведена отчуждителна процедура,а след приватизационна сделка става собственост на „М…”ООД.По делото няма данни  към момента на предявяване на иска  от кой се  владее имота .

Ето защо искът по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,кактко е сторил ВРС,макар и с различни мотиви.Ищцата следва да заплатина ответниците направените от тях разноски по делото за въззивната инстанция-по 300лв.ю.к. възнаграждение.  Представеният от Община В. списък по чл.80 ГПК касае производството пред първата инстанция,където вече са присъдени разноски и решението не е обжалвано в тази част,поради което ВОС не може да се произнесе  по искането за разноски в този размер.

По изложените съображения  съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №25 от 07.04.2014г. по гр.д. №681/2008г. на ВРС.

Осъжда Е.К.Ц. с ЕГН **********,*** да заплати на Община В. направените от тях разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Осъжда Е.К.Ц. с ЕГН **********,*** да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството-С.,представлявано от Областна администрация В. направените от тях разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв. -юрисконсултско възнаграждение

Решението е постановено при участието  Ц.И.Ц. *** в качеството му  на трета подпомагаща ищцата страна.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                         2.