Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 22.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2447 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Р.Л.Ж.
против „Галп“ ООД.
В
исковата молба се сочи, че страните били в трудовоправни отношения, считано от
29.10.2019г., като ищцата заемала длъжността „машинен оператор обувно производство“
при ответното дружество.
Със
Заповед № 601/27.10.2020 г. трудовият договор бил прекратен. Посочено било в
заповедта, че прекратяването на отношението между страните е по взаимно тяхно
съгласие, но това не отговаряло на действителността. Твърди се, че ищцата
никога не е искала да бъде прекратяван трудовият й договор, не била подавала
молба в тази насока, а ако такава съществувала, то същата не била подписана от
нея. Именно по изложените причини не подписала и процесната заповед за
прекратяване на трудовото й отношение. Същата дори не била оформена по
предвидения в закона ред.
След
прекратяване на договора й с ответното дружество, ищцата останала без работа
като и към настоящия момент не полагала труд.
Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което:
-
да бъде признато за незаконосъобразно
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата Р.Л.Ж., ЕГН: **********, с
адрес: *** и бъде отменена Заповед № 601/27.10.2020 г. на Управителя на
ответното дружество като неправилна и незаконосъобразна,
-
да бъде възстановена Р.Л.Ж., ЕГН: ********** на
заеманата от нея преди прекратяването на процесния договор длъжност „машинен
оператор обувно производство“ при ответника.
-
да бъде осъдено ответното дружество да заплати
на ищцата на осн. чл. 344, ал. 1, т.3 КТ вр с чл. 225, ал.1 КТ обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, а
именно – 27.10.2020г. – 27.04.2021 г. в размер на 3660,00 лв. (по 610,00 лв.
месечно),
-
както и да се осъди ответника, на основание чл.
224 от КТ да заплати на ищцата сумата в размер на 370,00 лв. обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2020г. (по 24,66 лв.
дневно), ведно със законната лихва върху посочените суми.
Претендират се и
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда
доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се спори,
че страните се намирали в трудово правоотношение, както и че ищцата заемала при
ответното дружество длъжността „машинен оператор обувно производство“. Спори се
по наведените в исковата молба фактически твърдения, а именно: че липсвало
постигнато между страните съгласие за прекратяване на процесния трудов договор.
Ж. лично депозирала молба за прекратяване на отношението й с работодателя на
27.10.2020 г. сутринта, като няколко часа по-късно била издадена и процесната
заповед. Ищцата собственоръчно написала трите си имена и положила подписа си в
молбата. Така, поради неоснователност на главния иск, неоснователни се явявали
останалите заведени такива, а именно – за възстановяване на ищцата на заеманата
от преди прекратяването на трудовия й договор длъжност, както и за обезщетение
за времето, през което е останала без работа. Неоснователен бил и искът с
правно основание чл. 224 КТ, доколкото за 2020 г. ищцата изцяло ползвала
полагащия й се платен годишен отпуск.
Претендират се сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание исковата
молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца, а ответната страна не
оспорва иска.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Претенцията
е за отмяна на Заповед № 601/27.10.2020 г., според която
трудовото правоотношение между страните по делото се прекратява на основание
чл. 325, т. 1 КТ – по
взаимно съгласие на страните.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В случая между страните не е спорно, че са били в трудово-правни отношения, като
ищцата е заемала
длъжността „Машинен оператор обувно производство“ по силата на сключен трудов
договор.
С оспорената заповед трудовото правоотношение е било
прекратено, считано от 27.10.2020 г., на основание 325,
т. 1 КТ – по взаимно съгласие на
страните. Същата е
била връчена на ищеца на 27.10.2020 г. – при отказ, но в
присъствието на свидетели, като в този аспект също лисва спор между страните.
За да бъде прекратено трудовото правоотношение на посоченото
основание (чл.
325, т. 1 КТ) валидно, следва да са налице следните
предпоставки: съществуващо правоотношение между страните; отправено и получено
в писмена форма предложение от едната до другата страна за прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие; изрично приемане на предложението в
писмена форма и уведомяване на страната, отправила предизвестието в 7- дневен
срок от получаването му - в този смисъл Решение
№ 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г., на ВКС, IV г. о., Решение №
146 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 935/ 2012 г., на ВКС, ІV г.о. и др. В трайната практика на
ВКС по приложението на чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ се сочи още че, прекратяването настъпва в момента на
съвпадане на двете волеизявления на страните. Под "съвпадане" се има
предвид волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание – така и Решение № 183 от 21.12.11 г. по гр.
д. № 565/10 г. на ІІІ ГО ВКС, Решение № 1333/19.01.2009 г. по гр. дело №
704/2005 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и т. н. В случая е налице отправена молба за прекратяване на заеманата
длъжност от дата 27.10.2020 г. На същата дата е положена резолюция – Да. В
т.см. се налага извод, че
отправеното писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие е прието от работодателя незабавно. В този аспект по делото е
установимо също, че трудовият договор на ищцата е прекратен с издадена от
работодателя Заповед от 27.10.2020 г. Тя е частен документ и няма обвързваща
материална доказателствена сила. Достоверността й се цени с оглед събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение на съда. В т.см. съдът приема, че
съгласието за прекратяване на трудовото правотношение е изразено и чрез
връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор – вж. и Решение № 326 от 19.05.2010 г. по
гр.д. № 706/2009 г. IV г.о. ВКС.
Спорно
по делото е обаче, дали молбата е подписана от ищцата. Категоричен извод в тази
насока следва от заключението на вещото лице Ал. А., както и повторното такова на
вещото лице В. С.. Те установяват, че както подписът на молбата, така и
ръкописният текст на нея, са изпълнени именно от ищцата. Съдът не намира
основание да се съмнява в уставното от експертите, още повече, че в тази насока
са и събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля К. Тя
сочи, че ищцата е депозирала молбата си пред нея, а тя от своя страна веднага я
довела до знанието на прекия ръководител, който незабавно изразил съгласието
си. Поради това веднага била изготвена и заповед, както и уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ.
В тази насока се отчитат обстоятелствата по чл. 172 от ГПК, но доколкото
показанията й не са оборени с други доказателствени средства, следва се приеме,
че документът има формална доказателствена сила за авторството на заявлението
/чл.180 ГПК/ и тази сила обвързва съда, който трябва да приеме, че молбата е
подписана от ищцата със съдържанието, което е над подписа й.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че дори да се приеме, че датата в заявлението не е
изписана от ищцата, същата се установява по безспорен начин от представените по
делото писмени и гласни доказателства, поради което е налице валидно направено
от работника волеизявление (предложение) за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, което е достигнало до работодателя в същия ден и е прието от
него. Данните, че и в други документи, подписвани от ищцата, са констатирани
подобни грешки, а и това,
че е налице връчване на заповедта, издадена на същата дата, в присъствието на
свидетел, удостоверяващ с подписа си тези обстоятелства, не разколебават горния
извод. Ако се приеме за вярна тезата, че всъщност е налице изявление за
прекратяване на договора, но на 27.11.2020 г., не се съзира логика в действията
на работодателя по прекратяване на договор месец по-рано, още повече, че
фактическото твърдение, че заповедта е връчена при условията на отказ на
27.10.2020 г., не са оспорени – напротив, това твърди в молбата си самата ищца.
Не е поддържано и оспорване, че именно посочената дата в заповедта е
релевантната такава. Ищцата е твърдяла в хода на делото, че не е имала
намерение да напуска, което остана недоказано, като спор по датата на отравяне
на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, не е бил
повдиган. Няма данни и постигнатото съгласие, обективирано в съответната
писмена молба да е оттеглено, поради което трудовото правоотношение правилно е
прекратено именно на основание 325, ал. 1, т. 1 от КТ. В т.см. Решение № 60/07.05.2015
г. по гр. д. № 5467/2014 г., III г. о. на ВКС.
Отрицателното твърдение
на ищцата, че не е подавала молба в сочения смисъл, разбирано като физическо
действие, или в юридически смисъл, не е равнозначно на оспорване на документ.
Именно заради това при оспорване, вкл. и на датата на изявлението, ищцата
следваше да проведе доказване, че молбата е антидатирана. В исковата молба
обаче, подобни доводи не са били навеждани. Твърдение, съответно оспорване в
тази насока, не е било заявено и в хода на процеса. Нещо повече, след
депозиране на молбата няма данни служителят да се е явил повече на работа,
което би било логично, ако се сподели тезата, че изявлението е отправено през
м. 11.
При това положение и
доколкото се установи, че предложението е отправено от служителя с писмена
молба, разгледана същия ден, с изразено от работодателя писмено съгласие, извод
за незаконосъобразно прекратяване при предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
не може да бъде направен, дори в резултат на констатацията, че е налице
поправка в молбата в частта на изписването на месеца.
На посочените по-горе основания съдът намира
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неоснователен
и недоказан, поради което ще го остави
без уважение.
По исковете по чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 КТ:
Нео
снователността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ - за признаване незаконността на уволнението, предполага
неоснователност и на акцесорните искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 от КТ.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ):
За да
възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната
действителност две материални предпоставки – 1. да е прекратено трудовото
правоотношение и 2. работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години.
Фактът, че е
прекратено трудовото правоотношение и че са се полагали съответния брой работни
дни платен годишен отпуск, следва да бъде установен от ищеца, а задължението за
установяване на обстоятелството, че е ползвал полагащия му се отпуск, респ. че
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено принадлежи
на ответника – работодател.
Тук страните
не спорят, че процесното трудово правоотношение е прекратено, като това се
установява и от приетите по дело писмени доказателства. Ответното дружество не
ангажира други такива, от които да се установи ползването на този вид отпуск,
поради което, с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че полагащият
се платен годишен отпуск не е ползван. В тази връзка са ангажирани писмени
доказателства – молби и заповеди за отпуск, последните обаче, не формират
представа за това поисканият и разрешен отпуск, от дължимият такъв за коя
година се отнася. В заповедите е отразено единствено, че се разрешава. Така, при доказателствена тежест на ответника, не бе установено със
средствата на ГПК, да е изплатена посочената сума или да са настъпили други
факти, водещи до погасяването й. Поради изложеното претенцията ще бъде уважена в
размера, в който е заявена, а именно – за сумата в
размер на 370,00 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на
15 дни за 2020 г. (по 24,66 лв. дневно), ведно със законната лихва върху
посочената сума. Само за прецизност ще се посочи, че
брутният размер на дължимото се за тях обезщетение, изчислен по реда на чл. 162
от ГПК и с оглед изискванията на чл. 177 от КТ е 415,80 лв. (27,72 х 15=415.80 лв.), но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът ще приеме, че дължима е исковата сума.
По следващите се държавни такси и разноски: Държавните такси по исковете, които се
отхвърлят като неоснователни, следва да останат за сметка на
бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от КТ вр.
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, а ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по разгледания и възприет за основателен
иск в размер на 50,00 лева.
С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, на
ответното дружество следа да бъдат възложени и сторените от ищеца по делото разноски,
а именно такива в размер на 75,00 лв., представляващи заплатен адвокатски
хонорар (спр. л. 66 от делото), като доколкото в договора за правна помощ
липсва разграничение на платеното възнаграждение за всеки от исковете, то е съ
възприема за уговорено по равно.
При същите условия в полза на ответното дружество следва да
се присъди сумата от 487,50 лв., следващи се деловодни разноски с оглед изхода
на спора (спр. л. 33 от делото).
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат
компенсирани поради липса на искане в този смисъл.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на Р.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Галп“ ООД, вписано в ТР
при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.
„Индустриална“ № 47, представлявано от Р. Г., да бъде признато за
незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата и бъде
отменена Заповед № 601/27.10.2020 г. на Управителя на ответното дружество, като
неоснователна и недоказана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на Р.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Галп“ ООД, вписано в ТР
при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.
„Индустриална“ № 47, представлявано от Р. Г., да бъде възстановена на заеманата
от нея преди прекратяването на процесния договор длъжност „машинен оператор
обувно производство“ при ответника, като неоснователна и недоказана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на Р.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Галп“ ООД, вписано в ТР
при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.
„Индустриална“ № 47, представлявано от Р. Г. да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцата на осн. чл. 344, ал. 1, т.3 КТ вр с чл. 225,
ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение, а именно – 27.10.2020г. – 27.04.2021 г. в размер на
3660,00 лв. (по 610,00 лв. месечно), като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА „Галп“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Индустриална“ № 47, представлявано от Р. Г.,
да заплати на Р.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 370,00 лв. (триста и седемдесет лева и
нела стотинки) - обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 15
дни за 2020 г. (по 24,66 лв. дневно), на основание чл. 224 от КТ, ведно със
законната лихва върху посочената сума.
ОСЪЖДА „Галп“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Индустриална“ № 47, представлявано от Р. Г.,
да заплати на Р.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева и нула
стотинки) за сторените деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Галп“ ООД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил, ул. „Индустриална“ № 47, представлявано от Р. Г., сумата в размер на
487,50 лв. (четиристотин осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки) за сторените деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Галп“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Индустриална“ № 47, представлявано от Р. Г., ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, по сметка на ВСС, чрез сметката на Кюстендилски районен съд,
следващата се държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева и нула
стотинки), както и 5,00 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението ПОДЛЕЖИ на
обжалване пред Окржен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по
общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия
при районен съд – Кюстендил:
________________