Определение по дело №453/2018 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 536

 

гр. Шумен, 12.12.2018 г.

 

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

Председател: Константин Моллов

       Членове:1.Йордан Димов

2.Ненка Цветанкова

 

            като разгледа докладваното от окръжния съдия Й. Димов, в. ч. гр. д. №453 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С определение №782/05.11.2018 г. постановено по ч. гр. д. №1257/2018 г. по описа на РС – Н.п. (НпРС), съдът е прекратил производството по делото пред себе си и е повдигнал препирня за подсъдност по делото, тъй като е счел, че производството е местно подсъдно на РС – К..

От фактическа страна по делото се установява следното: на 17.08.2018 г. пред РС – К. е входирана Искова молба, подадена от ДСП – гр. К. с правно основание чл.30, във вр. с чл.29, т.9 от Закона за закрила на детето за настаняване на детето Р.Г.М., ЕГН-********** в Център за за настаняване от семеен тип №2 за деца с увреждания гр. Н.п., ул. „.... С оглед данните по делото  по силата на Заповед №ЗД-Н-НП-081/18.07.12018 г. на Директор на ДСП – Н.п. детето е било настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, гр. К., ул. „... до произнасяне на съда с Решение по чл.28 от ЗЗД. От ИМ става ясно, че детето имало проблемно поведение, бягало от местата, където е настанено, проявявало агресия. От самото начало на временното настаняване в дома в К. детето заявявало, че не желае да престоява там и желаело да бъде настанено в близост до гр. К.. При нарочно запитване до РДСП Ш. се установило, че има място за дете в ЦНСТДМУ гр. Н.п., поради което ИМ съдържа искане за настаняване на детето там.

С Определение №503/21.08.2018 г. К.ският РС е прекратил производството по гр. д. №938/2018 г. по своя опис поради местната му неподсъдност и го е изпратил по подсъдност на НпРС. Както може да се установи в деня на образуване на делото пред КРС е проведено и съдебно заседание, като делото е било изнесено за решаване. Пред НпРС делото е било образувано на 18.09.2018 г. под №1257/2018 г. на НпРС. Делото е било насрочено за 16.10.2018 г. В съдебно заседание е даден ход на делото, но заседанието е приключило без да се даде нова дата за разглеждането му, без да се обездвижи или прекрати същото, но са изискани доказателства. По-късно без ново насрочване е постановено определението от 05.11.2018 г., с което се повдигната препирнята за подсъдност.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Общото правило е, че съдът не следи служебно за местната подсъдност – чл.119, ал.4 от ГПК при систематично тълкуване с останалите алинеи на чл.119 от ГПК. Изключение от това е наложено в практиката, а и с оглед специални норми за определени производства, развиващи се едностранно и най-вече охранителните такива. Дали производството по чл.28 от ЗЗД е охранително няма ясен отговор, нито в конкретна законова норма, нито в теорията или практиката. Най-често това производство е определяно като специално и насочено единствено към опазване на интереса на детето. Никъде в ЗЗД не се говори, че това е охранително производство, нито в ГПК в уредбата за охранителните производства има препратка към него. Такава препратка не съществува и в теорията – стр.1240, §201 (Същност на охранителните производства) от Българско гражданско процесуално право, проф. Ж. Сталев и екип, девето издание, Сиела, 2012 г. при примерното описание на охранителните производства, в началото на параграфа, не е описано това по чл.28 от ЗЗД. Охранителните производства се развиват едностранно, като инициатора на производството е определян като молител, а целта на охранителният акт е да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера – стр.1243 (пак там). Това не е така в производството по чл.28 от ЗЗД, доколкото при същото най-малко се засягат законни права и интереси на детето. Това е и смисълът от въвеждането на процедурата по чл.15, ал.1 от ЗЗД, която задължава съдът да изслуша детето, ако то е навършило 10 годишна възраст. Също така, макар конкретният случай, предвид данните, да говори за единствен известен родител, който е дезинтересиран от детето, тъй като е дал съгласие за пълното му осиновяване, в производството по чл.28 от ЗЗД безспорно се засягат не само права и интереси на молителят – съответната ДСП, както и на детето, но и на родителите, за които е категорично установено в практиката, че имат интерес да обжалват акта на съда за настаняване на детето. От друга страна самият закон – чл.28, ал.4, изр.1 от ЗЗД се говори за „страни” в производството, което навежда по-скоро към спорно исково производство, а не към охранително, където – чл.531 от ГПК, се говори за „заинтересовано лице” и „молител”.

Ето защо като не приема, че става въпрос за охранително производство настоящият съд не може да приеме действията на К.ският РС за законосъобразни, тъй като прекратяване на делото поради местна неподсъдност не може да стане служебно. А както може да се установи подобно възражение за местна неподсъдност в настоящото производство пред КРС не е направено.

От друга страна дори да се приеме, че производството е охранително и съдът служебно може да вземе предвид местната подсъдност и да прекрати производството пред себе си, общите правила за подсъдността установени за подобен вид производства определят КРС като местно компетентен да разгледа делото. Както е видно от чл.28, ал.1 от ЗЗД местно компетентен да разгледа производството е съдът по настоящ адрес на детето. По смисъла на чл.99, ал.5 от Закона за гражданската регистрация „Настоящият адрес на децата, оставени за отглеждане в специализирана институция, е нейният адрес.” Както може да се установи към момента на подаване на ИМ до КРС детето Р.Г.М., ЕГН-********** е било временно настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, гр. К., ул. „... по силата на Заповед №ЗД-Н-НП-081/18.07.12018 г. на Директор на ДСП – Н.п.. Никакви последващи промени на настоящият адрес на детето не могат да обосноват промени в подсъдността предвид нормата на чл.120 от ГПК „Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.”

Подобна препирня за подсъдност не допринася за правосъдието, доколкото от момента на образуване на делото са изминали почти четири месеца, а законът задължава подобни производства да бъдат разглеждани „незабавно” – чл.28, ал.3 от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира, че настоящото дело е подсъдно на К.ски РС, като следва да бъде изпратено там за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искането на Дирекция „Социално подпомагане” гр. К., представлявано от Директора Д.Я.Д.за настаняване на детето Р.Г.М., ЕГН-********** в Център за настаняване от семеен тип №2 за деца с увреждания гр. Н.п., ул. „... е районен съд гр. К..

Връща делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от Определението да се изпрати на НпРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съобразно чл.274, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.