Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември эдве хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Деница Кръстева
и при участието на прокурора Силвиян
Иванов,
като разгледа докладваното от съдия
Йордан Димов
адм. д. №827 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ),
вр. с чл.
284 от ЗИНЗС.
Производството
е започнало по Искова молба подадена от М.П.К., ЕГН **********,***, чрез адв.В.М.,
с която се претендира да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“, -------------------да заплати сумата от 6 000 лева дължими като
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Претендираните вреди са
във връзка с обстоятелството, че не му било осигурено адекватно и своевременно
медицинско обслужване и лечение, като вследствие на това същият претърпял
нетърпими болки и страдания, безсъние, липса на апетит, апатия, негативни
емоции, изключително силни емоционални, психически и психологически терзания на
личността, накърняван на човешкото достойноство, негативно отражение върху
емоционалния живот, психиката и душевния мир, страх за здравето и живота си.
сочи, че ищецът бил диагностициран с „Декомпресирана чернодробна цироза,
усложнена с ПХ, спленомелагия, хиперспленен синдром, асцид“. Пре предходно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода ищецът отново пребивавал в Затвора
Варна (2016-17 г.) като от тогава датирала медицинска документация в затвора
касаеща заболяването. твърди се, че след постъпването в Затвора Варна през
декември 2020 г. здравословното състояние на К. се влошило поради отказ на
доктора при Медицинския център към затвора да предостави медикаменти за заболяването.
поради влошеното му здравословно състояние К. бил транспортиран до „Клиника по
гастроентерология към МУ – МВР“ в гр. София на 10 02.2021 г. и изписан на
13.02.2021 г. с диагноза „Декомпенсирана чернодробна цироза Child pough клас
В/8т./, MELD – 11 т. ПХ, HBV /+/ пол.
инфекция. Спленгомегалия. Хипхерспленен синдром. Тромбоцитопения. Симптоматична
анемия. било назначено съответно медикаментозно лечение. медицинското състояние
на лишения от свобода К. било усложнено предвид обстоятелството, че имал силно
нарушена функция на черния дроб. това водело до промени на кръвообращението в
коремната кухина, увеличавало налягането на съдовете кръвоснабдяващи черния
дроб. Това водело до промени в кръвообращението на коремната кухина, като в
хранопровода и стомаха се развивили разширени кръвоносни съдове. Твоа често
водело до събиране на течност в коремната кухина, откакъвто проблем страдал и
ищеца. в този стадий на заболяването „декомпресирана чернодробна цироза с
асцит“ е свързан с проградиентно развитие, като заболяването започва и напредва
бързо. Могат да се появят сериозни усложнения като инфекции, спонтанен
бактериален перитонит, хепаторенален синдром, жйлтеница и др. Типично за
диагнозата е проблеми с кървенето на вътрешни органи, тъй като състоянието
обективно и свързано със затруднено кръвосъсирване. в този смисъл лишаването от
медикаменти и много рисково за здравето и живота на лицето. Твърди, че
състоянието е свързано с неописуеми болки в областта на стомаха. Твърди, че независимо,
че при престоя му в „Клиника по гастроентерология към МУ – МВР“ в гр. София му
били изписани медикаменти за лечение, такива не ми били предоставяни при
престоя му в Затвора в гр. Варна. Твърди, че лекарствата му били отказвани,
независимо, че ги искал от пряко ангажираното медицинско лице – д-р Р.. Било му
казано да си ги закупува сам, но той сочел, че няма финансова възможност за
това, а имал качеството на пълно здравно осигурен. вследстиве на неприемането
на медикаменти здравословното му състояние се влошило и той изпитвал неописуеми
болки в корема, умора, изтощение, загуба на апетит, гадене. Страхът за
отражението което това състояние можело да окаже на живото и здравето му
предизвикало у ищеца К. страхове и силни психически терзания. Намира, че именно
това е наснесло на ищеца значителни неимуществени вреди. нмариа, че вследствие
на отказа да бъде адекватно лекуван ищецът К. бил подложен на жестоко,
нечовешко и унизително отношение, Намира, че по този начин са нарушени
изискванията на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, както и чл.3 от ЕКЗПЧОС. Намира, че
щетите са нанесени чрез действия и бездействия на ресорната затворническа
администрация. намира, че не са изпълнени задълженията на затворническата
администрация, произлизащи от нормите на чл.128 и чл.129 от ЗИНЗС. твърди, че
на ищеца е отказан медицински преглед, на който е имал право, както и му е
отказвано лечение в нарушение на чл.143 от ЗИНЗС. Моли за нанесените
неимуществени вреди, описани в началото да бъде осъдена затворничмеската
администрация в лицето на ГД ИН да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на настоящата ИМ
пред съда до окончателното изплащане на дължимите за главница суми.
От страна на
ответника е депозиран писмен отговор. в
него се сочи, че формално не е изпълнено изискването на чл.3 от ЗИНЗС, за да е
налице нарушения довели до неимуществени вреди за ищеца, тъй като не са налице
незаконосъобразни действия на затворническата администрация. Твърди, че
твърденията на ищеца за неоказана медицинска помощ не водят до извод, че за
него са настъпили неблагоприятни последици и че са били нарушени правта му.
твърди, че това не се установява, а напротив ищецът е бил под постоянно лекарско
наблюдение били са му направени множество лекарски прегледи, било му е
назначено и му уе било провеждано лечение. намира, че служителите на ответника
са изплънили регламентираните си задължения и не са допуснали нарушения при
изпълнение на същите. сочи, че правата и законните интереси на ищеца са били
напълно съблюдавани, включително и чрез предоставяне на изискуемата медицинска
грижа. твърди, че не е налице увреждане на здравето на лицето. моли да бъде
отхвърлена претенцията на ищеца, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника.
В съдебно заседание представителите на ответника молят
да бъде уважена исковата молба, така както е предявена. Представителят на
ответника моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Депозирани са писмени бележки, в които страните
подрпобно са развили тезите си.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Намира, че
има данни за обстоятелствотко, че на ищеца са били извършвани медицински
прегледи, като и е било назначено и провеждано лечение. Приетата в последното
съдебно заседание съдебно-графологическа експертиза не може да промени по
същество този извод. намира, че ответника не е допуснал нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. предвид изложеното моли да бъде отхвърлена така предявената искова
претенция.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа
страна следното:
В рамките на
производството се установява, а и не е спорно между страните, че ищецът М.П.К.,
ЕГН ********** изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора град Варна,
като е постъпил в затвор а на 28.11.2020 г. в качесмтвото си на поддсъдим, за
да търпи наложена мярка – „задържане под стража“ по НОХД №3430/2020 г. по описа
на ВРСН. По делото е постановена Присъда №3/25.01.2021 г. по същото НОХД, с
която е определено ищеца да търпи наказание лишаване от свобода от 1 година и 4
месеца при „строг“ режим, къдсето същият престоява и към момента на последното
заседание по делото.
От
предоставената медицинска документация се установява, че лицето има водеща
диагноза Чернодробна цироза – декомпенсирала. С придружаващи усложнения –
асцит, варицес езофаги, симптоматична анемия, спленгомегалия, херния
умбиликалис, портална хипертония, ХБВ /+/, както и наркомания – хероинов тип
(Епикриза от 15.02.2021 г., изготвена в специализирана болница за активно
лречение на лишени от свобода – вътрешно отделение – л. 37 от делото, Епикриза
от Медицински институт при МВР, „Клиника по гастроентерология“ – л. 39 и л.38
от делото).
Установените
заболявания на ищеца не само се установяват от горните доказателства, но те не
се спорят между страните.
Във връзка с
установяването на спецификите на здравословното състояние на лицето и
обстоятелството дали същото е било лекувано в Затвора – гр. Варна и било ли е
адекватно предприетото лечение е назначена СМЕ с експерт – д-р по
гастроентерология към УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна. в заключение по медицинска
документация експертизата посочва, че на лицето за процесният период от 01.12.2020
г. до 20.04.2021 г. е било проведено лечение с оглед чернодробните усложнения и
придужаващо заболяване КОВИД-19 в УМБАЛ „Св. Марина“ на 01-02 декември 2020 г.
с прилагане на изискващите се за състоянието антибиотици, диуретици,
хепатопротектори и успокоително; за период от 23.12.2020 г. до 19.02.2021 г.
лицето е престоявало в СБАЛ на лишени от свобода – вътрешно отделение и за част
от този период от 10 до 13 февруари 2021 г.
в гастроентерологична клиника лицето е било лекувано с диуретици,
хепатопротактори и вливания; в извънболничен порядък лицето е било лекувано в
Затвора Варна по данни от Дневника за регистриране на лишените от свобода,
нуждаещи се от медицинска помощ, като експерта е посочил медикаментите и датите
на които са били изписани, като има вписване, че на 06.04.2021 г. лицето е
отказало лечение. дадено е заключение, че в рамките на хоспитализирането на
лицето в УМБАЛ „Св. Марина“ Варна лицето е било прегледано от пулмолог,
гастроентеролого, психиатър и хирурзи. За 55 дневния си престой в СБАЛ за
лишени от свобода в гр. София лицето е било консултирано от специалисти по
вътрешни болести, като са му били направени лабораторни изследвания, физикален
преглед, кръвногазов анализ, микробиологични изследвания, специализирани
вирусологични изследвания, обзорна ренгенография на абдомен,
електрокардиограма, тестване за КОВИД – 19. Експертизата сочи, че за процесния
период в затвора Варна лицето е посещавало медицинският център, както следва:
25.01.2021 г.; 24.02.2021 г., посещение с нечетлива дата (ред 900), посещение с
нечетлива дата (ред 1012), посещение с нечетлива дата (ред 1225), посещение на
23.03.2021 г., посещение на 06.04.2021 г., когато е вписано, че лицето отказва
лечение, посещение с начатлева дата (ред 1536), посещение на 09.04.2021 г., посещение
с нечетлива дата (ред 1572, посещение на 14.04.2021 г. и посещение на
17.04.2021 г. при тези посещения лицето не било съобщавало за психологически
дискомфорт, загуба на сън и апетит. В заключението по т.5 вещото лице е
посочило, че предвид данните по делото не може да се приеме, че лечението на
лицето е било неадекватно сочи, че при всяко потенциално животозастрашаващо
състояние и усложнение ищецът е бил насочван към болнично заведение, където е
получавал медицинска помощ, когато е бил извън болницата същият е пполучавал
медикаменти и амбулаторна помощ от медицинският център на затвора. Дадено е
становище, че при пациентите с чернодробна цироза в зцвисимост от стадия и
усложненията, както и придружаващите заболявания могат да се проявят различни
болки и страдания. От значение е спазването на препоръките на лекуващите
лекари, както и овладяването на алкохолната и наркотичната зависимост.
В
производството е разпитан и свидетелят Д.А.С., изтърпявал до август 2021 г. в
затвора Варна наказание „лишаване от свобода“. Твърди, че се е запознал с ищеца
през декември 2020 г., когато последният постъпил в Затвора гр. Варна. Твърди,
че ищецът бил в тежко здравословно състояние. поради проблемите си с черния
дроб изпитвал постоянни болки, а докторът в затвора отказвал да му дава
лекарства. Твърди, че лично е искал от докторът да му дава медикаменти, но това
не ставало. твърди, че докторът отправял заплахи към лицето и твърди, че докторът е казал, че ще го стови
да умре. твърди, че за лекарства, които били вписани в книгата за медикаментите
към медицинският център много медикаменти, за които се твърди, че са изписани
на ищеца той не се бил подписвал. твърди, че половината от подписите за
получавани лекарства не били на ищеца.
С оглед на
твърденията на ищеца, че не му били давани част от лекарствата, които са му
били предписвани и предвид свидетелските показания на свидетелят са били налице
данни, че може да не е осигурявана в пълне размер болнична помощ на лицето от
медиицинския център. Предвид данните е назначена СГЕ, която е имала за цел да
установи колко от подписите положени в Дневника за регистрация на лишните от
свобода, нуждаещи се от медицинска помощ не са положени в действителност от М.П.К..
Експертизата е приета по делото като пълно и компетентно дадена, а от нея се
установява, че в действителност част от подписите в книгата не са положени от
ищеца. Това са подписите от датите – 02.12.2020 г., 15.12.2020 г., 17.12.2020
г., 24.02.2021 г., 01.03.2021 г., 10.03.2021 г., 19.03.2021 г., 23.03.2021 г.,
26.03.2021 г., 09.02.2021 г. и 07.04.2021 г. ( данните за последната дата по
СГЕ са за дата 17.04.2021 г., но с уточнение в СЗ е посочено, че става въпрос
за 07.04.2021 г.)
Предвид
установената фактическа обстановка, представените по делото писмени
доказателства в едно с гласните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. А разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, както и на нормални условия за живот, свързани с храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по посочения в глава единадесета на раздел ІV
ред, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда установен в АПК. В настоящия случай като основание за предявения иск, ищеца посочва
претърпени вреди от действията и
бездействията на длъжностни лица работещи в
структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и по-специално в Затвора
Варна, изразяващи се в задължението за осигуряване на адекватно и своевременно
медицинско обслужване и лечение, както и осигуряване на нормални битови условия
в местата за лишаване от свобода, провеждане на неадекватно, животозастрашаващо
лечение с опасни медикаменти, противопоказни за хора. За да се
породи право на иск в полза на засегнатото от бездействията на администрацията
лице, следва неговите права и интереси да са накърнени вследствие
административно-разпоредителна дейност на администрацията. Само при изпълнение
на такъв род дейност администрацията заема властническо положение по отношение на
гражданина и има доминиращо положение в правната връзка. Тъй като законът не
презумира настъпването на вреди от всеки незаконосъобразен акт, действие или
бездействие, в тежест на ищеца е да докаже същите и причинната им връзка с
него.
Следва да
се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда.
В случая се
претендират неимуществени вреди вследствие на неоказана медицинска помощ на
ищеца К., който поради тежкото си здравословно състояние вследствие на
придобита чернодробна цироза е изпитвал „нетърпими
болки и страдания, безсъние, липса на апетит, апатия, негативни емоции,
изключително силни емоционални, психически и психологически терзания на
личността, накърняван на човешкото достойноство, негативно отражение върху
емоционалния живот, психиката и душевния мир, страх за здравето и живота си.“
Предвид наистина тежкото здравословно състояние на
ищеца се установява, че същият е имал
нужда от постоянно лечение и медицински грижи, доколкото според данните от
експертното заключение, най-ясно обективирани при изслушването на експерта в
съдебна зала, ищецът е страдал от необратима чернодробна цироза довела до
такива функционални увреждания на черният дроб, които от една страна пречели
органът да изпълнява нормално функциите си, а от друга страна били необратими и
това, което можело да се приеме по отношение на лечението на последния е
удължаване на преживяемостта на лицето, но не и пълното му излекуване. Според
преобладаващите данни по делото с оглед здравословното състояние на ищеца на
него му били осигурявани консултации със специалист и била полагана грижа за
здравето му. При постъпването на ищеца в затвора гр. Варна – 01.12.2020 г.
последният освен хроничните си заболявания бил диагностициран с вирусна
инфекция от КОВИД-19. Явно било съобразено, че здравословното му състояние носи
рискове за здравето му, предвид което лицето било настанено в УМБАЛ „Св. М.“.
Според данните по делото - СМЕ съставена по документи се установява, че за
престоя му в УМБАЛ на лицето били оказани адекватни на състоянието му грижи.
Последният бил консултиран и от пулмолог и от сдпециалист гастроентеролог. Били
направени множество изследвания. Втори
престой на лицето в болнично заведение също бил значителен и явно му е било
съдействано и същият е престоял за един продължителен период от време – 55 дни в
болнично заведение за лишени от свобода в гр. София, където също бил под
грижите на специалисти вътрешни болести и му били направени множество
изследвания, описани по-горе. Данните за това, че за лицето не са полагани
грижи и евентуално същият може да е претърпял неблагоприятни последствия
вследствие неоказана медицинска грижа са свързани с престоят му в Затвора в гр.
Варна. От свидетелскитке показания на свидетелят С. може да се заключи, че с
лекарят в медицинският център ищецът имал изострени отношения. Къде е причината
за това не е предмет на изследване в настоящото производство. Но както твърдеше
свидетелят С. ищецът е имал болки, за които е търсел постоянно лекарска помощ.
Подобно състояние на болния – наличие на болки вследствие на заболяването му,
макар да не се твърди от СМЕ изрично, се сочи като вероятно за подобен тип
заболяване. Свидетелските показания за търсена лекарска помощ се установяват от
вписванията в Дневника за регистрация на лишените от свобода, нуждаещи се от
медицинска помощ. От нея се установява, че за посоченият период лицето е
търсило медицинска помощ 18 пъти. Това са и вписванията в рамките на които
експертът – графолог е направил изследвания на подписите на ищеца положени в
книгата. Установено е, че 11 от тях не са положени от ищецът. Това прави
достоверно подкрепеното от свидетелските показания на свидетеля С. твърдението,
че ищецът се е нуждаел от лечение, посещавал е лечебницата, но поради конфликт
с лекаря не е получавал исканите лекарства, най-вероятно болкоуспокояващи.
Както посочи свидетелят С. той знае за изострените отношения между страните по
лични впечатления и от казаното му от фелдшера в медицинския център.
Твърдението на С., че ищецът е искал да му бъдат изписани лекарства за
болестното му състояние, но това му е било отказано става достоверно в
светлината на обстоятелството, че заключението на СГЕ подкрепи казаното от свидетелят, че на ищецът не му
били давани лекарства, а те били изписвани, без да му бъдат давани, но
последният не се подписвал за тях, а се подписвало друго лице. В рамките на
спора не е установено защо е налице
подобна практика и какво се е случвало с изписаните медикаменти. Това също
обаче не е предмет на спора. Съвкупността от данни предоставени от свидетелят С.
и заключението по СГЕ дава основание на съда да кредитира становището, че по
отношение на част от оплакванията ищецът не е получил нужната медицинска грижа
и третиране. Въпреки това от съвкупните данни по делото съдът приема, че за
лишеният от свобода М.К. са полагани през посочения период значителни
медицински грижи и същият не е бил оставен без лекарски надзор. Получил е и
пълноценно лечение на вирусното заболяване КОВИД -19, както и на хроничното си
чернодробно заболяване след престой в специализирани лечебни заведения, за
което е съдействала и затворническата администрация. Въпреки това съдът намира,
че за лицето не са пологани пълните необходими грижи при престоя му в затвора.
Това е осъществено чрез бездействие, като при настоятелните искания на лицето не
са му били изписвани медикаменти за облекчаване на състоянието му и търпените
от него болки. Съдът приема, че не е осигурена в пълен обем необходимата
медицинска грижа, като по този начин лицето е претърпяло неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания причинени от заболяването му. В производството
не бяха ангажирани доказателства за обстоятелството, състоянието на изтърпените
физически болки, за които има данни, да е предизвикало у ищеца К. страхове и
силни психически терзания, както се твърди това в ИМ. Няма ангажирана
съдебно-психологическа експертиза, която да установи подобни обстоятелства. Не
се съдържат подобни данни и в свидетелските показания на свидетеля С..
последният сочи, че ищецът се е оплаквал от болки в черния дроб, които не му
давали да спи и го принуждавали да търси медицинска помощ от лекаря в затвора,
за да му предоставят болкоуспокоителни („Момчето
не може да спи от болки. лекарят му даваше успокоителни самво, не мога да се
сетя за името на лекарството.“). Дори при уточняващият въпрос на
представителя на ищеца „Може ли да
опишете какви болки и страдания е преживал ищеца? Как се е чувствал, какво е
споделял, какво сте видели?“ свидетелят С. не дава данни за нищо повече от
физически болки търпени от ищеца, заради болестта му – „М. се свиваше по цял ден в леглото. не излизаше и на каре. ... М. не
беше въобще добре.“ Свидетелят, а и каквото и да е друго доказателство,
ангажирано в производството не установяват, че ищеца е имал страхови
изживявания, че е бил стресиран, притеснен и други подобни. Предвид това съдът
не приема за установено подобно обстоятелство.
С оглед на изложеното съдът намира, че е доказано
бездействието на затворническата администрация при осигуряване на
медикаментозно лечение за болестното състояние на ищеца за периода му на
престой в затвора в гр. Варна, което изключва времето му на престой в УМБАЛ
„Св. М.“ Варна и „Клиника по гастроентерология към МУ – МВР“ в гр. София за
процесният период от 01.12.2020 г. до 20.04.2021 г. Не се констатира за лицето
да не са полагани грижи по отношение на третирането на животозастрашаващите му
заболявания. По данни на свидетелят С. обаче следва да се приеме, че ищеца не е
получавал своевременна грижа по отношение на търпените от него вследствие на
хроничното му заболяване болки, за които е сладвало да му с изписват и дават
болкоуспокояващи. По делото остана недоказан и този аспект на страданията на
лицето, свързани с неговите псиихологически преживявания: „ ... апатия, негативни емоции, изключително
силни емоционални, психически и психологически терзания на личността,
накърняван на човешкото достойноство, негативно отражение върху емоционалния
живот, психиката и душевния мир, страх за здравето и живота си.“
Ето защо следва да се приеме, че предявеният в
настоящото производство иск се явява доказан в своето основание. Същият обаче
не е доказан по размер. Съдът намира, че справедливо обезщетяване на
преживените от ищеца болки и страдания ще се постигне с присъждане на сумата от
2000 лв., което се явява частично уважаване на предявеният пред съда иск, като
в останалата му част същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид уваженият размер на иска следва ответникът да
бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца дължимото минимално адвокатско
възнаграждение, което възлиза в случая на 370 лв. определено съобразно
правилата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следва ответникът да бъде осъден да заплати и
дължимата в производството държавна такса, съобразно с уважения размер на иска
или 80 лв., както и сумите заплатени по двете назначени в производството
експертизи в общ размер от 400 лв.
Водим от
гореизложените съображения и на основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, настоящият състав на Варненски административен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на М.П.К., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Варна , сумата от 2000 (две хиляди) лева съставляваща причинени му неимуществени вреди във връзка с неосигурена навременна и адекватна
лекарска грижа при престоя му в затвора в гр. Варнау, при което е претърпял
болки и страдания за периода от 1.12.2020 г. до 20.04.2021 г., ведно с лихвата за забава върху присъдената сума от 20.04.2021 г., до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София за
обезщетяване на причинени му в същата връзка неимуществени вреди в останалата
им част над така определената сума до пълният предявен размер като недоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати
на адвокат В.О.М.
сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляващи дължимото адвокатско
възнаграждеине за представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати по сметка на Административен съд
Варна сумата от 480 лв., представляващи такси и разноски в производството.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от узнаването чрез
Административен съд Варна пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: