РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. Пловдив, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501180 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.108 ЗС.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Т. И. Д., чрез адв. А.
П., против решение № 260000 от 12.02.2024 г., постановено по гр.дело № 544
от 2019 г. на РС-Карлово, ІІ гр. състав, с което е отхвърлен като неоснователен
иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Т. И. Д. и И. И. Д. против
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Дирекция
Национален парк „Централен Балкан“, за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищците са собственици на следните недвижими земеделски
имоти, находящи се в землището на град К., област Пловдивска, местност
„***”, представляващи: имот № *** с площ 4.998 дка, изоставена нива, при
граници и съседи: имоти №№ 067061, 067248, 000212; имот № 067032 с площ
13.237 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067028,
000212, 067044, 067043, 067035, 067031, 067030, 067029; имот № 067131 с
площ 2.467 дка, изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067130,
067133, 067132, 000212; имот № 067188 с площ 4.721 дка, изоставена нива,
при граници и съседи: имоти №№ 067189, 067172, 067186, 067187, 067200;
имот № 067029 с площ 2.166 дка, изоставена нива, при граници и съседи:
имоти №№ 067032, 067028, 067027, 067022, 067030, както и да осъди
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Национален парк
„Централен Балкан“ да им отстъпят собствеността и да им предадат
1
владението; осъдени са Т. И. Д. и И. И. Д. да заплатят направените по делото
разноски както следва: на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството - в размер на общо 300 лв., на Дирекция Национален парк
„Централен Балкан“ - в размер на общо 2214.10 лв. и на Министъра на
околната среда и водите - в размер на общо 500 лв.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост. Твърди се, че липсват мотиви относно правната легитимация
на ответника Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ изобщо да
прави възражение досежно административната процедура по реституция.
Дирекцията не може да бъде владелец на процесните имоти, тъй като това би
означавало да заяви претенция на самостоятелно право на собственост,
отричайки собствеността на държавата. Дирекциите на националните паркове
разполагат с чисто административни функции спрямо поверените им земи.
Въпреки че държавата не е оспорвала правата на собственост на ищеца, РС
Карлово, по реда на косвения съдебен контрол, е отрекъл правата на
собственост на ищците с мотива, че реституцията не би следвало да бъде
провеждана. Косвеният съдебен контрол за законосъобразност е изключен,
когато е проведен пряк такъв по административно обжалване на акта, тъй като
това е в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал.1 от АПК. Поддържат се и
направените в хода на процеса възражения по съществото на спора. Имотите,
както и обработваеми земеделски земи, не са включвани в обхвата на
националния парк. Иска се да се отмени решението на РС като неправилно и
необосновано, като вместо него се постанови друго такова по съществото на
спора, с което да се уважи предявеният иск. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците в първоинстанционното производство.
От Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез
Областния управител на Област Пловдив, чрез Е. Д. - Началник Отдел „***“
при Областна администрация - Пловдив са изложени подробни съображения,
че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционното решение да се потвърди. Сочи се, че въпросът с
пасивната процесуална легитимация на ответниците по делото е изяснен с
определение № 2703 от 27.09.2023 г. по ч.гр.дело № 3082/2023 г. на ВКС.
Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ и Министъра на
регионалното развитие и благоустройството са необходими задължителни
другари, като се излагат съображения в тази насока. Земите, които се намират
в териториите на националните паркове, нямат статут на земи от държавния
поземлен фонд или от държавния горски фонд. Това са земи със специален
статут на защитени територии съгласно чл. 5, т. 2 от ЗЗТ. Съгласно чл. 4 от
същия закон, защитените територии са предназначени за опазване на
биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси,
протичащи в тях.
С отговора на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“
2
също се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
се потвърди. Посочва се, че територията на НПЦБ е предоставена за
управление на Министерството на околната среда и водите и Дирекция
Национален парк „Централен Балкан“, които са необходими другари в
процеса, като се цитира и съдебна практика. Процесните пет имота са
попадали в обхвата на Народен парк „Централен Балкан“, обявен през 1991
година, а от 1999 година и към настоящия момент попадат в обхвата на
Национален парк „Централен Балкан“. Територията на същия е обявена за
защитен природен обект с национално и международно значение, като
собствеността върху имотите не е подлежала на възстановяване. Претендират
се направите по делото разноски пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищците
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към
мотивите на обжалвания съдебен акт.
С оглед въведените с въззивната жалба основания, настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, прие следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по
обективно съединени искове с правно основание чл.108, ал.1 ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици на следните земеделски
недвижими имоти, находящи се в землището на град К***, област
Пловдивска, местност „***”, а именно: имот № 067249 с площ 4.998 дка,
3
изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067061, 067248, 000212;
имот № 067032 с площ 13.237 дка, изоставена нива, при граници и съседи:
имоти №№ 067028, 000212, 067044, 067043, 067035, 067031, 067030, 067029;
имот № 067131 с площ 2.467 дка, изоставена нива, при граници и съседи:
имоти №№ 067130, 067133, 067132, 000212; имот № 067188 с площ 4.721 дка,
изоставена нива, при граници и съседи: имоти №№ 067189, 067172, 067186,
067187, 067200; имот № 067029 с площ 2.166 дка, изоставена нива, при
граници и съседи: имоти №№ 067032, 067028, 067027, 067022, 067030.
Имотите били закупени по време на брака между ищците. Т. Д. е земеделски
производител, отглеждал към момента на подаване на исковата молба 36
говеда, 5 коня и 104 кози. Въпреки притежаваното право на собственост,
ищците не били допускани в имотите си от служители на ДНПЦБ, като се
издавали разрешителни за ползване (паша на селскостопански животни) на
трети лица. При издаване на скици от ОС „Земеделие“ Карлово за посочените
имоти в графата „ограничения“ на имотите било записано: „67 Защитена зона
за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно
чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за биологичното разнообразие. Забраняват се
дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената зона и с плана
за управление“. Съгласно заповед №РД-559/05.09.2008 г. на МОСВ,
обнародвана в ДВ, бр.84/2008 г., т. 4.22, и петте имота попадали в защитена
зона „Централен Балкан“ съгласно Закона за биологичното разнообразие, но
според чл. 13 от същия, обявяването на защитената зона не променя
собствеността върху земите в нея.
При кандидатстване на Д. като земеделски производител за
субсидии от ДФ „Земеделие“ се оказало, че от МОСВ, респ. нейните
структури – РИОСВ – Пловдив и НПЦБ, била подавана информация, че и
петте имота се намират в защитената територия на НПЦБ, т.е. влизат в
определената площ на парка. На това основание исканията на ищците за
календарните 2016, 2017, 2018 и 2019 г. не се уважавали. В резултат на това не
само понесли вреди и пропуснати ползи, но и търпели санкции. Програмите
на Министерството на земеделието и неговите структури били свързани с
информационните масиви на МОСВ и неговите поделения, и информацията
била, че имотите са в защитена територия, което било основание за отказване
на дължими субсидии. Опитът на ищците да постигнат някакъв диалог и
решаване на проблЕ. със структурите на МОСВ не дал резултат. Твърденията,
че петте имота са защитена територия, означавало, че статутът им се урежда
не от ЗБР, а от Закона за защитените територии, съгласно чл.8 на който
имотите били изключителна държавна собственост, в конкретния случай –
като част от НПЦБ. Според ищците обаче, съгласно Приложение № 1 към чл.
8, ал. 1 от Закона за защитените територии, територията на НПЦБ била
определена със Заповед № РД-396 от 15 октомври 1999 г. на Министъра на
околната среда и водите, обнародвана в ДВ, бр.44/30.05.2000 г. Посочената
заповед не обхващала процесните имоти 067249, 067032, 067131, 067188 и
067029. Имотите, влизащи в територията на парка в землището на град
4
Калофер, били само горски земи и гори по лесоустройствения проект на ДЛ -
Карлово. Нямало основание държавата да продължава да приЕ., че имотите на
ищците били защитена територия, национален парк и изключителна държавна
собственост, и по този начин да ги лишава от правата им като собственици да
владеят и ползват собствеността си. Държавата печелела незаконно от техните
имоти, като ги давала за ползване на трети лица, лишавала ги от дължимо
субсидиране, накърнявала правата им. Изложеното обуславяло правния
интерес на ищците от предявяване на настоящия иск. Молят съда да
постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответниците, че
са собственици описаните пет недвижими земеделски имота, както и да осъди
ответниците да им отстъпят собствеността и им предадат владението.
Претендират направените по делото разноски.
Ответникът МРРБ оспорва исковете. Навежда доводи за
недопустимост на иска, тъй като липсвала пасивна процесуална легитимация
за държавата чрез Министъра на РРБ. Ако не се възприЕ.т доводите, считат, че
исковете са неоснователни. Държавата не оспорвала правата на собственост на
ищеца. Със заповед №РД-559/05.09.2008 г. била обявена защитена зона
„Централен Балкан“ и кои землища обхваща. Заповедта била издадена
съобразно Закона за биологичното разнообразие и РМС №122/02.03.2007 г.
Процесните имоти попадали в защитена зона /точка 4.22 на заповедта/ и за тях
важали ограниченията на защитената зона. Фактът, че земеделски земи се
намират в защитена зона, не ограничавало продажбата на такива земи. Такова
ограничение не се съдържало в Закона за биологичното разнообразие.
Единственото ограничение в ползването на такива имоти било свързано с
необходимостта по опазване на местообитания на видове по Директива
79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици – за видовете
птици, посочени в приложение № 2 и опазване на територии, в които по време
на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни
количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2.
Собствениците на имоти в национални паркове следвало да спазват стриктно
ограниченията, визирани в чл.21 на Закона за защитените територии. Двете
заповеди запазвали своето действие и към настоящия момент, тъй като не
били отменяни или променяни. Промените и обявяването в защитените
територии било вменено по чл.35 на ЗЗТ на Министъра на околната среда и
водите. В настоящия случай не била приложена и разпоредбата на чл.9, ал.1
на ЗЗТ, тоест липсвало отчуждаване в полза на Държавата по реда на Закона за
държавната собственост на процесиите имоти, съобразно включването им по
приложение на чл.8, ал.1 на Закона за защитените територии. Ищците, чиито
имоти попадали в защитена територия, следвало да спазват разпоредбата на
чл.11 на ЗЗТ и това не можело да бъде отменено или прЕ.хнато, без да има
изменение на съществуващата заповед №РД-559/05.09.2008 г. Обявяването и
промените в защитените територии се извършвали по реда на Глава Трета на
Закона за защитените територии и в тези процеси МРРБ, респ. Областен
управител на Област Пловдив, не участвали. Областният управител на област
5
Пловдив, съобразно дадените му от закона правомощия и задължения,
регистрирал, управлявал и опазвал държавната собственост на територията на
областта. За процесиите имоти нямало съставени актове за държавна
собственост, т. е. същите били изключени от патримониума на Държавата.
Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.
Ответникът – Дирекция Национален парк „Централен Балкан“
излага съображения, че предявения ревандикационен иск е недопустим по
отношение на него и моли съда да прекрати производството, като му се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ако не се
възприеме това виждане, искът е неоснователен. В исковата молба се
твърдяло, че процесните имоти не попадат в границата на защитената
територия – тази на НПЦБ, тъй като имотите, влизащи в територията на парка
в землището на гр. К***, били само горски земи и гори по лесоустройствения
проект на ДЛ - Карлово. Процесните пет имота по сега действащата карта на
възстановена собственост (КВС), намиращи се в землището на град Калофер,
са попадали в обхвата на Народен парк „Централен Балкан“, обявен през 1991
г., а от 1999 г. – в обхвата на Национален парк „Централен Балкан“ и на
основание чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ (с ДВ бр. 28 от 1992 г. става ал. 4) не са
подлежали на възстановяване. Според цитираната разпоредба правата на
собственици върху земеделски земи, включени в защитени природни
територии с национално и международно природоохранно значение не се
възстановяват. Съгласно следващата алинея на чл. 24, собствениците е
следвало да се обезщетят, като им се заплати равностойността на земята или
им се предостави от държавния или общинския поземлен фонд равностойна
земя от същото или съседно землище, а с тяхно съгласие – в друго землище.
Териториите, обхванати от НПЦБ, били първоначално определени със заповед
№ 843/31.10.1991 г. министъра на ОСВ (обн. ДВ бр.93/1991 г.), с която е
обявен Народен парк „Централен Балкан“ - защитена природна територия. В
пункт I, т.10 на заповедта от 1991 г. бил посочен горският фонд от Държавно
лесничейство Карлово, по лесоустройствения проект от 1981 г., който се
обхваща от територията на Народния парк. В пункт 11.6. на заповед №
843/31.10.1991 г. била посочена общата площ на високопланинските пасища и
ливади от община Карлово в Пловдивска област – 13745 ха. Всички
високопланински пасища и ливади, които се намират между включените в
границите на парка отдели и подотдели по лесоустройствения проект от 1981
г., попадали в народния парк и били защитена територия. В изпълнение на
заповед № 843 от 1991 г., Комитетът по горите означил границите на парка на
терена с трайни и ясно видими знаци. Процесните имоти се намирали навътре
в парка. Външната граница на природния парк минавала по отдели и
подотдели, включени в лесоустройствения проект от 1981 г. на ДЛ Карлово,
т.е. по цялото си протежение границата на парка минавала през горски пояс.
Видно от пункт II на заповед № 843/31.10.1991 г. било, че в територията на
народния парк се включват и високопланински пасища и ливади с обща площ
29182 ха, от които 13745 ха в община Карлово, област Пловдив. Процесните
6
пет имота били част именно от тези високопланински пасища и ливади и
невярно било твърдението на ищците, че в границата на парка са включени
само горски територии в землището на град Калофер. Съгласно чл. 25, ал. 2 на
Закона за защита на природата (ЗЗП) и пункт I, т. 3 от заповед №988 от
04.11.1993 г. на министъра на ОСВ (обн. ДВ бр. 97/1993 г.), територията на
народен парк „Централен Балкан“ била обявена за защитен природен обект с
национално и международно значение. Съгласно чл. 18, ал. 1 от
Конституцията, парковете с национално значение са изключителна държавна
собственост. В тази връзка през 1997 г. бил издаден констативен Акт за
изключителна публична държавна собственост №1 от 16.01.1997 г. за
територията на народния парк. Със заповед №РД-396/15.10.1999 г. на
министъра на ОСВ, обнародвана в ДВ бр.44/2000 г., народният парк бил
прекатегоризиран в национален, като площта му била намалена само с горска
територия, попадаща извън община Карлово. В пункт III.1.10. на заповедта
били посочени отделите и подотделите по лесоустройствения проект от 1994 г.
на ДЛ - Карлово, които попадат на територията на националния парк. В тази
площ се включвала площта на всички пасища и ливади, които се намират
между включените в границите на парка отдели и подотдели по
лесоустройствения проект от 1994 г. на ДЛ Карлово, между които били и
процесните имоти. Невключването на информация за територията на Народен
парк „Централен Балкан“ в първоначално одобрената КВС (карта на
възстановена собственост) не водело до отпадане правата на държавата. В
КВС се регистрирали данни за имотите, но вписванията в регистрите на КВС
нито пораждали, нито водели до отпадане на вещни права. Отразените данни
за статута на петте имота в приложените към исковата молба скици, издадени
от ОСЗ-Карлово през 2019 г., а именно, че същите попадат в „защитена зона за
опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна съгласно чл.
6, ал. 1, т. 1 от ЗБР“, са непълни. В регистрите за съответните имоти следвало
да бъде отразено, че същите представляват и „Защитена територия. Централен
Балкан. Изключителна държавна собственост съгласно ЗЗТ...“. Процесните
имоти действително попадали в защитена зона „Централен Балкан“ съгласно
заповед № РД-559/05.09.2008 г., издадена от МОСВ на основание чл. 6, ал. 1, т.
3 и т. 4 от ЗБР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от същата заповед, включена
в раздел „Общи положения“, изрично се предвиждало, че държавата изгражда
Национална екологична мрежа, включваща защитени зони като част от
Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, в които могат да участват
защитени територии. Т.е. петте имота попадат както в защитена територия на
НПЦБ по ЗЗТ, така и в защитена зона „Централен Балкан“ по ЗБР. На
основание чл. 5, т. 2, б. „б“, чл. 7, ал. 2 от Правилника за условията и реда за
управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване,
възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите
и водните площи в защитените територии - изключителна държавна
собственост, във връзка с чл. 5, т. 2 и чл. 50, т. 5 от Закона за защитените
територии ежегодно ДНПЦБ утвърждава план за пашата и ползването на сено
7
в НПЦБ, като процесните пет имота действително били включени в картата на
имотите, които се предоставят за паша. От момента на включването им в
предметния обхват на заповед №843/31.10.1991 г. на МОСВ (обн. ДВ
бр.93/1991 г.), съгласно Закона за защита на природата (отм.), частта от
земната повърхност, попадаща в петте процесни имота по сега действащата
КВС за землището на гр. К** е придобила статут на защитена природна
територия с национално и международно природоохранно значение, като до
момента няма извършена процедура по изключване на тази територия от
границите на парка. В този смисъл, съгласно чл. 24, ал. 4 от ЗСПЗЗ от
приЕ.нето на реституционния закон до настоящия момент спрямо процесните
имоти не е могло да бъде реализирано валидно възстановяване на
собственост, като се позовават на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ЗСПЗЗ,
действала от 1991 г. до изменението с ДВ бр. 133/1998 г., и оспорва ищците да
са собственици на петте имота, посочени в исковата молба. Издаването на
решение за възстановяване за процесните имоти било в противоречие с чл. 24,
ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което не било настъпило конститутивното му действие.
Решенията били нищожни, евентуално - незаконосъобразни административни
актове, постановени в противоречие с императивна правна норма. Счита, че
съдът следва да упражни косвен съдебен контрол и да се произнесе
инцидентно по валидността (евентуално относно материалната
незаконосъобразност) след представянето му по делото, като преценката има
значение за несъществуването на спорното право в полза на ищците.
Допустимостта на този косвен съдебен контрол е възприета в Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС, решение
№ 152/10.01.2018 г. по г.д. № 52/2017 г. на I г.о. на ВКС. Двата договора за
покупко-продажба, сключени под формата на нотариален акт, вписани в CB-
Карлово се явявали нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради
противоречие с императивна разпоредба на закона – чл.7, ал. 1 от ЗДС, както и
на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради невъзможен предмет. Моли съда да
отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото
разноски.
Съдът е изложил съображения, съобразени и с описаната
фактическа обстановка, която е правилно установена и напълно се възприЕ. от
настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се събраха нови доказателства,
като се възприеха именно така установените факти.
За да отхвърли предявените искове, съставът на първостепенния
съд е приел, че правото на собственост на ищците не се оспорва от ответника
МРРБ, но по възражение на втория ответник Дирекция НПЦБ е разгледал
придобиването на собствеността от ищците, както и налице ли са били
предпоставките за реституиране на земите на праводателите на ищците.
Приел е, че ищците се легитимират като собственици на
процесните имоти с нотариален акт за продажба на недвижим имот №177, том
I, peг. № 1730, дело №177 от 19.07.2005 г. и нотариален акт за продажба на
недвижим имот №174, том I, peг. № 1706, дело № 174 от 18.07.2005 г., и двата
8
по описа на нотариус Т. Р. с peг. №517 на НК, с район на действие – района на
РС Карлово. От съдържанието на нотариалните актове е видно, че при
съставянето им е представен като документ, установяващ право на
собственост на продавачите, решение №02271/12.08.1997 г. на ПК - гр.
Карлово, както и скици на имотите от ОС „Земеделие“. Прието е, че
собствеността върху процесните имоти е възстановена в полза на
праводателите на ищците с три реституционни решения, издадени на една и
съща дата, но по различни заявления. Съдът е упражнил косвен съдебен
контрол върху решенията, издадени в административното производство,
позовавайки се на факта, че ответниците не са участвали в същото, относно
наличието на законоустановени пречки за възстановяване на собствеността.
Позовавайки се на заключенията на експертизите, съдът е приел, че
петте процесни имота попадат в границите на Народен парк „Централен
Балкан“ съгласно заповед №843/31.10.1991 г. на министъра на околната среда
и водите, съответно - в рамките на територията на Национален парк
„Централен Балкан“ съгласно заповед №РД-396/15.10.1999 г. на министъра на
околната среда и водите. Със заповед №988 от 04.11.1993 г. територията на
Народен парк „Централен Балкан“ е обявена за природен обект с
международно значение. Имотите са били включени в територията му още при
обявяването му през 1991 г. и не са изключвани от нея нито при
прекатегоризирането му като Национален парк през 1999 г., нито
впоследствие. Налице е разлика между площите на високопланинските
пасища и ливади по заповед №843/31.10.1991 г. и заповед №РД-396/15.10.1999
г. Вещите лица обаче посочват, че тази разлика се дължи не на фактическо
изменение на контура на границата, а единствено поради използване на по-
точен цифров графичен материал и възможността за изготвяне на по-точно
определяне на граници и площи.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от Закона за държавната собственост,
собствеността върху имоти – публична държавна собственост, не подлежи на
възстановяване, а в чл. 24, ал. 4 ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че не се
възстановява правото на собственост върху земеделски земи, включени в
паркове с национално значение и природни резервати – изключителна
държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените
територии, както и върху земите под и върху които се намират неотделими от
тях археологически обекти. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ,
подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища,
както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и
археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна
собственост.
Прието е, че към момента на реституирането им процесните имоти
са попадали по силата на действащото законодателство в предметния обхват
на заповед №843/31.10.1991 г., тоест бил са изключителна собственост на
държавата, като реституционните решения на ПК Карлово, с които са били
възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници на бившите им
9
собственици, са нищожни. Нотариалните актове, с които ищците са закупили
имотите от несобственици, не създават права, тъй като никой не може да
прехвърли права, каквито не притежава, респективно – повече права,
отколкото притежава. Сделките са действителни, но тези нотариални актове
не могат да се противопоставят на истинския собственик.
Доколкото липсва една от предпоставките за уважаване на иска по
чл.108, ал.1 ЗС, а именно ищците да са собственици на процесните имоти,
съдът не е разглеждал останалите предпоставки за уважаване на исковете, като
ги е отхвърлил.
Изводите напълно се споделят от настоящата инстанция. Във
връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се отбележи следното:
С определение №2703/27.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.
№3082/2023 г. на ВКС, I г.о., е разрешен въпроса кои лица следва да отговарят
по предявените искове, като това са Министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Дирекция Национален парк „Централен Балкан“.
Определението е влязло в сила и е задължително както за настоящата
инстанция, така и за страните. В същото е посочено, че управлението на
защитените територии е поверено на министерство на околната среда и водите
и на неговите регионални органи - дирекциите на националните паркове и
регионалните инспекции по околната среда и водите. Налице е влязъл в сила
съдебен акт по отношение на това, кои са ответниците – лицата, пасивно
легитимирани да отговарят по иска. Всеки ответник сам преценява по какъв
начин да организира защитата си и какви възражения или доводи да навежда.
Това, че единият от тях признава правото на собственост на ищеца, не
ангажира по какъвто и да е начин другия ответник. Според чл.216, ал.1 от
ГПК всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални
действия или бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Съгласно
чл.217 ГПК, ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти
си противоречат, съдът ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото.
Именно това е направено и от първоинстанционния съд. При различни
твърдения от страна на другарите относно правото на собственост на ищците,
е разгледан въпроса, като са съобразени всички доказателства по делото.
Не се възприЕ.т доводите на жалбоподателя, че Дирекция
Национален парк „Централен Балкан“ не може да прави възражения досежно
административната процедура по реституция. Според разясненията, дадени с
ТР №9/07.11.2012 г. по тълк.д. №9/2012 г. на ВКС, ОСГК, ответникът не може
да противопоставя всякакви възражения срещу материалната
законосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, а само
такива, които са свързани със собствените му противопоставими права.
Именно такива възражения са въведени от ДНПЦБ. Касае се за орган,
действащ от името на държавата, отговарящ по предявен иск срещу
държавата, като намира приложение приетото с ТР №5/14.01.2013 г. по тълк.д.
№5/2011 г. на ВКС, ОСГК, а именно при спор за собственост държавата не е
10
обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.
17, ал. 2 ГПК. Ето защо доводите на жалбоподателя, че Дирекция Национален
парк „Централен Балкан“ не е легитимирана да навежда такива доводи, не се
възприЕ.т от настоящата инстанция. По делото не е установено да е
осъществен пряк контрол за законосъобразност, като доводите на
жалбоподателя отново не се възприЕ.т от настоящата инстанция.
Безспорно по делото е установено, че процесните пет имота се
намират в територията на Национален парк „Централен Балкан“, а преди това
са били включени в територията на Народен парк „Централен Балкан“ от 1991
г. със заповед №843/31.10.1991 г. на министъра на околната среда, обнародвана
ДВ, бр.93/12.11.1991 г. В границите на народния парк са забранени редица
дейности, включително паша на кози (т.6 от заповедта). Отбелязано е, че до
една година от обявяване на народния парк Комитетът по горите следва да
осигури означаване границите на парка на терена с трайни и ясни видими
знаци. Със заповед №988/04.11.1993 г. на МОС са определени защитените
природни обекти с международно значение, като сред тях е и Централен
Балкан (т.3). С акт за изключителна държавна собственост №1/16.01.1997 г.
(л.89, т.1 от първоинстанционното дело), е актуван като такава собственост
Народен парк „Централен Балкан“ – планински масив с обща площ 73261.8 ха,
в това число горски фонд – 44079.8 ха и високопланински пасища и ливади –
29182 ха, като е посочено, че се намира в централната част на Стара планина.
Не е спорно, че границите на НПЦБ са обозначени на терена и са
ясно видими, както и, че процесните пет имота са разположени на територията
на парка.
Решенията, с които е възстановено правото на собственост на
праводателите на жалбоподателя, са от 12.08.1997 г., т.е. след като същите
земи са актувани като държавни.
Изрично е указано с определение №2703/27.09.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. №3082/2023 г. на ВКС, I г.о., че земите, които се
намират в територията на национални паркове, нямат статут на земи от
държавния поземлен фонд или от държавния горски фонд. Това са земи със
специален статут на защитени територии, съгласно член 5, точка 2 от ЗЗТ.
Съгласно член 4 ЗЗТ, защитените територии са предназначени за опазване на
биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси,
протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на
неживата природа и пейзажи. Управлението на защитените територии е
поверено на министерство на околната среда и водите и на неговите
регионални органи - дирекциите на националните паркове и регионалните
инспекции по околната среда и водите. Земите в защитените територии нямат
статут на земеделски земи, каквито са земите в държавния поземлен фонд,
нито на горски територии по смисъла на член 2 алинея 2 от Закона за горите.
11
Земеделските земи имат съвсем различно предназначение, посочено в член 2
ЗСПЗЗ - това са земи, предназначени за земеделско производство. От друга
страна, в член 2, алинея 3, т. 2 от Закона за горите изрично е предвидено, че
този закон не се отнася за горите и земите в националните паркове и
резервати. Ето защо доводите на жалбоподателя, че са му възстановени
земеделски земи, а обработваеми такива не са попадали в НПЦБ, не се
възприЕ.т. Налице е земя, която е изключителна държавна собственост, тя не е
подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ или какъвто и да е
друг реституционен закон. Ирелевантен към настоящето производство е кой е
извършил чисто графичното очертаване на границата на Народен парк
„Централен Балкан“, респективно – Национален парк „Централен Балкан“,
доколкото от заключението на експертизите се установява, че границата
съвпада, независимо от разликата в площта, като са дадени разяснения от
експертите на какво е възможно да се дължи това – по – прецизното заснЕ.не.
В този смисъл не се възприЕ. и довода, изложен пред настоящата инстанция,
че се касае за земеделска земя – имотите са на територията на парка, като
земите нямат статут на земеделски, респективно – н подлежат на реституция
по ЗСПЗЗ.
Въз основа на гореизложеното въззивната жалба е неоснователна,
решението на районния съд – правилно и законосъобразно, като следва да се
потвърди.
Пред настоящата инстанция е направено искане за присъждане на
разноските от двете страни, но, с оглед изхода на делото, такива се присъждат
единствено в полза на въззиваемите. Ето защо жалбоподателите следва да
заплатят на ДНПЦБ сумата от 1800 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение (с ДДС), за което са представени доказателства, а на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството – на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260000 от 12.02.2024 г., постановено
по гражданско дело №544 от 2019 г. по описа на Районен съд Карлово, ІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА Т. И. Д., ЕГН **********, и И. И. Д., ЕГН **********,
и двамата от град К***, ул. ****, да заплатят на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с адрес град София, ул. Св.Св. Кирил и
Методий 17-19, юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от
ГПК в размер на 200 (двеста) лева за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т. И. Д., ЕГН **********, и И. И. Д., ЕГН **********,
и двамата от град К***, ул. ****, да заплатят на Дирекция Национален парк
12
„Централен Балкан“ с адрес град ***, ул. ***, направените разноски в размер
на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13