ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 20.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1366 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения срещу обявения списък на приетите
вземания на кредиторите на „Е.С.“ ЕООД, от длъжника и „Б.М.Г.“ ЕАД.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Досежно
възражение вх. № 5828/17.01.2020 г.
БТВ
свързва процесното вземане с възложени от длъжника
рекламни съобщения на рекламодателите Б.С.Ф.– БГ ООД, Г.М.ООД, М.ООД, ползвали
непосредствено услугите на длъжника и Е.ООД, О.П.ООД, Б.БГ ЕООД, Пощенска банка
АД, ползвали услугите на длъжника чрез Д.М. К.ЕООД и Лаваца,
ползвали услугите на длъжника чрез РА К.ООД. Твърди, че служител на длъжника
чрез електронно съобщение е подавал заявка, която е била изпълнена. Поддържа
довод, че всяка заявка съставлява самостоятелен договор, сключен при
определените от кредитора общи условия. Евентуално, счита сумата за дължима на
основание неоснователно обогатяване с довод, че задържайки платените му суми,
длъжникът се е обогатил..
Длъжникът
„Е.С.“ ЕООД оспорва приетото от синдика вземане на „Б.М.Г.“ ЕАД (БТВ) в размер
на 410 724,40 лв. с основание – излъчени по БТВ телевизионни търговски
съобщения за периода октомври-ноември 2016 г. Твърди, че според утвърдената
практика между страните длъжникът заявявал търговски съобщения за излъчване в
програмите на БТВ, управлявал и отчитал излъчванията в БТВ на рекламни агенции
и рекламодатели, негови клиенти. Поради реализирания обем ползвал търговска
отстъпка, което му позволявало да предложи по-добри условия за излъчване на
своите клиенти. Ежемесечно БТВ фактурирало заявените рекламни излъчвания, а от
своя страна длъжникът префактурирал на своите клиенти
предоставената му услуга. Длъжникът получавал плащания от клиентите си и плащал
на БТВ. С писмо от 07.11.2016 г. БТВ уведомило всички рекламни агенции и
рекламодатели, ползващи услугите на длъжника, да заявяват излъчвания директно в
БТВ и че очаква на него да бъде плащано. Счита, че при тези условия БТВ е
придобило вземания от рекламодателите и рекламните агенции, с които дотогава
работел длъжникът и няма вземания от него. Оспорва вземането и по размер като
твърди, че през м. декември 2016 г. били сторнирани
задължения за периода октомври-ноември 2016 г.
В
съдебно заседание процесуалният представител на длъжника – адв. Г. от САК,
поддържа възражението.
Представителят
на длъжника – управител П.сочи, че оспорването му се основава на липсващ
договор между страните за 2016 г. като не твърди рекламодателите да са
извършвани плащания към БТВ. Претендираните вземания
не били осчетоводени поради неиздадени фактури от страна на БТВ.
Процесуалният
представител на БТВ – юрк. М.Б-Г.счита представените кредитни известия за
неотносими към предявеното вземане. Твърди, че поисканото пряко плащане е
резултат от натрупаните задължения от над 8,8 млн.
лева и опит да бъде осигурено събиране на сумите за предоставената услуга.
Процесуалният
представител на „Ц.И К.“ ЕООД – адв. С.-С.от САК, оспорва възражението. Твърди, че адвокатското
възнаграждение е присъдено с нарочен съдебен акт в производство между страните.
Синдик
К. в писменото си становище сочи, че представените от длъжника документи
поставят под въпрос приетото вземане, изясняването на който изисква насрещно
засичане на информация чрез експертиза.
Страните
не спорят, че представител на длъжника е заявявал рекламни съобщени, а от
изходящото от представител на длъжника писмо от 14.11.2016 г., съдържащо
признание за неизгоден за него факт, се установява, не налага еднозначен извод
това да е станало през месец октомври 2016 г. Няма и спор, че заявките са били
изпълнени, както и че представените общи условия са действалите към процесния
период – октомври-ноември 2016 г.
Страните
не спорят и че на 07.11.2016 г. длъжникът е получил писмено уведомление, че
поради неподписан договор за 2016 г. БТВ счита отношението между страните за
регламентирано според издадените фактури и Общи условия за излъчване на
телевизионни търговски съобщения в програмите на БТВ М.Г.ЕАД“. Посочено е, че
считано от получаване на уведомлението няма да приемат заявки за излйчване, направени от медия агенцията за нейни клиенти, а
заявяването и фактурирането ще се извърша директно от/към агенциите и/или
клиентите, с които има договори. Посочено е очакване длъжникът да уреди
финансовите си задължения, касаещи излъчване на телевизионни търговски
съобщения на негови клиенти през 2016 г., възникнали по одобрени и остойностени схеми за излъчване.
От
представените при предявяване на вземането писмени доказателства се установява
електронно съобщение от 25.10.2016 г., сочещо за титуляр П. 97 с подадена
заявка на Ломско пиво от 27.10.2016 г. Рекламодател с такова наименование сред
посочените при предявяване на вземането не се установява.
От
представените писмени доказателства при предявяване на вземането се установява:
-
електронно
съобщение от 19.10.2016 г. с указание да се отнася за клиент Максмедика, а приложените документи, по отношение на които
не се оспорва да са придружавали електронното съобщение, се налага извод за
периода 21-31.10.2016 г. да е заявено излъчване и калкулирано задължение общо в
размер на 33275,31 лв.
-
електронно
съобщение от 24.10.2016 г. с титуляр П. 97 е указано да касае Мaxmedica за месец ноември при калкулирана
стойност 34606,01 лв..
-
електронно
съобщение от 25.10.2016 г. с указание да се отнася за Е.за месец ноември и въз
основа на неоспорените като приложение документи се установява за заявените
излъчвания да е калкулирано задължение за излъчени съобщения общо в размер на 1986,12
лв.
От
електронно съобщение от 25.10.2016 г. с указание да касае заявка Алмус, за клиент, видно от приложените и неоспорени по
съдържание документи – Голдън медия, се установяват
заявено излъчване за месец октомври при калкулирана стойност от 183,16 лв. и за
месец ноември при калкулирана стойност
от 944,86 лв.
Електронно
съобщение от 25.10.2016 г. с указание да касае заявка за изложение Средно
образование в чужбина за клиент, видно от приложените и неоспорени по съдържание
документи – Б.С.Ф.– БГ ООД, От приложените към заявката книжа се установява
заявено предаване на 31.10.2016 г. при калкулирана стойност от 898,95 лв. и за
периода 1-4.11.2016 г. при калкулирана стойност от 6305,80 лв.
Представената
заявка с електронно съобщение от 27.10.2016 г. и указан час 16:07, видно от
приложенията за клиента Б.за продукт „Стодал“ с
указание да е коригирана заявка, видно от приложенията касае месец ноември, а
калкулираната стойност е 8306,97 лв.. При тези обстоятелства и при липсата на
обективни данни, позволяващи извод за меродавност на предходната заявка от
същата дата с указан час на електронното съобщение 10:05 ч. не следва да бъде
зачетена.
Съдът
кредитира представеното електронно съобщение с указание да се отнасят за клиент
Олинеза и да касаят заявки за месец ноември 2016 г.
от 28.10.2016 г. предвид уточнението, че е коригираща заявка. Липсват
обстоятелства, обосноваващи зачитане и на представената по делото заявка за
този клиент от 27.10.2016 г. Това е пречка остойностените
с приложените към тази заявка излъчвания да бъдат зачетени. При тези
съображения приема за документално доказана сума по тази заявка в размер на 17966,50
лв.
Представеното
електронно съобщение от 28.10.2016 г. с указание да касае заявка на Лаваца за м. ноември и приложенията към него сочи на
калкулирано задължение от 118037,30 лв.
Представеното
електронно съобщение от 31.10.2016 г. с указание да касае заявка за спотова реклама на Евробет-Кръстовловица
от 02.11.2016 г. и указан период 1-28.11.2016 г. с приложенията към този
документ сочи на калкулирано задължение 19210,34 лв.
Представеното
електронно съобщение от 31.10.2016 г. с указание да касае заявка за кът-ините на Евробет-Кръстовловица
с приложенията към този документ сочат на калкулирана стойност 14135,09 лв.
Електронно
съобщение от 02.11.2016 г. с указание да се отнася към заявка за Осцило з м. ноември, за клиент Боарон,
видно от приложенията, сочи на калкулирана стойност общо от 43411,59 лв.
Видно
от приложенията към електронно съобщение от 02.11.2016 г. с указание към него
да е приложена заявка на Пощенска банка от 06.11.2016 г., сочи на калкулирана
стойност от общо 90446,92 лв.
При
така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Действието
на сключения договор между страните – длъжникът представен под предходното си
наименование „П. 97“ ЕООД,, изрично е ограничено със срок – до 31.12.2015 г.
Това изключва регулаторния му потенциал през 2016 г. Търговската сделка,
каквато представлява и осъществяваното от длъжника посредничество, не изискват
особена форма. Ето защо и очертаното при предявяване на вземането
правоотношение сочи на довод за наличие на неформален договор за услуга с
предмет, определен от общите условия на кредитора – чл. 298 ТЗ..Съгласно чл. 28
(2) във всеки момент медията има право
да преустанови възможността на агенцията и клиента да използват
посредничеството на медия агенция с уведомление, изпратено съответно до
агенцията или клиента. Според чл. 8 (2) от общите условия когато заявката за
излъчване на конкретно търговско съобщение предхожда подписване на индивидуален
договор, страните се съгласяват, че до подписването му ще се прилага
официалната Тарифа на медията, валидна към момента на излъчването. С
изпращането на заявката рекламодателия и/или съответно
агенцията декларират съгласието си с общите условия. По силата на чл. 10 от
общите условия търговските съобщения се излъчват от медията по предварително
одобрена от страните остойностена „Схема на
излъчване“, която определя часовите пояси, продължителността,
последователността, броя и други условия на излъчване. Схемите за излъчване
трябва да бъдат изготвени писмено в типов формуляр, предоставен от медията и да
бъдат изпратени до отдел „продажби“ на медията от рекламодателя или агенцията
по електронна поща като електронни докуемнти при
очертано в клаузата съдържание на документа. В т. 20 ал. 1 т. 4 е посочено, че
заявка за търговски съобщения и формуляр/писмо за излъчване на търговски
съобщения следва да бъдат подадени до 2 пълни работни дни преди датата на
първото излъчване.
При
така регламентираното отношение определящо за индивидуализацията на
правоотношението се явява съдържанието на заявката. С оглед посочените
идентификационни белези при предявяване на вземанията документално обоснования
общ размер възлиза на 389714,90 лв.
Настоящият
състав приема, че особеното производство по чл. 692 ТЗ е призвано да определи
кръга на кредиторите в открито производство по несъстоятелност, чиито вземания
да еднозначно установени по основание и размер. Кредиторът БТВ се позовава на
представените по делото писмени доказателства, а извличането на информация от
тяхното съдържание не предпоставя необходимостта от специални знания. Понеже
крайният акт на съда по несъстоятелността в това производство не се ползва със
сила на пресъдено нещо, а и поради тази причина
настоящият състав приема, че легитимацията на кредитора може и следва да бъде
извлечена от наличните доказателства, ценени според признатата им от
процесуалния закон доказателствена сила.
Електронният
документ, изрично предвиден с общите условия като форма за заявяване на
излъчвания, включително и при липса на индивидуален договор между медията и
заявителя, придава обвързваща сила на изявленията в електронното съобщение. От
съдържанието на документа, а и в процеса не е повдигнат спор в тази насока, се
налага извод, че титуляр на изявлението е длъжникът. Регламентираната процедура
за заявка определя заявителя и като овластен да
калкулира стойността на услугата – чл. 10 от общите условия. Указаното
приложение в електронното съобщение определя индивидуализирания според
наименованието си файл като част от електронното съобщение. Предвид липсата на
спор досежно съдържанието на документа еднозначно се налага извод, че заявката
е изпратена ведно с остойностяването, мотивиращо настоящия състав да приеме, че
цената е била известна на лицето, действащо от името на длъжника, за което в
случая липсва и спор.
След
прекратяване на договора от 2015 г. очакванията на длъжника за икономическите
параметри на сделката остават без правно значение. Както бе посочено всяка
отправена заявка при наличие на общи условия, регламентиращи действията на
кредитора, води до възникване на самостоятелно правоотношение между страните.
Без значение остава и обстоятелството, че считано от 07.11.2016 г. длъжникът е
лишен от възможност да подава заявления. Съществувалата до тази дата възможност
ангажира кредитора да огласи търговското съобщение според заявените условия.
Тъй като в процеса не се спори по отношение твърдението на кредитора, че е
изпълнил задълженията си, за длъжника в качеството му на заявител, възниква
задължението да заплати определената цена.
Без
значение остава, че кредиторът не е издал данъчна фактура. Действително,
наличието на такава е основание за осчетоводяване на облагаема сделка. Това ще
рече, че документът удостоверява, а не създава правната връзка. Въпросът дали и
какви вреди биха последвали от неизпълнението на това задължение остава извън
обхвата на преценка в настоящото производство. Изпълнението на подадена от
името на длъжника заявка легитимира кредитора да получи договорената цена.
Писмените
доказателства обаче не дават основание за извод, че длъжникът е заявил
излъчвания на търговски съобщения. Общите условия предопределят възможност за
корекция на дадени вече заявки, поради което и с приемането на коригиращите, за
което кредиторът не спори, а напротив, позовава се на тях, отпада ангажимента
за излъчване на предходно заявените. С отпадане на ангажимента за излъчване
изключено е и задължението за заплащане на калкулираната в заявлението цена.
За
месец ноември за клиент Г.М.ООД се установяват две идентични по съдържанието си
заявки. Пълното припокриване на заданието поставя под съмнение възможността да
бъде изпълнено двукратно, а други доказателства в тази насока не са ангажирани.
По тези съображения съдът не намира основание да калкулира двукратно сумата
944,88 лв.
По
изложените съображения неоснователно се явява възражението за сумата до 389714,90
лв., но следва да бъде уважено за разликата.
Длъжникът
не навежда довод за дублиране на оспореното вземане с приетите и неоспорени
вземания с размер съответно 5980206,11 лв. и 1089711,36 лв. По аргумент от чл.
692 ал. 1 ТЗ съдът е обвързан от направеното оспорване, поради което
изследването на така повдигнатия от синдика въпрос остава извън предмета на
настоящото производство.
Дори
хипотетично да се приеме в рамките на производството по чл. 692 ал. 2 ТЗ да е породено обосновано съмнение, страните
не спорят, че за процесните задължения кредиторът не е издал фактура, с каквито
обаче са индивидуализирани както вземанията на обща стойност 5669135,72 лв.,
така и тези, обобщени в размер на 1089711,36 лв. Както бе посочено вече
основание на вземането е изпълнената заявка, а не правната рамка, под която е
подведено правоотношението. Ето защо дублиране на вземанията е изключено.
По възражение вх. № 5935/17.01.2020 г.
Кредиторът „БТВ М.Г.“ ЕАД оспорва приетото
вземане на „К К.“ ЕАД
в размер на 1 118 401,90 лв. – главница и 29 317,64 лв.
лихва с довод, че длъжникът не би могъл да поеме задължение за договор за
кредит № 84 от 30.06.2009 г., тъй като към този момент не е съществувало
дружеството. Оспорва да е доказано и плащане на сумата именно от предявилия
вземането кредитор, нито че сумата е усвоена от длъжника.. Оспорва и
представеният договор за заем да е с достоверна дата.
Кредиторът „К К.“
ЕАД не изпраща представител и не изразява становище по спора.
Процесуалният представител на длъжника –
адв. С. оспорва възражението. Твърди, че длъжникът е заместил в дълг „Метаком 1“ ЕООД и „А.А.“ АД в договор за банков кредит № 84
от 2009 г. като цялото задължение по кредита е погасено по нареждане на „К К.“.
Синдик К. застъпва становище, че
правоотношението е документално удостоверено, а от известната й информация не
се установява сумата да е върната. Застъпва теза, че установяването на размера
на задължението налага да бъде изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът като обсъди наведените доводи и с
оглед събраните в производството доказателства намира следното:
Видно от договор за заместване в дълг към
договор за кредит № 84/2009 г. на 26.05.2015 г. писмено е изразено съгласие, че
„П. 97“ ЕООД замества „М.К.“ АД в дълга му по договора, по който „К К.“ ЕАД е солидарен длъжник.
На 18.01.2019 г. писмено е изразено
съгласие, че „Б.П.Б.“ АД открива сметка за постъпване на плащания в погашение
на задължения по три договора за банков кредит, по два от които „П. 97“ ЕООД е съдлъжник – договор за инвестиционен кредит № 1377/2007 г.
и договор за кредит № 1378/2007 г. и договор за кредит № 84/2009 г., по който „П.
97“ ЕООД е посочен като кредитополучател с указано задължение по този договор в
размер на 619219,85 евро – главница, наказателна лихва 282,59 евро и 24 282,83
лв. разноски по инициираното заповедно производство.
Установява се писмено изразено съгласие,
че „К К.“ ЕАД се съгласява да предостави на „П.97“
ЕООД сумата 1 118 402 лв. при задължение на „П. 97“ ЕООД да върне
сумата в срок до 18.01.2020 г. Посочено е, че сумата се предоставя за
погасяване на задължение по банков кредит № 08482009 г. Договорено е, че до
края на 21.01.2019 г. следва да постъпи сума в размер на 1931643,87 евро и
195523,57 лв., която сума да бъде използвана за погасяване на задълженията по
трите договора.
На 18.01.2019 г. по указаната в договора
сметка е наредено плащане на сумата 2031613,48 евро с указано основание – DBK 084/2009 и плащане за сметка на К К.
ЕАД. На 26.01.2019 г. са осчетоводени транзакции по сметка на „П. 97“,
равностойни на 1118401,90 лв. при официалния обменен курс.
При тези факти от правна страна съдът
намира следното:
Производството по чл. 692 ТЗ е призвано да
разреши и спор, провокиран от конкуренция между кредитори в производството по
несъстоятелност. Повдигнатият спор на общо основание определя като приложими
правилата на чл. 154 ГПК. Ето защо и оспореният кредитор дължи да докаже
заявеното при предявяване на вземането основание. Настоящият състав приема, че
основание се явяват фактите, от които кредиторът извлича своето вземане.
Договорът за заем е реален, което ще рече,
че задължението за връщане произтича от получени пари при така поет ангажимент.
Няма пречка сумата да бъде дадена и на трето лице. Съдът споделя довода на
възразилия кредитор, че плащането обуславя и пряк интерес за платеца „К К.“ ЕАД в качеството си на солидарен длъжник е и лично
задължен по договор за кредит № 84/2009 г. и е бил такъв включително още към
датата на заместване в дълг от страна на П. 97 Следователно, установеното в
процеса плащане на собствено основание го ангажира да погаси задължението. Кредиторът
не се позовава на тези обстоятелства при предявяване на вземането, но те сочат
на самостоятелно от правна гледна точка правоотношение – регресна
отговорност между солидарно отговорни длъжници (чл.
127 ал. 1 ЗЗД). Ето защо и от съществено значение при повдигнатия в процеса
спор се явява съдържанието правоотношението към момента на плащане.
Съгласно чл. 181 ал. 1 ГПК посочената в
договора за заем дата на сключването му е непротивопоставима
на трети лица, каквото се явява възразилият кредитор. По делото не са
ангажирани доказателства, касаещи действителната дата на сключване на договора.
Спецификата на производството – желана бързина и доколкото окончателното разрешаване
на спора обективно е невъзможно в рамките на производството по чл. 692 ГПК –
актът не се ползва със сила на пресъдено нещо,
настоящият състав приема, че не дължи да дава указания по чл. 146 ал. 2 ГПК.
Страните са в правото си да преценят дали и какви доказателства ще представят в
подкрепа на поддържана в това производство позиция. Поисканата в процеса
експертиза не касае това обстоятелство, а се свързва единствено с размера на
задължението към „К Консулт“ ЕАД. Досежно размера на главницата кредиторът се
позовава на самия договор, а по отношение на лихвата не е повдигнат спор.
Предвид правилото на чл. 154 ГПК и бездействието на оспорения кредитор
настоящият състав не намира основание да счете, че договорът е сключен на
18.01.2019 г. Това е пречка и за извод, че предприетото на тази дата плащане се
основава на поето от длъжника задължение да върне цялата сума. При тези
съображения съдът приема за недоказано, че съществува вземане на предявеното
основание, което обуславя и изключването му от списъка на приетите вземания.
При достигнатия извод за главницата
основателно се явява и възражението досежно акцесорното
вземане за лихва.
По възражение вх. № 5937/17.01.2020 г.
Кредиторът „БТВ М.Г.“ ЕАД оспорва приетото
вземане на „Д.М.“ ЕООД в размер на
675637,56 лв. – главница, 99225,56 лева лихва и 26505,90 лв. – неустойка за
забава с довод, че посоченото в договора задължение, обуславящо плащането не
съществува, съответно недоказано е твърдението за реално плащане, оспорва
достоверността на датата на сключения договор за заем.
Процесуалният представител на длъжника –
адв. С. оспорва възражението. Твърди, че от сметките на „Д.М.“ в „Банка Пиреос“ въз основа на съгласие за директен дебит са
усвоявани средства за погасяване на кредита на „П. 97“ ЕООД при заместването в
дълг.
Кредиторът „Д.М.“ ЕООД не изпраща
представител и не изразява становище по спора.
Синдик К. застъпва становище, че са
необходими допълнителни доказателства и особено за датата на договора.
Съдът като обсъди наведените доводи и с
оглед събраните в производството по чл. 692 ТЗ доказателства намира следното:
При предявяване на вземането си „Д.М.“
ЕООД сочи като основание поето от ответника задължение по договор за заем от
01.06.2017 г. и Анекс 1 от 09.10.2017 г. Договорът за заем предписва усвояване
чрез плащания към трето лице - „Б.П.Б.“ АД при договорен срок за връщане –
01.10.2018 г. Според анекс 1 при указана дата 09.10.2017 г. „Д.М.“ ЕООД се
ангажира да встъпи като съдлъжник за задълженията на
„П. 97“ ЕООД по договор за кредит № 84/2009 като плаща дължимите суми по
договора за кредит до сумата 1753000 лв., а П. да върне платеното до 31.12.2018
г. От сключения договор за откриване и водене на сметка под условия във връзка
с погасяване на кредитни задължения от 18.01.2019 г. се установява, че към тази
дата „Д.М.“ ЕООД е съдлъжник по договора като изрично
е отразено и подписан договор за встъпване в дълг на 10.10.2017
г. Встъпването в дълг по силата на закона повлича солидарна отговорност, поради
което съдът приема, че основание на така предявеното вземане е регресната отговорност по чл. 127 ал. 1 ЗЗД, а посоченият
договор очертава съдържанието на вътрешните отношения между солидарните длъжници. Както регресната
отговорност обаче, така и твърдяното съдържание на вътрешните отношения –
договор за заем, при повдигнатия в процеса спор досежно съществуване на
вземането налагат установяване на ефективно плащане и то в рамките на настоящото
производство.
Приложеното извлечение от сметки към
молбата за предявяване на вземането сочи на платена към 31.12.2017 г. сума в
размер на 1733849,85 лв. Този запис обаче противоречи на договорения механизъм
за усвояване на средствата – дължимите вноски от Пиаро
97. Представеният лихвен лист определя и сумата от 1542287.37 лв. като
осчетоводена по сметка 499-4. Изричното разграничаване на сумата от групата на
паричните средства включително и свързани със заем поставя под съмнение
словесно отразеното качество на страните съответно заемател
и заемополучател.
Отсъствието на допълнителни доказателства, които да позволят яснота за
съдържанието на стопанската операция, обусловило и различното счетоводно
третиране на сумата, не е в състояние да опровергае възражението. Осчетоводената
сума от 191 562,48 лв. по сметка 530 обаче позволява връзка на тази сума
именно със заемно правоотношение. Макар и да липсват доказателства за ефективно
плащане според договорения механизъм за усвояване на заемната сума, нормата на
чл. 182 ГПК признава доказателствена сила и на
счетоводните книги. Документално удостоверените отношения между страните по
повод на договора за кредит също така обосновават заемното правоотношение като
единствената причина „Д.М.“ да се ангажира пряко по този договор. Ето защо и
при отсъствие на спор досежно редовността на воденото счетоводство представеното
извлечение мотивира настоящият състав да приеме вземането за документално
обосновано на предявеното основание до сумата от 191 562,48 лв. Установеното
основание за редукция на главницата обаче и липсващите данни, позволяващи
съотнасяне на акцесорните вземания към установения
размер на главницата определя като основателно възражението досежно акцесорните вземания за лихва и неустойка.
Срещу останалите вземания от списъка не е
постъпило възражение, което, по силата на чл. 692 ал. 1 ТЗ изключва
необходимостта от проверка и следва да бъдат одобрени така, както са приети от
синдика.
Тъй като първо събрание на кредиторите не
бе проведено, в дневния ред на събранието, призвано да структурира
производството, следва да бъдат включени и въпросите за определяне на синдик и
размер на възнаграждението му.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приетите
от синдика вземания на кредиторите
на „Е.С.“ ЕООД, ЕИК *******, предявени
в срока по чл. 685 ал. 1 ТЗ и обявени в търговския регистър на 10.01.2020 г. със
следната промяна:
ИЗКЛЮЧВА от списъка
вземанията на „Б.М.Г.“ ЕАД над сумата от 389714,90
лв. – дължимо възнаграждение по заявени търговски съобщения за периода
октомври-ноември 2016 г. като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на „Е.С.“ ЕООД в останалата му част.
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземанията
на „К К.“ ЕАД за
сумата 1118401,90 лв. – дължима по
договор за заем от 18.01.2018 г. и 20317,64 лв. – законна лихва до 21.02.2019
г.
ИЗКЛЮЧВА от списъка
вземанията на „Д.М.“ ЕООД за сумата над 191562,48 лв. – заплатено по силата на
анекс № 1 към договор за заем, 99225,71
лв. – законна лихва до 21.02.2019 г. и 26505,90
лв. неустойка като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на „БТВ М.Г.“ ЕАД в останалата му част.
СВИКВА
събрание на кредиторите на „Е.С.“ ЕООД, ЕИК
*******, което ще се проведе на 29.04.2020 г. от 13:00 часа в
Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата
за провеждане на съдебните заседания на VІ-13 състав, Търговско отделение, СГС,
при дневен ред както следва:
1.
Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника.
2. Определяне метода и условията на оценка на
имуществото.
3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
4.
Избор на синдик.
5.
Определяне размера на възнаграждението на синдика.
УКАЗВА на кредитори с
неприето вземане, че могат да поискат да им бъде предоставено право на глас в
случай, че е предявен иск по чл. 694 ТЗ като представят с искането убедителни
писмени доказателства в подкрепа на поддържаната теза.
УКАЗВА на кредитори с
прието, но оспорено вземане при условията на чл. 694 ТЗ, че могат да поискат
право на глас при наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на вземането
им.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: