Р Е
Ш Е Н
И Е № 866
гр.Пещера,18.ХІ.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд,гражданска
колегия ,в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар: Евелина Генинска
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев
гражданско дело №789
по описа на Съда за 2018г.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,
представлявано поотделно от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева
и Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Р. , е депозирал
срещу ответника Н.И.П. , ЕГН *********,*** искова молба, с правно основание чл.422 ГПК, в която
твърди следното:
На 31.05.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
31.05.2017 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу Н.И.П.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 84216 от дата 18.08.2016 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
С изрично пълномощно законният
представител на „Сити кеш" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 31.05.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от
„Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/84216 от 14.06.2017 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния
адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от известието за
доставяне с баркод *PSSDTS006MTFH*, длъжникът не е намерен на посочения адрес и писмото се е върнало в
цялост. Ищцовото дружество изпрати второ Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-СТК/84216 от 29.05.2018 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез курира до друг адрес на длъжника: гр. Панагюрище, ул. Княз Борис
Първи № 28.
Видно от обратната разписка към
товарителница № 67841766, получателят не е намерен на посочения адрес и писмото
отново се е върнало в цялост.Към настоящата искова молба представяме и моля да
приемете копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити
кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-СТГ/84216 от 29.05.2018 г., което да връчите на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о.,съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моля да приемете, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение
№987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
На 18.08.2016 г. „Сити кеш"
ООД, като Заемодател и Н.И.П. като Заемател е сключен договор за паричен заем с
№ 84216, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и
Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем,
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична
сума в размер на 800,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема
отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем".
С подписването на договора за кредит страните
са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от
страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от
Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е
съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на
Договора за паричен заем, Заемателят е
удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя.
Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде
променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 50,08 лв. Така, страните са
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 850,08 лв.,
която е платима на 15 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
56,67 лв. при първа погасителна вноска 25.08.2016 г. и последна погасителна
вноска с падеж на плащане 1.12.2016 г.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 1.12.2016 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от
договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали
съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента
договорна лихва, обещетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски,
считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3
погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при
двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска
при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки
договора за кредит Заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази
разпоредба, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и
изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост.
В конкретния случай, поради
допусната от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични
погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от
22.09.2016 г., която дата представлява падежа на пета погасителна вноска.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на
предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за
предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на
20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща
непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение.
Така, на 22.09.2016 г.
Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 212.81
лв., представляваща 20 % от сумата от 1064,03 лв., формирана от сбора на
остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока
на договора.
Съгласно клаузите на сключения
договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:
издаването на запис на заповед от
страна на Заемателя;
поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
първа по ред ипотека;
предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорната главница и лихва.С подписването на договора за заем, Заемателят е
декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от
подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение
или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора,
същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Така, поради неизпълнение на
задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените
от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 289,95 лева, която е разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 19,33
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в
размер на 76,00 лева. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване
на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за
забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на дължимите по договора суми.
На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 130,48 лв. за периода от
23.09.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост)
до датата на подаване на заявлението в съда.
Заемателят не е заплатил/а изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 76,00лв., с която са погасени, както следва: главница: 50,52 лв.,
договорна лихва: 6,15 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение:
19,33 лв.
Предвид изложеното за
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниква правен интерес за
предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендираме от
длъжника Н.И.П., да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********: сума в общ размер на 1373.41 лева, от които главница 749,48 лева,
договорна лихва 10,02 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение
270,62 лева, неустойка за предсрочна изискуемост 212,81 лева, ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер на 130,48 лева.
"Агенция за събиране на
вземания" ЕАД подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.И.П.. Съдът е уважил претенцията ни и по
образуваното ч. гр. д. № 182/2018 г., I състав, по
описа на PC - Пещера е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
като същият не се е явил в съда да си получи заповедта за изпълнение, което от
своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Моля да ни призовете на съд и
след като се запознаете с всички доказателства по делото и се убедите във
верността на твърденията ни да постановите съдебен акт, по силата на който да
признаете за установено по отношение на ответникът Н.И.П., ЕГН **********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК *********
следните суми: 749,48 лв. {седемстотин четиридесет и девет лева и 48
стотинки) представляващи главница за периода от 1.09.2016 г. до 1.12.2016 г.,
по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 22.09.2016 г.; 10,02 лв. {десет лева и 02 стотинки),
представляващи договорна лихва: за периода от 1.09.2016 г. до 22.09.2016 г.
(дата на предсрочна изискуемост); 270,62 лв. /двеста и седемдесет лева и 62
стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за
периода от 1.09.2016 г. до 1.12.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);
212,81 лв. /двеста и дванадесет лева и 81
стотинки/, представляващи неустойка за предсрочна изискуемост:начислена
еднократно на дата 22.09.2016 г. (дата на предсрочна изискуемост); 130,48 обезщетение за забава: за периода от 23.09.2016 г.
(денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Моля, да ни бъдат присъдени
разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
Моля да ни бъдат присъдени
разноските направени в хода на настоящото производство - заплатената от
ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Ищецът
сочи доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от адв. В.Х.Ш., особен представител на Н.И.П. :
Считам предявения иск за допустим и основателен
. Основанията ми за това твърдение са:
От представените писмени
доказателства е видно , че по искане на Н.П. на 18.08.2016 год. е сключил Договор за
паричен заем със „Сити Кеш „ ООД ,със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Славянска „29, ет. 7. П. е получил сумата 800лв. със задължение
съгласно Погасителния план да изплати заема до 01.12.2016 год. на 15 бр. равни
седмични вноски по 56.67 лв. , с първа погасителна вноска на 25.08.2016 год, и
последна погасителна вноска на 01.12.2016 год. П. е приел Общите условия на
договора, не е изрпълнил задължението си
в срока на плащане на погасителните вносни. Кредитора е приел, че по
отношение на вземането съгласно чл. 7 ал. 4 от договора за кредит и
разпоредбите по приложение на общите условия е настъпила автоматично предсрочна
изискуемост с последствията съгласно условията в договора.
На 31.05.2017
год. е сключен договор за продажба и прехвърляния на
вземания / ЦЕСИЯ/ с Цедент / продавач / „ Сити Кеш „ ООД
и купувач / Цесионер „ Агенция за събиране
на вземания ,, ЕАД. Извършени са съответните действия от
продавача във връзка с прехвърлянето на вземането. Като нов кредитор на П. е Агенция
за събирани на вземания"ЕАД.
От „ Сити Кеш „ ООД чрез
„.Агенция за събиране на вземания „ ЕАД са изпратени Уведомителни писма до Н.П.
на постоянния му адрес *** ,с които го уведомяват за продажба и прехвърлянето
на вземането по силата на сключения договор, които не са получени от П..
След, като получих Исковата Молба с
приложените доказателства ,в това число
и Уведомителните писма , на 24.04.2019 год. лично отидох на постоянния адрес на
П. *** . В домът му нямаше никой. От съседите научих ,че повече от две години П.
със семейството си е в чужбина, работел в строителството, но, не знаели в коя
страна е , и че си е идвал само един път. На 29.04.2019 год. отново опитах да
се среща с П. *** , като предполагах , че може да е пристигнал по време на празниците. От съседите му установих, че не си е идвал.
При посещенията и разговорите със съседите на П. , отказваха да кажат трите си
имена и адресите .Позоваването на посочените решения на В КС на основание чл.
290 и 291 от ГПК е необосновано, тъй като П. не е получил от Цесионера
/купувача / Исковата Молба с приложените доказателства в това число и
Уведомителното писмо за извършената Цесия, не е получил надлежно съобщение. В
решение №3/ 16.04.2014 год. е прието че
приложеното към ИМ Уведомление достига да длъжника съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99 ал.3 пр1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действия за длъжника на основание чл. 99 алл4 от ЗЗД, като
факт от значение за спорното право настъпило след предявяването на иска.
От ищеца са положени максимално
усилия, всички възможни предвидени от закона начини П. да получи надлежно
съобщение, уведомление за извършената цесия.За неопределено време е напуснал
местоживеенето си регистриран с постоянен адрес *** N9 7, като не е съобщил временен адрес . От представените доказателства е
видно, че П. е платил само една погасителна вноска в размер на 76.00 лв.
С
Определение №987 18.07.2011 год. на ВКС по гр. дело № 867 2011 год. съдът е
приел че:
„ Длъжника може да възразява
успешно за липса на уведомление само, ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил на стария кредитор или на овластения от този кредитор до момента на
уведомлението.
Моля ищеца да посочи датата,месеца и годината, до която ответника
по делото дължи сумата 1373.41 лв.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от приложеното по
ч.гр.д.№182/2018г. на РС Пещера, срещу ответника Н.П. е издадена в полза
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* Заповед №59/06.02.2018г., с която е разпоредено Н.П. да заплати
на заянвителя сумата от 1373,41
лева,
от която
749,48 лева, представляващи главница за периода от 01.09.2016 г. до 01.12.2016
г., по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 22.09.2016 г., договорна лихва в размер на
10,02 лева за периода от 01.09.2016 г. до 22.09.2016 г. /дата на предсрочна
изискуемост/, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
270,62 лева за периода от 01.09.2016 г. до 01.12.2016 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 212,81
лева, начислена еднократно на 22.09.2016 г. /дата на предсрочна изискуемост/, и
обезщетение за забава в размер на 130,48 лева за периода от 23.09..2016 г. до
05.02.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 227,47
лева разноски по делото, в т.ч. 27,47 лева за внесена ДТ и 200,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Задължение
по договор за паричен заем № 84216, сключен на 18.08.2016 г. между „Сити кеш“
ООД и Н.И.П., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на
Приложение № 1 от 31.05.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 31.05.2017 г.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на основание чл. 47 ал. V ГПК, поради което Съдът е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на
указанията на съда в срок. Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415 ал. ІV
ГПК, поради което е допустим.
Видно от приетият по делото Договор за паричен
заем № 84216/ 18.08.2016 г. / Договора/ , с приложени към него включително
погасителен план и Общи условия, същият е сключен между между „Сити кеш“ ООД и Н.И.П..
Между страните по този договор е възникнало
валидно правоотношение, по силата на което заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение
на заемателя да върне сумата 850.08 лв., на 15 седмични вноски по 56.67лв., до 01.12.2016г.
Съобразно чл.4ал.І от Договора, сумата от 800лв. е
получена от заемателя.
Установен е фиксиран годишен
лихвен процент на заема от 40.08
% и годишен процент на разходите на заема от 49, 336%.
Към договора е приложен погасителен план , в който
фигурират падежите на 15бр. погасителни вноски, всички с размер от 56.67лв., а
последната – 56.70лв., както е посочен и размер на неустойка по чл.8 от Договора
– 19.33лв. и общ размер на вноската и неустойката по чл.8 - 76.00лв., а на последния сбор – 76.03лв.
В чл. 8 от Договора страните са
уговорили, че заемателят дължи неустойка в размер на 289.95 лв.
в случай, че в тридневен срок от сключване на
договора не представи обезпечение
по чл.6ал.ІІ от
Договора – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на чл.9ал.ІІ т.1 и 4 от
Общите условия към Договора.На това основание ищецът пхретендира сумата от
270.62лв.
В
чл. 7, ал. 4 от Договора е налице клауза, според която при настъпване на
предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за
предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на
20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща
непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. На това основание претендира неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 212.81 лв.
От представения Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2017 г. и извадка от Приложение №1 , сключен между "Сити
кеш" ООД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е видно, че
заемодателят „Сити
Кеш“ ООД е прехвърлил вземането си срещу
ответника Н.П. , поради което
ищецът се явява активно легитимиран да предяви настоящия иск. При това цесионерът е упълномощен
от цедента да уведоми всички длъжници за извършенвата цесия.
За сключения договор за цесия
е отправено уведомително писмо до длъжника от ищеца, в качеството му на упълномощено от
заемодателя лице, което се е върнало в цялост като непотърсено.
Приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза, която Съдът кредитира като комптентно изготвена и
неоспорена от страните, дава следното заключение:
1.Какъв е остатъкът от
задължението на ответника по горепосочения Договор за заем. ?
Остатъкът от задължението на
ответника Н.И.П., ЕГН ********** по горепосочения Договор за заем № 84216 /
18.08.2016 г. със заемодател „ Сити Кеш "ООД към 01.01.2018 г. е в размер
на 1 242,93 лв. По пера:
Остатъчна стойност на Главницата - 749.48 лв.
Остатъчна стойност на договорна лихва
от 01.09.-22.09.2016 - 10.02 лв.
Такса за предсрочна изискуемост - 212.81лв.
Неустойка по чл.8 от Договора - 270.62 лв.
2.Какъв следва да бъде размерът
на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по
посочения Договор ?
Размерът на лихвата за забава,
който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по посочения Договор за
заем № 84216/ 18.08.2016 г. е
130.48 лв. за периода 22.09.2016
г. - 31.12.2017 г.
138.52 лв..за периода 22.09.2016 г. - 06.02.2018 г. 28.08. 2019.
От правна страна
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. І ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92, ал. І ЗЗД .
Съдът намира за неоснователни доводите на особения
представител на ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия .
В приложенията мъм исковата молба се съдържа изрично Уведомление до ответника П.
за прехвърляне на задълженията му на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което Уведомление е връчено на особения
представител.Изявлението за настъпила пердсрочна изискуемост пък се съдържа в
самата искова молба.
Последиците от връчване на
книжа на особен представител са разгледани в решение № 198 от 18.01.2019 г. по
гр. д. № 193/2018 г. на ВКС, в което се приема,че следва да се счита за редовно
връчаването на особения представител на уведомлението за предсрочна изискуемост
на кредита.
В Решение № 249 от 1.07.2019 г. на ОС
Пазарджик по в. гр. д. № 368/2019 г. също е обсъдено Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.
д. № 193/2018 г. на ВКС , но от гледна точка
връчване на уведомление на особения представител за извършена цесия. Прието
е, че независимо,
че в цитираното решение Решение № 198/18.01.2019 г на ВКС се обсъжда валидността на материалноправно
изявление за предсрочна изискуемост, връчено на особен представител, назначен при условията на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, то мотивите на това решение на ВКС се отнасят в
пълна степен и за уведомление за
извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Тези разсъждения се споделят и от настоящият
съдебен състав.
По отношение на породеното
между страните облигационно
отношение намерат приложение разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
В този аспект Съдът констатира, че договорът за
заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 8 от Договора, с която е
уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на
обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Договора , както и досежно клаузата на чл. 7, ал. 4 от Договора, с която е
уговорена неустойка
за предсрочна изискуемост. В този смисъл трайна е практиката на Върховния
касационен съд, в която се приема, че Съдът винаги извършва проверка на действителността на
договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за
нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни норми, както и
при противоречие на норми, установени в обществен интерес, каквито са тези,
установени в защита правата на потребителите в качеството им на икономически
по-слабата страна в това облигационно правоотношение.
С клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер
на сумата от 289.95лв.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вредиСледва
да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката
може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение.
Задължението за осигуряване на обезпечаване на
главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, по- голям в случая от една трета
от размера на главницата, Съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави.
Това е така, тъй като по този
начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен с
законоустановените изисквания за действителността му.
По изложените съображения
неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с, ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие и искът за присъждане на сумата от сумата от 270.62лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и клаузата по чл.7ал.4 изр. последно от Договора – неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 212.81лв. В случая с тази клауза от Договора е установена с цел заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава
законната лихва. Това правило е уредено от норми, установени в обществен интерес,
като се съобрази, че Законът за потребителският кредит е приет с цел
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит –
арг. чл. 2 ЗПК.
На последно място, според чл. 11, ал. 1, т. в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
От представения погасителен
план е видно, че размерът на погасителната вноска по договора е 56.67лв. , неустойката по чл.8 от договора е 19.33лв., а общата сума от вноска и неустойка е 76.00лв. лева.
Така определените суми не
отговарят на посочените нормативни изисквания, тъй като от погасителния план не
става ясно каква част от погасителната вноска се отнася за погасяване на
главница по кредита, какъв е остатъкът от главницата, нито каква част от
договорената лихва между страните се погасява.
Ето защо, съобразно чл.23 ЗПК, потребителят дължи
само чистата стойност на кредита,в случая – 749.48лв. но не и лихви и други
разноски по кредита.
С оглед изхода от делото, право на разноски
имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.
Ищецът е заплатил държавна такса общо в размер на 250лв. в заповедното и исково производство,още 200лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 268.80лв. възнаграждение за вещо лице, 330лв.
възнаграждение за особен представител .
Ищецът претендира на основание чл. 78 ал. 8 ГПК във НЗПП да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 250 лева. Така общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото и
заповедно възлиза на 1298.80лв.Съобразно уважената част от иска,за сумата от
749.48лв. , представляваща 54 % от от
цялата претенция 1373.41лв. , на ищеца следва да се присъдят разноски от
708.76лв.
Водим от горното Пещерският районен съд
Р
Е Ш И :
Признава за установено, че
Н.И.П.
, ЕГН *********
***Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********
сумата от 749,48 лв./седемстотин четиридесет и девет
лева и 48 стотинки/.
Отхвъря като неоснователен иска
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, да се приеме за установено, че Н.И.П. , ЕГН *********,***Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********
следните суми:
10,02
лв. /десет
лева и 02 стотинки/, представляващи договорна лихва; 270,62
лв. /двеста и
седемдесет лева и 62 стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение ; 212,81 лв. /двеста и дванадесет лева и 81 стотинки неустойка за
предсрочна изискуемост; 130,48 лв. обезщетение
за забава, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда Н.И.П.
, ЕГН *********
***Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********
сумата от 708.76 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: