№ 88
гр. Варна, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600242 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.12, ал.11 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Предмет на настоящата проверка е решение № 62/02.07.2025 г. по ЧНД №197/2025 г.
на Окръжен съд – Добрич, с което е призната и приета за изпълнение в Република България
съдебно решение /присъда/ от 03.02.2023г. по дело № III К 176/19 на Окръжен съд Ополе,
Полша, влязла в сила на 14.10.2024г., с което на българския гражданин Е. А. С. с ЕГН
**********, роден на 20.02.1972г. в с.Спасово, общ.Ген.Тошево, обл.Добрич, с постоянен и
настоящ адрес - гр.Ген.Тошево, обл.Добрич, ул.“Странджа“ № 15, за извършени две
престъпления: в периода 13.04.2013г. до септември 2018г. престъпление, квалифицирано от
полските съдебни власти като деяние по чл.258 § 1 от НК и в периода от 13.04.2013г. до
септември 2018г. престъпление, квалифицирано от полските съдебни власти като деяние по
чл.204 §2 във вр. с чл. 65 §1 от НК на Полша, му е наложено общо наказание лишаване от
свобода за срок от две години /730 дни/.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от защитника на осъдения Е.
А. С., в която се навеждат доводи за това, че присъдата на полския съд не е влязла в сила.
Иска се апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Добричкия окръжен
съд и производството да бъде прекратено или спряно до влизане в сила на присъдата.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника и осъденото лице. Е. А. С.
редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че желае
първоинстанционното решение да бъде отменено.
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение.
1
Варненският апелативен съд, след като извърши проверка на правилността на
атакуваното решение и като взе предвид изложеното в жалбата от защитника на осъденото
лице, както и становището на представителя на държавното обвинение, констатира
следното:
Жалбата е допустима, доколкото е депозирана в срок и от правно легитимирано лице,
а по същество се преценява като неоснователна по изложените по-долу съображения.
В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка,
дали са спазени законовите изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт,
и в частност - налице ли са условията за признаване и изпълнение по чл.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съществуват ли основания за отказ по чл.15 от същия закон.
В рамките на проведеното производство по реда на чл.12, ал.1- ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, първостепенният съд при спазване на процесуалните изисквания е
изяснил фактологията по делото, като е събрал относимите и необходими за правилното
решаване на делото доказателства. Намерил е, че издаденото от полския съд удостоверение е
непълно, поради което е поискал неговото допълване от издаващата страна, което е сторено
и удостоверението е допълнено.
Обосновано, с оглед фактически отразеното в представените писмени доказателства
ДОС е приел, че българският гражданин Е. А. С. с съдебно решение /присъда/ от
03.02.2023г. по дело № III К 176/19 на Окръжен съд Ополе, Полша, влязла в сила на
14.10.2024г., за извършени две престъпления: в периода 13.04.2013г. до септември 2018г.
престъпление, квалифицирано от полските съдебни власти като деяние по чл. 258 § 1 от НК
и в периода от 13.04.2013г. до септември 2018г. престъпление, квалифицирано от полските
съдебни власти като деяние по чл. 204 §2 във вр. с чл. 65 §1 от НК на Полша, му е наложено
общо наказание лишаване от свобода за срок от две години /730 дни/.
В обжалваното решение ДОС правилно е констатирал, че издаденото удостоверение
съдържа изискуемите реквизити и кореспондира със влезлия в сила акт - присъда на
компетентния орган на държава членка на ЕС – касае се за наказателно решение на съд, с
което е била ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин Е. А. С. и му е
наложено наказание "лишаване от свобода", т. е. то представлява съдебен акт по смисъла на
чл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити,
предвидени както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и
изискванията на приложение № 1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС. В удостоверението и
съдебното решение /присъдата/ се съдържа описание на деянията на С.. Осъжданията му са
за престъпления, реализирани на територията на Полша /издаващата държава/, и са
квалифицирани като: участие в организирана престъпна група или сдружение с цел
извършване на престъпление или данъчно престъпление - по смисъла на чл.258 §1 и
склоняване или улесняване на друго лице да проституира с цел получаване на материална
облага - по смисъла на чл.204 §2 във вр. с чл.65 §1 от НК на Република Полша. За тези две
престъпления на С. е наложено общо наказание лишаване от свобода в размер на две години
/730 дни/.
Едното от посочените в удостоверението деяния, това по чл. 258 §1 от НК на Полша
попада в списъка от тридесет и две престъпления съгласно рамковото решение и по
ЗПИИСАННЛСМВЛС, за които не се изисква преценка за двойна наказуемост, а другото
деяние съставлява престъпление и по българския НК- престъпление по чл.155, ал.3 във вр. с
ал.1 от НК на Република България, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, т.е. налице е
изискуемата двойна наказуемост по чл.8, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
По делото са налични доказателства, представени от прокуратурата на РБ, че срещу
Е. А. С. за същото деяние не се води наказателно производство в България, т. е. не се
2
нарушава принципа ne bis in idem.
Представеното удостоверение съдържа и данни за вида и срока на наложеното
наказание, идентично с представеното съдебно решение. Посочено е в удостоверението, че
наказанието лишаване от свобода, с обща продължителност две години /730 дни/.
Отбелязано е също, че съгласно правото на издаващата държава осъденото лице има
право на предсрочно или условно освобождаване след изтърпяване на три четвърти от срока
на наказанието.
Правилно от първоинстанционният съд е преценено констатираното съответствие
между удостоверението и постановения съдебен акт, въз основа на който е наложено
наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта да бъде определен
приложимия закон, в контекста на правната квалификация на описаното престъпление
според националното ни право - Удостоверението по чл. 4 от Рамково Решение
2008/909/ПВР на Съвета е съответно на разпоредбата на чл.6 Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно
признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Представеното
удостоверение е съставено по образеца, съгл. Приложение №1 към чл.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от превод на български език, издадено
е от компетентен орган и съдържа необходимата информация съответстваща на данните в
приложените присъда и решение, поради което не са налице условията за отлагане на
признаване на съдебният акт, визирани в чл.14 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Окръжният съд е изискал и приобщил към делото справки: от НБД “Население“ ,
която установява, че българският гражданин Е. А. С. с ЕГН **********, роден на
20.02.1972г. в с.Спасово, общ.Ген.Тошево, обл.Добрич, с постоянен и настоящ адрес -
гр.Ген.Тошево, обл.Добрич, ул.“Странджа“ № 15; досежно съдимостта му - видно е, че
лицето не е осъждано – реабилитиран по право; от полученото писмо от Окръжна
прокуратура - Добрич се установява, че срещу С. няма обвинения по неприключили
наказателни производства.
Основанията за отказ по чл.15 от Закона са били разгледани детайлно от страна на
ДОС и доколкото направените изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, не е
необходимо да бъдат преповтаряни, още повече, че подобни основания и според
апелативния съд не съществуват.
Не се констатира и наличието на хипотезата на чл.16 от Закона - липсват основания за
частично признаване и изпълнение.
Искането на жалбоподателя да изтърпи наложеното му наказание лишаване от
свобода в България следва да бъде удовлетворено. Република България е страна по
цитираното по-горе рамково решение и съгласно чл.22, ал.2, т.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е
поела ангажимент да приема за изпълнение присъди на държави-членки на Европейския
съюз, постановени по отношение на български граждани. Освен това в настоящия случай не
се изисква съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл.22, ал.2, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебните актове са изпратени в държава членка – Република
България, чийто гражданин е С., и в която държава той има местоживеене.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че няма основание и не е
необходимо наложеното в издаващата държава наказание на С. да бъде приспособявано, тъй
като срокът на наказанието лишаване от свобода за извършените престъпления съгласно НК
на Република България е от една до шест години. В този смисъл наложеното на С. наказание
в Полша в общ размер на две години лишаване от свобода /730 дни/ не надвишава
максималния срок по нашето законодателство.
С оглед размера на наложеното на Е. А. С. наказание „лишаване от свобода“,
3
определеният „общ“ режим се явява законосъобразен на основание чл.57, ал.1, т.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Настоящият въззивен състав провери възраженията на защитата, че приетата за
изпълнение присъда на съда в град Ополе, Република Полша, не е влязла в сила, тъй като е
обжалвана пред Върховия касационен съд във Варшава. Допълнително се запита издаващата
държава относно твърденията на защитата. До датата на съдебното заседание във въззивния
съд не се получи съответен отговор. Настоящата инстанция констатира, че в
постановлението за изпращане на присъдата за изпълнение в България и на самата присъда
изрично е отбелязано, че тя е влязла в сила на 14.10.2024 г. и подлежи на изпълнение. Съдът
няма основание да се съмнява в достоверността и законосъобразността на официално
издадените от полския съд документи. Освен това в представеното пред настоящата
инстанция копие на касационна жалба от полския защитник изрично е поскана от полския
Върховен касационен съд спиране изпълнението на присъдата, т.е. тя подлежи на
изпълнение. Тук е мястото да се посочи, че за всяка промяна в правния статут на присъдата,
Република България следва да бъде уведомена от издаващата страна, което гарантира
правата на осъденото лице.
Всичко изложено по-горе налага извод за правилност, обоснованост и
законосъобразност на решението на ОС-Разград, респ. неоснователност на жалбата на
защитника, на осъденото лице Е. А. С., поради което Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/02.07.2025 г. по ЧНД №197/2025 г. на Окръжен съд
– Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4