Решение по дело №35191/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11356
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20221110135191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11356
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110135191 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Ц. Д. срещу С. И. М. с правно
основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49 СК за прекратяване на брака, чл. 322 ГПК вр. чл. 127, ал. 2
СК - за упражняване на родителските права; чл. 322 ГПК вр. чл. 143 СК - за издръжка и чл.
53 СК.
Ищецът М. Ц. Д. твърди, че с ответницата С. М. М. са сключили граждански брак на
25.06.2015 г., като от брака имат едно дете С.М. Д.. Сочи, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен. Твърди, че съпругата му употребява алкохол и наркотици дори в
присъствието на детето. Посочва, че ответницата има и извънбрачна връзка. Съпрузите са
във фактическа раздяла. По изложените съображения иска от съда да прекрати сключения с
ответника брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство по изключителна вина на
ответницата. Предявява искове по чл. 127, ал. 2 СК. Претендира упражняване на
родителските права върху роденото от брака дете. Иска от съда да определи режим на лични
контакти на майката с детето. Претендира издръжка в размер на 300 лева, считано от
30.06.2022г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорват
твърденията в исковата молба. Предявен е насрещен брачен иск за прекратяване на брака с
развод по вина на съпруга. Иска се от съда упражняването на родителските права да бъде
предоставено на майката, като на бащата се определи режим на лични контакти. Претендира
се издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на постановяване на решението до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва
от момента на забавата до окончателното й заплащане. Претендира възстановяване на
предбрачното фамилно име. Твърди, че съпругът употребява алкохол. Твърди, че бащата
1
възпрепятства контактите на детето с майката.
Ответникът депозира становище, с което оспорва насрещния иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи.
Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на Акт за граждански брак № 3205/25.06.2015 г. на Столична община - район
„Оборище“, бракът между страните е сключен на 25.06.2015 г. в гр. София. При
сключването му съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си, като е променила
фамилното си име на М..
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане № 1048/11.06.2019 г. на Столична община - район „Триадица“, по време на брака
между страните е родено общото им дете – С.М. Д.. От представеното по делото
удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 05992/13.06.2022 г. на
Столична община, район „Подуяне“, издадено на името на М. Ц. Д., е видно, че през време
на брака между страните няма родено друго дете.
Видно от справки от НОИ М. Ц. Д. декларира осигурителен доход в размер на около 400
лева месечно, а С. М. М. декларира осигурителен доход в размер на около 450 лева месечно.
По делото са приети социални доклади от ДСП Лозенец и ДСП Оборище за условията на
живот, родителския капацитет и емоционалната връзка на детето с майката и с бащата. От
тези доклади се установява, че основни грижи за детето се полагат от бащата. Установява се
силна емоционална връзка на привързаност между детето и бащата. Детето и бащата
съжителстват заедно с родителите и брата на бащата, които ежедневно помагат в грижите за
детето. В жилището има осигурени всички необходими условия за отглеждане на детето.
Бащата работи като „готвач“, на смени по 2-3 дни седмично, отделно и като татуист няколко
часа седмично. Детето е посещавало държавна детска градина, но поради разпространени
вирусни и бактериални инфекции, бащата е преустановил временно посещаването на
детското заведение. Ищецът е споделил, че след раздялата си с ответница, продължава да
има добро отношение към нея и не възнамерява да препятства контактите между майката и
детето. В заключение е посочено, че бащата притежава нужния родителски капацитет,
качества и възможности да полага грижи за детето си, като има подкрепата и на своите
родители в отглеждането му.
От приетата по делото съдебно-токсикологична експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, се установява, че ответницата системно употребява наркотичните
вещества, като амфетамин, мегамфетамин, кокаин и тетрахидроканабинол (канабис,
марихуана).
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетелката Н. Д.а, майка на ищеца, които съдът преценява по реда
на чл. 172 ГПК, като кредитира същите като безпристрастни, се установява, че страните са
във фактическа раздяла от 05.06.2022г. Свидетелства, че бащата и детето живеят заедно с
2
нея, където детето се чувства добре. Установява се, че майката е употребявала наркотици
пред нея-пушила ги е. Показанията на свидетелката се подкрепят от токсикологичната
експертиза.
Видно от тези показания съпрузите не комуникират помежду си и нямат желание за
запазване на брака.
Видно от показанията на свидетелката Е.С., които съдът кредитира, се установява, че
страните не живеят заедно и че за детето им се грижи неговият баща и баба му по бащина
линия. Според свидетелката страните са се разделили, тъй като не са се разбирали, като след
раздялата ищецът е взел детето в дома на своите родители и не позволявал на ответницата да
го вижда често. В останалата част съдът не обсъжда показанията на свидетелката, тъй като
не пресъздават лични впечатления.
Лично изслушан бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че желае да упражнява
родителските права върху детето. Иска да се определи режим на контакти с майката,
посочен в исковата молба.
Лично изслушана майката, също иска да упражнява родителските права. Заявява пред съда,
че не употребява наркотици.
При така установената фактическата обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако
някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Страните са във
фактическа раздяла и към настоящия момент. По време на брака са имали междуличностни
проблеми и не желаят да запазят брачните си отношения.
Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се направи изводът, че
бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално.
Дълбоко е това разстройство на брака, при което между съпрузите липсва взаимност,
уважение и доверие, а брачната връзка съществува само формално и в нея няма това
социално, правно, икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изисква
законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато съпружеските
отношения са достигнали такова състояние, което изключва възможността за неговото
преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната привързаност, уважение,
доверие между съпрузите, данни за което има и по настоящето дело.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода, съдът се произнася и
3
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото ищецът е направил искане за произнасяне по въпроса за вината, поради което и съдът
намира, че дължи произнасяне по този въпрос.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че причината довела до разстройство
на брачните отношения на страните е поведението на съпругата, която през време на
брачния живот на страните трайно се е дезинтересирала от съпруга си. Под въздействие на
всекидневна употреба на алкохол и наркотични средства постепенно е престанала да полага
необходимата грижа за семейството. Това именно поражда у съда убеждение, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата. По делото не се събраха
никакви доказателства за наличието на виновно поведение у ищеца, напротив последният
доказа, че е положил усилия за заздравяване на брака и справяне със зависимостите на
ответницата. Доколкото по делото се установява, че единствено ответницата с поведението
си е допринесла за разстройството на брачната връзка, съдебният състав приема, че вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е именно нейна. При това
положение, съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството,
нито на обществото, нито на роденото по време на брака дете, поради което и следва да бъде
прекратен по вина на съпругата.
Относно исковете по чл. 127, ал. 2 СК.
С оглед доказателствата по делото (свидетелските показания и писмени документи),
емоционалната привързаност на детето към бащата, както и изрично заявеното желание на
последия да отглежда детето си, съдът намира, че в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на неговия баща, където да е и местоживеенето
му.
При преценката за това на кого да предостави родителските права съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
Съдът, след като анализира обстоятелствата по настоящото дело намира, че бащата
притежава родителска годност за отглеждането на детето – в тази посока са и изразените
становища в представените по делото социални доклади и свидетелските показания.
Установява се по делото, че бащата има желание и възможност да се грижи за детето,
4
осигурил е всички необходими условия за отглеждането му, в което е подпомаган и от
своята майка и брат. Детето има силна емоционална връзка с баща си. Не бяха установени
обстоятелства, които да водят до извода, че отглеждането му от бащата би му се отразило
неблагоприятно.
От анализа на събраните по делото доказателства (свидетелски показания и приетата
съдебно-токсикологична експертиза), се установява, че майката системно употребява
наркотичните вещества, което обстоятелство води до извода, че майката не притежава
родителски капацитет да бъде отглеждащ родител, който да осигурява необходимата
ежедневна грижа за детето. Детето има нужда от стабилна среда и пример пред себе си.
При тези съображения при преценката си по чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2, изр. І СК,
настоящият състав е категоричен, че в интерес на С.М. Д. е родителските права да се
упражняват от неговия баща, където да се определи и местоживенето му.
Съдът определя и режим на лични контакти с неотглеждащия родител. В интерес на детето е
да се вижда със своята майка съгласно определеното в диспозитива на решението.
При определяне на режима на лични контакти съдът държи сметка относно здравословното
състояние на майката. Употребявайки ежедневно наркотици, същата може да създаде
опасност за живота и здравето на детето. От първостепенно значение е интересът на детето.
Режимът на лични контакти не трябва да поставя в риск малолетния.
В случай, че майката преустанови употребата на наркотици и промени ежедневните си
навици, то мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения с
детето могат да бъдат променени. Към настоящия момент съдът не може да постанови
срещи на майката с детето с преспиване.
Относно исковете по чл. 143, ал. 2 от СК
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и
възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглеждат децата.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
5
При определяне размера на издръжката на децата, съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят за упражняване на
бащата, който ще полага преимуществено грижи за него. Установи се, че С. посещава
детска градина. При това положение, като съобразява факта, че родителите полагат основни
грижи за детето си (виж т.7 ППВС 5/16.11.70 г.) и като взе предвид нуждите му съобразно
възрастта му и доходите на майката, съдът приема, че ответницата следва да заплаща на
месечна издръжка в размер от 300.00 лева, считано от 30.06.2022 г. до настъпване за
основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.
По иска с правно основание чл.53 СК
Съгласно чл. 53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак“. По делото е заявена претенция по чл. 53 от СК от ответницата за възстановяване
на предбрачното фамилно име, за която се установява, че при сключването на гражданския
брак е променила фамилното си име, като на основание чл. 12 СК е приела фамилното име
на съпруга си - Д.а. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия е субективно
право на съпруга, който при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира
искането на ответница в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде
постановено, на основание чл. 53 от СК, същата след прекратяването на брака да носи
предбрачното си фамилно име – Манева.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК съдът намира, че следва да бъде определена държавна такса в размер на 50 лева по
иска за развод, която на основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от виновния
съпруг, в случая от ответницата.
Ищецът претендира сторените по делото разноски в размер на 2540 лв., от които 2000 лв. за
адвокатско възнаграждение, 40 лв. за заплатена държавна такса и 500 лв. за депозит за вещо
лице.
С оглед представените по делото доказателства се установява от договор за правна защита и
съдействие от 18.05.2022г., че ищецът е заплатил в брой сумата от 800 лв. за адвокатско
възнаграждение.
От договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Веска Волева, не
се установява по какъв начин е платена сумата, поради което и настоящият състав намира, че
не следва да осъжда ответницата да заплаща сумата от 2000 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Държавната такса, дължима при предявяване на искова молба за развод, съгласно Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 25 лв.
6
Предвид изложеното намира, че съпругата е задължена по претенцията за разноски за сумата
от 1325лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определената
издръжката в размер на 432 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК сключения на 25.06.2015
г. в гр. София граждански брак между М. Ц. Д., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН
**********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна
вина на съпругата.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето С.М. Д., ЕГН **********
на неговия баща М. Ц. Д., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на детето С.М. Д., ЕГН
********** да бъде при неговия баща М. Ц. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С. И. М., ЕГН ********** с детето
С.М. Д., ЕГН **********, както следва:
Всяка втора и четвърта седмица на текущия месец от събота от 09:00 часа до 17:00 часа на
същия ден, както и неделя от 10:00 часа до 17:00 часа без преспиване.
10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, разделени на
два пъти по пет дни.-от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на същия ден, без
преспиване. Тази последователност се повтаря през определените пет дена за виждане с
детето.
За Великден майката може да взима детето при себе си – всяка четна година в деня на
Великден/неделя/ от 10:00 часа до 17:00 часа.
За коледните празници, майката може да взима детето при себе си всяка нечетна година от
10:00 часа на 25 декември до 17:00 часа на същия ден, без преспиване.
От 10:00 часа на 26 декември до 17:00 часа на същия ден, без преспиване.
За новогодишните празници майката може да взима детето при себе си всяка четна
срещу четна Нова година от 10:00 часа на 01.01 от новата година до 18:00 часа на същия ден,
без преспиване.
Всяка година за рождения ден на детето-09.06 от 10:00 часа до 12:00 часа.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК С. И. М., ЕГН ********** да заплаща на С.М. Д.,
ЕГН **********, действащ чрез своя баща М. Ц. Д., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 300 (триста) лева, считано от 30.06.2022 г., до настъпване за основание за
7
нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от момента на забавата до окончателното ѝ изплащане.
Допуска на основание чл. 242, ал.1, предл.1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената, в полза на С.М. Д., ЕГН **********, издръжка.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака С. И. М. да носи предбрачното си фамилно
име – Манева.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 изр. 1 С. И. М., ЕГН ********** да заплати на М. Ц.
Д., ЕГН ********** сумата от 1352 лв., представляващи разноски пред първата съдебна
инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 изр. 1 С. И. М., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СРС сумата в размер на 50 (петдесет) лева - държавна такса при решаване на делото по
иска за развод,

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК С. И. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на
СРС сумата в размер на 432 (четиристотин тридесет и два) лева - държавна такса върху
определения размер на издръжката.

Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8