Решение по дело №3255/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 170
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20221000503255
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова

Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503255 по описа за 2022 година
С решение № 748 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 6189/2021 г. отхвърля
исковете на И. С. Х. и С. С. Х. предявени срещу ЗД "Бул Инс" АД за
заплащане на обезщетение в размер на по 80 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техният брат И. С. Х., настъпила поради
ПТП.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от И. С. Х. и С. С. Х..
Твърди се, че решението е неправилно, тъй като не са спазени норми от
общностното право. Подчертано е, че според последното обезщетение се
дължи при загуба на близък без да е необходимо да се доказва
изключителност на болки и страдания. Считат, че мъката, която ищците са
преживели от загубата на своя близък е надлежно доказана. Изтъква се, че ако
искът е бил предявен срещу прекият извършител, той е щял да бъде уважен,
което налага извода, че може да бъде уважен и срещу застрахователя му.
Претендират исковете да се уважат за сумите от по 15 000 лв. за всеки
жалбоподател, ведно с лихвата от ПТП.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като акцентира върху
практиката на ВКС, според която обезщетение за лица, от новия разширен
1
кръг след ТР № 1 от 21.06.2018 г., може да се присъди само по изключение
при особено близка връзка с починалия, какъвто настоящият казус не е.
Отделно от това намира, че приложение следва да намери § 96 и чл. 493а КЗ
относно размера, който не може да надхвърля 5000 лв. Поддържа и
възраженията за принос поради пътуване без колан при водач, употребил
алкохол, както и това за изтекла погасителна давност. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищците И. С. Х. и С. С. Х. твърдят, че на 05.02.2016 г. настъпило ПТП,
при което пострадал техният брат И. С. Х. (пътник на предна дясна седалка),
който починал на *** г. в болница. Поддържат, че починалият бил най-
големият брат в семейството, живеели в едно домакинство, той се грижел за
ищците, когато родителите отсъствали. Ищците всеки ден посещавали
болницата и изключително тежко понесли смъртта на брат си. Претендират
като обезщетение на неимуществените си вреди застрахователят на вонвинят
за инцидента водач да им заплати сумите от по 80 000 лв. за всеки от тях,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-
*** г. до окончателното издължаване.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва исковете относно елементите на
деликта, механизма на ПТП, а отделно твърди, че не е доказана особено
близка връзка с починалия и наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка между ищците и починалия техен брат, която да налага те да бъдат
обезщетени. Оспорва иска по размер, вкл. като се основава на чл. 493а КЗ и §
96. Твърди, че е налице съпричиняване на вредата тъй като загиналият е бил
без поставен предпазен колан и се е съгласил да пътува в автомобил,
управляван от пиян водач, с високо съдържание на алкохол в кръвта. Намира
също, че е изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск, тъй
като ПТП е настъпило на 05.02.2016 г.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
2
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 5.02.2016 г. е
настъпило ПТП, при което е пострадал И. С. Х., който е починал в болница на
*** г. Няма спор, че гражданската отговорност на виновния водач е била
застрахована при ответника.
Като свидетел е разпитана майката на ищците Г. П. Б., която в
приложеното гр.д. № 12015/16 г., СГС, І-5 с-в, е била ищца срещу
застрахователя и претенцията й за обезщетение е била уважена за обща сума
от 119 000 лв. (заедно с тази на бащата на загиналия С. Н. Х.). В показанията
се сочи, че И. бил най-големият от трите деца, и те живеели в една стая. От
16-годишен И. работел в строителството, като помагал на баща си, дядо си,
искал ищците да са по-добре от него, подпомагал ги с пари – на брат си купил
екип за бокс (който той тренирал), а на сестра си - фризьорски ножици (тъй
като тя учела за фризьорка). Сочи, че децата се обичали прекалено много,
като всички братя и сестри. Разказва, че всички (родителите и децата)
живеели съвместно, като бащата на децата еднократно, малко преди
инцидента, бил на работа в Германия. Свидетелката и бащата (който не й бил
мъж) се грижели съвместно за децата си. След инцидента В. се сринала
психически, а С. отказвал да играе бокс. Всеки ден ходели в болницата.
Ищецът заминал за републиканско състезание по бокс, като казал на брат си в
болницата, че отива да играе само за него, а после му донесъл и оставил
медала в болничната стая. В деня на погребението не можели да отделят С. от
ковчега на брат му. В. също преживяла силен стрес, била много зле, плачела
много. Разказва, че всеки ден били на гроба на И., на рождения му ден му
носели торта и всичко, което обича да яде.
Приета са експертизи.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
3
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай не се характеризира със
специфика, отличаваща я от обичайните отношения между братя и сестри –
ищците и загиналия (свидетелката сочи, че те се обичала много, като всички
братя и сестри). Безспорно – събраните гласни доказателства установяват
голямото страдание на ищците по техния брат, който е загинал трагично и в
млада възраст. По делото обаче не се установяват нетипично сложили се
обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за
признаване на право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от
баби и дядовци, по-големи братя и сестри, изпълняващи функции на
родители, братя и сестри, живеещи съвместно без родители, близнаци и пр. В
случая се доказва, че между ищците и техния брат са били установени
отношения на обич и подкрепа, като смъртта на И. действително е причинила
4
на брат му и сестра му силни болки и страдания, стрес и негативни емоции.
Няма обаче данни в конкретните отношения да е налице посочения по-горе
елемент на специфичност, който по нехарактерен и нетипичен начин да е
създал отношения на засилена емоционална близост и необичайно силна и
интензивна привързаност между тях. Загиналият е бил внимателен и
грижовен към ищците, но той не е изпълнявал ролята на баща, с присъщите й
функции на стожер и опора за по-малките брат и сестра, нито се установява
ищците да са израснали без родителска грижа и подкрепяни само от по-
големия си брат. Обратно – показанията сочат на здрава семейна връзка и
общност, в която родителите са се грижели за децата си, като в общността на
съвместните ежедневни и битови ангажименти се е включвал и И..
Категорично ясно е, че загубата му е травмирала ищците, но съгласно
практиката на съдилищата тези неимуществени вреди, поради неустановена
изключителност и особена, извънредна близост на отношенията, не могат да
обусловят материално правната легитимация, въз основа на която да се
уважат предявените искове.
Предвид казаното следва да се приеме, че наличните доказателства не
могат да аргументират извод, че емоционалната връзка между двамата ищци с
техния брат е била от такова необичайно и необикновено естество, че да се
характеризира с визираната в ТР № 1 от 21.06.2018 г. изключителност. С
други думи не се доказва връзката между децата да е била с такова
съдържание, че да наподобява на отношенията, установени в постановления
№ 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които безспорно са признати за
такива, даващи основание за обезвреда на търпени неимуществени вреди.
Искът не би бил основателен и срещу прекият причинител, тъй като изводите
за материалната легитимация на ищците са релевантни и при пряк иск по чл.
45 ЗЗД, както е прието и в посочените по-горе ППВС.
Изложените аргументи са в унисон с практиката на настоящия състав и
по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., САС, 14 с-в, гр. № 1694/20 г., където
също е прието, че наличието на привързаност и уважение, характерни и
общоприети за традиционното българско семейство и отношенията между
хората в различни степени на родство, не е достатъчно за да се обоснове
извод за материално правна легитимация на претендиращите обезщетение.
Необходимо според състава е наличие на изключителна по характер връзка
между загиналият и ищцовата страна, която да превишава по естество
5
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини.
Действително Директива 2009/103 следва да бъде съблюдавана, но
същата е насочена към размера на обезщетението, като изключва
възможността то да бъде неоснователно лимитирано. Соченото общностно
право не въвежда правило, че всяка родствена връзка е основание за
обезщетяване на вреди от загуба на близък.
При така формираните изводи решението на СГС следва да се
потвърди. При този изход на жалбоподателите не се следват разноски.
Ответникът има право на такива, които с оглед представен списък и липса на
възражения по него от жалбоподателите, следва да бъдат присъден в
цялостния размер от 8500 лв., в който е начислен ДДС.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 748 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 6189/2021
г. в частта, в която се отхвърлят исковете на И. С. Х. и С. С. Х., предявени
срещу ЗД "Бул Инс" АД за заплащане на обезщетение в размери от по 15 000
лв. на всеки от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техният
брат И. С. Х., настъпила поради ПТП.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. С. Х., ЕГН **********, и С. С. Х., ЕГН **********, да
заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер на 8500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6