№ 31553
гр. София, 25.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110169774 по описа за 2024 година
Подаденa e молбa от ЕАД „Д. М.“, чрез адв. Д. М. за изменение на
решение № *** от 16.04.2024 г. постановено по гр. д. № 69774/2024 г. по описа
на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
С молбата се иска да се присъди възнаграждение в размер на 480 лв.,
вместо присъдените 360 лв., тъй като по делото са разгледани два иска, като се
допълва, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09. 07.2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения се дължи
възнаграждение в размер не по- нисък от минималния за всеки иск.
Насрещната страна в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва молбата като
неоснователна, като моли съда да остави без уважение искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Подадена е молба и от „**********“ ЕООД за изменение на решение №
***/16.04.2025 г. постановено по гр.д. № 69774/2024 г. по описа на СРС, 39
състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е начислил ДДС в размер на 20
% върху присъденото адвокатско възнаграждение. Счита, че когато
насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на чл.
ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Поддържа, че нито ЗДДС, нито ЗА въвеждат
изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за
облагане с данък върху добавена стойност.
Насрещната страна по молбата на ответника заявява, че предоставянето
на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА не представлява
безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Счита, че дължимото
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС следва да включва ДДС.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Исканията по чл. 248 от ГПК са направени в рамките на
законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват
процесуално допустими.
Разгледано по същество искането обективирано в молба с вх. № *******
от 29.04.2025 г. е неоснователно.
С решение *** от 16.04.2025 г. постановено по гр. д. № 69774/2024 г. по
описа на СРС, 39 състав е прогласена за нищожна по предявения от И. К. Д.,
1
срещу „**********“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане по договор за
паричен заем № *************** от 29.06.2021 г., сключен между
„**********“ ЕООД и И. К. Д., както и е осъден ответникът **********“, да
заплати на И. К. Д., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД сумата от 55,82 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за паричен заем № *************** от 29.06.2021 г., сключен между
„**********“ ЕООД и И. К. Д., ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането. С решението „**********“ ЕООД е
осъдено, да заплати на И. К. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото производство, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на ЕАД „Д.
М.“ сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед
изхода на спора дължимото възнаграждение. При определяне размерите на
адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са
предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец
срещу определен ответник няколко иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В
настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху
който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове - в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено
по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че
адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на
оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
се посочи, че в случая с решението е присъдено в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева.
Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда. Действително така посочената сума е в размер по-нисък от
определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото
тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по
делото е в малък размер, вида и количеството на извършената работа се
изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на
делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и
правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните
обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 360 лв. е адекватно
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред
настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
По отношение на молбата на „**********“ ЕООД:
Настоящият състав намира, че следва да посочи, че никъде в мотивите
нито в диспозитива на решението е посочил, че определената сума за
2
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е с начислен ДДС,
поради което оплакванията на страната в тази насока са неоснователни и е
безпредметно да бъдат обсъждани. По изложените съображения следва
извода, че депозираната от „**********“ ЕООД молба с правно основание чл.
248 ГПК, ал. 1 ГПК се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № ******* от 29.04.2025 г. от
ЕАД „Д. М.“, чрез адв. Д. М.. за изменение на решение № *** от 16.04.2025 г.
постановено по гр. д. № 69774/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ******* от 30.04.2025 г. от
„**********“ ЕООД за изменение на решение № *** от 16.04.2025 г.
постановено по гр. д. № 69774/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3