№ 25398
гр. София, 19.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20231110134194 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Би Енд Джи Кредит” ООД срещу Б. М. Б., ЕГН:
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за кредит и
приложимите общи условия. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
След указание до заявителя, последният е депозирал молба с вх. №
198823/12.07.2023 г., с която по пера е посочил как е сумата от общо 2732,65 лева,
претендирана от длъжника.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми:
сумата от 425,90 лева - неплатено възнаграждение за закупен доброволен пакет
„Доверие“ и за сумата от 1430 лева – разходи за събиране на просрочени вземания.
Относно възнаграждението за допълнителни услуги:
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги – „Доверие“ на стойност 936,98 лева,
като се претендира част от тази сума.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 20 от договора. Уговорените допълнителни услуги са посочени
като хипотетични, предвидени са единствено като възможност заемополучателят да се
възползва от тях, без обаче да са посочени условията за това и изискванията на
заемодателя, при които той ще предостави тези услуги, а в договора никъде не е
уговорено задължението на заемодателя за предоставянето им. Т.е., не става ясно каква
е процедурата по предоставяне на тези услуги, дали единствената предпоставка е
заявено искане от заемополучателя, каква следва да е формата на това искане, дали са
необходими други предпоставки, за да се предостави съответната услуга, какъв е
срокът за предоставянето на всяка услуга. Така съответно за първата услуга
1
„Динамично плащане“, представляваща посещение на домашен адрес на
кредитополучателя за извършване на плащането, не е уговорено дали ще се ползва за
всяка дължима вноска, по кое време служител на заемодателя ще посещава
заемодателя в дома му или на някое друго място. Предвидена като безплатна е услуга,
която по принцип е безплатна или за нея се дължи минимално възнаграждение /напр.
банкова такса/. Такава услуга е напр. „Отлагане на вноска“ и „Без трета вноска в
месеца“, като изобщо не съществува яснота отнапред дали ще се ползват, а е
предвидено заплащането на възнаграждение и за тях. Услугите по ал. 5 и ал. 8 са така
формулирани, че не съществува яснота каква точно е услугата, за която се дължи
възнаграждение. Наименовани като „Скорост“ и „Усвояване на Кредита“ не е ясно
обработката на кои документи подлбежи на незабавно разглеждане, не става ясно защо
предоставянето на кредита до два часа следва да се счита за преференциална услуга, за
която се дължи допълнително възнаграждение. „Вътрешното рефинансиране без
собствени средства“ по ал. 7 представлява стандартна възможност между
договарящите страни, като за нея не следва да се дължи допълнително възнаграждание.
Всички описани елементи от пакета допълнителни услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.
Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и
евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, равняващо се почти на
главницата по договора, заемополучателят не получава никакво конкретно благо,
преимущество или услуга, а единствено евентуалната възможност да ползва някаква
несъществена преференция, като нито една от така посочените услуги не гарантира
каквото и да е предимство за кредитополучателя.
Относно разходите за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса/разходи
за извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Освен това следва да се посочи, че на заявителя беше дадено указание да посочи
по пера как конкретно е формирана сумата от 1430 лева и какви разходи включва тя,
но последният не изпълни даденото от съда указание.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане
за възнаграждение за допълнителните услуги от пакет „Доверие“, както и за разходите
за извънсъдебно събиране, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя
дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да
предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
2
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 175335/20.06.2023 г. по описа на СРС, подадено
от „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: ********* срещу Б. М. Б., ЕГН: ********** в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за: сумата от 425,90 лева - неплатено възнаграждение за закупен
доброволен пакет „Доверие“ и за сумата от 1430 лева – разходи за събиране на
просрочени вземания, дължими по договор за кредит № max_100053928, сключен на
22.03.2016 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от определението да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3