Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
83 |
Година |
06.10.2017 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
28.06. |
Година |
2017……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Полина Амбарева |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Амбарева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
77 |
по описа за |
2015 |
година. |
||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното : |
|||||||||||||||||||
Предявени са субективно
съединени искове от Н.Р.Р. с адрес ***; Р.А.Х. и Ю.Р.Д., двамата с
адрес ***, против Н.Е.А.; С.Б.М. и Ш.Б.А., тримата с постоянен адрес ***,за
собственост на идеални части от съсобствен недвижим имот, с
правно основание 124, ал.1 ГПК и за частична отмяна на НА за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение и наследство,до съответните
идеални части,на основание чл.537,ал.2 от ГПК.
В исковата молба ищците сочат,че с
ответниците са съсобственици по наследство на недвижим имот ,представляващ :
Имот с пл.сн.№726,за който е отреден УПИ VІ в кв.42 по плана на гр.Момчилград
,с площ от 710кв.м.,с неуредени регулационни сметки,при граници и съседи на
имота : ул.“Чучулига“,УПИ №V-727,УПИ№VІІ-за жилищно строителство и общинско
място.Сочат,че до 2014год. в имота съществувала двуетажна жилищна сграда,със
застроена площ от 160кв.м.,състояща се от първи етаж с четиристаи и коридор , и
втори етаж ,с четири стаи, и коридор.Сочат,че
заедно с ответницата Н.Е.А. и нейните деца С.Б.М., и Ш.Б.А. са
наследници на Р. Шерифов Хаджиарифов, който е починал на 17.01.1953 год. От
своя страна Р. Шерифов Хаджиарифов е притежавал 1/3 идеална часта от така описания недвижим имот,съсобствен
със своите братя: Бехчет Шерифов
Хаджиарифов и Фаик Шерифов Хаджиарифов. Ищцовата страна твърди, че тримата
братя са построили процесната къща, която понастоящем не съществува в имота,
като били съсобственици и на дворното
място, което съответно било отразено в емлячния регистър и по старите разписни
листове към плана на града. Предвид това твърдят, че като наследници на Р. Хаджиарифов ищците са собственици на
следните идеални части, а именно: Ю.Р.Д. на 1/27 ид.ч.; Р.А.Х. на 1/108 ид.ч. и
Н.Р.Р. на 1/81 ид.ч. или тримата общо на 19/324 ид.ч. Ищците оспорват
обстоятелството, че Н.Е.А., С.Б.М. и Ш.Б.А. ,в качеството на наследници на Б.Р.Х.,
който също се явявал наследник на Р. Хаджиарифов са придобили по давност ½ ид.ч. от
имота, общо тримата. Твърдят ,че всъщност тримата ответници притежавали всеки
един от тях по 1/81 ид.ч. по наследство, а на останалите идеални части били
само държатели. Молят да бъде признато спрямо ответниците, че са съсобственици
на съответните идеални части, като бъде отменен издадения нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и
наследство/констативен/ в частта за тези идеални части.
В с.з. ищцовата страна се представлява от процесуален представител,като
поддържа претенцията си изцяло.Излага подробни съображения в писмена защита
като претендира,че ищеца Н. Рафаилов е собственик на 1/81ид.ч. или 4/423ид.ч.,Р.А.Х.
е собственик на 1/108ид.ч. или 3/324ид.ч.,а Ю.Р.Д. е собственик на 1/27ид.ч.
или 12/324ид.ч. или общо 19/324ид.части. Претендира и разноските по делото.
Ответниците Н.Е.А. , С.Б.М. и Ш.Б.А.,
в общия представен от тях писмен отговор оспорват изцяло претенциите на ищците,
като им противопоставят правото си на собственост, съгласно нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и
наследство/констативен/ от 2010 год.,
съгласно който са признати за собственици общо тримата на ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот. Сочат, че са станали собственици на тази ½
ид.част, както по силата на наследствено правоприемство, а именно като
наследници на Б.Р.Х., който от своя страна е наследник на Р. Хаджиарифов, така
и по силата на давностно владение, което е започнало от 1960 год. и е
продължило необезпокоявано и към настоящия момент. В писмения си отговор
ответниците твърдят, че другата ½ ид.ч. от недвижимия имот е собственост
на Ахмед Фаиков Хаджиарифов, който се легитимира като собственик ,въз основа на
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 248 от
13.07.1979 год.
Ответницата Н.Е.А. се явява лично
и с адв.Г. ,а ответниците С.Б.М. и Ш.Б.А.,редовно призована не се
явяват,представляват се от адв.Ч.,като в с.з. молят съда да отхвърли ищцовата
претенция и да им присъди деловодни разноски,съборазно представения списък на
разноските.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява
се от Удостоверение за наследници №115/06.07.2016год.,че Р. Шерифов Хаджиарифов
е починал на 17.01.1953год. и е оставил съпруга,починала на 10.04.1968год. и
низходящи ,между които Рафаел Р. Стоянов,починал на 09.12.2001год. ,А.Р.Х.,починал
на 09.03.2001год.,Бесим Р.Х.,починал на 14.12.1995год. и Ю.Р.Д.,дъщеря.
От
своя страна Рафаел Р. Стоянов,починал на 09.12.2001год. е оставил наследници по
закон – преживяла съпруга и низходящи,между които и ищеца Н.Р.Р.,а А.Р.Х.,починал
на 09.03.2001год. – преживяла съпруга и низходящи,между които Р.А.Х..
Установява
се също,че Бесим Р.Х. е починал на 14.12.1995год. и негови наследници по закон
са Н.Е.А.,съпруга и С.Б.М. и Ш.Б.А. – низходящи.
Видно
от Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност №248,том
І,дело №379 на 13.07.1979год. Ахмед Фаиков Хаджиарифов от гр.Момчилград е бил
признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот :
½ ид.част от ДВОРНО
МЯСТО,преставляващо имот с пл.сн.№662,кв.42,цялото от 540кв.м.,ведно с
построената в него ½ ид.чадт от ЖИЛИЩНА СГРАДА,стара,паянтова ,с два
отделни самостоятелни входа,двуетажна,първия етаж състоящ се от пет стаи и
салон,а вторият от шест ста и идва салона,при съседи на целия имот : от две
страни улици,жилищен блок на ТКЗС и жилищен блок на ДСК.
Имота
е бил декрариран в Данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на Р България по чл.26 от ЗМДТ
,вх.№4803/10.11.1999год. от собственика Андон Филипов Христов /Ахмед Фаик
Шериф/ Ахмед Фаиков Хаджиарифов/.
Последния
е наследник по закон,низходящ на Фаик Шерифов Арифов,починал на 06.10.1978год.
Установява
се също от Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давностно
владение и наследство №92,том ІІ,дело №292/2010год.,че на 21.05.2010год. Н.Е.А.
е била призната за собственик по силата на давностно владение и наследство
на 1/3 ид.ч.,а С.Б.М. и Ш.Б.А. съответно
на по 1/12 ид.ч. от недвижим имот,УПИ
№VІ,пл.сн. №726,кв.42,по плана на гр.Момчилград,находящ се в гр.Момчилград,ул.“Чучулига“
№10,общ.Момчилград,с площ от 710кв.м.,с неуредени регулационни сметки,ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда,със застроена плок от
160кв.м.,състояща се от първи етаг с четири стаи и коридор втори етаг – четири
стаи и коридор,при граници на имота :ул.“Чучулига“,УПИ №V-727,УПИ №VІІ – за
жилищно строителство и общинско място.
Съгласно
Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1
от ДОПК от 28.02.2017год.,данъчната оценка на целия имот възлиза на 28
606,80лв.
По
молба на Н.Е.А. от 14.07.2014год. е издадена Заповед
№РД-19-351/30.07.2014год.,с която е формирана комисия ,която да освидетелства
„жилищна сграда“ на ул.“Чучулига“.Съгласно Констативен протокол от
31.07.2014год.,комисията е извършила проверка и е констатирала,че строежът - двуетажна полумасивна жилищна сграда,от
каменна зидария,дървена покривна конструкция,покрита с кередими,поради
естествен оизносване на външните стени е пред срутване,поради което сградата не
може да се задрави и следва да бъде премахната.
Съгласно
заключението на вещото лице В.д.,изложено в с.з. ,което съда като неоспорено по
делото приема,се установява,че процесния имот по действащия план на
гр.Момчилград от 1988год. е отразен под №УПИ VІ,пл.сн.№726 в кв.42,УПИ с
неуредени регулационни сметки,с площ от 710кв.м.,а сградата е нанесена като
двуетажна паянтова сграда,с паянтова пристройка от югозапад,паянтова постройка
от северозапад ,с граници на имота :
югоизток – ул.“Стела Благоева“/ул.Чучулига;североизток – имот с пл.сн.№727;северозапад
– имот с пл.сн.№736.В разписните листове по плана на гр.Момчилград за 1979год.
са записани като собственици при одобряването на плана Р. ,Фаид и Бехчет Шерифови Хаджиарифови,а Ахмед Фаиков
Хаджиарифов – като собственик на ½ ид.ч. въз основа на НА №248/1979год.В
разписните листове по плана на града от 1988год. като собственици са посочени :
Ахмед Фаиков Хаджиарифов – като собственик на ½ ид.ч. въз основа на НА
№248/1979год. ,както и Н.Е.А.,С.Б.М. и Ш.Б.А..Също така се установява ,че
недвижимите имоти,описани в нотариалните актове за собственост по давност и
наследство от 1979год. и 2010год. са идентични,тъй като НА№248/1979год. е
издаден на 13.07.1979год.,преди да бъде одобрен плана на гр.Момчилград на 15.08.1979год.,
като съответно имота е описан по предшестващия план на града от 1964год., с
пл.сн.№662,кв.42,с площ по графични данни 540кв.м. като в плана не са били
нанесени промените настъпили с имота,довели до промяна на площта и границите му
до одобряването на плана от 1979год.Също така вещото лице сочи,че при оглед е
констатирало,че сградата е разрушена,отразените в плановете стопански постройки
също ги няма.
По делото са събрани гласни доказателства.
Така свидетеля св.М. Фаик А. сочи,че е наследник
на Фаик Шерифов Арифов,съответно брат на Ахмед Фаик Шериф като знае спорния
имот и няма претенции за него.Твърди,че собственици на къщата били тримата
братя Фаик, Р. и Бехчет,като тя била построена от техния баща.Свидетеля също
живял в тази къща до 1972год.,а през 1979год. брат му Ахмед станал собственик
на половината имот,като всички му дали позволение.Сочи ,че в свободната
половина на имота останал да живее Б.,като му всички му позволили ,защото нямал
финансова възможност.Свидетеля отрича Б. да е показвал,че е собственик на
имота,защото той само живеел там.Тази половина приемали като собственост на
всички,като същевременно сочи,че Н. пречела на наследниците да идват в имота,
не ги искала, не им давала разрешение да влизат, но те си влизали. Това
било още когато Б. бил жив.
Сочи
също ,че „имаше и разправии за това кой е собственик на къщата“,но не посочва
между кои лица се е развил спор.А след това твърди,че „ Другите наследници са
идвали в имота, обикалят, но тя не ги е пускала“. Също така твърди,че след
смърта на Б., Н. останала в къщата,защото
нямала финансова възможност, като и било позволено да живее там. След това пък твръди,че „Н. и нейните
деца са наследници на Б.. Тя не е питала никой да живее там, своеволно си
остана да живее там“.
Свидетеля
посочва ,че през 2014 год., когато била съборена къщата имало разправии с
другите наследници – той лично я попитал от кого е поискала разрешение за
събарането й ,а така също и ищеца Р.Х. също .Свидетеля твърди,че не му било
известно,че Н. се е снабдила с нотариален акт,това тя направила скришно,не била
показвала, че е единствен собственик на този имот. Ш. и С. живеели там, не мога
да кажа до коя година, но живееха там. Н.Р.Р. /Неджат/ живеел в Р.Турция от 20
години, но от време на време си идвал,отивал в къщата, там където живее Н.,
отива като гост. Р.А. Хаджиарифов живее в града,в едни блок от много
време,откакто се оженил,а , Ю. ***, от около пет години ,а преди това живеела
на село.
Св.Авни
Бекир Хасан сочи,че познава страните и му е известен процесния имот,тъй като
живее в близост.Сочи,че не му е известно от кого е построена къщата,но тя
обитавана от Фаик, Р., Бехчет,които живеели тав до 60-65год. като след това
едни се иззелили, оженили и напуснали ,но идвали в имота. Постоянно останала да
живее Н. със сина си и дъщеря си, тя до последно живеела там, в къщата.Относно
ищеца Н.Р./Неджат/ ,свидетеля сочи,че го
познава бегло, тъй като той живеел в Софияот около 30 год. Познава Р.А.Х., той
живее в блок, около над 20 год. Познава и
Ю., но не знаел къде живее,а същата живяла в къщата докато се омъжи.Свидетеля сочи,че не
му е известно Н. дали има нотариален акт за имота, но сочи,че че тя от доста
време живее там,тъй като минавал всеки ден .Свидетеля сочи също,че не бил в
близки отношения с нея и не знаел тя да е демонстрирала поведение на собственик
като не бил чувал и не знаел между нея и
наследниците и да има спор.
В
показанията си Св.И. Димова сочи,че познава Н.А. и семейстмото й от
1973год.,тъй като живее в съседство.Свидетелката познава само тях,само те
живеели в къщата,извършвали необходимите ремонти.
Св.Х.М.,който
от 1990год. живее също в съседство сочи,че в къщата живеели Н. и нейния мъж,не
е виждал други хора там.Не познава ищците,но сочи,че познава Р.Х.,който също му
бил съсед,но не го бил виждал в имота и не знаел какви са им роднинските
връзки.Сочи също,че не бил чувал да има спорове за къщата.
Св.Али
Ахмед Юмер ,който живее на ул.“Чучулига“
№ 11, сочи,че познава бащата на ищеца Р.Х..Твърди,че
познава и Н.А.,от както тя се омъжила и заживяла в къщата,както и нейния
съпруг.Св.Юмер също твърди,че му било известно,че тримата братя Р., Фаик и Бехчет живеели в
къщата.Не знаел от кого е построена,но се споменавало, че е построена от Шериф.Те
били голямо семейство и всички живеели там,но постепенно напуснали
къщата.Останала само Н. ,която се грижела за къщата,след като нямало други –тя
поддържала имота,плащала данъка.Правила и ремонт на два пъти на покрива,камо от
едната страна,тъй като другата страна била разрушена.
Не му било известно някой друг да идва и да
има спорове за този имот.Не познава ищеца Н. Рафаилов. Познава Р. Хаджиарифов, защото
той е син на А..Твърди,че когато Н. останала в тази къща, Р. и други не били
идвали .Не бил чувал Н. да има спор с другите наследници.
При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази
следното :
Предявен
е положителен установителен иск за
правото на собственост на идеални части на ищците като съсобственици на
процесния недвижим имот, който намира правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК,
като конкретното същите твърдят, че са придобили правото си на собственост по
наследство и давностно владение започнало след смъртта на техния наследодател Р.
Шерифов Хаджиарифов, починал през 1953 год.
Ответниците са направили възражение за
придобивна давност, като се легитимират с констативен нотариален акт за
собственост, поради което налице е възражение с правно основание чл.79 от ЗС.
Установи се по делото,че процесният
недвижим имот ,отразен в плановете на град Момчилград действали през 1964год.,1979год.
и сега действащия от 1988год., първоначално е бил отразен като собственост на Р.
Шерифов Хаджиарифов,Фаик Шерифов Хаджиарифов и Бехчет Шерифов Хаджиарифов,като
в същия е била построена и двуетажна жилищна сграда,както и две стопански
постройки,следователно всеки един от тях е притежавал по 1/3 ид.част от имота.
След смъртта на Р. Шерифов Хаджиарифов през 1953год.,наследници по закон са
преживялата съпруга,починала на 10.04.1968год. и неговите низходящи,между които
и Бесим Р. Хаджиарифов,Рафаел Р. Стоянов,починал на 09.12.2001год.,чиито
наследник е ищеца Н.Р. ,Ю.Р.Д. и А.Р. Хаджиарифов,починал на
09.03.2001год.,наследник на когото се явява Р.А. Хаджиарифов.
От показанията на свидетелите,посочени и от двете страни се установява,че
след смъртта на наследодателя на страните през 1953год. и неговите братя ,през
1978год. ,в процесната къща са живели всичките им наследници,в различни
времена.Там е заживяла от 1962год. и ответницата Н.А.,след като сключила брак с Бесим Хаджиарифов.Пак от
показанията на свидетелите става ясно ,че там постоянно е живял само Бесим
Хаджиарифов със семейството си.Св.Авни Хасан сочи,че през периода 60-65година
там живеели и тримата братя,но след това напуснали,някои се оженили,други се иззелили.Както
става ясно от представените удостоверения за наследници и починали.
Също така св.М.А.,твърди,че Бесим /Б./
живял със семейството си,като това станало с разрешение на другите
наследници.Той сочи и че още докато бил жив Бесим,жена му имала претенции за
собствеността.Тук в показаниятана свидетеля има известна неточност,защото той
твърди,че Р. Хаджираифов бил жив,когато Н. и Бесим се оженили ,а жена му била
починала преди това,като всъщност е обратното.Но това не променя факта,че е
имало „разправии за това кой е собственик на къщата“.Тя пречела на наследниците да идват в имота,не ги
пускала.Именно тези показания подкрепят възражението на ответната страна,че Н.А.
и Бесим А. ,освен ,че са били собственици на наследената от Р. Хаджиарифов
идеална част,след смрътта му през 1953год.,то те двамата са своили и чуждите
идеални части,като следва да се съобрази,че Ахмед Фаик Шериф,наследник на Фаик
Шерифов Хаджиарифов е станал собственик през 1979год. на ½ ид.част от
имота.В тяхна полза,като недобросъвестни владелци на чуждите идеални части е
изтекла и придобивната 10 годишна давност,започнала от 1953година.
Така след смъртта на Бесим А. през 1995година ,Н.А. е била собственик на
½ ид. Част от имота,който е придобит по давност по време на гражданския
й брак,а останалата част по силата на наследствено правоприемство е преминала
към децата на Бесим А.,ответниците С.М. и Ш.А. и 1/3 ид.ч. –към преживялата
съпруга Н.А..Затова снабдяването с нотариален акт за собственост по наследство
и давностностно владение през 2010год. само е констатирало събитието,настъпило
със смъртта на Бесим А. през 1995год.
Според разясненията в ТР № 1/06.08.2012год.,презумпцията на чл. 69 ЗС
в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена,
ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата
вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ,
без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като
въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като
отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват
съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл. 79 ЗС.В
конкретния случай съда намира,че тази презумпция не е оборена,Н.А. и съпруга й
са упражнявали фактическа власт върху ½ ид.част от процесния имот повече
от 10 години,без да се съобразяват с правата на останалите съсобственици.Това
владение на имота е продължило и след смъртта на Бесим Хаджиарифов,в лицето на
съпругата му Н.А. и нейните деца и то постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно,до 2014год.,когато къщата по молба на Н.А. е била
съборена.Именно тогава,според св.М.А. и други сънаследници са имали претенции
към имота,но далеч след като Н.А. и съпруга й Бесим А. са придобили същия по
давност. Придобивната давност,като основание за придобиване на вещни права с
оглед виждането на законодателя,се прилага,ако едно лице
през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с
притежание на вещно право, като собственика бездейства и не защитава правата
си,при което фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото.
Тук следва да се отбележи ,че голяма част от наследниците са в неизвестност
или живеят в чужбина,други са починали като техните наследници също не са
изяснени.Спрямо тях е налице обективна невъзможност да се демонстрира намерение
за своене на чуждите идеални част от страна на Н.А. и нейния съпруг /преди смъртта му/. В тази връзка е и Решение №214 от 28.10.2015 г.
по гр. д. № 1919/2015 г. на I г. о. относно обективната невъзможност за
манифестиране на намерението за своене пред останалите съсобственици.Съдът
е приел,че на владеещият съсобственик не може да се вмени задължение да търси лично и
да информира невладеещия съсобственик за промяната на намерението си. Когато
невладеещият съсобственик е с известно местожителство, но по никакъв начин не изразява
воля да упражнява правата си в съсобствеността, то е налице обективна
невъзможност за манифестиране на намерението за своене.
Самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична
правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на
собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ
- чл. 30
- 32 ЗС,
не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС.
Ето защо съдът намира,че
претенцията на ищците като наследници на
Р. Шерифов Хаджиарифов ,починал през 1953год.,да са
собственици на идеални части от недвижимия имот,предмет на настоящия спор е
неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.
При
това положение не следва да бъде отменен частично ,до съответните идеални части
и Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давностно владение
и наследство №92,том ІІ,дело №292/2010год.,на основание чл.537,ал.2 от ГПК ,тъй
като не е налице тази хипотеза.
По
разноските :
При
този изход на делото,на ответната страна се следват направените от нея
деловодни разноски,които тя е своевременно заявила със списък на разноските по чл.81 от ГПК.Според същия се претендира адвокатско възнаграждение ,общо в размер на 2
580лв. ,т.е. по 860лв. за тримата ответници,поодтелно,платени в брой към
моментана подписването на договора за правна помощ и съдействие.
В случая от страна на ищеца е
направено възражение за прекомерност на възнаграждение при евентуално
отхвърляне на иска.
Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,чл.7,ал.2,т.3 е
предвидено минимално възнаграждение за процесуално представителство от
668лв.Ответниците са заплатили по 860лв. възнаграждение за процесуално
представителство по делото,поради което не е налице прекомерност на
възнаграждението,предвид обема на предоставената от страна на процесуалния
представител услуга,съотнесена с конкретния правен спор.
Водим
от изложеното,съдът
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Р.Р.,ЕГН : ********** с адрес ***, Р.А.Х.,ЕГН
: ********** с адрес *** и Ю.Р.Д., ЕГН : **********,с адрес *** против Н.Е.А.,еГН : **********,с адрес ***, С.Б.М.,ЕГН
: **********,с адрес *** и Ш.Б.А.,ЕГН : **********,с адрес *** иск за признаване на правото им на
собственост,в качеството им на наследници на Р. Шерифов Хаджиаририфов,починал
през 1953год.,на идеални части от недвижим имот,представляващ : Имот с
пл.сн.№726,за който е отреден УПИ VІ в кв.42 по плана на гр.Момчилград ,с площ
от 710кв.м.,с неуредени регулационни сметки,при граници и съседи на имота :
ул.“Чучулига“,УПИ №V-727,УПИ№VІІ-за жилищно строителство и общинско място ,с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.Р.Р.,ЕГН : ********** с
адрес ***, Р.А.Х.,ЕГН : ********** с адрес *** и Ю.Р.Д.,
ЕГН
: **********,с адрес *** да заплатят
на Н.Е.А.,еГН : **********,с адрес ***, С.Б.М.,ЕГН : **********,с
адрес *** и Ш.Б.А.,ЕГН : **********,с адрес *** сумата в
размер на 2 580лв.,представляваща деловодни разноски-адвокатско възнаграждение ,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните
пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Полина Амбарева/