Определение по дело №597/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 775
Дата: 9 декември 2019 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20193000500597
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 775

гр. Варна, 09.12..2019г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 597/19г., намира следното:

Производството е образувано по частни жалби на „ФЪН ПОРТ“ ООД, гр. Варна, „НЕВ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Варна и „ПОРТ ВАРНА“ ООД, гр. Варна, насочени против различни части на определение № 2834/01.10.19г., постановено по в.гр.д. № 1707/19г. на ВОС, както следва:

1.Частна жалба на „ФЪН ПОРТ“ ООД, гр. Варна, насочена против определението в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на това дружество с вх. № 23753/19.08.2019г., срещу действия на ЧСИ И. С. по изп. дело № 20197120400419, изразяващи се извършване на опис, оценка и запор на движими вещи, обективирани в протокол от 14.08.2019г. Счита се, че определението в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като в случая неправилно се прилага ограничителната разпоредба на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че в случая не се касае до същинско изпълнително производство, а за привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед, поради което и е неприложима нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, тъй като това представлява уредена защита срещу изпълнението. Поддържа се още, че оплакванията на жалбоподателя са били за липсата на надлежното му уведомяване за образуваното изпълнително дело, както изисква нормата на чл. 400 от ГПК. Съдът не е обсъдили и оплакванията, свързани с предприетите от ЧСИ действия, излизащи извън неговата компетентност /чрез разрушаване на субстанцията на недвижимата вещ, към която са били прикрепени трайно движими вещи и поради това изгубили своята самостоятелност; чрез принудата да се внесе гаранция от 10 000 лв./ и изпълнителния титул /запорирани били вещи, които не са включени в обезпечителната заповед – подробно посочени/. Не било съобразено по същество от окръжния съд, че във връченото запорно съобщение е посочена грешна дата, на която ще бъде извършен опис на вещите. Освен това ЧСИ е следвало да извърши опис едва след като е налице резултат от предприетото от ответниците по обезпечителната заповед обжалване на определението на обезпечителния съд – в случая по в.ч.т.д. № 580/19г. на ВАпС. Наред с това от нормата на чл. 400 от ГПК се извличат аргументи за разделност във времето на предприемането на действията по изпращане на съобщението за запора и за осъществяването на опис и оценка на вещите. Не били взети предвид и оплакванията и доказателствата, че вещите принадлежат на трето лице. Не е било изобщо обсъдено и оплакването за изискването на гаранция от ЧСИ в размер на 10 000 лв., която по-късно е била върната, тъй като това действие е било очевидно незаконосъобразно. Претендира се отмяна на определението, както и да се отменят обжалваните действия на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, обективирани в протокол за опис, оценка и запор на движими вещи от 14.08.19г.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна М.Й.М..

2. Частна жалба на „НЕВ ИНВЕСТ“ ЕООД, насочена против определението в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на това дружество с вх. № 23744/19.08.2019г., срещу действия на ЧСИ И. С. по изп. дело № 20197120400419, изразяващи се извършване на опис, оценка и запор на движими вещи, обективирани в протокол от 14.08.2019г. Счита се, че определението в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като в случая неправилно се прилага ограничителната разпоредба на чл. 435, ал. 2 от ГПК. В случая жалбата до ВОС е била подадена на осн. чл. 435, ал. 3 от ГПК, тъй като запорираните от ЧСИ вещи не са собственост на длъжника по изпълнителното дело. В чл. 400, ал. 1, изр. 2 от ГПК изрично е предвидено препращане към нормите на чл. 465-472 от ГПК. Именно на осн. чл. 465 от ГПК съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ, само ако същата се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е видно, че вещта принадлежи на друго лице. В настоящия случай се поддържа, че вещите не са били във владение на длъжника, а на вещото лице и на съда са били представени доказателства, че същите са били собственост на дружеството-жалбоподател. Поради това и жалбата е следвало да бъде разгледана по същество. И в тази частна жалба е посочено, че съдът не е обсъдили и оплакванията, свързани с предприетите от ЧСИ действия, излизащи извън неговата компетентност /чрез разрушаване на субстанцията на недвижимата вещ, към която са били прикрепени трайно движими вещи и поради това изгубили своята самостоятелност/ и изпълнителния титул /запорирани били вещи, които не са включени в обезпечителната заповед/. Претендира се отмяна на определението, както и да се отменят обжалваните действия на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, обективирани в протокол за опис, оценка и запор на движими вещи от 14.08.19г.

  В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна М.Й.М..***, насочена против определението в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на това дружество с вх. № 23749/19.08.2019г., срещу действия на ЧСИ И. С. по изп. дело № 20197120400419, изразяващи се извършване на опис, оценка и запор на движими вещи, обективирани в протокол от 14.08.2019г. Наведените в тази частна жалба оплаквания са изцяло идентични на оплакванията в частната жалба на „ФЪН ПОРТ“ ООД, с изключение на оплакванията, касаещи изискването от ЧСИ и внасянето от последното дружество на гаранция от 10 000 лв. Поради това и не следва да се излагат повторно.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна М.Й.М..

Подадените частни жалби са в срок, изхождат от страни с правен интерес от обжалването, чрез представляващите ги лица, насочени са против обжалваеми части на посочения съдебен акт, поради което са допустими.

За да се произнесе настоящият състав на съда взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред окръжиня съд е било образувано по жалби на трите дружества, с които са били обжалвани действията на ЧСИ Илиана Станчева по изп. дело № 20197120400419, изразяващи се извършване на опис, оценка и запор на движими вещи, обективирани в протокол от 14.08.2019г.

Видно от изпратеното копие на материалите по посоченото изпълнително дело, че същото е образувано на 13.08.19г. по молба на М.Й.М. за налагане на обезпечителната мярка, допусната с определение № 2946/12.08.19г. по ч.т.д. № 1313/19г. на ВОС, въз основа на издадената на 12.08.19г. обезпечителна заповед. С определението е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 от ГПК, предявим от М. Й. М. против „ФЪН ПОРТ“ ООД и „ПОРТ ВАРНА“ ООД, за обявяване за недействителни спрямо ищеца на договори за покупко-продажба на движими вещи, за които са издадени фактури № 3300000/01.04.19г. и № 3300001/01.04.19г., чрез налагане на запор върху посочени движими вещи. На 13.08.19г. са изготвени съобщения за допуснатата обезпечителна мярка чрез налагане на запор до бъдещите ответници по делото, както и за насрочването за 14.08.19г. в 9.00 часа на опис за предаване на вещите. Изготвено е искане и до Първо РУ на МВР за оказване на съдействие в деня на извършване на описа. На 14.08.19г. е изготвен от ЧСИ Протокол за опис, оценка и запор на движими вещи, в който е отразено, че съобщенията за запора са връчени на представляващите на двете дружества бъдещи ответници, при изготвянето на самия протокол на 14.08.19г. Освен това в протокола е отразено, че на ЧСИ са били представени фактура от 06.05.19г. с доставчик на вещите „ПОРТ ВАРНА“ ООД и получател „НЕВ ИНВЕСТ“ ЕООД, както и приемо-предавателен протокол от същата дата за 15 вещи, между „ПОРТ ВАРНА“ ООД и „НЕВ ИНВЕСТ“ ЕООД, както и договор за наем от 01.06.19г. на заведение „Senso“ с наемодател „НЕВ ИНВЕСТ“ ЕООД и наемател „РМН ИНВЕСТ“ ЕООД. Тези доказателства не са кредитирани от ЧСИ, който е приел, че движимите вещи са на длъжниците.

Наведените в жалбите на „ФЪН ПОРТ“ ООД и „ПОРТ ВАРНА“ ООД оплаквания са били свързани с това, че те не са получавали нито определението, нито обезпечителната заповед, нито пък запорното съобщение на ЧСИ. Копие от същите са били предадени от ЧСИ на пазача, след като ЧСИ с наетите бригади е предприел събаряне на заведението, стопанисвано от трето лице. Считат, че предприетото от ЧСИ действие е незаконосъобразно, тъй като за същото не са били уведомени.  Налице била грешка в запорното съобщение по отношение на датата на насрочването на опис и запор, а ЧСИ е излязъл извън рамките на очертанията и правомощията по обезпечителната заповед. Наведени са твърдения за наличието на съществено разминаване между посочените в определението за допускане на обезпечението вещи и описаните от ЧСИ движими вещи. В жалбата на „ФЪН ПОРТ“ ООД са били релевирани и оплакванията за незаконосъобразност на изискването на ЧСИ за внасянето на гаранция в размер на 10 000 лв., както и за симулативност на предприетите от М.М. и съпругата му /жената, с която последният живее на съпружески начала/ И. Ф.Й. /тя и съдружник във „ФЪН ПОРТ“ ООД/ действия за защита на имуществени права.

Наведените в жалбата на „НЕВ ИНВЕСТ“ ЕООД оплаквания против посоченото действие на ЧСИ по посоченото изпълнително дело са били, че дружеството не е адресат на обезпечителната заповед, но с обжалваните действия е било предприето извършването на опис на собствените му движими вещи. Въпреки направените в тази насока възражения ЧСИ е приел, че липсвали доказателства за прехвърлянето на собствеността на вещите поради липсата на доказателства за извършено плащане. Не е била предприета проверка от ЧСИ относно това кой стопанисва вещите. Изтъква се, че дружеството е закупило описаните вещи от „ПОРТ ВАРНА“ ООД много преди датата на извършване на описа и преди издаването на обезпечителната заповед. Счита се, че представените и с частната жалба доказателства обективират прехвърлянето на собствеността върху движимите вещи. Отправеното до съда искане е било да се отменят обжалваните действия, обективирани в протокола от 14.08.19г., тъй като описаните движими вещи не са собственост на длъжниците по изпълнителното дело.

Настоящият състав на съда намира, че защитата срещу незаконосъобразните действия на СИ, вкл. и при налагането на обезпечителни мерки, следва да се осъществява чрез способа за обжалване действията на СИ по реда на уредената защита и срещу изпълнението. Този извод се налага от обстоятелството, че налагането на обезпечителните мерки се извършва от СИ именно по реда на правилата за изпълнителното производство като се държи сметка за това, че в случая няма изпълнителен лист, а обезпечителна заповед - не се изпраща покана за доброволно изпълнение, а съобщение за запора; налагането на възбраната става чрез вписване на обезпечителната заповед в СВ, а не въз основа на искането от СИ за вписване на възбрана – така чл. 400, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. При запора на движима вещ като обезпечителна мярка се прилагат изцяло правилата за изпълнение на движими вещи чрез извършване на опис, оценка и предаване на вещта за пазене, уредени в чл. 465-472 от ГПК /така изрично чл. 400, ал. 1, изр. 2 от ГПК/.

За да е допустима обаче защитата чрез обжалване действията на ЧСИ, следва надлежно легитимираните съгласно нормите на чл. 435 от ГПК лица, да са релевирали в жалбите си твърдения на факти, попадащи в изчерпателно посочените в тези норми хипотези: молителят по обезпечението – тези по чл. 435, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК /тъй като останалите са неприложими/, ответниците по обезпечителната заповед – тези по чл. 435, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 5, т. 6 и т. 7 /тъй като останалите са неприложими/, а третите лица – тези по чл. 435, ал. 4 от ГПК.

По частните жалби на„ФЪН ПОРТ“ ООД и „ПОРТ ВАРНА“ ООД .

С оглед наведените пред окръжния съд оплаквания в жалбите на тези две дружества, следва да се приеме, че същите са недопустими, тъй като не са налице твърдения по факти, попадащи в посочените хипотези от праваната норма на чл. 435, ал. 2 от ГПК, приложими съответно за ответниците по обезпечителните мерки.

Твърдението на двамата жалбоподатели за липсата на надлежното им уведомяване за запора и извършените опис, оценка назначаване на пазач на движимите вещи при налагането на обезпечителен запор, не може да бъде подведено под нормата на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК. Това е така, защото предвидените като обжалваеми действия по чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК са отнемане на движима вещ и отстраняване от имот по реда на чл. 521 и чл. 522 от ГПК. Те са приложими само в случаите на принудително предаване на присъдена вещ или имот и представляват част от изпълнението на непарични вземания.

При това положение определението на ВОС в частите му, с които са били оставени без разглеждане жалбите на тези две дружества, следва да се потвърди.

По частната жалба на„НЕВ ИНВЕСТ“ ЕООД .

Това дружество се явява трето за изпълнителното производство по налагане на обезпечителните мерки лице. Защитата му е допустима при наличието на твърдения, попадащи в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК – по арг. от нормата на чл. 401, изр. 3 от ГПК, препращаща към защита на третите лица против незаконосъобразни действия на СИ чрез тяхното обжалване или по исков ред.

Именно такива твърдения, попадащи в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК са били наведени при обжалване действията на ЧСИ пред окръжния съд от този жалбоподател – че дружеството е собственик на запорираните движими вещи, които е придобило преди датата на запора и осъществява владение върху същите към датата на запора, посредством свой наемател.

При това положение определението на ВОС в частта му, с която е била оставена без разглеждане жалбата на това дружество, следва да се отмени и делото да се върне на ВОС за произнасяне по съществото на същата.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2834/01.10.19г., постановено по в.гр.д. № 1707/19г. на ОС-Варна, в частите, с които са оставени без разглеждане частна жалба с вх. № 23749/19.08.2019г., подадена от „Порт Варна“ ООД и частна жалба с вх. № 23753/19.08.2019г., подадена от „Фън Порт“ ООД, насочени срещу действия на ЧСИ Илиана Станчева по изп. дело № 20197120400419, изразяващи се извършване на опис, оценка и запор на движими вещи, обективирани в протокол от 14.08.2019 г.

 

ОТМЕНЯ определение № 2834/01.10.19г., постановено по в.гр.д. № 1707/19г. на ОС-Варна, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 23744/19.08.2019г., подадена от „Нев Инвест“ ЕООД, насочена срещу действия на ЧСИ Илиана Станчева по изп. дело № 20197120400419, изразяващи се извършване на опис, оценка и запор на движими вещи, обективирани в протокол от 14.08.2019г., И ВРЪЩА делото на ВОС за произнасяне по тази частна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ