МОТИВИ към присъда № 116
по НОХД № 13/2019 год.
Подсъдимият С.Ю. *** е предаден на съд за това, че след
като е бил осъден с Решение № 84/09.06.2016 г. по гражданско дело № 47/2016
год. по описа на PC - Тутракан, влязло в законна сила на 05.07.2016 год., да
издържа своя низходящ - сина си С.С.Ю. - роден на *** год., с ежемесечна
издръжка в размер на 105.00 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на 14 /четиринадесет/ месечни вноски за периода от м. октомври 2017 год.
до м. ноември 2018 год., включително, на обща стойност 1 470.00 лв./хиляда
четиристотин и седемдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимия и неговият
защитник правят искане за разглеждане на
делото по правилата на глава XXVII от
НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за
разглеждане на делото по този ред.
Адвокатът
на пострадалото малолетно лице и неговите законни представители дава съгласие
за същото.
Съдът
се произнесе с определение наказателното производство по делото да продължи по правилата
на глава ХХVII и в по точно по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание по вид „Лишаване от
свобода”, което да бъде в размер ориентиран към постановения такъв законов
минимум предвиден в чл. 183, ал. 1 от НК, като наказанието бъде отложено по
реда на чл. 66 от НК за срок от три години.
Адвокатът на пострадалото дете и неговите законни
представители - Н.Д. подкрепя предложението на РП – Тутракан, като моли съда да
постанови наказание по вид „Лишаване от свобода“, което да бъде в размер ориентиран
към средния, предвиден в чл. 183, ал. 1 от НК, като изтърпяването на наказанието
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години.
Подсъдимия заявява, че напълно признава вината си и
съжалява за извършеното от него. Защитникът му адв. Д.А. моли съдът да му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ с приложение на института на условното осъждане
по чл.66 от НК.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът обяви, че при произнасяне на
присъдата си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анА.зира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подсъдимия А. е живял на семейни начала със С.И.Е. ***
от 2000 год. до 2005 год. От това съвместно съжителство имат дете – С.С.Ю. - на
17 години, с ЕГН **********.
През 2014 год. майката на детето заминала за РТурция, където
сключила брак, а детето останало да живее при своите дядо и баба - св. св. И. и
Ф.Е. /дядо и баба по майчина линия/, в с. Суходол, обл. Силистра.
С Решение № 84 от 09.06.2016 год. по гр. дело № 47/2016
год. по описа на PC - Тутракан, влязло в законна сила на 05.07.2016 год. подсъдимия
бил осъден да плаща ежемесечна издръжка за детето си в размер на 105.00 лв., считано
от 05.07.2016 год.
Подсъдимия А. не плащал присъдената издръжка. Той не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14
месечни вноски за периода м. октомври 2017 г. – м. ноември 2018 г. включително,
на обща сума от 1 470.00 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева/.
Това се установява, както от обясненията на подсъдимия
А., така и от писмени доказателства приложени по делото.
В хода на разследването по образуваното досъдебно
производство подс. А. признава вината си, като е бил запознат с
привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК.Той не се възползвал от
разяснената и привилегия на закона.
Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт, се потвърждава от събраните в досъдебното производство доказателства и се
признава от подсъдимия А. в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимия С.Ю.А. умишлено е извършил
престъпление по смисъла на чл.183, ал.1 от НК - съзнателно неплащане на
издръжка в размер на повече от две месечни вноски на своя низходящ - сина си С.С.Ю.
- роден на *** год. На него е било известно вмененото му от съда задължение, да
плаща месечна издръжка на детето си.
Деянието е осъществено напълно от обективна и
субективна правна страна. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, като подсъдимия е съзнавал обществено - опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено - опасни последици, желаел е те да настъпят и
е извършил всичко зависещо от него за да настъпят.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия С.Ю.А. за
виновен в това, че след като е бил осъден по Гр. Дело №47/2016 год. по описа на
PC - Тутракан, влязло в законна сила на 05.07.2016 год., да издържа своя
низходящ - сина си С.С.Ю. - роден на *** год., с ежемесечна издръжка в размер
на 105.00 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 14 /четиринадесет/
месечни вноски за периода от м. октомври 2017 год. до м. ноември 2018 год.,
включително, на обща стойност 1 470.00 лв. /хиляда четиристотин и
седемдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид критичното отношение на подсъдимия
към извършеното от него, оказаното от него съдействие за установяване на
обективната истина в двете фази на наказателното производство, улеснявайки по
този начин разследващите по досъдебното производство. Съдът не констатира
отегчаващи вината обстоятелства.
Причина за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия С.Ю.А. по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отложи за срок от 3 години.
Съдът намира, че така наложените по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът отмени взетата по отношение на подсъдимия С.Ю.Али мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: