РЕШЕНИЕ
№
град София, 31. 08. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на втори февруарипрез две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 13593/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 15. 10. 2020 год., постановено по гр. д. № 75199/2018
год. на СРС ГО 169 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, че И.И.В. дължи на Т.С. ЕАД сума от 2537.63 лева,
цена на доставена топлинна енергия за посочения период и апартамент, както и
53.68 лева за дялово разпределение, заедно със законна лихва от 10. 08. 2018
год. до окончателно изплащане, като в останалата част претенциите са
отхвърлени.Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца Т.С. ЕООД.
С решението са възложени разноски на страните съобразно установителната
и отхвърлителната части.
Въззивната жалба на ответника изразява недоволство от решението в
установителната част, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Същата е подадена
в срок, редовна, поради което следва да се разгледа по същество. Твърди се в
нея, че двете заключения на СТЕ са некомпетентно изготвени и съдът не е
допуснал допълнителна експертиза. Иска
се постановяване на решение за отмяна на съдебния акт в обжалваната
част. Разноски не се претендират.
В отговор ищецът излага, че в мотивите съдът подробно и съобразно
константната съдебна практика е взел обосновано решение. Счита жалбата за
неоснователна, моли за нейното отхвърляне и присъди направени разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Отговор от третото лице помагач не е постъпил по делото.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца, която е бланкетна, претендират се разноски
и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Депозирана
е още една сходна.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват
и не се процесуално представляват.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от
страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са
заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в
срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответниците, във връзка
с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С въззивната жалба ответникът прави единствено оплакване заключенията на двете СТЕ да са изготвени некомпетентно.
Поддържа се
решението да е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, които оплаквания
са бланкетни и неконкретизирани. Тези оплаквания са неоснователни. Мотивите на
районния съдия са конкретни, обстойни и правилни. Съществено нарушение на
съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа
при условията на ограничен въззив.
На тези доводи жалбата се преценява да е бланкетна.
Единственото конкретно оплакване е, че експертните заключения са
изготвени от некомпетентни вещи лица.
Бланкетната жалба е подадена в нарушение на правната норма на чл. 260
т. 3 ГПК, според която : жалбата съдържа указание в какво се състои порочността
на решението, като в конкретния случай ответникът въззивник не е посочил в
какво конкретно счита да се състои порочността на коментираното съдебно решение
на районния съдия.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
От представената бланкетна жалба в случая, в срока за обжалване на
първоинстанционното решение ответникът не е изложил конкретните пороци на
постановения съдебен акт.
Съдът не е длъжен да указва на ответника да стори това, затова защото
законът не го изисква, аргумент от разпоредбата на чл. 262 ал. 1 ГПК. С
изтичане на срока за обжалване, е преклудирана възможността да се сочат
пороците на решението, затова дори да постъпят „допълнения” към жалбата, а
такива няма, съдът не следва да обсъжда подобни, като несвоевременно постъпили,
а в дадения казус такава хипотеза не е и поставена на разглеждане. Доколкото
въззивникът ответник иска отмяна на решението бланкетно, то въззивната проверка
следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция
следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че
първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй
като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се
установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на искане, /такива не се и твърдят с
жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на
ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е
постановил съдебно решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният
съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност,
регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК, както Оплакването за СТЕ,
което е и единствено, е несъстоятелно.
Заключението на СТЕ от 04. 10. 2019 год. е изготвено от специалист по
промишлена техника и отговаря на задачите, поставени както от ищеца, така и от
ответника. В съдебно заседание на 14. 10. 2019 год. проектът за доклад е
стабилизиран да е окончателен без възражения от страна на ответника. С молбата
от 26. 07. 2019 год. не се изразява желание за определяне на друг, различен от
експерта, назначен от районния съдия. Заключението е прието без надлежно
оспорване, без въпроси от страните. Ответникът изрично е заявил да се приеме
заключението на експертизата. В публично съдебно заседание районният съдия е
допуснал изготвяне на комплексна СТЕ, която да отговори на въпросите, поставени
с отговора на исковата молба. Тоест искането на ответника за поставяне на още
задачи на експертизата е удовлетворено и процесуално нарушение на районния
съдия в този аспект е недопуснато. Съдебно техническа експертиза е депозирана
на 10. 07. 2020 год. от специалист промишлена топлотехника с други
квалификации, като заключението е прието на 25. 09. 2020 год. отново без
оспорване надлежно заявено по ГПК от страна на ответника. Районният съдия
правилно е приел, вещото лице е дало отговори на поставените от ответника
задачи. Намерил е, че по същество искането на ответника е за изготвяне на
повторно заключение по поставени вече въпроси, но не са налице предпоставките
на чл. 201 ГПК и такова не следва да се допуска. С този правилен извод
въззивният състав се солидаризира.
Други искания за експертиза ответникът не е направил. Изрично е
заявил, (е няма искания повече по доказателства.
В резюме производство по чл. 200 ГПК не е проведено, поради липса на
хипотеза по чл. 200 ал. 3 ГПК, изр. 2 ГПК на която разпоредба гласи, че
оспорването можи да бъде направено докато трае изслушването. Такова оспорване
няма от страна на ответника.
Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на
вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Последното
е сторил правилно районният съдия в мотивите на обжалваното решение в
установителната му част.
Други оплаквания и възражения бланкетната въззивна на ответника жалба
не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я
намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответника
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не
се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, което му се следва с оглед и на процесуалното му поведение,
подаване на отговор на въззивната жалба и депозиране на две молби.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски
градски съд
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение от 15. 10. 2020 год., постановено по гр. д.
№ 75199/2018 год. на СРС ГО 169 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА И.И.В. ЕГН **********, да заплати
на Т.С. ЕАД, ЕИК*********, 200 лева юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С. ЕООД. – фирма за
дялово разпределение и трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.