РЕШЕНИЕ
№ 710
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110200526 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. Т.
В. срещу ЕФ серия К, № 6480537, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лева. От страна на жалбоподателя се
прави искане за отмяна на фиша, като се излагат твърдения в смисъл, че на обжалващия не е
връчен и показан снимков материал, от който да се установи, че той е автор на нарушението
и въобще че не е доказано, че именно В. е управлявал превозното средство, както и че с
негово МПС е извършено претендираното нарушение, а също и че не се установява, че
съответните доказателства относно метрологична годност се отнасят до процесното
използвано измервателно средство; участващият в проведеното открито съдебно заседание
процесуален представител на жалбоподателя прави искане за присъждане в негова полза на
разноски. Възиваемата страна излага аргументация за процесуална и материална
законосъобразност на фиша, като претендира неговото потвърждаване, както и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение; визираната аргументация ведно със
съответните искания е изложена посредством писмени бележки, чието съдържание не е
докладвано в открито съдебно заседание, в която връзка следва да се посочи, че писмените
бележки (представляващи възражение срещу жалбата по смисъла на НПК) са с т. нар.
„типово“ съдържание – изложеното в тях, както е служебно известно на съда, се съдържа
като основен текст във всички подобни писмени бележки на въззиваемата страна СДВР по
1
дела, образувани по жалби срещу ЕФ, като се променят единствено данните за конкретните
водач, МПС, време, място и конкретно нарушение, практически без изобщо да се обсъждат
конкретните доводи, изложени в жалбата, предвид което в действителност изложеното в
така визираните писмени бележки няма никакво значение за решаване на делото, доколкото
не съдържа абсолютно нищо ново спрямо излаганото многократно по съответния вид дела
от страна на СДВР и нищо конкретно във връзка с конкретните доводи по оспорването на
фиша, респективно липсата на докладване на писмените бележки в открито съдебно
заседание с нищо не ограничава процесуалните права на въззивника и не се явява основание
за повтаряне на процесуални действия, освен що се отнася до искането за присъждане на
разноски в полза на СДВР, каквито, обаче, съдът още сега е нужно да посочи, че не следва
да се присъждат, независимо от изхода на делото, доколкото иначе би се нарушил
принципът на добросъвестност съгласно чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д от
ЗАНН, именно защото присъждането на юрисконсултско възнаграждение заради подобно
„попълване на бланка“ би противоречало на добросъвестността.
От приобщените към доказателствената съвкупност с определения с правно основание чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени
материали се установява по несъмнен начин – освен издаването на фиша (на 24.10.2022 г.)
съобразно образеца, одобрен с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и освен
това, че срещу въззивника към процесната дата 20.10.2022 г. е имало издадени и влезли в
сила над 30 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието
спазване се осъществява от органите на МВР - именно описаната в обжалвания ЕФ
фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане като
използвана техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се
открива никъде в релевантната правна уредба, в който смисъл мотиви е излагал и ВКС
касателно въззивните съдебни актове в наказателните производства от общ характер, което
съвсем не означава, че настоящата инстанция не е такава по същество и не установява на
свой ред фактическа обстановка, нито пък че съдът възприема на база на някаква
презумпция изложеното в атакувания ЕФ), както и това, че соченият в процесния ЕФ
предходен такъв фиш е бил за нарушаване на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП (превишаване на
разрешената стойност на скоростта) и е бил връчен на нарушителя на 07.10.2021 г.
(респективно е влязъл в сила на 22.10.2021 г.). Доказателствените материали относно
метрологичната годност (одобряване на тип и успешно преминаване през метрологична
проверка) се отнасят именно до конкретно използваното в случая измервателно средство, в
това число като в протокола от метрологичната проверка изрично е посочен номерът MD
1196 (втора страница от протокола). Уредбата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не изисква доказване
на това, че именно адресатът на ЕФ е водачът, управлявал конкретното МПС, а че се явява
собственик на това МПС (в случая не налице приложена справка/разпечатка в този смисъл).
Що се отнася до въпроса за това на кое превозно средство е измерената/отчетената
превишена скорост, то следва да се има предвид разпоредбата на чл. 752, ал. 4 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, респективно това, че в
случая се касае за средство от одобрен тип, преминало успешно съответната метрологична
2
проверка. Следва да се има предвид още, че нормативно установено изискване на адресата
на фиша да бъде предявяван по някакъв начин съответният снимков материал липсва
(съдържанието на ЕФ е достатъчно информативно от гледна точка на удовлетворяване на
изискването за подробно запознаване на обвиненото лице с основанията и причините за
обвинението), а в съдебното производство снимковият материал се явява напълно достъпен
за жалбоподателя и процесуалния му представител по начин, че да може да се възрази в тази
връзка и да се направят съответните доказателствени искания. Правилно е наложено
наказанието, доколкото е налице хипотеза конкретно по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП
(като при всяко положение се касае за превишаване на максималната разрешена скорост в
населено място, в това число имайки предвид служебно известното и ноторното касателно
това къде е била поставена и към процесната дата табелата /знакът/ за край на населено
място гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ в посока изход от гр. София – касае се за
основна пътна артерия за Столична община); липсата на изрично посочена в ЕФ привръзка с
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП не води до ограничаване на процесуални права (т. е. не се явява
съществено нарушение на процесуалните правила – аргумент от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал.
3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), доколкото при обикновен прочит на съдържанието на
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и при съпоставка с фактическото изложение
касателно това къде е осъществено превишаването на разрешената скорост и какво е
конкретното превишение (а и при отчитане на размер на глобата) не може да има никакво
съмнение относно това, че се визира именно хипотеза на повторност на административно
нарушение, което иначе би се квалифицирало (като приложима санкционна разпоредба) по
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Приложението на материалния закон е съобразено и с
дефиницията по пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, доколкото съответният предходен ЕФ на
ОДМВР – Ловеч при всяко положение е бил (вече) влязъл в сила по-малко от година преди
процесната дата (виж по-горе!) и с него е наложено наказание на въззивника за същото по
вид (именно по вид) нарушение (също виж по-горе!), като следва да се държи сметка и за
разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП (липсата на изрично посочване в съдържанието на
пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП на хипотеза на издаден предходен ЕФ, за разлика от
разпоредбата на т. 62 от същия параграф, не означава, че действителната воля на
законодателя е била да изключи от приложното поле на повторността случаите на
предходно наложени с ЕФ, а не с НП, наказания, като визираната липса на изрично
уточняване в текста на т. 33 намира своето логично обяснение в това, че самата разпоредба
на т. 62 от пар. 6 на ДР към ЗДвП се явява нова, обнародвана в същия брой на ДВ, с който са
обнародвани допълненията на ЗДвП, с които се въвежда изобщо уредбата по издаване на
ЕФ).
При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не
констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което
на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш
следва да бъде потвърден. При този изход на делото липсва основание за присъждане на
разноски и в полза на процесуалния представител на жалбоподателя.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 6480537, на СДВР.
Оставя без уважение всички искания за присъждане на разноски, направени по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4