№ 697
гр. Пещера, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. А.
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. А. Гражданско дело №
20215240101495 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК
В исковата си молба ищцата М. С. Т. с настоящ адрес: с ***,
Пазарджишка област, чрез адв. Д. против ответника „РАЙФАЙЗЕНБАНК“
ЕАД гр. София твърди, че срещу лицата Д. И. Т. и поръчителя М. Ц. е бил
издаден изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк“ЕАД от 02.08.2013
година по ч.гр.дело № 11642/2013 година на РС-гр.Пловдив за следните
суми : 4451.76 лева -главница по договор за кредит;сумата 818.65 лева –
редовна лихва ;сумата от 495.66 лева -наказателна лихва,ведно със
законната лихва върху главницата от 09.07.2013 година до окончателното
изплащане на вземането.Сочи се още ,че ИЛ е бил издаден въз основа на
Заповед за изпълнение № 7442 от 12.07.2013 година като с молба с вх.№
11801 от 31.10.2013 година ответникът в настоящото производство е
образувал изпълнително производство –изпълнително дело под № 746/2013
година по описа на ЧСИ М. С. с рег.№ 822 на КЧСИ.С призовка за
доброволно изпълнение с изх.№ 18361 от 01.11.2013 година ЧСИ е
уведомило за задълженията му по делото ,от която било видно ,че е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С постановление от
19.04.2018 година ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
1
С молба с вх.№ 18385 от 12.07.2018 година ответникът бил поискал
оригинала на изпълнителния лист с отбелязване на същия за извършените
погасявания на задължението.С молба с вх.№ 24753 от 13.11.2018 година въз
основа на същия изпълнителен лист и Заповед за изпълнение № 7442 от
12.07.2013 година е образувал ново изпълнително дело № 803/2018 година
по описа на ЧСИ С. Г. с рег.№ 828 на КЧСИ.
С Разпореждане от 03.01.2019 година по изпълнителното дело №
803/2018 година ЧСИ е конституирал М. Т. като длъжник по делото ,в
качеството й на наследник на починалия си син-Д. Т. предходен длъжник
по делото и с Разпореждане от 07.07.2021 година по ИД № 803/2021 година
е бил насрочен опис на движими вещи на новоконституирания длъжник.Към
момента обаче същата не дължала претендираните по изпълнителното дело
суми ,тъй като същите били погасени по давност.
Твърди ,че на първо място от 01.11.2013 година до 01.11.2015 година
всискателят не е поискал и съответно съдебният изпълнител не е предприел
принудителни действия,с които да прекъсне течението на двугодишния
срок по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и съответно на 01.11.2015 година
делото е прекратено по силата на закона ,поради което на това основание е
било прекратено от ЧСИ.Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД този род
задължения се погасявали с изтичане на общата пет годишна
давност,респективно тригодишна давност за лихвите-чл.111,б.“в“ от
ЗЗД,считано от извършване на последното валидно действие ,в случая запор
на трудовото възнаграждение на първоначалния длъжник-01.11.2013 година
или давността за главницата е изтекла на 01.11.2018 година ,а за лихвата на
01.11.2016 година.Счита ,че от момента на прекратяване на изпълнителното
дело по силата на закона ,а именно 01.11.2015 година извършените
впоследствие процесуални действия както от взискателя ,така и от съдебния
изпълнител нямат правно значение,защото те не могат да прекъснат
давността ,защото изпълнителният процес не е във фаза на висящност.
Освен посоченото видно от молба с вх.№ 24753 от 13.11.2018 година
ответникът е образувал ново изпълнително дело под № 803/2018 година
,което е образувано след изтичане на давностния срок от 5 години ,който е
настъпил преди това .С оглед обстоятелството ,че като длъжник по
изпълнителното дело е конституирана ищцата Т. това мотивирало правният
2
им интерес от предявяване на настоящият иск по чл.439 от ГПК.Моли да се
постанови решение ,с което да се приеме за установено по отношение на
ответника ,че ищцата не дължи следните суми: сумата от 4451.76 лева -
главница по договор за кредит;сумата 818.65 лева –редовна лихва ;сумата
от 495.66 лева -наказателна лихва,ведно със законната лихва върху
главницата от 09.07.2013 година до 17.11.2021 година в размер на 2480.60
лева (изчислена с онлайн калкулатор).Претендира и направените по делото
разноски,включително адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.1 от ЗА.В подкрепа на
твърденията и исканията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявения иск със становището ,че погасителната давност за
вземанията на ответника не била изтекла ,тъй като същата спирала да тече
при образуване на изпълнително производство.Съгласно ТР2/2013 година
,което отменяло ППВС№ 3/80 година за периода 31.10.2013 година до
26.06.2015 година давността за вземанията на „Райфайзенбанк“ за
вземанията срещу длъжниците не била текла.Считат,че спрямо длъжниците е
започнала да тече наново от 26.05.2015 година и същата не била изтекла към
момента на прекъсването й чрез прекъсването й чрез насочване на
принудително изпълнение с посочване на изпълнителни способи с молбата
за образуване от 13.11.2018 година ,с която било образувано ново
изпълнително производство № 803/2018 година по описа на ЧСИ С. Г.
.Моли да се отхвърли предявеният иск.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : Изпълнителен лист от
02.08.2013 година ,издаден по ч.гр.дело № 11642/2013 година по описа на
Пловдивски районен съд;Заповед № 7332 от 12.07.2013 година за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК ,издадена по ч.гр.дело № 11642/2013 година по описа на Пловдивски
районен съд;молба с вх.№ 11801/31.10.2013 година до ЧСИ М. С. с рег.№
822 на КЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу Д. И. Т. и М. М.
3
Ц. с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД въз основа на заповед за
незабавно изпълнение № 7442/12.07.20213 година и изпълнителен лист от
02.08.2013 година издадени по ч.гр.дело № 11642/2013 година по описа на
Пловдивски районен съд; Покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело №746/2013 година по описа на ЧСИ М. С. до Д. И. Т.;молба от
22.04.2016 година от взискателя;Постановление от 19.04.2018 година;
2бр.молби ; разпореждания се установява ,че по реда на чл.417 от ГПК е била
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч.гр.дело № 11642/2013 година по описа на
Пловдивски районен съд ,с която е разпоредено длъжниците:Д. И. Т. с
ЕГН-********** от гр.Пловдив и М. М. Ц. с ЕГН-********** от
гр.Пловдив да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк България
„ЕАД сумата от 4 451.76 лева – главница по договор за банков кредит от
02.11.2007 година ,допълнен с Анекс към него от 29.07.2009 година;сумата
от 818.65 лева- изискуема редовна лихва ;сумата от 495.66 лева –наказателна
лихва,ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.07.2013
година до окончателното и изплащане и разноски по делото ,в това число д.т.
в размер на 121.58 лева и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 322
лева.Въз основа на заповедта на 02.2013 година е издаден и изпълнителен
лист,в който освен посочените суми длъжниците са осъдени да заплатят и
сумата от 313 лева –изискуема лихва съгласно чл.7 във вр. с чл.1.1 от
Анекс № 1/29.07.2009 година към договора,за периода от 05.03.2009
година до 28.07.2009 година .С молба с вх.№ 11801 от 31.10.2013 година
кредиторът –„Райфайзенбанк България“ЕАД е депозирал молба ,ведно с
посочените по-горе заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист до
ЧСИ М. С. –Ц. с рег.№ 822 на КЧСИ за образуване на изпълнително дело
срещу Д. И. Т. с посочен адрес и ЕГН и М. М. Ц. също с посочен адрес и
ЕГН за посочените в заповедта и изпълнителния лист суми. Установява се
още ,че на длъжника Д. И. Т.ски на 01.11.2013 година е била изпратена
покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 746/2013 година
по описа на ЧСИ М. С. – Ц. ,която е била връчена на 11.11.2013 година на
получател лице Д. ,като върху призовката е направена отметка „нередовно
връчване и изпращане на повторно ПДИ с дата 22.11.2013 година".С молба
от 22.04.2016 година взискателят по ИД № 746/2013 година е направил
искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание
4
чл.433,ал.1,т.2 от ГПК само спрямо М. М. Ц. .С постановление от
19.04.2018 година на основание чл.433,ал.1т.8 от ГПК е прекратено
производството по изпълнително дело № 746/2013 година по описа на ЧСИ
М. С. –Ц..С молба от 12.07.2018 година по изпълнително дело № 746/2013
година по описа на ЧСИ М. С. -С. взискателят е поискал да му бъде върнат
оригинала на изпълнителния лист въз основа, на който е било образувано
делото ,след отбелязване на извършените погасявания по настоящото дело
,ако има такива ,както й на последното извършено изпълнително
действие.Впоследствие с молба с вх.№ 24753 от 13.11.2018 година
кредиторът „Райфайзенбанк България“ЕАД ведно с е депозирал искане до
ЧСИ С. Г. с рег.№ 825 по КЧСИ за образуване на изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист срещу Д. И. Т. с посочен в молбата адрес и
ЕГН за сумите посочени в изпълнителния лист.С разпореждане от
03.01.2019 година на ЧСИ С. Г. с рег.№ 825 по КЧСИ е конституирана М.
С. Т. с ЕГН-********** от гр.Пловдив в качеството й на наследник на
длъжника по изпълнително дело Д. И. Т. като с Разпореждане от
07.07.2021 година по изпълнително дело № 803/2018 година по описа на ЧСИ
Ст.Г. е насрочен опис на движими вещи.
Като писмено доказателство по делото е приложено копие от
изпълнително дело № 746/2013 година по описа на ЧСИ М. С. –Ц. с рег.№
822 по КЧСИ ,от което се установява ,че след образуване на същото по молба
на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД ведно със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ под № 7442
от 12.07.2013 година и изпълнителен лист от 02.08.2013 година издадени
по ч.гр.дело № 11642/2013 година по описа на Пловдивски районен съд
срещу солидарните длъжници Д. И. Т. от гр.Пловдив и М. М. Ц. от
гр.Пловдив за главница в размер на 4451.76 лева ;редовна лихва в размер на
818.65 лева ; наказателна лихва в размер на 495.66 лева ;сумата от 313 лева –
изискуема лихва съгласно чл.7 във вр. с чл.1.1 от Анекс № 1/29.07.2009
година към договора,за периода от 05.03.2009 година до 28.07.2009 година
,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 09.07.2013 година
до окончателното изплащане и разноски в размер на 121.58 лева д.т. и 322
лева -възнаграждение на юрисконсулт като са събрани данни за трудова
заетост и осигурителен доход на длъжниците и справка за притежавани
недвижими имоти.На длъжника Д. И. Т. е била изпратена покана за
5
доброволно изпълнение връчена чрез работодател фирма „Зидарит ООД“
на 11.11.2013 година ,която е приета от съдебния изпълнител за нередовно
връчена.Изпратена е нова покана за доброволно изпълнение до длъжника Д.
И. Т. ,с която същият е уведомен ,че общото му задължение по изпълнително
дело № 746/2013 година към 22.11.2013 година е в размер на 8001.68лева.На
длъжника е бил определен двуседмичен срок от връчване на поканата за
доброволно изпълнение като при неизпълнение в посочения срок същият е
предупреден ,че ще му бъде наложен запор на трудовото възнаграждение
получавано от „Зидарит „ООД по банкови сметки в следните банки:
„Юробанк България“ АД ;“ОББ“АД;“Прокредит банк България „АД като
поканата е била връчена на длъжника лично срещу подпис.Изпратени са били
и запорни съобщения до посочените банки ,като същите са върнали отговор
,че „лицето не е клиент на банката“.С писмо до ОД на МВР гр.Пловдив
сектор на пътна полиция КАТ ЧСИ М. С. –Ц. е изискала служебна
справка относно това какви ППС притежава длъжникът Д. И. Т. като
съгласно справка от база данни -КАТ гр.Пловдив към 20.12.2013 година на
името на Д. Т. е вписан лек автомобил „Дайхатсу“ без номер.С
постановление от 19.04.2018 година производството по изпълнително дело
№ 746/2013 година по описа на ЧСИ М. С.- Ц. с рег.№ 822 е прекратено
тъй като е бил налице период повече от две календарни години ,през който
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не
са извършени и на основа чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
По делото е приложено и заверено копие от изпълнително дело №
803/2018 година по описа на ЧСИ С. Г. с рег.№ 825 по КЧСИ ,от което се
установява ,че същото е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“
ЕАД ведно със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ под № 7442 от 12.07.2013 година и изпълнителен лист от
02.08.2013 година издадени по ч.гр.дело № 11642/2013 година по описа на
Пловдивски районен съд срещу длъжника Д. И. Т. от гр.Пловдив за
главница в размер на 4451.76 лева ;редовна лихва в размер на 818.65 лева ;
наказателна лихва в размер на 495.66 лева ,сумата от 313 лева –изискуема
лихва съгласно чл.7 във вр. с чл.1.1 от Анекс № 1/29.07.2009 година към
договора,за периода от 05.03.2009 година до 28.07.2009 година,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 09.07.2013 година до
окончателното изплащане и разноски в размер на 121.58 лева д.т. и 322 лева -
6
възнаграждение на юрисконсулт.С разпореждане от 13.11.2018 година е
образувано изпълнително дело № 803/2018 година по описа на ЧСИ С. Г. със
страни:1./взискател: „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София и 2./
длъжници: Д. И. Т. и М. М. Ц..С разпореждане от 03.01.2019 година на
основание чл.429,ал.2 във вр. с чл.428,ал.3 от ГПК е като длъжник по
изпълнително дело № 803/2018 година по описа на ЧСИ С. Г. е
конституирана М. С. Т. в качеството й на наследник на Д. И. Т. ,починал на
18.11.2018 година.
С оглед заявените в исковата молба обстоятелства предявеният иск
следва да се квалифицира като иск по чл.439,ал.1 от ГПК-длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението,като искът на длъжника може да се основава
на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството ,по което е издадено изпълнителното основание.
По делото страните не спорят ,че през 2013 година срещу
наследодателят на ищцата е бил издаден изпълнителен лист за вземане в
полза на ответника за сума в размер на 6079.07 лева ,от която главница в
размер на 4 451.76лева,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
09.07.2013 година до окончателното й изплащане;сумата от 818.65 лева –
редовна лихва ,за периода от 15.11.2011 година до 24.03.2013 година;сумата
от 495.66 лева ,за периода от 15.11.2011 година до 08.07.2013 година ;сумата
от 313 лева –лихва по чл.7 от Анекс № 1 към договор за периода от
05.03.2009 година до 28.07.2009 година и разноски по делото в това число
д.т. в размер на 121.58 лева и 322 лева възнаграждение на
юрисконсулт.Безспорно е и обстоятелството ,че на 01.11.2013 година е било
образувано изпълнително дело №746/2013 година по описа на ЧСИ М. С. –
Ц. с рег.№ 822 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-гр.Пловдив от
което се установено ,че на длъжника е била връчена валидно ПДИ и са били
изпратени съобщения за налагане на запор до 05.11.2013 година
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,с изключение на делата за
издръжка и когато заяви писмено ,че длъжникът прави вноска срещу
задължението си. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.
7
нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК.
В настоящият случай изпълнителното производство е прекратено по
8
силата на закона чл.433,ал.1т.8 от ГПК на 05.11.2015 година ,а вземането на
кредитора е било погасено за главницата на 05.11.2018 година и за лихвите
на 05.11.2016 година.
По изложените съображения предявеният иск като основателен следва
да бъде уважен.
В тежест на ответника следва да се възложат заплащането на д.т. в
размер на 230.64 лева и в полза на адв.Д. възнаграждение за оказана правна
помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА в размер на 618 лева определени
съобразно Наредба № 1 За минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Лозенец, ***, представлявано от А. А. и М. П.,
чрез юрк. С., че М. С. Т. с ЕГН-********** настоящ адрес: с ***,
Пазарджишка област, ***** не дължи на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД гр. София следните суми: сумата от сумата от 4451.76 лева –главница
по договор за кредит; сумата 818.65 лева –редовна лихва; сумата от 495.66
лева -наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
09.07.2013 година до 17.11.2021 година.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК *********
гр.София да заплати по сметка на Районен съд гр. Пещера д.т. в размер на
230.64 лева.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК ********* гр.
София да заплати в полза на адв. Р. Д. Д. от АК-Пловдив личен №
********** адвокатско възнаграждение в размер на 618 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9