Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..05.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията ***гражданско дело № 11274 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Й.Д.Й., ЕГН **********,
против „О.б.б.“ АД, ЕИК ***, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 381,13 лв., представляваща главница, включваща в
себе си плащания по три неразрешени платежни операции в размер на 117,33 лв.,
117,33 лв. и 146,65 лв., извършени на 27.09.2017г. в полза на търговеца ***, както и сумата от 41,69 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 27.09.2017г. до момента на
предявяване на исковата молба.
Твърди се в исковата молба
следното: Ищецът е притежател на кредитна карта VISA номер ***, валидна до 11/2018г.,
издадена през м. 11/2016г. от ответната банка. Клонинги на картата не са
издавани. В съответствие с чл. 8.14. и сл. от ОУ ищецът се съгласил и плащал
застрахователни премии, дължими от него за включване в предлагания от банката
продукт „Застрахователна програма „Двойна защита“. На 06.09.2017г. ищецът бил в
Испания, където взел под наем лек автомобил от ***Същата карта е използвана, за
да направи резервация на автомобила пред същия търговец и за заплащане на
наемната цена на 03.09.2017г., както и при самото наемане на колата от
доставчика на летището в ***на 06.09.2017г. На 27.09.2017г., докато бил в ***,
ищецът получил три последователни съобщения, че чрез картата му се извършва
неоторизирана от него транзакция в полза на ***
на обща стойност от 381,31 лв. Плащането било осчетоводено от банката. Банката
била незабавно уведомена за непозволените транзакции. След това картата била
изцяло блокирана. На 06.10.2017г. ищецът поискал от банката да му бъде
възстановена сумата. От ответника обаче не последвало отговор. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил договорното си задължение, като не коригирал незабавно платежната операция, след като бил
уведомен. Твърди се нищожност на разпоредбите на чл. 10.19 и чл. 10.20.2
ОУ.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, като се твърди неоснователност на претенцията. Сочи се, че
от справката за извършени трансакции се установява, че същите са извършени с
правилно въведени идентификационни характеристики на картата. Освен това ищецът
не ползвал и предлаганата услуга “UBB 3D-SECURE”. Твърди се груба небрежност от страна
на ищеца. В анкетен лист от 06.10.2017г. ищецът е декларирал, че съхранява
оригиналния ПИН – код в дома си и не го е сменял при получаването от банката,
използва картата за плащания в бензиностанции и интернет и узнава за
осъществените трансакции чрез СМС. Сочи се, че дружеството не носи отговорност,
че ищецът не е положил достатъчно грижи за опазване на персонализиращите данни
на картата.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представения договор за издаване на кредитна карта от 06.12.2016г. се
установява, че същите са били в облигационно правоотношение, по силата на което
е сключен договор за издаване на кредитна карта от 06.12.2016г. Безспорно е, че
ищецът е уведомил банката – ответник в уговорения срок за оспорените
трансакции, както и че след това банката е блокирала кредитната карта.
Установява се от представен
заверен препис на оплакване от Й.Й., че същият на
27.09.2017г. е получил известие от ответното дружество за изтегляне на сума от
кредитната му карта за покупки, които не е извършвал.
По
делото е представен анкетен лист, попълнен от Й.Й.,
от който се установява следното: След извършване на неоторизираните трансакции
ответното дружество е било уведомено непосредствено по телефона. Кредитната
карта и ПИН-кодът са получени от ищеца. След прочитане на ПИН – кода същият не
е бил записван на друг носител. Листът от банката с оригиналния ПИН – код се
намира в дома на ищеца. Картата е ползвана за заплащане на сума през интернет –
rentalcars.com. Към
момента на извършване на процесните трансакции ищецът
е пребивавал в гр. ***, ***. Последно картата е била ползвана на 04.09.2017г.
Видно
от месечно извлечение за движението на суми по процесната
кредитна карта на 29.09.2017г. са извършени три плащания към сайта ***,
като заплатените суми са съответно 117,33 лв., 117,33 лв. и 146,65 лв.
В открито съдебно заседание е разпитан
св. ***, сестра на ищеца, като от нейните показания се установява, че децата на
ищеца не са разполагали с данни за кредитната карта на баща им, както и че
същите не са правили поръчки през интернет.
В открито съдебно заседание е
разпитан и св. ***, от чиито показания се установява, че в *** ищецът получил смс-и с известие, че от кредитната му карта се извършват
ненаредени плащания.
От така
приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В чл. 57, ал.
1 ЗПУПС (отм.) е уредено, че в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява
платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди
изпълнението на неразрешената платежна операция.
Безспорно отношението
между страните е облигационно, поради което е необходимо да се изследва
съответно полагането на необходимата грижа от всяка от страните по него. Отново
в ЗПУПС са уреди задълженията на ползвателя на платежни
услуги по отношение на платежните инструменти и задълженията на доставчика на платежни услуги по отношение
на платежните инструменти.
В чл.
53 от ЗПУПС (отм.) се урежда, че ползвателят на платежни услуги,
който има право да използва определен платежен инструмент, има следните
задължения: 1. да използва
платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и
използване; 2. да уведомява доставчика на
платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване
или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването;
3. след получаване на платежния инструмент да
предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани
защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация
за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава
информация заедно с платежния инструмент.
В Чл.
54 от ЗПУПС (отм.) се урежда, че Доставчикът
на платежни услуги, който издава платежен инструмент, има следните задължения: 1. да
осигури недостъпност на персонализираните защитни характеристики на платежния
инструмент за лица, различни от ползвателя на платежни услуги, който има право
да използва платежния инструмент, без да се засягат задълженията на ползвателя
на платежни услуги по чл. 53; 2. да не
изпраща платежен инструмент, ако такъв не е поискан, освен в замяна на платежен
инструмент, вече притежаван от ползвателя на платежни услуги; 3. да
съхранява в 5-годишен срок информацията, която позволява проследяване на
операциите, извършвани с платежния инструмент; 4. да
създаде необходимите технически и други условия за приемане на уведомление от
ползвателя на платежни услуги по чл. 53, т. 2 по всяко време, а при
искане за деблокиране по чл. 52, ал. 4-в рамките на
работното време;
5. при поискване,
отправено от ползвателя на платежни услуги, в срок до 18 месеца, считано от
датата на уведомлението по чл. 53, т. 2, да му предостави
съответните доказателства, че ползвателят е направил такова уведомление; 6. след уведомление по чл. 53, т. 2 да предотвратява своевременно всяко използване на платежния
инструмент.
С оглед на изложеното и предвид приетата по
делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до извод за
неоснователност на предявените искове. Това е така, защото по делото безспорно
се установи, че доставчикът на платежни услуги – ответното дружество, е
изпълнило своите задължения, вменени му при действието на чл. 54 ЗПУПС (отм.) Т.е.
страната е положила дължимата грижа.
Не се установи обаче, че след получаване на
платежния инструмент, ищецът е предприел всички разумни действия за запазване
на своите персонализирани защитни характеристики. По делото се установи, че
оригиналният лист от банката, в който е обективиран
оригиналният ПИН – код за достъп до платежния инструмент ищецът държи в своя
дом, въпреки че с исковата молба страната е посочила, че листът, на който е бил
записан кодът, е бил унищожен веднага след отварянето му. Т.е. същият не е бил
унищожен след прочитането му, в каквато насока са били дадените от банката
препоръки. Освен това самият ищец е изложил в изявление пред банката, че след
получаване на оригиналния ПИН – код, същият не е бил сменян с друг. Не се
установи ищецът да е ангажирал и услуга „UBB
3-D Secure”.
Установи се обаче, че търговецът, на когото са преведени процесните
суми, разполага с 3-D Secure. Тази услуга позволява ползвателите на
платежни инструменти да получават преди потвърждение на трансакции съобщение на
мобилните си телефони, съдържащо определен код, като едва след въвеждането му в
специално обособеното за това място на съответната интернет страница на
търговеца, плащането чрез кредитна или дебитна карта се отчита и извършва.
Необходимостта от полагането на
дължима грижа от страна на картодържателя е изрично
уредена и в чл. 10.18 ОУ на ОББ АД за платежни услуги за физически лица. Не се
установи от събраните по делото доказателства, че такава грижа е била изцяло
положена от ищеца.
С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав достига до извод, че ищецът не е положил необходимата
и достатъчна грижа, за да опази данните на платежния си инструмент. Евентуална
грижа и активиране на услугата „UBB 3-D Secure” биха довели до
невъзможността да се извършват ненаредени трансакции, доколкото ползвателят на
съответната карта ще получава цифрен код на мобилното си устройство, който код
е различен за всяко отделно плащане и без неговото въвеждане, нареждането на
суми от платежния инструмент би било невъзможно.
По
разноските:
Предвид изхода на спора ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й.Д.Й., ЕГН **********, срещу „О.б.б.“
АД, ЕИК ***, да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 381,13 лв., представляваща
главница, включваща плащания на три неразрешени платежни операции в размер на
117,33 лв., 117,33 лв. и 146,65 лв., извършени на 27.09.2017г. в полза на търговеца
***.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й.Д.Й., ЕГН **********, срещу „О.б.б.“
АД, ЕИК ***, да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 41,69 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата от 381,13 лв., представляваща сбор от плащания на
три неразрешени платежни операции в размер на по 117,33 лв., 117,33 лв. и
146,65 лв., извършени на 27.09.2017г. в полза на търговеца ***.
ОСЪЖДА Й.Д.Й., ЕГН **********, да заплати на „О.б.б.“ АД, ЕИК ***,
сумата от 100,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски
за юрисконсулстско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................